С разбити колене и ожулени глави, Февруарчета не спират, правят все бели!- 32

Момичета, гуш и цун 
Уморено ми  е и напрегнато и на мен тези дни, ама знам, че ще ми мине - чакам 
Искам и аз малко разнообразие, но няма да е скоро.
Лили специални прегръдки за теб 
Йо  няма да ти е леко, но 1 месец бързо ще мине 
Тодорке, добре завърнала се в офиса и при нас   
Вероника, на мен поста ти ми прозвуча много позитивно настроен.В смисъл такъв, че ако бях аз сигурно щях да звуча доста отчаяно   Пожелавам ти кураж и знам, че ще намериш най-доброто за теб и детенце 

Добро утро момичета, стана ми навик аз да започвам деня тука, ама пусто ранобудие...
Искате ли кафе, вече ми се изчерпаха вариантите, но сега ще ви потърся нещо разсънващо...



Лили, няма как да забравиш, чула съм, че трябва да се научиш да живееш с болката, ама как става тая работа . То кой ти дава акъл, ама цаката му е в позитивното мислене, а дали дървета ще прегръщаме, дали време за себе си ще намираме, мислим ли в черни окраски - няма да има оправия...
Йоанче, колко далеч ще е Криско от теб през този месец?! Няма да ти е лесно, но месеца ще мине, а ти ще успееш и да разтовариш - нищо че си на работа.
Теди, кога успяхте да се приберете, а вече и на работа... Ще изпуснеш северозападната среща, стига да успеем да се организираме.
Е, аз поемам по задълженията, дано днес ми е по-читав ден, че вчера ме стягаше здраво главата и бях като пропяла кокошка. Засега гледам по-добре се чувствам, но какво ще излезе след малко ?!?!?!

Аз уж ще лягам, но веднага бих закусила с кекса на Ятзе. 

Йоански, понякога нямаме избор и се налагат такива жертви. В крайна сметка Криско нищо няма да си спомня, пък и малко разнообразие за всички не е зле. Дано не се стесираш много от "раздялата".

Лили, не знам какво да ти кажа, освен че съм виждала и ще виждам от каква полза могат да бъдат разговорите със специалист. Мъжът ми има трудни епизоди и когато нещата излязат извън контрол взима два, три часа със специалист и наистина му помагат. Сигурна съм, че рано или късно ще намериш своя начин да минаваш през тези моменти с възможно най- малко последствия. 

Зелдич, дано си невредима и да е нямало повече голове. 

Оставям ви засега.

Ох, ти добре я успокои!  Ще ме умориш!

Йо, и аз не обичам много да си давам детето, но имам чувството, че те без нас може би си прекарват доста по - добре, отколкото ние си представяме. Дано и твоите несгоди свършват бързо и да си отдъхнеш малко! 

За среща със специалист и аз се замислям, въпреки че не съм ги надиплила и все си мисля, че тея пари е по - добре да ги дам за детето си, макар че с луда майка няма да му е по - добре ...

аааааа, това не може да го няма и по каса, провери и си искай направление!
минавам само турбо, свършило е кафето в офиса, има доста работа, която не знам откъде да подхвана, мъжо го викнаха пон. на работа, а уж трябваше да почива още и съм 

 
Цвети верно ме успокои сладурано- хихи .
Иначе на около 400 км. ще е от мен, планирам да го посетя и средата на месеца. Ама ако нещо загрубее играта и не ще да стои там (примерно рев това онова, ще прибера свекито при мен  - кво да се прави).
Уикенд предстои така че дано има по- нормални температури за разходки. Една колежка ми подхвърли идеята, че в Лозенец до Хемус имало уникален детски клуб с градина, кафе и т.н. дето какичката много добре заигравала дацата, пък ние да сме пиели кафе. та дано стане срещата- ще дам отзиви.

шефката се покри 

Хепи мама, изкарахме добре, уж, аз подивях 1 месец без работа и мъж, а Светли не се отлепваше от мен.

Яце, за съжаление ще пропусна.

Йоанка, аз бих прибрала свекито при мен. Не бих си и помислила, да стои сам с нея на 400 км.
То затова сега си патя, понеже все трябва да ми е пред оЧите.

ПЧелиЧке, дано мине по-леко тая година. 

  Супер си ми е успокоението! Аз си го ползвам пък! Виж, че и на Йо и хареса.   

Аз не мога да разбера защо продължавам всеки ден да се събуждам преди детето.  Дразня се на себе си.

Зедлич, това значи ли, че от другата седмица баща ти ще гледа Симо?

Излизаме, че имам списък със задачи.  Блякс.

Здравейте мамчета и дечица!  

Пчеличке   Аз не знам дали и какво ще ти помогне, ще излъжа, ако кажа, че знам как се чувстваш. Преди имах много ограничена представа за това как хората могат да се справят с психологическите си проблеми, но след като видях няколко близки как могат да задълбаят опасно, разбрах, че наглед едни и същи преживявания оставят съвсем различни следи у хората и това, което работи за един човек, не се получава при друг. Аз и друг път съм казвала, че при мен засега работи само едно - вярата ми в Бог. Тук попаднахме на няколко свещеника, които не мога да обясня с думи как наистина са ловци на души. Но понякога, както един от тях ме посъветва наскоро (който е и психотерапевт по професия), трябва и да потърпя (трудно за мен) и просто да се оставя Бог да ме води и напътства (а ти си имаш и ангелче помощниче). Извинявам се, че натрапвам мислите си, особено на тези, които не са религиозни. От постовете ти досега винаги съм оставала с впечатление, че си много силен и положителен човек и съм сигурна, че си прекрасна майчица и каквото и да направиш (или да не направиш), няма да сгрешиш.

Йоанка, аз съм патологичен случай по отношение на оставянето на децата при някой друг надалеч. Просто не го владея това - знам, че те ще са добре, но аз се скъсвам от рев, особено като са по-мънички (с възрастта попретръпнах, макар че голямата каза, че иска да учи в Америка, за да не й вися на вратата постоянно, като стане студентка). Но то и затова си има психологическо обяснение, с което няма да ви занимавам. А те наистина не помнят (поне не съзнателно) на тази възраст.

Теди, и аз съжалявам, че се разминахме за Северозападната среща.

Иначе нямам за разправяне нищо ново освен че продължавам да се удивлявам как с порасването им при момичетата ми ставаше все по-лесен живота, а сега като че ли е обратното. Малкият ми беше най-послушното и кротко бебе и сега е добричък, но доста инатлив. Има само определени храни, които яде и по-скоро гладен ще стои, отколкото да си смени предпочитанията. А да не говорим как, като иска нещо, се тръшка до победата. Но да ми е жив и здрав, ще му наблюдавам развитието с интерес.  

Приятен уикенд.  

Кафе?

Днес деня ми започна много работно- тъй като знаех че чичото на мъжа ми ще дойде в 9 да донесе едно камионче, което се бута с крака и конче на колела, аз се заех рано-рано да прахосмуча, бърша прах и т.н.
За оставянето при баба, ами нямам много избор, защото свекъра е с паркинсон и т.н., т.е. някой и около него трбява да е. Е ако се закучи много работата, ще дойдат при ме- но пак само вечер ще се виждаме с Крис, т.е. както е сега  . Иначе много родители си остават децата при бабите като има лятна ваканция на училище или ясла, та не съм единствената и рано или късно на всеки се случва  (освен ако професията позволява да си гледаш детето  ).
Пишете как я карате, интересни случки, пътувания, че да има четиво 

  Пишете да, пишетееее, да плакнем очи и ние покрай вас...ние почивка евентуално чак септемрви...

Малко фрии тайм...

Татко ни както обикновено бачка днеска, та даже и колата ни взе, та пеши до центъра ходихме, че трябваше малко работа да свършим - е отели ми се вола, плувнах в пот, малкия и той се изнерви в жегата, хем в 9,30 тръгнахме и в 10,40 се върнахме, не сме се моткали много много...Утре се надявам да ни заведе на хладничко някъде за няколко часа... Дребното много беснее, аз губя почва под краката си често напоследък, улавям се, че крещя като малоумна, ама то обикновено е като тича на улицата, незнам как ще се възпитаваме, никакво послушание - хили се насреща ми и пак търчи, имам чуството, че нарочно го прави, мисли, че си играем явно... После като спи и ето преди малко си го гледам и си викам - такова си ангелче сега, толко много те обичам, а като знам като станеш пак в какво дяволенце се превръщаш... Да са ни живи и здравички, ама много палави наистина беее  Разбирам, че има нужда от свобода, от тичане, а не постоянно някой да му подвиква - не това, не онова, ама пусто няма как да стане, снощи пак обсъждахме с мъжо, че трябва да си вземем някъде в близките селца една виличка с дворче...преди 2 години почти бяхме взели една, но в последният момент ни я взеха други хора и ние се отказахе от тогава, щото много я бяхме харесали и разочарованието беше голямо...но сега пак започвам да се оглеждам за нещо подходящо - да има къде да си тича на воля детето и да си расте свободно и щастливо ....Отплеснах се, ама и без това рядко се пише, да има какво да четете 

Миленче, сега е времето да вземете вилата с дворчето, после чак за внуци може да влезе в употреба. Аз много съжалявам, че сме се сврели в този апартамент и завиждам благородно на познатите ни с къща и дворче. Когато ходим на гости при такива условия - направо е рахат времето прекарано там - малкия си се занимава в двора, затворено е, няма къде да иде, що годе обезопасено, аз само си седя и наблюдавам. Ето днес ще се съберем в едни приятели в двора им - семейства с деца и ще бъде "забава", че ще бъдат от различни възрастови групи, ама ще е весело
Йоанче, само да поотрасне още малко Явор - демек следващото лято, ще го пращам и аз на село да се гледат с баби и дядовци. И сега бих го дала, ама е много опак и се съмнявам да се оправят, визирам майка ми, свекърва ми ще го гледа, ама нали почна работа.... А иначе именно заради това, че нямаше кой да го гледа този уикенд, с ММ се изпокарахме, че той искаше да ходи някъде и съответно трябваше без мен да тръгне, аз се нацупих, че ни оставя, той се нацупи, че го "не пускам" и сега ... остана си вкъщи, но въздуха е нажежен и то не от високите температури, а от настроението ни. Мен от няколко дни ме стяга главата, сигурно заради тази ситуация, че то цяла седмица се дъвчаше темата, абе .... не са лесни съпружеските взаимоотношения, особено когато има и деца!!!
Песл, иска ми се и аз да имам твоята вяра, сигурно би ми помогнала в много ситуации. За съжаление при нас не е силно развита....
Лена, дано успееш и ти някой ден да се наспиш, с нетърпение чакам деня, в който ще започне да спи, поне до 8ч.
Хайде нещо разхладително да ви поднеса.

Привет мамчета!

Лили, силна прегръдка от мен! Ако имаш нужда да си поговориш с някой, насреща съм. Песл много хубаво го е казала - някои неща просто трябва да ги оставим  да ги приемем и да ги оставим да отминат.особено далече.

Мимозка, забраввих да ти честитя новата къща! Пожелавам ти да я изпълните с много щастие и любов!

Йо, и аз съм много тежка по даване на децата, но понякога човек няма друг избор. Силно се надявам, че Криско ще се чувства добре там!

Миленка, хубаво сте го намислили за къщичка. Друго си е на полянката

Ятце, вярно е, че като се родят децата отношенията често се обтягат, но пък това е трупане на опит. И както не веднъж съм казвала, точно конфликтните ситуации са индикация за това как двойката се справя. Ако се комуникира и се решават проблемните ситуации, много по-бързо и лесно се върви напред. Забравете за идеалната двойка, която няма никакви конфликти, това е мит.
Още нещо щях да пиша, ама трябва да се оправям, че ще ходим у свекървата. А там ще бъде ....

Ехооо, къде сте?!



Разхладете се малко...