Тц, хич не е за ходенето на работа, а за отношението! Не за ходенето на работа, защото иначе семейството ще умре от глад и на улицата, а защото майката не може да изтърпи повече от няколко месеца или година да е с детето си, че се дразни, затъпява, не се чувства пълноценна и какво ли не още, и затова предпочита да тръгне отново на работа, а детето да го гледа и учи друг човек. Изобщо фокусът е върху майката, тя как се чувства, а не върху детето. Детето все някой някак ще го отгледа, нали така!
И какво, Анди, ако майката се чувства така, нима не е по-добре друг да поеме грижата за детето, а тя да работи? Или ако има наглостта да се чувства така и смелостта да си го признае, да я убием с камъни и да я задължим да стои у дома, където да крещи по децата си през деня и да реве във възглавницата през нощта?
