Нарекох те Фериха ~ 151 ~ Големият- малък финал за сезона!

Изглежда да 

Здравейтеее Как сте?

Тинче, прекрасна тема 

Оххх, какъв фрагман, какво нещо, разкошни са зареди ме за цял ден

Сиси здраве,маме Нали,хубав,зареждащ фрагман.Красота.

Диди, Сиси, привет и на Вас.

Клипче със всички снимки зад кадър от епизода 

Мини систър , настройвай се довечера след серията да тръгваме дружно към Чешме при Чаги!

Ама тяло ли е!!!  

Да изпием по едно мексиканско кафе в компанията на ФЕмир.
Лек и усмихнат ден Ви желая и дано след довечершния финален епизод за сезона, да ни е все така слънчево в душите, както сега.
Заповядайте.


http://www.youtube.com/watch?v=8-KLhj7gAU0&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=BdMZNx4XQ10&feature=related





Какво сънува снощи,ще ми кажеш ли?Усети ли милувката,която ти изпратих?Целувах те насън,докосвах те...А после..те догонвах в мислите.Протегнах се в съня си,странно...нали уж беше някъде до мен....!?Тогава се събудих-затърсих те с поглед,но...те нямаше,било е само сън,от който не исках да се събуждам..!
Не,не гледай в моите очи,там за тебе истината крия!Там ще видиш моите сълзи,всичко,всичко ще разкриеш!Не,не гледай в моите очи и с поглед ти не ги разпитвай!Знаеш,че от истината най-боли, и повярвай,там, ще я откриеш!Не,не гледай в моите очи!Много болка там е скрита!Там ,в тях са моите мечти,там надеждата е още жива!Не,не гледай в моите очи-там за тебе истината крия!!
Поисках да те имам до сърцето ,от устните ти сладкото да пия!Поисках те,поисках да си с мене,да те усещам всеки ден и час!Поисках болката ми да отнемеш,да няма тайни между нас!Да вярвам ли на думите,да вярвам ли на всеки поглед,нежно галещ ме...?!Да вярвам ли,че в съня си тайно любиш ме?Да вярвам ли-не зная вече,не искам пак да ме боли?!!!!Да вярвам ли,кажи да зная,дали ще спре да ми горчи?!!!
Понякога и щастието страда, понякога и любовта скърби, понякога сълзите са преграда между две близки души, понякога и мъката е радост, понякога мълчанието е зов, понякога сълзите са молитва за искрена и истинска любов. Понякога е болка да обичаш, понякога е мъка да простиш, понякога е трудно да повярваш, че в любовта си с някого грешиш.
Не винаги под слънцето се скиташ, не винаги живота ти е песен, но винаги е нужно да се питаш: Живот ли щеше да е, ако беше лесен. Не винаги преглъща се вината, не винаги времето лекува, но винаги заплаща се цената и винаги безумно много струва!
Ще извикам луната,гласът ми ще бъде задавен от мъка,но ще и кажа че не мога без теб!Ще погледна към слънцето,очите ми тъжни ще блеснат в лъчите му и то ще узнае,че не мога без теб!Ще изкрещя пред звездите,те ще се стреснат от моята болка и ще усетят,че не мога без теб!Ще докосна морето,мойте горчиви сълзи ще се слеят с водите му и то ще познае,че не мога без теб!Ще викам,ще плача,ще крещя пред вселената и тя ще узнае,че не мога без теб!Не мога!
http://indigota.com/index.php?topic=1999.0

Новото творение на Светлето