Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 139
- Публикувана: 1 юли 2012, 18:59 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2012, 21:38 ч.
# 270
4 юли 2012, 07:48 ч.
borovinka123 ,благодаря ти за информацията,а има ли ги на български?
Виж целия пост
borovinka123 ,благодаря ти за информацията,а има ли ги на български?
# 271
4 юли 2012, 08:31 ч.
Добро утро, мили момичета! 
Снощи гледах телевизия! 
Първо чух прогнозата за времето и веднага ми се дощя тази сутрин да ви метна това:
После гледах по Диема Фемили наша Фатма. Малииии! Дето е пинчер-нинджа - ние си го знаем. Но каква спринтьорка...
Ивет Лалова може само да и завиди. 
Денят ви да е чудесен!
Виж целия пост
Снощи гледах телевизия! Първо чух прогнозата за времето и веднага ми се дощя тази сутрин да ви метна това:
После гледах по Диема Фемили наша Фатма. Малииии! Дето е пинчер-нинджа - ние си го знаем. Но каква спринтьорка...
Ивет Лалова може само да и завиди. Денят ви да е чудесен!
# 272
4 юли 2012, 09:17 ч.
Здравейте!
какво се случи в 43 серия – накратко
- Леман в отчаянието си стреля по Решат, смята го виновен за смъртта на Вурал, Яшараните потулват случая
- Мерием дава обещание на Фахрадин да даде на Керим предсмъртното писмо на майка му, притеснява се, че Керим няма да й прости, че толкова дълго го е оставила да мрази баща си
- Керим има съмнения отсносно Мустафа, Фати благодари на Хаджер за показанията й в съда в полза на Керим
- Ердоган се запознава с д-р Нил Йорген, силно е заинтригуват от нея
- Мелтем и майка й отказват да чуя версията на Туранер, отказват да го подкрепят. Туранер моли Мустафа да се грижи за Мелтем, самоубива се.
- Влизайки в къщата на Кадир, Керим си спомня идването им преди година в Истанбул, вижда голямата промяна, случила се с тях
- Сцената в кухнята: Липсвах ли ти? ..Мислено се пренасях в твоята градина, в твоите очи, в твоите коси..
- Мерием дава на Керим писмото на майка му, той е разстроен от това, което прочита. Разочарован е, че дори преди смъртта си тя не му казва, че го обича.
- Керим вижда сходство между историята на родителите си с неговата история с Фати: И ти си така, нали, като майка ми... Просто съм се заблуждавал… Забрави ли Мустафа? …Аз те осъдих на този брак… И аз те обичам. Принудих те да бъдеш с мен. Виждал съм в теб, това което съм искал да видя. Фати: Аз съм това, което виждаш. И което чувстваш.
Виж целия пост
Здравейте!какво се случи в 43 серия – накратко
- Леман в отчаянието си стреля по Решат, смята го виновен за смъртта на Вурал, Яшараните потулват случая
- Мерием дава обещание на Фахрадин да даде на Керим предсмъртното писмо на майка му, притеснява се, че Керим няма да й прости, че толкова дълго го е оставила да мрази баща си
- Керим има съмнения отсносно Мустафа, Фати благодари на Хаджер за показанията й в съда в полза на Керим
- Ердоган се запознава с д-р Нил Йорген, силно е заинтригуват от нея
- Мелтем и майка й отказват да чуя версията на Туранер, отказват да го подкрепят. Туранер моли Мустафа да се грижи за Мелтем, самоубива се.
- Влизайки в къщата на Кадир, Керим си спомня идването им преди година в Истанбул, вижда голямата промяна, случила се с тях
- Сцената в кухнята: Липсвах ли ти? ..Мислено се пренасях в твоята градина, в твоите очи, в твоите коси..
- Мерием дава на Керим писмото на майка му, той е разстроен от това, което прочита. Разочарован е, че дори преди смъртта си тя не му казва, че го обича.
- Керим вижда сходство между историята на родителите си с неговата история с Фати: И ти си така, нали, като майка ми... Просто съм се заблуждавал… Забрави ли Мустафа? …Аз те осъдих на този брак… И аз те обичам. Принудих те да бъдеш с мен. Виждал съм в теб, това което съм искал да видя. Фати: Аз съм това, което виждаш. И което чувстваш.
Скрит текст:
# 273
4 юли 2012, 09:41 ч.
Добро утро и хубав ден на всички
Дива, благодаря за клипа
Най-сетне реших да се включа в преговора с един от любимите си епизоди. Еп. 44 си го бях нарекла „Флиртуващия Керим” Дилеми, гифчетата ни малко ще съвпаднат, но нищо. Преговарях снощи, а сега нямам време да преработвам.
За мен флирта започна още с погледа му, когато излезе от затвора и сякаш на Фатмагюл не й стигна въздуха щом го видя. В онзи момент Керим я изпиваше с очи, и сякаш на този свят за него не съществуваше нищо и никой освен нея. И после типичната му залитаща прегръдка. Флирта продължи с ръцете в колата. И макар да стояха на две педи един от друг, бавното заиграване с пръсти, беше по-въздействащо и от десет целувки. Сякаш нейните пръсти бяха клавиши на пиано, а той свиреше по тях най-романтичната соната. Погледа му, когато целуна ръката й, беше изгарящ и тя го усети. Смутената й усмивка потвърди, че ако беше права, краката й щяха да се подкосят. Култова сцена, която отбелязахме още в предишния епизод, но аз коментирах само със снимки. Флирта продължи, когато спряха да обядват. „Сънувам ли?... Значи и ти си истинска. И ръката ми държеше твоята през целия път? Когато бях в затвора си казвах, че това ще е още едно предизвикателство. Много ми липсваше.” А как само я гледаше докато й го казваше там на паркинга
Помня закачливия му поглед докато се хранеха и той й подаде салфетка.
После на ферибота, Керим продължи да флиртува. „Едно от най-големите ми желания се сбъдна. Ти си с мен. Аз съм с теб. Иска ми се да извикам с все сила „Щастлив съм!” Какво ще направиш, ако извикам? ... Ще им кажа: Какво гледате? Това момиче е моя съпруга и я обичам много!” Толкова щастливи бяха в този момент... изглеждаха толкова млади и влюбени... но се появи Мустафа и им попари усмивките, е поне тази на Керим. Ревността му избухна, но как бързо се смири „ Не искам да страдаш. Не ми се сърди...” пръстите му се заиграха с косата й. На този етап само пръстите му докосваха ръцете, косата и лицето й. А устните му копнееха, вероятно запазили спомена за онзи единствен път, когато изпиха сълзите й на брега. Кратки, бегли докосвания но заредени с много емоция и копнеж. „Всичко ще се оправи. Ще видиш. Заедно ще посрещнем хубавите дни. Заедно.” След толкова време без да смее да говори за чувствата си, думите му бяха като едно естествено продължение на писмата му. В тях за първи път се осмели да пише за чувствата си без да се притеснява.
Флирта продължи по време на вечерята. Докато й казваше „Защо не си признаеш, че не си работила, защото си готвила за мен?”, цялото му лице сияеше от задоволство. Забелязала съм един комичен навик едновременно да си повдига веждите и да се усмихва. После в кухнята на Кадир аби, когато се втурна да й помага и с голям мерак искаше да мие чинии. Чудесна сцена с мотаенето им около мивката и движенията им в синхрон. Това с моя мъж сме го пробвали, и обикновено се изнервяме. Постоянно се бутаме и си пречим, и номера вероятно е в това да имаш режисьор, който да ти координира движенията. Та да се върнем на флирта.
„Наистина ли си плакала, докато ме нямаше? - очите му са пълни със задоволство и надежда. „Липсвах ли ти?”
И, Мука пристига за витамините си, да ги осведоми за газовете си, и да ги притиска за сватбата. В момента в който тя се изнася да диша чист въздух, Керим продължава с флирта. „Знаеш ли името на цветето, което ми донесе? Незабравка. Не те забравих. Дори за миг не спирах да мисля за теб. Като затварях очи, вече не бях в затвора. Бях в твоята градина... в твоите очи... в твоята коса... в твоите ръце...” Бавно докосва косите й, ръката й вече е в неговата...
И дотук с флирта, Мука го попари с крясъци. Равна няма в убиването на романтика. Както и Едже и Мелек да ни поднасят всичко обилно полято в сладко-кисел сос. Запазената им марка.
Сцената с писмото от майка му. Много ми хареса, че Фатмагюл не го остави сам, докато четеше писмото и изживяваше мъката си. Остана с него през цялата нощ на брега. Изслуша го, опита се да го успокои. Беше до него, като негова жена и любима. Със страховете му, с болката му, с отчаянието... В този момент никой не можеше да му помогне, той имаше нужда от време за да изживее мъката си, но за мен беше важно, че тя бе до него. А после сред цялата тази болка, той се почувства уязвим. Изведнъж кулите, които беше градил месеци наред се оказаха въздушни. Съмненията му лумнаха и избуяха с пълна сила. Той видя майка си във Фатмагюл. И там на улицата, сякаш се пробуди от някакъв сън. И макар тя да му каза, че не сънува и че това, което вижда е истина, в този момент за него беше по-лесно да повярва в своята истина.
Любими моменти:
- Мехмет! Мехмет! Ти на това лимонада ли му казваш? Ставай Рахми да тръгваме. Или тоя ще довърши това, което Мерием абла не можа. Да ме отровиш ли искаш? Оу, Рахми. Чувствам се ужасно. Умирам. Ай, Ой. Трябва да полегна.
- Можеш да дойдеш в моята стая. - Ченето на Керим увисва. – Мериам абла? – добавя Фатмагюл. Мука се хили нагло и прави тъпи коментари. Керим се почесва разочаровано там където не го сърби.
Много любим момент: Керим стои сам на стълбите, държи неотвореното писмо и го върти в ръцете си. Изражението му, движенията му. Много въздействащи. И докато го четеше, ме накара и аз да изживея болката му. Хареса ми как непрекъснато сменяха кадрите с неговото и лицето на майка му. Онзи момент, когато разбра, че тя не го е обичала достатъчно за да живее заради него. И този подпис: „Майка ти.” Без обичам те, без бъди щастлив. Без нищо...
Когато го гледах за първи път, си помислих, че е много жесток към Мерием, но после осъзнах какво му е било в този момент. Почувствал се е безкрайно самотен и наранен. В такива моменти хората обикновено са егоисти. Докато плачеше в краката на Фатмагюл на стълбите, ми разби сърцето.
Сцената с душа няма да я коментирам. Имам леки забележки към операторското майсторство, но ще се въздържа. И Хилял е голяма скръндза.
Нама да коментирам и Ердоан, Селим, Леман, Решат, Туранер, Мустафа и Хаджер, защото след 5-то или 6-то гледане на тази серия, вече не са ми интересни.
Докато гледах сцената на пейката, как ги дават в гръб си спомних тази от еп. 79. Прекрасен аналог е. И двамата стоят на брега и посрещат изгрева, но с колко различни емоции в душите си. Първата пълна с болка и отчаяние заради майка му, а втората с много любов и надежда. С радост от новината, че ще си имат бебе, което ще кръстят на същата тази майка. Една нова Енисе, която орисаха да бъде щастлива и да срещне добри хора, а на другата Енисе той прости.
Ето едната: /За съжаление, намерих само снимка, ако някой ми направи гифче от втората сцена, ще съм му много благодарна. Около 5 минути преди края на епизод 44./
п.п. Имах чувството, че след ферибота косата на Керим беше ту дълга ту къса, Или чупките и къдриците му клюмваха от умора или сцените са били заснемани в различна последователност.
п.п. п. Извинете ме за дългия пост, но когато го гледах за пръв път, вече бях изостанала от тълпата с фенки в темата и не успях да споделя емоциите си. А този ми е един от любимите епизоди.
Виж целия пост
Дива, благодаря за клипа
Най-сетне реших да се включа в преговора с един от любимите си епизоди. Еп. 44 си го бях нарекла „Флиртуващия Керим” Дилеми,
гифчетата ни малко ще съвпаднат, но нищо. Преговарях снощи, а сега нямам време да преработвам.За мен флирта започна още с погледа му, когато излезе от затвора и сякаш на Фатмагюл не й стигна въздуха щом го видя. В онзи момент Керим я изпиваше с очи, и сякаш на този свят за него не съществуваше нищо и никой освен нея. И после типичната му залитаща прегръдка. Флирта продължи с ръцете в колата. И макар да стояха на две педи един от друг, бавното заиграване с пръсти, беше по-въздействащо и от десет целувки. Сякаш нейните пръсти бяха клавиши на пиано, а той свиреше по тях най-романтичната соната. Погледа му, когато целуна ръката й, беше изгарящ и тя го усети. Смутената й усмивка потвърди, че ако беше права, краката й щяха да се подкосят. Култова сцена, която отбелязахме още в предишния епизод, но аз коментирах само със снимки. Флирта продължи, когато спряха да обядват. „Сънувам ли?... Значи и ти си истинска. И ръката ми държеше твоята през целия път? Когато бях в затвора си казвах, че това ще е още едно предизвикателство. Много ми липсваше.” А как само я гледаше докато й го казваше там на паркинга
Помня закачливия му поглед докато се хранеха и той й подаде салфетка. После на ферибота, Керим продължи да флиртува. „Едно от най-големите ми желания се сбъдна. Ти си с мен. Аз съм с теб. Иска ми се да извикам с все сила „Щастлив съм!” Какво ще направиш, ако извикам? ... Ще им кажа: Какво гледате? Това момиче е моя съпруга и я обичам много!” Толкова щастливи бяха в този момент... изглеждаха толкова млади и влюбени... но се появи Мустафа и им попари усмивките, е поне тази на Керим. Ревността му избухна, но как бързо се смири „ Не искам да страдаш. Не ми се сърди...” пръстите му се заиграха с косата й. На този етап само пръстите му докосваха ръцете, косата и лицето й. А устните му копнееха, вероятно запазили спомена за онзи единствен път, когато изпиха сълзите й на брега. Кратки, бегли докосвания но заредени с много емоция и копнеж. „Всичко ще се оправи. Ще видиш. Заедно ще посрещнем хубавите дни. Заедно.” След толкова време без да смее да говори за чувствата си, думите му бяха като едно естествено продължение на писмата му. В тях за първи път се осмели да пише за чувствата си без да се притеснява.
Флирта продължи по време на вечерята. Докато й казваше „Защо не си признаеш, че не си работила, защото си готвила за мен?”, цялото му лице сияеше от задоволство. Забелязала съм един комичен навик едновременно да си повдига веждите и да се усмихва. После в кухнята на Кадир аби, когато се втурна да й помага и с голям мерак искаше да мие чинии. Чудесна сцена с мотаенето им около мивката и движенията им в синхрон. Това с моя мъж сме го пробвали, и обикновено се изнервяме. Постоянно се бутаме и си пречим, и номера вероятно е в това да имаш режисьор, който да ти координира движенията. Та да се върнем на флирта.
„Наистина ли си плакала, докато ме нямаше? - очите му са пълни със задоволство и надежда. „Липсвах ли ти?”
И, Мука пристига за витамините си, да ги осведоми за газовете си, и да ги притиска за сватбата. В момента в който тя се изнася да диша чист въздух, Керим продължава с флирта. „Знаеш ли името на цветето, което ми донесе? Незабравка. Не те забравих. Дори за миг не спирах да мисля за теб. Като затварях очи, вече не бях в затвора. Бях в твоята градина... в твоите очи... в твоята коса... в твоите ръце...” Бавно докосва косите й, ръката й вече е в неговата...
И дотук с флирта, Мука го попари с крясъци. Равна няма в убиването на романтика. Както и Едже и Мелек да ни поднасят всичко обилно полято в сладко-кисел сос. Запазената им марка.
Сцената с писмото от майка му. Много ми хареса, че Фатмагюл не го остави сам, докато четеше писмото и изживяваше мъката си. Остана с него през цялата нощ на брега. Изслуша го, опита се да го успокои. Беше до него, като негова жена и любима. Със страховете му, с болката му, с отчаянието... В този момент никой не можеше да му помогне, той имаше нужда от време за да изживее мъката си, но за мен беше важно, че тя бе до него. А после сред цялата тази болка, той се почувства уязвим. Изведнъж кулите, които беше градил месеци наред се оказаха въздушни. Съмненията му лумнаха и избуяха с пълна сила. Той видя майка си във Фатмагюл. И там на улицата, сякаш се пробуди от някакъв сън. И макар тя да му каза, че не сънува и че това, което вижда е истина, в този момент за него беше по-лесно да повярва в своята истина.
Любими моменти:
- Мехмет! Мехмет! Ти на това лимонада ли му казваш? Ставай Рахми да тръгваме. Или тоя ще довърши това, което Мерием абла не можа. Да ме отровиш ли искаш? Оу, Рахми. Чувствам се ужасно. Умирам. Ай, Ой. Трябва да полегна.
- Можеш да дойдеш в моята стая. - Ченето на Керим увисва. – Мериам абла? – добавя Фатмагюл. Мука се хили нагло и прави тъпи коментари. Керим се почесва разочаровано там където не го сърби.
Много любим момент: Керим стои сам на стълбите, държи неотвореното писмо и го върти в ръцете си. Изражението му, движенията му. Много въздействащи. И докато го четеше, ме накара и аз да изживея болката му. Хареса ми как непрекъснато сменяха кадрите с неговото и лицето на майка му. Онзи момент, когато разбра, че тя не го е обичала достатъчно за да живее заради него. И този подпис: „Майка ти.” Без обичам те, без бъди щастлив. Без нищо...
Когато го гледах за първи път, си помислих, че е много жесток към Мерием, но после осъзнах какво му е било в този момент. Почувствал се е безкрайно самотен и наранен. В такива моменти хората обикновено са егоисти. Докато плачеше в краката на Фатмагюл на стълбите, ми разби сърцето.
Сцената с душа няма да я коментирам. Имам леки забележки към операторското майсторство, но ще се въздържа. И Хилял е голяма скръндза.
Нама да коментирам и Ердоан, Селим, Леман, Решат, Туранер, Мустафа и Хаджер, защото след 5-то или 6-то гледане на тази серия, вече не са ми интересни.
Докато гледах сцената на пейката, как ги дават в гръб си спомних тази от еп. 79. Прекрасен аналог е. И двамата стоят на брега и посрещат изгрева, но с колко различни емоции в душите си. Първата пълна с болка и отчаяние заради майка му, а втората с много любов и надежда. С радост от новината, че ще си имат бебе, което ще кръстят на същата тази майка. Една нова Енисе, която орисаха да бъде щастлива и да срещне добри хора, а на другата Енисе той прости.
Ето едната:
/За съжаление, намерих само снимка, ако някой ми направи гифче от втората сцена, ще съм му много благодарна. Около 5 минути преди края на епизод 44./п.п. Имах чувството, че след ферибота косата на Керим беше ту дълга ту къса, Или чупките и къдриците му клюмваха от умора или сцените са били заснемани в различна последователност.
п.п. п. Извинете ме за дългия пост, но когато го гледах за пръв път, вече бях изостанала от тълпата с фенки в темата и не успях да споделя емоциите си. А този ми е един от любимите епизоди.
# 274
4 юли 2012, 10:28 ч.
Докосвай ме,
подай ми ти ръка и с мен тръгни
Любов ми дай
за да съм силен в утрешният ден
надеждата е в нашите очи
и малка капчица любов бавно се появи
с надежда аз ще я докосна
ще я скрия от чуждите очи
за да я пазя свидна в моето сърце
една надежда имах и тя се сбъдна-
да гледам нежно в твоите очи
и бавно да заровя аз ръце във твоите коси
Любов ми дай,за да я пазя неопетнена
в моето ранено сърце
надежда има щом виждам
как пърха твоето сърце
в твоите очи аз виждам изгрева
на нашата нежна любов!
След преговора,които Хрисчул спретна,какво повече мога да кажа....
Лек ден,момичета!
Виж целия пост
Докосвай ме,
подай ми ти ръка и с мен тръгни
Любов ми дай
за да съм силен в утрешният ден
надеждата е в нашите очи
и малка капчица любов бавно се появи
с надежда аз ще я докосна
ще я скрия от чуждите очи
за да я пазя свидна в моето сърце
една надежда имах и тя се сбъдна-
да гледам нежно в твоите очи
и бавно да заровя аз ръце във твоите коси
Любов ми дай,за да я пазя неопетнена
в моето ранено сърце
надежда има щом виждам
как пърха твоето сърце
в твоите очи аз виждам изгрева
на нашата нежна любов!
След преговора,които Хрисчул спретна,какво повече мога да кажа....
Лек ден,момичета!
# 275
4 юли 2012, 10:34 ч.
Здравейте !
Мирето,"Крилете на нощта"го има на 1 стр. на темата в дейлито е с превод,в Мастерса не знам.
"Есенни страдания"го има с превод във V-box .Това са игрални филми.Другите са сериали,можеш да се ориентираш в темите им в БГ -мама,на 1 стр.във всяка тема има инфо за сериала и къде е качен с превод.
Мариана,Дива за клиповете и гифчетата
!
Дилеми,мерси за снимковия материал и резюмето !
Хриси,за пореден път се чудя дали не ми четеш мислите (сигурно е от въздуха в Ст.З 
)
,няма какво да коментирам,ти си написала всичко за 44 еп.,подкрепено с гифчета 
!
Фантазияпо повод поста ти от снощи
,прекрасно е мила !
Хубав ден момичета!
Виж целия пост
!Мирето,"Крилете на нощта"го има на 1 стр. на темата в дейлито е с превод,в Мастерса не знам.
"Есенни страдания"го има с превод във V-box .Това са игрални филми.Другите са сериали,можеш да се ориентираш в темите им в БГ -мама,на 1 стр.във всяка тема има инфо за сериала и къде е качен с превод.
Мариана,Дива за клиповете и гифчетата
!Дилеми
,мерси за снимковия материал и резюмето !Хриси
,за пореден път се чудя дали не ми четеш мислите (сигурно е от въздуха в Ст.З ) ,няма какво да коментирам,ти си написала всичко за 44 еп.,подкрепено с гифчета !Фантазия
по повод поста ти от снощиСкрит текст:
Тони -да си призная-ходя,къде ходя и пак тук в темата при вас,не мога и без вас !А за другите мъже работата е по-сложна,другият ми любим
,но Енгин си е първата ми турска любов и няма забравяне !
!А за другите мъже работата е по-сложна,другият ми любимСкрит текст:
ми е взел акъла и съня актьор Мурат Йълдъръм
,но Енгин си е първата ми турска любов и няма забравяне ! ,прекрасно е мила !Хубав ден момичета!
# 276
4 юли 2012, 10:37 ч.
Боровинка,Благодаря!
Виж целия пост
Скрит текст:
А сега 1-вото място делят:Аз съм в този ред:
1-во Халит Ергенч
2-ро Мурат
3-то Енгин
1-во Халит Ергенч
2-ро Мурат
3-то Енгин
Скрит текст:
Енгин и Мурат!
# 278
4 юли 2012, 10:53 ч.
Здравейте, мили момичета и момчета!
Благодаря ви, че ви има и че ви открих. Това стана в повратен момент в моят живот, в който изведнъж необичайно за мен се оказах с много свободно време и в състояние на безтегловност. И тогава се случи нещо, което ми помогна не само да оцелея и да не се срина тотално, но върна и усмивката ми и желанието ми за живот! Открих ви! Стана случайно, но това беше една много щастлива случайност за мен. Досега не съм влизала в никакви форуми и не съм коментирала нищо. Поради липса на време не съм гледала и много турски филми, но вече 5 месеца като вас съм обсебена от „Каква е вината на Фатмагюл?” Чета всичките ви коментари и се наслаждавам на прекрасните ви творения по повод любимият ни сериал, който аз съпреживях заедно с вас! Благодаря ви! Макар и след края на приказката се почувствах длъжна да ви изкажа огромните си благодарности и затова се регистрирах в този прекрасен форум!
Досега никога не ми се случвало подобно нещо, което така да ме разтърси! Мисля си, че този филм е толкова въздействащ, защото ни накара да изпитаме цялата палитра от емоции като при първото влюбване- трепети, надежди, стремежи, очаквания, желания, но и много разочарования, огорчения, несъгласия, колебания. Този филм ни завихри като торнадо и ни държа / а и продължава все още да ни държи / в своя плен вече толкова дълго време. Сигурна съм обаче, че магията му се дължи не само на това, че с прекрасната си и въздействаща игра актьорите пресътвориха по един правдоподобен и силно въздействащ начин една житейска драма, но и на факта, че всеки от нас беше до такава степен въвлечен във филма, че припозна себе си в определени житейски ситуации. Сигурна съм, че всеки от нас се е срещал в живота си , /а може би и му се е налагало да понася/ хора като Мустафа, Мукадес, Яшаран, Мюнир, но за щастие и такива като Мерием, Кадир, Рахми, Емре, Синем. Пожелавам на всички пишещи тук дами да са имали щастието да срещнат и Керим. Това вече означава, че са целунати от бога.
Мога да пиша още много, но си запазвам правото за друг път
Искам да поздравя всички съфорумци / не пиша имена, за да не пропусна някой, но иначе ви знам почти всичките/, неуморните и прекрасни преводачи, будните и оригинални репортери, творците на клипове и всички останали, на които много им хареса или не дотам развитието на събитията и финала на любимият ни сериал с една великолепна песен по стихове на неповторимият и незабравим Дамян Дамянов
http://vbox7.com/play:001002f9
Виж целия пост
Благодаря ви, че ви има и че ви открих. Това стана в повратен момент в моят живот, в който изведнъж необичайно за мен се оказах с много свободно време и в състояние на безтегловност. И тогава се случи нещо, което ми помогна не само да оцелея и да не се срина тотално, но върна и усмивката ми и желанието ми за живот! Открих ви! Стана случайно, но това беше една много щастлива случайност за мен. Досега не съм влизала в никакви форуми и не съм коментирала нищо. Поради липса на време не съм гледала и много турски филми, но вече 5 месеца като вас съм обсебена от „Каква е вината на Фатмагюл?” Чета всичките ви коментари и се наслаждавам на прекрасните ви творения по повод любимият ни сериал, който аз съпреживях заедно с вас! Благодаря ви! Макар и след края на приказката се почувствах длъжна да ви изкажа огромните си благодарности и затова се регистрирах в този прекрасен форум!
Досега никога не ми се случвало подобно нещо, което така да ме разтърси! Мисля си, че този филм е толкова въздействащ, защото ни накара да изпитаме цялата палитра от емоции като при първото влюбване- трепети, надежди, стремежи, очаквания, желания, но и много разочарования, огорчения, несъгласия, колебания. Този филм ни завихри като торнадо и ни държа / а и продължава все още да ни държи / в своя плен вече толкова дълго време. Сигурна съм обаче, че магията му се дължи не само на това, че с прекрасната си и въздействаща игра актьорите пресътвориха по един правдоподобен и силно въздействащ начин една житейска драма, но и на факта, че всеки от нас беше до такава степен въвлечен във филма, че припозна себе си в определени житейски ситуации. Сигурна съм, че всеки от нас се е срещал в живота си , /а може би и му се е налагало да понася/ хора като Мустафа, Мукадес, Яшаран, Мюнир, но за щастие и такива като Мерием, Кадир, Рахми, Емре, Синем. Пожелавам на всички пишещи тук дами да са имали щастието да срещнат и Керим. Това вече означава, че са целунати от бога.
Мога да пиша още много, но си запазвам правото за друг път
Искам да поздравя всички съфорумци / не пиша имена, за да не пропусна някой, но иначе ви знам почти всичките/, неуморните и прекрасни преводачи, будните и оригинални репортери, творците на клипове и всички останали, на които много им хареса или не дотам развитието на събитията и финала на любимият ни сериал с една великолепна песен по стихове на неповторимият и незабравим Дамян Дамянов
http://vbox7.com/play:001002f9
# 279
4 юли 2012, 11:27 ч.
Хриси, много ми хареса поста ти. Не се бях замисляла, но наистина в тази сцена видяхме флиртуващипт Керим и мога да ви кажа, че много ми харесва такъв. На мен любимата ми сцена е тази в колата, с преплитането на пръстите , наисттина е адски въздействаща, аз настръхвам всеки път .
ПП. Аз бях написала един репортаж преди как Хилял служебно го съблича Енгин да му се радва в цялата му прелест , а после така изрязва кадрите, че зрителите остават с пръст в уста. Така е било и в тази сцена, Хилял го е режисирала в банята и се е наслаждавала на мокрото му тяло, но зрителите имат видимост само от гърдите нагоре. Много я уважам Хилял като режисьор, но за тези неща няма да се разберем.
Виж целия пост
Добро утро и хубав ден на всички
Дива, благодаря за клипа
Най-сетне реших да се включа в преговора с един от любимите си епизоди. Еп. 44 си го бях нарекла „Флиртуващия Керим” Дилеми, гифчетата ни малко ще съвпаднат, но нищо. Преговарях снощи, а сега нямам време да преработвам.
За мен флирта започна още с погледа му, когато излезе от затвора и сякаш на Фатмагюл не й стигна въздуха щом го видя. В онзи момент Керим я изпиваше с очи, и сякаш на този свят за него не съществуваше нищо и никой освен нея. И после типичната му залитаща прегръдка. Флирта продължи с ръцете в колата. И макар да стояха на две педи един от друг, бавното заиграване с пръсти, беше по-въздействащо и от десет целувки. Сякаш нейните пръсти бяха клавиши на пиано, а той свиреше по тях най-романтичната соната. Погледа му, когато целуна ръката й, беше изгарящ и тя го усети. Смутената й усмивка потвърди, че ако беше права, краката й щяха да се подкосят. Култова сцена, която отбелязахме още в предишния епизод, но аз коментирах само със снимки. Флирта продължи, когато спряха да обядват. „Сънувам ли?... Значи и ти си истинска. И ръката ми държеше твоята през целия път? Когато бях в затвора си казвах, че това ще е още едно предизвикателство. Много ми липсваше.” А как само я гледаше докато й го казваше там на паркинга Помня закачливия му поглед докато се хранеха и той й подаде салфетка.
После на ферибота, Керим продължи да флиртува. „Едно от най-големите ми желания се сбъдна. Ти си с мен. Аз съм с теб. Иска ми се да извикам с все сила „Щастлив съм!” Какво ще направиш, ако извикам? ... Ще им кажа: Какво гледате? Това момиче е моя съпруга и я обичам много!” Толкова щастливи бяха в този момент... изглеждаха толкова млади и влюбени... и се появи Мустафа и им попари усмивките, е поне тази на Керим. Ревността му избухна, но как бързо се смири „ Не искам да страдаш. Не ми се сърди...” пръстите му се заиграха с косата й. На този етап докосваше само ръцете, косата и лицето й с пръсти. А устните му само копнееха, вероятно запазили спомена за онзи единствен път, когато изпиха сълзите й на брега. Кратки, бегли докосвания но заредени с много емоция и копнеж. „Всичко ще се оправи. Ще видиш. Заедно ще посрещнем хубавите дни. Заедно.” След толкова време без да смее да говори за чувствата си, думите му бяха като едно естествено продължение на писмата му. В тях за първи път се осмели да пише за чувствата си без да се притеснява.
Флирта продължи по време на вечерята. Докато й казваше „Защо не си признаеш, че не си работила, защото си готвила за мен?”, цялото му лице сияеше от задоволство. Забелязала съм един комичен навик едновременно да си повдига веждите и да се усмихва. После в кухнята на Кадир аби, когато се втурна да й помага и с голям мерак искаше да мие чинии. Чудесна сцена с мотаенето им около мивката и движенията им в синхрон. Това с моя мъж сме го пробвали, и обикновено се изнервяме. Постоянно се бутаме и си пречим, и номера вероятно е в това да имаш режисьор, който да ти координира движенията. Та да се върнем на флирта.
„Наистина ли си плакала, докато ме нямаше? - очите му са пълни със задоволство и надежда. „Липсвах ли ти?”
И, Мука пристига за витамините си и да ги осведоми за газовете си, както и да ги притиска за сватбата. В момента в който тя се изнася да диша чист въздух, Керим продължава с флирта. „Знаеш ли името на цветето, което ми донесе? Незабравка. Не те забравих. Дори за миг не спирах да мисля за теб. Като затварях очи, вече не бях в затвора. Бях в твоята градина... в твоите очи... в твоята коса... в твоите ръце...” Бавно докосва косите й, ръката й вече е в неговата...
И дотук с флирта, Мука го попари с крясъци. Равна няма в убиването на романтика. Както и Едже и Мелек да ни поднасят всичко обилно полято в сладко-кисел сос. Запазената им марка.
Сцената с писмото от майка му. Много ми хареса, че Фатмагюл не го остави сам, докато четеше писмото и изживяваше мъката си. Остана с него през цялата нощ на брега. Изслуша го, опита се да го успокои. Беше до него, като негова жена и любима. Със страховете му, с болката му, с отчаянието... В този момент никой не можеше да му помогне, той имаше нужда от време за да изживее мъката си, но за мен беше важно, че тя бе до него. А после сред цялата тази болка, той се почувства уязвим. Изведнъж кулите, които беше градил месеци наред се оказаха въздушни. Съмненията му лумнаха и избуяха с пълна сила. Той видя майка си във Фатмагюл. И там на улицата, сякаш се пробуди от някакъв сън. И макар тя да му каза, че не сънува и че това, което вижда е истина, в този момент за него беше по-лесно да повярва в своята истина.
Любими моменти:
- Мехмет! Мехмет! Ти на това лимонада ли му казваш? Ставай Рахми да тръгваме. Или тоя ще довърши това, което Мерием абла не можа. Да ме отровиш ли искаш? Оу, Рахми. Чувствам се ужасно. Умирам. Ай, Ой. Трябва да полегна.
- Можеш да дойдеш в моята стая. - Ченето на Керим увисва. – Мериам абла? – добавя Фатмагюл. Мука се хили нагло и прави тъпи коментари. Керим се почесва където не го сърби.
Много любим момент. Докато той стои сам на стълбите и държи неотвореното писмо и го върти в ръцете си. Изражението му, движенията му. Много въздействащи. И докато го четеше, ме накара и аз да изживея болката му. Хареса ми как непрекъснато сменяха кадрите с неговото и лицето на майка му. Онзи момент, когато разбра, че тя не го е обичала достатъчно за да живее заради него. И този подпис: „Майка ти.” Без обичам те, без бъди щастлив. Без нищо...
Когато го гледах за първи път, си помислих, че е много жесток към Мерием, но после осъзнах какво му е било в този момент. Почувствал се е безкрайно самотен и наранен. В такива моменти хората обикновено са егоисти. Докато плачеше в краката на Фатмагюл на стълбите, ми разби сърцето.
Сцената с душа няма да я коментирам. Имам леки забележки към операторското майсторство, но ще се въздържа. И Хилял е голяма скръндза.
Нама да коментирам и Ердоан, Селим, Леман, Решат, Туранер, Мустафа и Хаджер, защото след 5-то или 6-то гледане на тази серия, вече не са ми интересни.
Докато гледах сцената на пейката, как ги дават в гръб си спомних тази от еп. 79. Прекрасен аналог е. И двамата стоят на брега и посрещат изгрева, но с колко различни емоции в душите си. Първата пълна с болка и отчаяние заради майка му, а втората с много любов и надежда. С радост от новината, че ще си имат бебе, което ще кръстят на същата тази майка. Една нова Енисе, която орисаха да бъде щастлива и да срещне добри хора, а на другата Енисе той прости.
Ето едната: /За съжаление, намерих само снимка, ако някой ми направи гифче от втората сцена, ще съм му много благодарна. Около 5 минути преди края на епизод 44./
п.п. Имах чувството, че след ферибота косата на Керим беше ту дълга ту къса, Или чупките и къдриците му клюмваха от умора или сцените са били заснемани в различна последователност.
п.п. п. Извинете ме за дългия пост, но когато го гледах за пръв път, вече бях изостанала от тълпата с фенки в темата и не успях да споделя емоциите си. А този ми е един от любимите епизоди.
Дива, благодаря за клипа
Най-сетне реших да се включа в преговора с един от любимите си епизоди. Еп. 44 си го бях нарекла „Флиртуващия Керим” Дилеми,
гифчетата ни малко ще съвпаднат, но нищо. Преговарях снощи, а сега нямам време да преработвам.За мен флирта започна още с погледа му, когато излезе от затвора и сякаш на Фатмагюл не й стигна въздуха щом го видя. В онзи момент Керим я изпиваше с очи, и сякаш на този свят за него не съществуваше нищо и никой освен нея. И после типичната му залитаща прегръдка. Флирта продължи с ръцете в колата. И макар да стояха на две педи един от друг, бавното заиграване с пръсти, беше по-въздействащо и от десет целувки. Сякаш нейните пръсти бяха клавиши на пиано, а той свиреше по тях най-романтичната соната. Погледа му, когато целуна ръката й, беше изгарящ и тя го усети. Смутената й усмивка потвърди, че ако беше права, краката й щяха да се подкосят. Култова сцена, която отбелязахме още в предишния епизод, но аз коментирах само със снимки. Флирта продължи, когато спряха да обядват. „Сънувам ли?... Значи и ти си истинска. И ръката ми държеше твоята през целия път? Когато бях в затвора си казвах, че това ще е още едно предизвикателство. Много ми липсваше.” А как само я гледаше докато й го казваше там на паркинга
Помня закачливия му поглед докато се хранеха и той й подаде салфетка. После на ферибота, Керим продължи да флиртува. „Едно от най-големите ми желания се сбъдна. Ти си с мен. Аз съм с теб. Иска ми се да извикам с все сила „Щастлив съм!” Какво ще направиш, ако извикам? ... Ще им кажа: Какво гледате? Това момиче е моя съпруга и я обичам много!” Толкова щастливи бяха в този момент... изглеждаха толкова млади и влюбени... и се появи Мустафа и им попари усмивките, е поне тази на Керим. Ревността му избухна, но как бързо се смири „ Не искам да страдаш. Не ми се сърди...” пръстите му се заиграха с косата й. На този етап докосваше само ръцете, косата и лицето й с пръсти. А устните му само копнееха, вероятно запазили спомена за онзи единствен път, когато изпиха сълзите й на брега. Кратки, бегли докосвания но заредени с много емоция и копнеж. „Всичко ще се оправи. Ще видиш. Заедно ще посрещнем хубавите дни. Заедно.” След толкова време без да смее да говори за чувствата си, думите му бяха като едно естествено продължение на писмата му. В тях за първи път се осмели да пише за чувствата си без да се притеснява.
Флирта продължи по време на вечерята. Докато й казваше „Защо не си признаеш, че не си работила, защото си готвила за мен?”, цялото му лице сияеше от задоволство. Забелязала съм един комичен навик едновременно да си повдига веждите и да се усмихва. После в кухнята на Кадир аби, когато се втурна да й помага и с голям мерак искаше да мие чинии. Чудесна сцена с мотаенето им около мивката и движенията им в синхрон. Това с моя мъж сме го пробвали, и обикновено се изнервяме. Постоянно се бутаме и си пречим, и номера вероятно е в това да имаш режисьор, който да ти координира движенията. Та да се върнем на флирта.
„Наистина ли си плакала, докато ме нямаше? - очите му са пълни със задоволство и надежда. „Липсвах ли ти?”
И, Мука пристига за витамините си и да ги осведоми за газовете си, както и да ги притиска за сватбата. В момента в който тя се изнася да диша чист въздух, Керим продължава с флирта. „Знаеш ли името на цветето, което ми донесе? Незабравка. Не те забравих. Дори за миг не спирах да мисля за теб. Като затварях очи, вече не бях в затвора. Бях в твоята градина... в твоите очи... в твоята коса... в твоите ръце...” Бавно докосва косите й, ръката й вече е в неговата...
И дотук с флирта, Мука го попари с крясъци. Равна няма в убиването на романтика. Както и Едже и Мелек да ни поднасят всичко обилно полято в сладко-кисел сос. Запазената им марка.
Сцената с писмото от майка му. Много ми хареса, че Фатмагюл не го остави сам, докато четеше писмото и изживяваше мъката си. Остана с него през цялата нощ на брега. Изслуша го, опита се да го успокои. Беше до него, като негова жена и любима. Със страховете му, с болката му, с отчаянието... В този момент никой не можеше да му помогне, той имаше нужда от време за да изживее мъката си, но за мен беше важно, че тя бе до него. А после сред цялата тази болка, той се почувства уязвим. Изведнъж кулите, които беше градил месеци наред се оказаха въздушни. Съмненията му лумнаха и избуяха с пълна сила. Той видя майка си във Фатмагюл. И там на улицата, сякаш се пробуди от някакъв сън. И макар тя да му каза, че не сънува и че това, което вижда е истина, в този момент за него беше по-лесно да повярва в своята истина.
Любими моменти:
- Мехмет! Мехмет! Ти на това лимонада ли му казваш? Ставай Рахми да тръгваме. Или тоя ще довърши това, което Мерием абла не можа. Да ме отровиш ли искаш? Оу, Рахми. Чувствам се ужасно. Умирам. Ай, Ой. Трябва да полегна.
- Можеш да дойдеш в моята стая. - Ченето на Керим увисва. – Мериам абла? – добавя Фатмагюл. Мука се хили нагло и прави тъпи коментари. Керим се почесва където не го сърби.
Много любим момент. Докато той стои сам на стълбите и държи неотвореното писмо и го върти в ръцете си. Изражението му, движенията му. Много въздействащи. И докато го четеше, ме накара и аз да изживея болката му. Хареса ми как непрекъснато сменяха кадрите с неговото и лицето на майка му. Онзи момент, когато разбра, че тя не го е обичала достатъчно за да живее заради него. И този подпис: „Майка ти.” Без обичам те, без бъди щастлив. Без нищо...
Когато го гледах за първи път, си помислих, че е много жесток към Мерием, но после осъзнах какво му е било в този момент. Почувствал се е безкрайно самотен и наранен. В такива моменти хората обикновено са егоисти. Докато плачеше в краката на Фатмагюл на стълбите, ми разби сърцето.
Сцената с душа няма да я коментирам. Имам леки забележки към операторското майсторство, но ще се въздържа. И Хилял е голяма скръндза.
Нама да коментирам и Ердоан, Селим, Леман, Решат, Туранер, Мустафа и Хаджер, защото след 5-то или 6-то гледане на тази серия, вече не са ми интересни.
Докато гледах сцената на пейката, как ги дават в гръб си спомних тази от еп. 79. Прекрасен аналог е. И двамата стоят на брега и посрещат изгрева, но с колко различни емоции в душите си. Първата пълна с болка и отчаяние заради майка му, а втората с много любов и надежда. С радост от новината, че ще си имат бебе, което ще кръстят на същата тази майка. Една нова Енисе, която орисаха да бъде щастлива и да срещне добри хора, а на другата Енисе той прости.
Ето едната:
/За съжаление, намерих само снимка, ако някой ми направи гифче от втората сцена, ще съм му много благодарна. Около 5 минути преди края на епизод 44./п.п. Имах чувството, че след ферибота косата на Керим беше ту дълга ту къса, Или чупките и къдриците му клюмваха от умора или сцените са били заснемани в различна последователност.
п.п. п. Извинете ме за дългия пост, но когато го гледах за пръв път, вече бях изостанала от тълпата с фенки в темата и не успях да споделя емоциите си. А този ми е един от любимите епизоди.
Хриси, много ми хареса поста ти. Не се бях замисляла, но наистина в тази сцена видяхме флиртуващипт Керим и мога да ви кажа, че много ми харесва такъв. На мен любимата ми сцена е тази в колата, с преплитането на пръстите , наисттина е адски въздействаща, аз настръхвам всеки път .
ПП. Аз бях написала един репортаж преди как Хилял служебно го съблича Енгин да му се радва в цялата му прелест , а после така изрязва кадрите, че зрителите остават с пръст в уста. Така е било и в тази сцена, Хилял го е режисирала в банята и се е наслаждавала на мокрото му тяло, но зрителите имат видимост само от гърдите нагоре. Много я уважам Хилял като режисьор, но за тези неща няма да се разберем.
# 280
4 юли 2012, 11:42 ч.
Хриси ,невероятно написано .Имам чувството че ти си режисирала тази сцена /без душа /
Наистина в този епизод аз бях отнесена изцяло от Керим, а след това и от Енгин.Тук го видях и флиртуващ и страдащ и обичаш и объркан и самотен и въобще многото му лица и разбира се талантът на Енгин В тази серия се възхитих и от Берен . А сцената на ферибота я обожавам ,а там Енгин чок чок ми харесва- с тази коса, сива тениска, лекичко брадясал 
Отнесох се ,ама винаги така става щом се задълбоча в любими моменти /а те са почти всички серии / и най -вече в Енгин
Приятен ден момичета!
PS Благодаря за клипчетата-ще им се насладя довечера на рахат
Виж целия пост
/без душа /Наистина в този епизод аз бях отнесена изцяло от Керим, а след това и от Енгин.Тук го видях и флиртуващ и страдащ и обичаш и объркан и самотен и въобще многото му лица и разбира се талантът на Енгин В тази серия се възхитих и от Берен . А сцената на ферибота я обожавам ,а там Енгин чок чок ми харесва- с тази коса, сива тениска, лекичко брадясал
Отнесох се ,ама винаги така става щом се задълбоча в любими моменти /а те са почти всички серии / и най -вече в Енгин
Приятен ден момичета!
PS Благодаря за клипчетата-ще им се насладя довечера на рахат
# 281
4 юли 2012, 11:42 ч.
Хриси,
Няма начин да не е така, емоциите са едни и същи, снимковия материал също...
Виж целия пост
Няма начин да не е така, емоциите са едни и същи, снимковия материал също...
Музиката на „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?)...
5. Fatmagül'ün Suçu Ne? Yeni Dizi Müziği
# 282
4 юли 2012, 11:52 ч.
Като преговаряме 44 еп. и след чудесните думи за Керим написани от hrissi_sz отделих специално внимание на Фатмагюл. Тя има затворен характер и поведение, които са изиграни по прелестен начин от Берен Саат. Докато Керим показва абсолютно свободно любовта си, готов е да я изкрещи дори. При Фатмагюл за да се видят и разберат чувствата и трябва не микроскоп, а направо ЯМР. При нея няма показност, няма силни думи. Нейните действия са метафори. Цял ден приготвям ястия, не ходя дори на работа... Ти разбирай и тълкувай. Всичко, което виждаш и чувстваш... По време на гледането на целия филм (с уговорката, че още не съм стигнала финала, но от любопитство изгледах 80 еп. ) точно това ме грабна най-много. Какво чувства Фатмагюл? Докъде стига омразата? Кога се зароди интереса? А любовта? В по раншните епизоди дори има ли я любовта? Според мен се получи много силна и сложна роля и прекрасно изпълнение!
Виж целия пост
) точно това ме грабна най-много. Какво чувства Фатмагюл? Докъде стига омразата? Кога се зароди интереса? А любовта? В по раншните епизоди дори има ли я любовта? Според мен се получи много силна и сложна роля и прекрасно изпълнение!
# 283
4 юли 2012, 12:03 ч.
Желязната лейди, ! Здравей в страната на Енгинките, Керимките, Беренките, Фатмагюлките, Берингинки, и още, и още...
Виж целия пост
! Здравей в страната на Енгинките, Керимките, Беренките, Фатмагюлките, Берингинки, и още, и още... 
# 284
4 юли 2012, 12:05 ч.
Привет,момичета!Днес ще започна преговора малко отзад напред,защото сега гневът в мен надделява.Не бях гледала повторно тази серия като цяло.Винаги съм се връщала само на любими моменти,а когато гледах серията за първи път,просто съм регистрирала писмото на майката на Керим.Този път обаче имам писмото пред себе си.Черно на бяло,чета и гневът ми расте.Прочетете го и вие.
Керим,сине,тръгвам си.Ти си всичко за мен.Но знам,че баща ти ще се грижи за теб,когато мен вече няма да ме има.В продължение на години той ми е сърдит.Заради този гняв,той не те взе със себе си,но ще се върне за теб.Ще дойде тук,още веднъж за да те отведе.В този дом аз бях единствената,която заставаше между вашето щастие.Ще започнете нов живот,без мен и ще ме забравите.Това е единственият ден,в който не съм плакала от години.Денят,в който те оставям.Взех своето решение.Моето сърце спря преди години и никога не започна отново да бие.В деня,в който ме ожениха за твоя баща,оставих сърцето и душата си при мъжа,който истински обичах.Всеки живее живота си веднъж,а моят свърши много отдавна.Станах съпруга на баща ти и твоя майка,но никога не се отказах от истинската си любов.Той от своя страна се отказа от мен,в деня когато станах майка и сложи край на живота си.Убих мъжа,който обичах,когато се омъжих за баща ти,Керим.Когато те родих.Осъдих баща ти на нещастен брак,а теб на детство без любов...и себе си в безкрайно съжаление и страдание.Празнотата в сърцето ми,ме изяжда отвътре.В любящите очи на баща ти,виждах колко съм ниска.Накрая изгубих всичко.Сега,дори и твоето съществуване,не е достатъчно да ме задържи.Знам,че е трудно да разбереш това.Може би никога няма да го направиш.И може би ще бъдеш прав.Прости ми,сине,затова че не съм в състояние да дам шанс и на двамата.За всичко аз съм виновна,сине.Единственото ми желание е,вие с баща да бъдете щастливи.Поверявам ви един на друг.
Какъв егоизъм,каква наглост,каква безотговорност!И какви жалки опити за оправдание на ужасяващи постъпки!Що за извинение е това,че си обичал друг мъж и не можеш да го забравиш?Как можеш да поставяш на един кантар любовта към един мъж и тази на детето си?И колко потресаващ е факта,че единствената тежест на този кантар не е рожбата ти?Що за наглост е това да кажеш на едно дете,че то е единствено за тебе и в следващия момент да си признаеш,че си осъдил същото това дете на детство без любов.Да говориш за него като за нещо,което просто съществува.И единственият ти ден,в който не си плакала е денят,в който решаваш да зарежеш детето.Просто самия изказ е жесток,реже душата парче по парче.
Не стига това,ами някак си хвърля вината за смъртта на оня дето никога не се отказала да го обича,на детето си,въпреки,че по натам казва,че за всичко е виновна тя.
Тази жена,която дори не искам да нарека майка,през цялото време е наясно какво прави.
Как се прощава на такъв човек?Според мен вината на тази жена няма как да се забрави,но за Керим беше важно да и прости.Той правилно и каза,че той самият е толкова виновен,а всички около него са му простили и го карат да се чувства щастлив,та защо да не и прости на нея.Тази прошка трябваше да я даде,за да не продължава да живее с болката ,която му нанесе тази жена,не само със самоубийството си,но и с това писмо.
Обаче сега съвсем се обърках.Защо кръстиха бебето си на това изчадие.Сигурно ще трябва пак да е свързано по някакъв начин с Корана.Направо не разбирам.
Обаче приключвам с тази част от преговора и ще се постарая да я забравя,защото предпочитам да се съсредоточа в по-положителни емоции,а те не са малко в този епизод.
Виж целия пост
Керим,сине,тръгвам си.Ти си всичко за мен.Но знам,че баща ти ще се грижи за теб,когато мен вече няма да ме има.В продължение на години той ми е сърдит.Заради този гняв,той не те взе със себе си,но ще се върне за теб.Ще дойде тук,още веднъж за да те отведе.В този дом аз бях единствената,която заставаше между вашето щастие.Ще започнете нов живот,без мен и ще ме забравите.Това е единственият ден,в който не съм плакала от години.Денят,в който те оставям.Взех своето решение.Моето сърце спря преди години и никога не започна отново да бие.В деня,в който ме ожениха за твоя баща,оставих сърцето и душата си при мъжа,който истински обичах.Всеки живее живота си веднъж,а моят свърши много отдавна.Станах съпруга на баща ти и твоя майка,но никога не се отказах от истинската си любов.Той от своя страна се отказа от мен,в деня когато станах майка и сложи край на живота си.Убих мъжа,който обичах,когато се омъжих за баща ти,Керим.Когато те родих.Осъдих баща ти на нещастен брак,а теб на детство без любов...и себе си в безкрайно съжаление и страдание.Празнотата в сърцето ми,ме изяжда отвътре.В любящите очи на баща ти,виждах колко съм ниска.Накрая изгубих всичко.Сега,дори и твоето съществуване,не е достатъчно да ме задържи.Знам,че е трудно да разбереш това.Може би никога няма да го направиш.И може би ще бъдеш прав.Прости ми,сине,затова че не съм в състояние да дам шанс и на двамата.За всичко аз съм виновна,сине.Единственото ми желание е,вие с баща да бъдете щастливи.Поверявам ви един на друг.
Какъв егоизъм,каква наглост,каква безотговорност!И какви жалки опити за оправдание на ужасяващи постъпки!Що за извинение е това,че си обичал друг мъж и не можеш да го забравиш?Как можеш да поставяш на един кантар любовта към един мъж и тази на детето си?И колко потресаващ е факта,че единствената тежест на този кантар не е рожбата ти?Що за наглост е това да кажеш на едно дете,че то е единствено за тебе и в следващия момент да си признаеш,че си осъдил същото това дете на детство без любов.Да говориш за него като за нещо,което просто съществува.И единственият ти ден,в който не си плакала е денят,в който решаваш да зарежеш детето.Просто самия изказ е жесток,реже душата парче по парче.
Не стига това,ами някак си хвърля вината за смъртта на оня дето никога не се отказала да го обича,на детето си,въпреки,че по натам казва,че за всичко е виновна тя.
Тази жена,която дори не искам да нарека майка,през цялото време е наясно какво прави.
Как се прощава на такъв човек?Според мен вината на тази жена няма как да се забрави,но за Керим беше важно да и прости.Той правилно и каза,че той самият е толкова виновен,а всички около него са му простили и го карат да се чувства щастлив,та защо да не и прости на нея.Тази прошка трябваше да я даде,за да не продължава да живее с болката ,която му нанесе тази жена,не само със самоубийството си,но и с това писмо.
Обаче сега съвсем се обърках.Защо кръстиха бебето си на това изчадие.Сигурно ще трябва пак да е свързано по някакъв начин с Корана.Направо не разбирам.
Обаче приключвам с тази част от преговора и ще се постарая да я забравя,защото предпочитам да се съсредоточа в по-положителни емоции,а те не са малко в този епизод.
Препоръчани теми