ФЕВРУАРСКО сърчице си имам вече, гордо мама се похвали с малкото човече! -2

Десииииии моля те мила не взимай решение за което после цял живот ще съжаляваш! Имаш страхотен мъж до себе си , не взимай прибързано решение ,защото аз от позицията на жена борила се със зъби и нокти за бебе Ти КАЗВаМ , Че НяМа нищо По - ХуБАВо от ДеЦаТа !!!! Оцени това което Господ ви е дал и не убивай с лека ръка .....много ме боли като ти пиша  , защото не можеш да си представиш през какво сме минали за да забременея !!!!.....дано да го усмислиш и да прецените заедно ,кое е най- доброто за вас...... 

Лек ден момичета. ....нямам сили да пиша на другите ,че мн се развълнувах.....до скоро

Добро утро  снощи не можах да спя и днес ми е 
Исках да помоля мамите от София да ми препоръчат някой за ЖК, не съм се записала никъде, по ЗК не познавам никой гинеколог и нямам опит Аз ходя в Тина Киркова при Арабаджикова и във Вита при Кълвачева, не съм решила още при коя да остана. Но така или иначе по ЗК ми се полагат изследвания и ми се искаше да се запиша някъде. Ще помоля момичетата за препоръки?
desislava_87 не мога да взема страна, само вие си знаете как точно стоят нещата и кое ще е най-добре за вас. Никой не може да ти каже какво да правите или не. Знам, че нещата на сила не могат да се случат. Но и това "кой ще ме вземе с 2 деца" ... Трудно е сама с деца, аз бях за половин година сама с дъщеря ми на 4 и ми беше тежичко с моето плътно работно време от 9-18, с две не знам... Но имам 2 приятелки, с две деца и разведени, гледащи ги и с нови връзки. Нищо в живота не е лесно, всичко е борба. Всеки си избира пътя сам. Единственото, което мога да кажа, не бързайте, помислете няколко дни, поговорете и на трезва глава решете.

Мисля, че няма жена, която да не се е замисляла по този въпрос. Бъдещето е пълно с неизвестни, никой не може да го предвиди (от вчера ми се е загнездила в главата новината за двамата загинали мъже, спасявайки деца, оставили вдовици и деца). Аз също имах колебания за мъжа ми, страхувах се за второ дете, защото как ще се справя, ако ме остави? Всъщност, не знам дали няма да ме изостави, дали пък аз него няма да изоставя. Но да имаш деца е нещо хубаво и сигурно. Както се казва в някаква реклама - никога няма да сме самотни и сами.

Ако имаш чак такива колебания, извинявай за въпроса, Деси, но защо ще се омъжиш за този човек след месец? За мен това е прибързано и незряло, емоционално решение без да си взела мнението на бащата. Не сме ние хората, които трябва да те разубедят в решенията ти.

barabana , аз по ЗК съм в Майчин дом. В Тина Киркова няма ли ЖК по касата?

Здравейте момичета,не съм мигнала!!!

Кръвното не пада ,вие ми се свят за кръвта от носа няма и да говоря вече ,че ставам банална.... внимателно изчетох всяка една от вас... много мислих! Така или иначе толкова много си усложних живота,че няма на къде повече... да прави сте,реално няма никаква застраховка от самотата,не знам що за хормони са това,не знам и какво става с мен самата!
Бебето ще го оставим... така или иначе не стигнах до сериозен разговор с моя ,защото е достатъчно уплашен от това което вижда и промяната ми от както детето го няма до мен... ще родя това дете и знам че след като родя и мине малко време,няма да съжалявам за това което съм направила!Като мине въпросният хормонален срив ,всичко ще е различно и ще се промени!дори и мисленето ми надявам се!!!

Ужасно много се радвам че ви има,давате кураж ,давате упора и сигурност...колкото и да остана сама нали вас ще ви има
благодаря на всяка от вас за отделеното време и грижи,благодаря за милите думи и силната упора... благодаря!

Ей, браво, Деска, радвам се че си размислила, наистина се бях притеснила за теб...ще си призная честно че и аз съм си мислила за аборт, не защото нямам доверие на мъжа ми, а защото ме е страх от неизвестното и че няма да мога се справя, като се позамислих толкова близки хора бих наранила ако го бях направила, не си заслужава...

Момичета,благодаря пак че се сещате за мен.Аз няма да имам бебе.Миналият понеделник ходих при друг гинеколог.Тя каза,че е 7 с-ца според нея и да ида след 2 седмици.В четвъртък вечерта обаче имах кафеникаво зацапване и бебето си е отишло,но то явно доста преди това е спряло да се развива.Днес вече си ми дойде като цикъл и си ме боли както си му е реда.Здраве да е,явно не е било здравичко бебчето.Господ си знае работата.Дано само се изчисти без да ме кюртират,хич не ми се иска.Ще ви наглеждам и живот и здраве ще гледам снимки на бебоците ви.Леко бременеене и само положителни емоции вече ви желая на всички!

Деси радвам се че си се успокоила и взела решение и въпреки че и моето бебе е чакано и планирано многократно съм си задавала същите въпроси като теб 
Петя - прегръшам те , знам че каквото и да кажа не би те накарало да се почувстваш по-добре ,но ти си силна жена и най-хубавото тепърва предстои 

Много съжалявам,Петя! 
Явно наистина си му е имало нещо. Да те успокоя малко за кюртажа. Първата ми бременност завърши с кюртаж в 5-я месец. Не е толкова страшно, а и най-хубавото нещо е, че след такава процедура се забременява много лесно. Поне така ми обясни лекаря. И не ме излъга - 3 месеца след процедурата разбрах, че съм бременна отново. И си износих хубаво здраво бебе, без грам усложнения по време на бременността. Гушвам те силно и ти стискам палци за нова хубава вест в най-скоро време.

Бровоооооооо на Деси
Петя съжалявам!!! Но помни всяко зло за добро!!!

чакам по едно предложение за заглавие на новата тема...хайде 50 страници сме написали време е !

Десинка мила, знаех си, че няма да махнеш бебо, само дето и тебе здраво те перат хормоните. И аз не мога да се позная - направо съм полудяла  - голям зор е ей, кой каквото ще да казва.

Петинка, много съжалявам за бебчето, напълно те разбирам - февруари месец и аз направих спонтанен, но се изчистих напълно и на сега съм си пак бременна, така че очаквай скоро пак да те споходи това щастие. Стискаме палци и докато сме още в тази тема да ни се похвалиш, че чакаш бебче 

Аз днес съм жив труп, такова главоболие - отидох на хомеопат, даде ми разни бонбонки, дано да закрепя положението, че май ми се заформя една мигрена, та да видим, че това главоболие ми още преди бременността.

Деска, ще мисля за новото заглавие, само да включа главния компютър, че дава заето нещо 

Петя мила много съжалявам! Пожелавам  ти скоро да видиш двете чертички и да си много щастлива!!!!
Деске  много се радвам ,че размисли и те целувам!!!!!

Аз не съм много добра в писането ....така ,че оставям на вас избора за заглавие на новата тема и я чакам с нетърпение

Ели а вчера бях както описваш ти....жив труп  пих вечерта нош па и се оправих някак....днес съм по- добре ,но имам мн работа в нас и не ми се захваща с нищо...

Лятото тече, а ФЕВРУАРЧЕТО расте

Много емоционална тема.
Искрено съжалявам за Петя. Но по-добре сега, отколкото в по-късен етап или дете с увреждания ..., нали? 

Деси, пий една студена вода, един валидол (или чай от маточина) и се наспи. При мен винаги помага. Спокойствието е най-добрият съветник!

Аз днес излъсках къщата - смених чаршафите, изпрах, прибрах старото пране, минах с прахосмукачка, стирака, измих банята, WC-то, кухнята! Не мога да не се похваля, защото откакто съм бременна нямам силите за всичко това наведнъж. Днес ми дойде живец и се втурнах в домакинството 

Поздрави и само положителни мисли! Това е най-доброто за нашите малки дечица 

Здравейте, дами !!!
Като ви чета каква подкрепа оказвате на Деси и колко сте позитивни всички просто ми напира да разкажа това което преживях миналата седмица.
Нещата с мъжа ми напоследък не вървяха т.е. нямаше диалог между нас, чакаме бебе   ама искаме ли го, не го ли искаме ...................???? Аз си мислех,че той не го иска, той си мисли че аз не го искам и едни такива недоразумения ..... тръгваме да говорим и разговора отива към скандал ....... както и да е взехме решение да направя аборт ....
Записвам си час за аборт два дни напред сигурна че ще го направя, приготвям си дрехите от вечерта, на другия ден сутринта мъжа ми ме води към болницата, през цялото време се караме, аз обвинявам него той мене и т.н. слизам от колата блъснах вратата и гордо си навирих носа напред без да го погледна. Влизам при доктора и там едно момиче преди мен около 18 г. с приятелка чака за същото. Настаниха ме в стаята до манипулационната за да се подготвя докато мине тя преди мен, всичко приключи за около 10 мин. през това време чувах екипа от 4 човека (АГ, анестезиолог, сестра и някакъв доктор който сега специализира) да се кикотят през цялото време, чувах някакво стъргане, някакво смукане и през съзнанието ми мина една картина как ми разкъсват бебето на парчета и го изхвърлят в кофата ....................... не можах да го преживея обадих се на мъжа ми и това което му казах беше не мога да го направя, а той ми отвърна излизай навън чакам те . Повярвайте сърцето ми щеше да изскочи разтреперих се като лист, облякох се на бързо казах  на доктора че се отказвам грабнах си торбичката с дрешките и дим да ме няма. Излизайки си поех дълбоко въздух, и почувствах такова облекчение и радост които не мога да опиша. Като влязох в колата разбрах че и двамата сме плакали.   Само ще ви кажа че това което се случи бе едно ново начало за нас. Сякаш се обичаме още повече.    

Мария! Аз съм тъпир и голямо говедо, много рядко нещо или някой може да ме разчувства, но ти, мила, направо ме накара да настръхна, да ми се насълзят очите и да изпитам страхотното чувство, че те познавам от дълги години. Изключително ми въздейства! И толкова много се радвам на факта, че все пак всичко е  добре. Колко странно нещо са човешките взаимоотношения. Вие се страхотни родители!  Даже хуморът ми в момента ще е нелеп. Давай, момиче, аз съм с теб!