Ако бях облак /Bir Bulut Olsam/ - тема 2
- Публикувана: 5 юли 2012, 10:12 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2013, 15:13 ч.
# 732
21 ян. 2013, 22:18 ч.
ЕВА
и ГЕРГАНА
С прекрасен фотопреговор и няколко различни мнения почти приключвате втората "облачна" тема. Една друга се дописвате и допълвате. Истинско удоволстве. Благодаря!
Виж целия пост
ЕВА
и ГЕРГАНА С прекрасен фотопреговор и няколко различни мнения почти приключвате втората "облачна" тема. Една друга се дописвате и допълвате. Истинско удоволстве. Благодаря!
# 733
21 ян. 2013, 22:32 ч.
Думи на друг фен на АБО :
"...Когато става дума за любовта, си спомням тези думи от Библията:
Любовта е винаги търпелива и добра. Никога не е ревнива. Любовта никога не е надута нито суетна. Не е груба, нито егоистинчна. Не е обидена, нито сърдита. Любовта не се радва на прегрешенията на другите, но се радва много на истината. Винаги е готова да прости, да се довери, да се надява и да понесе каквото и да било. Любовта няма край.
Знам, че любовта на Мустафа следваше законите на сърцето му, и беше всичко друго, но не и подвластна на разума, но много от постъпките му, не бих могла да оправдая по никакъв начин. Любовта му не беше търпелива, нито добра, беше много ревнива и суетна. А също груба и егоистична. Тя беше и обидена и сърдита, не искаше да прозре истината, нито беше готова да прости и да се довери. Но освен това тя се надяваше, и беше готова да понесе всичко. И определено неговата любов нямаше край.
Противоречива, като самия него..."
И на друг фен :
"...Бог иска да обичаме така... но ние сме хора... нетърпеливи, лоши, ревниви, суетни, високомерни, снизходителни, егоистични, обидени, сърдити, самозаблуждаващи се, непрощаващи... Уви, ние сме грешни. Можем само да се стремим към божествената същност на любовта... ако го поискаме, разбира се. Защото човешко е да се греши..."
Виж целия пост
"...Когато става дума за любовта, си спомням тези думи от Библията:
Любовта е винаги търпелива и добра. Никога не е ревнива. Любовта никога не е надута нито суетна. Не е груба, нито егоистинчна. Не е обидена, нито сърдита. Любовта не се радва на прегрешенията на другите, но се радва много на истината. Винаги е готова да прости, да се довери, да се надява и да понесе каквото и да било. Любовта няма край.
Знам, че любовта на Мустафа следваше законите на сърцето му, и беше всичко друго, но не и подвластна на разума, но много от постъпките му, не бих могла да оправдая по никакъв начин. Любовта му не беше търпелива, нито добра, беше много ревнива и суетна. А също груба и егоистична. Тя беше и обидена и сърдита, не искаше да прозре истината, нито беше готова да прости и да се довери. Но освен това тя се надяваше, и беше готова да понесе всичко. И определено неговата любов нямаше край.
Противоречива, като самия него..."
И на друг фен :
"...Бог иска да обичаме така... но ние сме хора... нетърпеливи, лоши, ревниви, суетни, високомерни, снизходителни, егоистични, обидени, сърдити, самозаблуждаващи се, непрощаващи... Уви, ние сме грешни. Можем само да се стремим към божествената същност на любовта... ако го поискаме, разбира се. Защото човешко е да се греши..."
Препоръчани теми