Да си тръгна или не...?

Жалко!
Не те съветвам да правиш аборт, особено при положението което описваш.
Послушай Хърмаяни. В момента си много разстроена, но всеки трябва да си плаща сметките. Кажи на твоя приятел, че детето ще бъде негов наследник, поне ще има къде да си вложи парите. Ако може да печели повече. Тази сума която получава е прекалено малко за бъдещ татко.
Каквото и да стане с жилището ще останат някакви пари за да можеш да си вземеш нещо по- малко. Трудът не го броя. Знай и, че жена с дете е по- търсено нещо и с много по- голяма свобода на избор, отколкото такава без дете и с провален брак.
Твърде подцених приятеля ти. Има хора за които парите са всичко. Не е в начина на живот и възпитанието.

snow_angel, много съжалявам за развръзката  Единственото, което мога да кажа със сигурност от това, което прочетох и от двама ви в тази тема, е че ти си на светлинни години над неговата класа и изобщо, за секунда дори не бива да съжаляваш, че нещата са се стекли така.
За аборт не бих те посъветвала и аз, убедена съм, че ще се справиш. Имаш хубава работа с добри доходи, което означава, че поне една година (първата година на бебето) проблеми с парите няма да имаш. След това ще трябва да се мисли вариант за връщане на работа, но и за това има колай.
Единственото, което бих те посъветвала, и ще го болдна колкото може по-черно: мисли много трезво, без капка емоция за парите, жилището, заема, договорките с мъжа ти, разходите за бебето! Да не чувам неща от сорта - не му ща апартамента, ще се оправям с всичко 
Хърмаяни ти е дала много добра отправна точка за мислене, аз бих добавила само емоционалния момент - не се поддавай на емоциите, на които много от нас (включително и аз) сме се поддавали навремето, да си казваме, че като не ни искат, ще се оправяме сами и да се гърчим във финансови мъки. Няма смисъл от това, ничия шапка не се накривява така, точно обратно, даваме им свобода да си гледат живота, а ние не спим от притеснение как да купим обувки за детето. За себе си мога да кажа, че когато надживях тази фаза, животът ми стана доста по-лек.
Пожелавам ти спокойствие и те уверявам, че хубавият ти живот ей от сега започва 

     Бърди, за пореден път се убеждавам, че сме "астрални близначки" по развитието на животите ни.  И аз се правих на героиня навремето.
     Ангелче, уверявам те - бившите тиквени медали не раздават, ами се кефят, че са изиграли "глупачката" и раздялата не им е коствала дори стотинка. Пък и моят съвет не е да искаш нещо, което законът не ти дава. Всичко което съм написала е твое право, не става дума за неморални действия.
     sunlight_eli, моят съвет е жилището да се продава само ако цената покрива целият заем. Доколкото си спомням има ипотека, защото още в началото коментирах този въпрос. Дори на мъжа на Ангелчето казах нещо по този повод, но не ми се рови назад в темата.
     Моля всички дами да ме извинят за грубия и ироничен тон в сериозна тема.

Много съжалявам,че така са се стекли нещата за авторката.Горе главата-е видиш,че е си много по-добре без този мухльо.Аз също не те съветвам да правиш аборт,после ще съжаляваш.Силна си и както казваш,че си се справяла преди,ще се справиш и сега.Добре са те посъветвали момичетата-не се давай толкова лесно и от инат да си усложняваш живота.Взимай всичко,що е твое и ти се полага-на теб и на детето ти,ако ще и 5 месеца да се бориш за него.И за апартамента също се консултирай и виж какво можеш да направиш,за да не плащаш ти за нещо,което вече не ползваш Успех ти желая и много сили и по-малко нерви

Така... развитието на нещата е следното - прибира се снощи мамин златен към полунощ от работа (наистина до тогава му е смяната) и аз примерно го чакам с точилката да се разберем един път завинаги. За първи път откакто живеем заедно му се случва да се прибере от работа и вкъщи да няма приготвена вечеря. Беше дълбоко възмутен, нищо че не каза каквото и да било. Яде каквото си намери в хладилника и само мълчи и нищо не казва. И аз мълча и само гледам лошо. Накрая му казах, че той е настоявал да остана да се видим, за да се разберем за апартамента какво ще правим и ако смята да ми мълчи направо да тръгвам, защото ме чакат. Бях се уговорила с една приятелка да спя при нея. Той ми заяви, че няма какво да си кажем, и че единственото, което иска да чуе от мен е кога смятам да правя аборт. Казах му, че когато се научи сам да си духа, тогава ще направя аборт и аз (извинявам се за циничния израз). А за апартамента - щом стане готов, тогава ще го мислим, за сега още 2-3 вноски ще му платя, без друго не са чак толкова много парите. Уточнихме и това и той пак млъкна. Почаках го няколко минути, след което го попитах "Това ли беше?" и той каза, че това е всичко и сме приключили окончателно. След тази реплика просто си взех приготвения багаж и си тръгнах... Качих се на първото такси и отидох при приятелката ми. Още по пътя ми се обади да ме пита не го ли обичам вече, че съм си тръгнала така, толкова ли нямало поне една причина да остана и пр... Казах му, че да, обичам го, но това вече няма значение. И че имам причина да остана, но причините да си тръгна са повече. После се почна едно писане на смс-и, че ме обича, че съжалява, че знае колко смотано се държи, че съм най-хубавото нещо в живота му и пр... Аз упорито не му казвам къде съм, защото знае адреса... Към 3 часа явно се е сетил къде съм и ми се обажда, че е пред входа и ме чака. Наистина беше долу. Слязох, за да не прави панаири посред нощ и да буди съседите. Пак започна, че много ме обича, че незнае защо се е държал толкова тъпо, но много съжалява, че единственото, което иска е да съм до него... Сапунена история... И така... Знам, че съм за бой, за дето се върнах. Знам, че не трябваше да го правя. Дори сега като го пиша и се чудя ако някоя приятелка го направи това сигурно ще я обявя за луда. Но това му е възможно най-последния шанс. Искам да съм чиста пред съвестта си и пред детето си, че съм направила всичко възможно да има нормално семейство и двама родители.

Иначе по въпроса за апартамента - може да се каже, че съм доста прецакана, защото не е с ипотека. С потребителски кредит го платихме, защото сумата не е чак толкова голяма. Все пак е двустаен и го взехме на зелено. Но това не значи, че заема е малък... Има да си плащам 10 години по една минимална заплата на месец... Та и да не иска да ми помага мога само да му продам моята половина, другия вариант е да го продадем целия и да си разделим парите. Но ако спра да плащам банката ще осъди мен и ще продаде на търг моята част.

Честно казано нямам представа защо го правя, какво ще се получи... Заслужава ли си... Понякога си заслужава да дадеш на някого още един шанс. Например моите родители преди 12-13 години бяха зверски скарани, чак исках да се разведат, че да спрат да се карат. Но намериха начин да се спогодят и сега продължават да са си щастливо женени. Може пък да се е уплашил... Знам ли.. Някак си много на веднъж станаха нещата - и апартамент, и кредит, и дете... А и родителите и на двама ни ни натискат да се женим. Може просто наистина да се е паникьосал... А може и да се самозаблуждавам. Но в края на краищата какво губя като му дам последен шанс? Ако не се получи  ще е същото като сега. Ако се получи - още по-добре... Прекалено голяма оптимистка ли съм?

    Няма как да ти кажем, Ангелче. Ти го познаваш най-добре. Аз съм против прибързаните решения и хукването през глава в тези случаи, но пък съм надарена с нерви като корабни въжета и канско търпение. И това се е оказвало в моя вреда. А времето ми - изгубено. Както ги чувстваш нещата, така ги направи. Тук не сме се събрали на съд, нито имаме претенции, че знаем по-добре от теб как да си изживееш живота. Историята прилича на латино сериал, но животът често е по-интересен от сериалите. Пък дано този мъж-дете най-сетне вземе да порасне и да разбере какво точно иска от живота. 

Поздравявам те за това решение! И си подреди отново преоритетите, родителите са след твоето семейство, а това сега е мъжът ти, по-късно и детето ви.

И аз да кажа, че сме астрални близначки, Хърмаяни  Едно към едно. Много търпя, много обмислям, много шансове давам и накрая се оказва, че примерно две години от живота ми са изчезнали безвъзвратно и няма кой да ми ги върне.
Но е факт, че ако не са били тези шансове, и това изчакване и обмисляне, нямаше да бъда убедена в решението си.
Ангелче, ти очевидно също не си уверена в решението си, иначе нищо нямаше да може да те върне обратно. Щом не си готова, значи си постъпила правилно, че си се върнала.

Съгласна съм с написаното от Бърди.Твърде вероятно е някой ден да съжаляваш, че си се върнала, но поне ще си се убедила сама, че такива хора не се променят.По принцип мисля, че твъъъъърде лесно и бързо си простила и той ще знае за в бъдеще, че няма да му коства кой знае какви усилия пак да те накара да омекнеш.Също така няма и да се трогне особено при второ твое тръгване, пак по същата причина...Но това съм го проумяла защото съм грешила, давайки втори шансове, неоценени в края на краищата ни най-малко.

И ние наскоро си купихме апартамент на кредит , също правихме ремонт и сме се скарали най малко 50 пъти , хаха сега като се сетя ми е смешно. Моя мъж по принцип е 3д художник , но от време на време като има проект прави и интериорен дизайн на някой хотел нещо малко , не се занимава главна с интериор. Обаче решихме преди това да направих проект как ще стане апартамента след ремонта. Сигурно съжали милион пъти , че се съгласи да го измисляме заедно , само цвета на кухнята се промени не знам колко пъти, този шкаф тук не този не тук , премести го , върни го. накрая се стигаше до ти не знеш какво искаш , добре че клиентите ми не са като теб , аз пък му виках ти нищо не разбираш , ще звъна във фирмата ти да те уволнят. И такива нещо до сериозна кавга не сме стигали , но все пак е доста изнервящо когато правиш ремонти , имаш кредити , отделно да ходиш и на работа. Според мен добре си направила като си му дала шанс да се поправи.
Друго което искам да кажа , че огромната ви грешка е това , че сравнявате родителите си. Всъщност вие сте големи хора  и никой не ви е длъжен да купува маси , столови или каквото и да е. Разбира се които има възможност и желание и ви помогне е добре дошло , но никой не ви е длъжен. Дано не те засегна , ако е така моля за извинение. И моята майка като правихме ремонт си купи кола , но никога не съм си мислила да беше ми ги дала на мен вместо да си взима кола. Ами имала е нужда купила си е , свекарите пак отидоха на почивка , майка ми също след седмица ще отива на екскурзия. Но няма как да искам от тях да спрат да живеят и да ми дават парите на мен . Ние също мислихме , че ще ни стигнат парите за ремонт на целия апартамент , но не ни стигна за хола , ама какво да се прави, никой не ни е длъжен. Когато можем тогава.  Офф стана много дълго.
Каквото и решение да вземеш за в бъдеще желая ти успех , и  да си много щастлива.

Аз смятам, че си прекалено голяма оптимистка.
Хората не се променят. Уплашил се е, че ще бъде сам, че ще трябва да изплаща апартамент, че, като се върне няма кой да му сготви и така.
Не знам, но жените сме много много търпеливи понякога.

Въпреки моя песимизъм, все пак ти желая да съм в грешка.

Едно мога да кажа, стигне ли се да си тръгнеш втори път, не се връщай вече. Няма да има смисъл. Човек, ако си прави изводи, то ги прави от първия път.

Ангелче, намерила си смисъл да продължиш с него и си го направила. Дано той наистина да си е направил своите изводи.
Моят опит е друг, но пък не се знае, хората са различни.

Какви изводи да си е направил?Човек може да разбере какво е загубил и да съжали за това, когато наистина го загуби!За няколко часа или една нощ дали е усетил дълбоко тази загуба?А ако авторката го беше послушала и беше направила аборт още същия ден?/примерно, не знам на практика може ли толкова бързо/.Как да разбере, че не може да живее без тази жена, след като не е опитал?За няколко часа не се стига до такива изводи.Пак казвам-авторката трябваше да го накара да се БОРИ за нея.А не при първото свирване да хукне при него.Та аз не вярвам, че бъдещия татко се е стреснал.

Например, че ще го напусне и жилището и материалните неща няма да й попречат.
Не всеки цени това което ти цениш или не толкова. Също така, че това са нейни родители и на никой нямаш право да държи сметка за родителите ти и независимо от всичко да ги напада. Да обиждаш родителите на някой е равностойно да нараняваш самия него.