Децата Ви тичат ли, викат ли на обществени места?

Да, моите понякога тичат и са по-шумни, но като цяло се държат ОК по моите стандарти. Но пък и ние рядко ходим по места, които не са подходящи за тях, включително по заведения без детски кът.
Хитро решение има - извеждат се децата да се наиграят някъде и когато вече са се поизморили и са се надивяли, а и са огладняли, вече е време за ресторант и всичко минава супер. 
Mirama, на твое място веднага бих отишла да говоря с управителя на заведението и бих подала жалба. В един ресторант в нашия квартал има подобно нещо, но никога, ама никога не съм видяла деца да карат там велосипеди...Ако не се вземат мерки, просто ще спра да ходя във въпросното заведение, независимо дали ми е най-любимото. Все пак ресторантът е преди всичко място за хранене. Аз лично предпочитам да се храня на спокойствие, а не всяка минута да съм в стрес....

Честно казано в онзи момент изобщо не съм се сетила за жалби, управител и т.н.
По-важното беше детето да е ок. Обрахме си нещата набързо и си тръгнахме след това.
В заведението сядаме за 2ри път, уж да избягаме от жегите. Но повече няма да повторим.

Напълно те разбирам...И все пак мисля, че е добре да се сигнализира за проблема, най-малкото за да не пострадат други деца. Добре, че леко ви се е разминало!

Не водим деца на места,на които нормално детско поведение е неприемливо. На ресторант с деца ходим много помислено като време,меню и пр и доста рядко точно защото не намирам за редно да се очаква от 2 и 6 год момчета да седят с часове на маса. Да си късам нервите че и да плащам на туй отгоре-не,мерси,ядем си в къщи и има мир
*
Дразня се много ако излезем възрастни,след 8 вечер някъде например и не можем да си чуем приказката от детски викове и неозаптени деца,затова и не причинявам това на околните.
*
Тичат където му е мястото-в парка,в гимнаст.салон и по полето.
*
По улици, паркинги, театри, кина, молове, магазини, библиотеки и пр не тичат и не викат. Викане не търпя никъде, честно казано, освен ако не е съставна част от игра (напр.криеница).
*
в ситуация описана от автора не съм попадала (защото вероятно аз съм най-големия цербер на нашите деца и съм се намесила доста преди външен човек да издума),но след 1та забележа щях да си тръгна без обиди и драми защото явно това място не е подходящо за нас в този момент.

Нашите са огън. Двамата са шумнички и още как. А аз съм от тези дето не си падат по постоянните забележки и забрани и не подкрепям.  Така че просто си избирам подходящи места за буйни  деца и избягвам да ходим по претенциозни обществени места. Поне се стараем. Или ходим като предварително предупреждавам, че ако нещата не са както трябва ще си трънем и ако наистина се наложи...си тръгваме. Просто е.

Моята е много кротичка, даже ми се иска понякога да тича и вика, но не.
Седи си като карфичка до мен.

Напълно сте прави, че явно не ни е било мястото там и трябваше да си тръгнем веднага след първите забележки; пак казвам няма драма, не искам да става спор; първата забележка още повече беше отправена след като аз съм била в тоалетната и връщайки се,а  през това време децата са тичали и викали; моето дете в същия ден също имаше рден и може би и аз затова го оставих да пощурее не съобразявайки ситуацията на обществено заведение с др. външни посетители;
По принцип не съм от хората, които си оставят децата на самотек , за да мога да си изпия бирата, кафето или да си чуя приказката с приятелка, но детето ми е такова, че като се разщурее ни приема нито предава и в такива случаи може би е по-добре, за да не се стига до драми да станем и да си ходим.
Не знам за вас, но и на мен ми се е случвало в кино, театър и дори опера да се говори, да звънят телефони, ядат се пуканки и тн (от възрастни осъзнати хора); последното ми впечатление беше от София Рокс когато доста народ си беше качил босите крака по седалките.

Случило се е, важното е да не се комплексираш на тема "непослушно дете", защото още по-трудно ще ти бъде излизане от "ситуации".Пиша всичко това, защото съм минала през какво ли не по темата, предполагам, не, ами съм почти 100% сигурна, че детето ти е доста по-малко от моето.

Разговори, разговори ,разговори и преценяване на ситуацията.

Относно подходящи / неподходящи заведения- не винаги може да се предвиди кое е подходящо и кое не.Ние, като се замисля сме общо в годината поне 1 месец извън града, по почивки, няма как да се преценят всички места и заведения, а няма и гладни да стоим.Но ако се види, че е е взаимен тормоз и за детето и за възрастните, просто се напуска заведението.

Миналата година бяхме за около 10 дни в Италия, по наша си програма, сами семейно.Със свито сърце тръгнах как това дете ще се държи и дали няма да се изпусна да му кресна.Не познавам тамошните закони и знам ли, може да си отнеса нещо за насилие над дете.И знаете ли, ами просто за 10 дни сме били на какви ли не места, включително и на изобщо не туристически.Ами то просто нямаше в какво детето да сбърка, нямаше никакви, ама с ръка на сърце ви казвам, никакви условия да "наруши реда".Много съм впечатлена от тамошното отношение към децата, може и регионално да е било или късмет.Но нито имаше някакви открити контакти, нито кабели, нито видимо разположени компютри, че детето да се изкуши да пипне/ тук често му се случва/, нито касови апарати на разположение.В хотела имаше малка градинка, но така разположена, че детето да няма достъп до мачкане и късане на цветя, а да има достъп до тъпчене на трева, която очевидно беше точно за това поставена.Нямаше причина да стане от масата на закуска, нямаше на кого да пречи в градината, защото тя бе така разположена, че каквото и да правиш в нея, освен да колиш  някого, няма как да попречиш  на останалите.
Същото се отнасяше за автобуси, влакове, паркове, гари, ресторанти, кафенета, музеи, галерии, църкви.Вярно, че той много се впечатлява от музеи , галерии/ при положение, че никак не е по рисуването/, но и на открити места се държеше добре.Дори в градините Боболи като му казахме да потича, той седеше и гледаше надолу към шадравана, та се наложи двайсет минути да го питаме лошо ли ти е, лошо ли ти е и да се споглеждаме защо не бяга.

На връщане към единият от хотелите ни имаше детска площадка, така разположена, че пейките за възрастни са отвън, а площадката е заградена, но заграждението не пречи да наблюдаваш детето, нито има дървета, които скриват площадката, а дървета имаше доволно много.Съоръженията са не много, на изключително широка площ, видима отвсякъде, която и пейка да избереш.Е, както и да го мислиш, не може да се получи конфликтна ситуация с деца.

От другата страна на този парк имаше пак нещо като парк, така ми се стори, но с по-хилавички дръвчета.като се приближихме се оказа нещо като борса за растителни видове, които бяха в затворени дървени сандъчета.А по сандъчетата сядаха хора, качваха се деца, тичаха наоколо.Даже кой ги продаваше тези дръвчета не стана ясно, но очевидно бяха за продаване.

Много дълго стана, но ако пиша всичко това е защото бях много впечатлена от свободата, която се дава на децата.От това, че всичко е замислено и премислено за тяхната безопасност, а не да се изкушава детето да се докосва до опасни или просто нередни за него вещи и да последват забележки и изводи.
Да, родителите на детето трябва да преценяват местата, често се налага да го правим.Но и "местата" ,каквото и да влиза в това родово понятие трябва да са преценени, с оглед на това, че на този свят и деца съществуват.

Светкавица, в тази връзка, аз обожавам заведенията в БГ. ))))) В които повечето са така наблъскани масите, че голям човек се чуди как да седне и да се разположи без да пречи. Какво остава в подобно заведение да вкараш и дете. Ако няма и детска площадка, приключението е пълно. )

marianair ,хич не го приемай навътре,случва се.Ние сме известни с това че си тръгваме с един разменен поглед и за 2 сек на средата на ядене,говорене, мега парти или каквото защото след 3 деца и 9 години знаем че има един момент,който ако го пропуснем и не си тръгнем и започват да стават адски бели.
Грубост и невъзпитание има навсякъде,аз лично не пропускам възможност да "моделирам" поведение пред децата особено теоретично и като те не са замесени (т.е виновни),тип - "тази хартийка на земята е много грозна,как мислиш е попаднала там" или "помните ли какво правим ако някой ви обижда в градинката". Това че са заградени ,не рядко, от невъзпитание моите деца не ги оправдава изоооообщо
И да,роботи или не- ще поздравяват,ще напускат масата по етикет,ще отстъпват място на възрастни и пр. поведения които ги отличават от Маугли и роднините му защото инак хващам гьостерицата ииии.

И аз, и аз.
Но си открих едно любимо , пак в хотел, за съжаление на повече от 300км от дома ни.И там моето диваче колкото и да се стара, не успя да си покаже магариите.

Светкавица, тя щерката не се старае. Просто и е скучно и започва едно мрънкане и правене на простотии. )

Светкавица, в тази връзка ще отворя др. тема, която ми е също така необяснима; чужденците си гледат мн. свободно децата гледам по летищата от едно време ги пускат да лазят, пипат, мъкнат ги от съвсем малки къде ли не по 2-3 деца (напр. скандинавците); в същото време обаче, когато трябва се спазват железни правила и като дойде някой тук от чужбина се оплаква, че на нашите площадки било като зверилник; е къде е Златната среда в случая.

az gledam 3 деца в чужбина по описания начин-водим ги навсякъде с нас от 4седмични,лазят по и "лижат" летища,но с това не пречат на околните.В този смисъл няма противоречие,всеки избира как да си гледа децата и ако не пречи на заобикалящите го в тесен (пр. да ми крещи в ухото докато се опитвам да вечерям) и широк смисъл (пр. замърсяване на околна среда) -всичко е на 6.
Никой не говори за железни правила-говорим за елементарна култура на общуване и съществуване на обществени меса.

Имам впечатления от първа ръка от отношението  към децата в чужбина и то е коренно различно от отношението в милата ни родина. В Бг децата все пречат на някой, все са невъзпитани, все са непослушни, все очакваме от тях да се държат като възрастни. Това в чужбина го няма. Там децата са си деца. Има търпимост и разбиране към децата, към всички деца, не само към собствените. Тука те гледат лошо, че детето се държи като дете и им пречи да си пият питието в заведение например, сякаш ние никога не сме били деца. Огромен егоизъм навсякъде, само аз и моето дете сме важни, другите кучета ги яли. Усложняваме си живота с дребнотемие и си мислим, че светът се върти само около нас и децата ни. Говоря по принцип, а примери много. Но чак не ми се навлиза в темата, че не е в наша полза, ама никак. 

И моля, не ме убеждавайте, колко жизненоважно е някое дете да не ни наруши рахата, освен ако не е нашето собствено.