Децата Ви тичат ли, викат ли на обществени места?

Много си права.

Lulu25, Как` Сийка е права. Трябва да го озаптиш и да е плътно до теб. Един магазин крие доста опасности за тичащо дете, над което губиш зрителен контрол-някой продукт да падне на главата му, някой нестабилен щанд, някой от служителите да зарежда стока със огромен палет и да не го види, някой клиент със количка също да не го види, защото върви и зяпа по рафтовете и най-лошото-непознати да се опитат да го заговорят и изведат от помещението кой знае с каква цел. Аз с моето дете си имах подобни проблеми, но с много настояване и безкомпромисност се научи. По мои наблюдения, дори чужденците не си остават децата да се отделят от тях в магазини.   

А чужденците защо всъщност ги споменавате?
Те ли са новото мерило как да възпитаваме?

Да разбирам ли , че повечето от вас мислят , че българските деца са непослушни а чужбинските послушни. Това е голяма глупост . Както тук има послушни деца , така и непослушни така е и там.
За протокола моя син е от най най непослушните , до две години си беше ужасно послушен , не викаше не бягаше. Обаче сега е кошмар , в магазин ако влезеш ще го обърне целия с главата надолу , бяга из улиците не дава ръка , вика крещи бие се , кара се. Следователно единственото място на което е допуснат е детската площадка , и то не за дълго , че бие децата.  А това че като малък ако така го свикнеш , той беше свикнат , но това не му попречи сега да стане ужасно палав и непослушен. И аз си мислих , като гледах други деца как може така да му позволяват , е сега дойде и на моята глава , не му позволявам , но въпреки това.....

Много го обичам това сравнение с чужбинските деца...))))
Всичко чуждо все е по, по, най. ))))

В Германия видях не едно тръшкащи се деца по улиците. Друг въпрос, че родителите ги оставят да се натръшкат, евентуално им говорят тихо и спокойно, или просто ги изчакват да приключат с тази си дейност. На околните не им прави особено впечатление и нито един минувач не се засилва да обяснява на майката какво да прави, или да и дава наставления.

Е, нали знаеш - чуждата кокошка е патка.

Извинявай, но просто не мога да те разбера.
Казваш, че детето ти обръща магазина с главата надолу. А ти какво правиш в това време? Защо го допускаш? Защо изобщо влизаш с него, щом прави така?
Бие децата, палав, непослушен... Ти не му позволяваш, а то го прави. Е, как става точно това?
Ти му казваш "не", то си бие и продължава, ти пак "не", то пак продължава... Така ли да го разбирам? Или?
Моля, разкажи по-конкретно.

Имаше определен момент, в който не влизах в магазин с дъщеря ми.
Детето си харесва шарени и лъскави опаковки и иска да вземе от всичко. Хем аз се изнервям да обяснявам, че това не ни трябва, или че не е подходящо за нея, хем детето се дразни, че не му се позволява да вземе нещото Х.
В такива случаи е по-добре за известно време да не се водят децата на места, на които се изнервят и те и родителите.

Нормално е децата да се шашардисат от цялото това изобилие около тях и да "изтрещят".
То и мен мъжът ми да ме вкара в Бюти зоната и да не ми позволява нищо да погледна или пипна, камо ли да си купя, докато той си пазарува спокойно, такъв цирк ще му спретна, че ще вдигнем целия магазин на главата си. 
Не подлагайте децата си на изпитания, които не са в състояние да понесат. Познавате си ги, знаете как ще реагират в една или друга ситуация и просто предотвратявайте драмите, вместо да се чудите как да се справяте с тях.
Повечето пъти децата се държат зле просто от скука и защото не им се обръща нужното внимание. Седнали мама и татко с приятели в заведение, забавляват се, а децата скучаят и се чудят какъв маймунджулук да измислят, за да привлекат вниманието им. Винаги съм се чудела на хора, които, след като са се сдобили с деца, искат да продължат да живеят по ергенски. Ами не става. Тоест, става, но в отсъствието на децата. Остави ги някъде, пък яж, пий и се весели, колкото ти душа иска.
Друго, което ми прави силно впечатление е, когато се повлекат няколко майки с децата си по магазините на зей пазар. Бърборят си, зяпат стоката, а децата откачат от отегчение. И почват магариите...
Все си мисля, че няма как да се съчетават нещата - хем мома с момите, хем майка с детето си. Или - или. Ако искам да се срещна с приятелка - излизам с нея и си пием кафето на спокойствие и сладки приказки. Ако искам да изляза с детето си - водя го на детската площадка или друго подходящо място и го оставям да дивее. Ама и двете заедно - трудно става. Не, че е невъзможно, ама тук говорим за случаите, когато не се получава.
Моят син, например, не ми е правел циркове по магазините, но пък много мразеше да обикаля с мен и постоянно мрънкаше. Ама мрънкане ви казвам! И нямаше как да не се съобразя с това. Гледах да пазарувам без него, а когато нямаше как да не го взема с мен, му осигурявах периодични почивки. Например, сядах в заведение, където има детски кът, хем аз да почина, хем той да поиграе, после пак малко по магазините, после отново му осигурявах някакво удоволствие и на него и така... А сега, при наличието на детски кътове под път и над път, е с пъти по-лесно.
Компромиси трябват и от двете страни, ако искаме да вървят нещата по-гладко.

Как` Сийка, моята щерка и сега мрънка. Ако вече се е изморила, или и е скучно. За това преценявам бързо дали и в какъв магазин може да влезем.
Има такива, които ползваме за развлечение и охлаждане. ))) Тя задължително иска да мине през DM  когато се прибираме от площадката. ) Бута си детската количка, гледа, пипа. )

Какґ Сийка абсолютно е така. Такива излишни нерви, мерси.
Никога не ходя по магазини с деца. Имам предвид примерно ей така, за дълго.. Ходех с дребната, докато беше бебе в количка, ама тя беше най-кроткото и спокойно бебе в тзи си период.. Щъкна ли - край, нямам нерви аз за подобни екстремности.
Със сина също, никога.. той толкова мразеше, дори и когато мина периода с пипането на всичко и гоненето му... на бързинка няма проблем. За радост никога, никой от двамата не се е тръшкал и ревал за нещо - и се благодаря милиони пъти, понеже това ми е... абе непоносима ситуация.

Намирам си начини, хем помощ на разположение нямам - баби и роднини.

Понеже не ми беше това идеята, не съм описала точно ситуацията. Когато е във фаза бяс, а трябва да влезем в магазина, от количката се опитва да се излезе сам (и да скочи долу, по възможност с главата надолу), а от ръцете ми се изплъзва. Разбира се, че не го оставям сам да тича в магазина, но именно това коментирах, че в момента, в който го изтърва, аз трябва да тръгна по него, което най-често не е посоката, в която аз искам. Иначе не пипа и не взима неща, знае, че всичко трябва да се купи, за да се  отвори. На касата също ми е проблемен, защото бърза да излезе при клатещите се колички, а на мен ми трябват две ръце, за да мога да платя и да прибера продуктите.

Бих го оставила да се натръшка, и много често го правя, но само на улицата. И винаги се намира по някоя баба да мине да ми дава акъл или да се възмущава как съм оставила детето да седи на тротоара. В магазина се чувствам длъжна на останалите детето ми да не крещи и да не притеснява останалите. В това отношение уважавам  отношението на "чужбинските" родители, които оставят децата да се натръшкат независимо къде са.

Иначе да, и на мен основната ми идея беше, че за мен правилното решение е там, където е видно, че децата ще пречат на останалите, просто да не ходиш с деца.

Преди няколко години бях на гости в Холандия. Отиваме на ресторант. Ресторантът се намира в страда в старинен стил с каменни подове. Та ние си седим и поръчваме, а около нас щъкаха 4-5 боси холандчета играеха на криеница и бягаха. Никой от присъстващите не направи забележка 1.Защо са боси  ? 2. Къде са родителите им да ги озаптисат (това по принцип ми е любимото)? Ще уточня, че във въпросното заведение имаше и детски кът.
Та кои са по-възпитани това не мога да разбера нашите или техните?
И моя син се е тръшкал навън. По едно време коронното му изпълнение беше да си полегне циврейки на земята. Явно съм намерила правилния начин да реагирам, след като в момента не изпитва нужда да прави подобни манифести.
Съгласна съм с Как` Сийка, че всичко е въпрос на организация и приоритети.

В сравнението наши/чужбински деца имах предвид, че чужбинските хем по-леко ги гледат и ги оставят да си правят каквото искат, хем по-слушат; а нашите все ограничаване все забележки, все там не е за деца ; дали всъщност не задълбаваме и обръщаме прекалено мн внимание в/у дадени дейности, които наистина са си чисто детски и оттам да идва проблема - площадка с деца пред вход е все ще се намери някоя баба, дядо или майка на спящо дете да направи забележка нали; а навънка/чужбина нямат същите проблеми като нас битовизми, кредити, безработица, безредие в абсолютно всичко и най-вероятно не се дразнят от такива неща.
моят син като се разщурее еми не чува; ето онзи ден рита се топка вкъщи в дом. условия дневна 20м2 10 000 пъти казах, че не се рита вкъщи, а навън, ще направи беля, тропа на съседи е не спря, докато не изнесох всички видове топки.
Имам и още една прясна случка - парк -  намерихме си приятели, на мен обаче не ми харесват доста неща (няма даконкретизирам , за да не се обиди някого) следователно примера е лош и за моето дете; ясно ми е че едно от най-първите решения е просто да спрем да ходим там; обаче наблизо няма къде другаде да отидем, а и детото тр да търси нови приятели,а и аз не съм мн. по новите запознанства.

Ами просто вече не го водя в магазин. И не става въпрос за магазини за дрехи  в който да се мотам с часове , а за хранителен магазин .
А за боя ми вероятно не мислете че аз бих го карала да бие децата.