Децата Ви тичат ли, викат ли на обществени места?

Тамън да е в автобуса Варна-София, например

зависи от случая и защо точно реве, на година и половина не плачат само защото им се спи въобще винаги зависи каква е конкретната ситуация..за всичко.

Така си е!!! Този проблем сме го имали с детето....Имаше и лелка, която опищя междуградския автобус, че не мога да озаптя детето... Накрая и казах, че ще и го дам тя да го направи  
А другите пътници се смееха   Някой даже почнаха да го занимават и да си играят с него...
Реакцията им беше следната: "Госпожата като иска комфорт в обществен превоз да си вземе такси... там ще диктува правилата"...

Понякога няма "правила", а и как си представяте да слеза от автобус насред нищото с дете на 2 години?!?

Така че не приемам някой да ми дава съвет: "Кола, например", защото нито аз нито мъжът ми сме шофьори и не съм сигурна дали въобще някога ще станем  

(ставала съм свидетел и с други деца, на същото след определен период от време... около 2-3 часа по време на пътуването... просто на тази възраст всички са нетърпеливи...за това и прехода, който правя почти винаги не надхвърля тези часове)

то спец за междуградски автобус ли става дума?  между градовете ясно, че няма да слезе никой, освен ако шофьора не го изгони
но ако си в града е по-друго... понякога едно слизане, малко чист въздух, изчакване на следващ по-празен или пък проветрив автобус, смяна на памперс, малко вода, храна, мляко, прегръдка, може да решат проблема или ако е останало малко път да се походи...

В градски автобус нямаме проблеми. Но ако имаме такива разбира се, че ще слезем, ще поиграем и после пак ще продължим, макар че малкия много харесва автобусите, трамваите, тролеите и вече метрото 
Даже напоследък си правим точно такива разходки в София... Возим се често и проблем нямаме 

Е, при вас конкретно ок, но все пак автобусната тема тръгна от Мили. Тя не поясни за какъв вид автобуси става дума, но понеже е от София, предполагам за градски, понеже все пак човек от столицата, вероятно в ежедневието си повече тях ползва, отколкото междуградски.
А иначе за дълъг път с дете, все си мисля, че с влак би било по-удобно. има къде да се поразтъпче, ако се изнерви да седи, има тоалетна, вярно по-бавно е мако, но ако нямахме кола аз бих го предпочела.

С влак също пътуваме, но на мен лично не ми е много удобен ако съм сама с детето... защото разтъпкването е от единия край на влака до другия... спирка във вагон ресторанта... А багажа ми остава без надзор (не че кой знае какво нося там) . Докато в автобуса същото разстояние го изминаваме с час разлика (по-малко), така че не натоварвам детето.

Друг въпрос е, че избирам и времето, през което пътуваме (гледам да съвпада със съня му, защото едно е през цялото време да бодърства, друго е да спи поне 1 час 

А защо трябва да крещи? Крещят бебетата на няколко месеца, когато са очаровани, че чуват и разпознават гласа си. Не виждам причината, поради която по-голямо дете трябва да крещи в общуването си с възрастните. Естествено, не става въпрос за игра навън, когато всички деца викат, тичат и се смеят.
Прави ми впечатление, че през последните години се счита за нормално децата да крещят, да се тръшкат, да пищят, да вилнеят и т. н .
Явно в четенето на книги за възпитанието се стига само до фразата "на тази възраст е нормално да..." и дотам. Без да се чете по-нататък какво трябва да се прави, за да се предотврати това поведение.
Нека направим разлика между стремежа на едно дете да крещи, което, без съмнение, е нормално и нежеланието на родителя да му обясни, че така не трябва да се прави. А това обяснение започва още от най-ранна бебешка възраст. Посегне бебето към нещо, мама бърза да му го пъхне в ръчичката. Ако откаже, бебчо нададе кански писък и готово - веднага получава желаното. И така, малко по малко се формира едно устойчиво крещящо поведение, което в един момент става особено дразнещо, защото започва да пречи на околните. А "горките" родители, едно че са свикнали и са се научили "да изключват" този неприятен звук, второ - започват да хленчат "Ама какво да направя, такова ми се падна от тотото!".
А методът е много прост - още при първите крясъци да се намери една добра родителска душа, която да посъветва кротко бебето: "Не така, мамо, не крещи, ела да видим птиченцето на прозореца", премине през "Недей да крещиш, няма да ти дам. Ако искаш нещо, просто ме помоли с тихото гласче", та до "Не крещи, мамо, виж там онова бебенце как спи, ще го събудиш". И т. н.
Но, естествено, нищо такова няма да се случи, ако мамчето е убедено, че е снесло златното яйце, че всичко, което направи златото на мама е уникално и гениално, че целият свят трябва да се съобразява с него като цяло и с майчицата му в частност и изобщо - тези, на които са се паднали (от същото тото!) кротки деца, да си гледат работата. Ама-ха! Ще си прая кот си ща и а да видим кой ше посмее да ми прави забележки!  

Всичко си зависи от възпитанието на родителите,но и от характера на детето.

И от моментното състояние, и от специфични заболявания.
Виждала съм как пищи дете аутист, не знаех  към онзи момент диагнозата, знаех, че има проблем някакъв.Бабата му говореше тихо нещо почти неразбираемо за околните и да, беше страшничко .Ако това се беше случило в автобус или магазин, вероятно щеше да има укоризнени погледи.

Май децата са групата към която се проявява най-голяма нетърпимост.

Ох, хайде сега.
Говорим за напълно здрави деца и неадекватните реакции на родителите им.

Едва ли някой тук би си помислил да упрекне дете с проблеми.Мен лично ме дразни нагласата на родителите,които пръста няма да си мръднат,ако детето им се държи неподходящо за конкретното място,защото то било дете и всичко му е позволено.След това същите тези родители ще оправдават поведението на порастналите си деца с "ами те са в трудна възраст.И после дружно ще се чудим "ама защо днешната младеж е такава?"-ами защото е израснала с нагласата,че всичко може и всичко е позволено.

Говорех за автобус в града, но не мога да се съглася, че в София са кратки разстоянията. Зависи къде живееш, отделно ако имаш повече задачи да свършиш, доста часове биха се натрупали.
За крещенето, образно казано, когато детето е недоволно и започне да вика. Споделете какво четете тогава, щом някои смятат, че всичко зависи от родителите. В книгите пише понякога неприложими неща, правиш така и така и трябва да се пресече проблема, съжалявам, но не съм  съгласна с това. Има податливи деца и такива,на които по-трудно им се въздейства. Аз поне за това говорех.

Аха, едно време им викахме разлигавени, сега са индигови. Няма да се травмира за цял живот детето, ако му се направи забележка.

И като им се направи забележка к'во? Златни са ми и са ми разлигавени.