Децата Ви тичат ли, викат ли на обществени места?

  • 41 462
  • 1 159
# 285
Mirama , интересно разсъждаваш. Другите деца ти пречат, но твоето дали пречи не ти пука.

На другите пука ли им?. ))))
От разказаното от мен, явно личи, че не.
На мен трябва ли тогава да ми пука?
А и никъде не съм писала, че имам подобни проблеми с детето си в ресторант.
Но да твърдиш как деца не трябва да ходят на ресторант, защото можело да се разреват, или да тичат и играят с другите деца...предлагам към всяко заведение да осигурят клетки на достатъчно разстояние от клиентите, шумоизолирани, така че да не се чуват децата. И да си пищят и крещят вътре на воля. Така няма да пречат.
Виж целия пост
# 286
Тук наистина всеки си говори и никой не чете.
Виж целия пост
# 287
На мен трябва ли тогава да ми пука?
Точно тук е за мен ключа от палатката и баш на това се пъна да уча децата ни-да им пука за това което е редно,дори когато светът около тях е избрал да нехае и дори когато редно-то  не е най-лесното решение за тях
Разбира се че се случва дете да се разреве и ако се успокои за 3мин,няма грижа,никой не обсъжда това. "Тичане и игра" в ресторант аз не намирам за приемливо поведение освен ако няма детски кът.
Хубавото е че с постоянство и ясни модели и граници децата се учат. Дъщеря ни е в момента в Бг сама без нас (т.е минимален контрол)  и бере плодове на добро поведение/ възпитание/ обноски,много е горда със себе си  и това е най-най малката цена, която бих платила за да не си изям цацата на плажа..
Виж целия пост
# 288
anette1104, не винаги е задължително да има детски кът, за да е подходящо тичането и играта.
Миналото лято в курорта в който бяхме, решихме да посетим едно заведение. С програма с нестинари, танци и т.н.
Заведението беше така направено, че имаше достатъчно място за игра на децата, без изобщо те да са около масите, да се бутат, блъскат и т.н. Нямаше детски кът, но това не беше никакъв проблем.
Имаше над 15деца, но почти не се усещаше, че са там.
Нито на мен, нито съм забелязала на други от присъстващите това да им пречеше. Ако им е пречело, вероятно щяха да станат и да се преместят.
Както аз бих направила и правя, когато нещо не ми харесва, или не ме устройва.
Виж целия пост
# 289
Тук наистина всеки си говори и никой не чете.

 Peace

Освен това, толкова ни е двоен стандарта, че няма накъде повече.  newsm78
Виж целия пост
# 290
Аз пък мисля че всички знаем чудесно за какво говорим.Изобщо не е толкова сложно или субективно.Елементрани концепции за елементарни норми.
За мен темата би била много по-конструктивна ако излезем от конкретното кафене и офис и кой кое чекмеджде е отворил в 9 и 15пм ,а се фокусираме върху големи общи норми и как да научим децата си на тях,но явно не това е  мястото за подобен разговор.
Виж целия пост
# 291
Изобщо не мисля, че стандарта ни е двоен.

Приемливото за едни е неприемливо за други. Винаги е било така и няма и да се промени изведнъж.

Виж целия пост
# 292
Хайде и аз да споделя днес на нас какво ни се случи. Бях в мола с семейството ми и седнахме да се храним, като малкото ми дете на 1г. и 5м. се тръшна на земята и рев за нещо, което нямаше какд а получи. Опитех се да го успокоя, но колкото повече опитвах, той толкова повече се тръшкаше и ревеше по силно. Оставих го да реве. Той започна да лази по земята да крещи и един татко от другиа край мис е разкрещя. Няма ли как да му запушите устата на това дете. И аз имам дете, мойто н еправи така и не сме длъжни да ви слушаме. И аз му казах 4е няма как, не си и тръгнах защото по-голямото ми дете се хранеше. След което той ми вика ми хващайте гората щом няма да се съобразявате с другите. След това се провикна един друг татко и вика и аз имам дете и ние съшо не сме длъжни да ви търпим. Аз се притесних по-голямото ми дете се уплаши и започна да ме моли да си тръгнем, но в това време се успокои малкия и аз останах на масата. Целия цирк беше може би около 10мин. И сега се чудя какво трябваше да направя. трябваше ли да се нарамя с двете деца прексвайки им обяда и да угодя на хората или постъпих правилно. И как точно трябваше да запува устата на едногодишния си син.  Да му набия шамарите точно по български.  Cry Незнам. Вие как реагирате в подобни ситуации. Получавах остри погледи отвсякъде. Само една жена ми каза не им обръщай внимание.  Sad
Виж целия пост
# 293
Извеждам създаващото предпоставка за обществено недоволство дете извън мястото, например в тоалетната. Или намирам начин да го успокоя. Или просто не го водя.
Преди да дойде ред на шамарите, има сто начина да бъде прекратена сценката, какъв е вашият, ти ще го намериш.
И за щях да те пратя да хващате пътя, ако не за гората, поне за изхода на заведението.
Виж целия пост
# 294
За обществените места и децата  - преди няколко седмици много приятно ме изненадаха в банката, която посещавам. Хората са обособили детски кът с конструктори, пособия за рисуване и др. Истината е , че винаги са били безкрайно внимателни към децата- още с влизането подават балон или някакъв рекламен сувенир, но с този детски кът наистина ме впечатлиха.
Това все по-често го забелязвам и в магазини за детски дрехи и играчки. Все места, на които няма как да отидеш без дете, но хората са се погрижили за спокойствието на клиентите си.
Виж целия пост
# 295
Аз бих си тръгнала в подобна ситуация, след като положението е толкова неудържимо. Или по-скоро не бих завела детето на подобно място, след като съм напълно наясно, че то изпада в истерии.

Вярно, неприятни са забележките, но да, според мен са прави хората. Всъщност се оказва, че мнозинството се е съобразило с теб, а не ти с него.
Виж целия пост
# 296
Оф, кофти работа. Съчувствам ти. Не е честно спрямо голямото да го завлечеш навън, докато кротко яде, заради братчето. Но наистина не е честно и хората да бъдат заставени да търпят истерии...
И аз бих казала, че сигурно все трябва да има начин да се испоои детето някак... Ако не сте били сами с децата, могло е поне за малко ти (или другият възрастен) да излезете навън с малкото, та да се разсее и евентуално успокои.
От моя гледна точка все трябва да има начин. Разбира се, някой може да каже "пробвам всичко, не става" и може и да е така. С моите такъв случай не съм имала, но може би са си такива, не мога да кажа и да сравнявам...
Виж целия пост
# 297
Не бяхме в заведение, а в мястото обособено за хранене където са фаст фууд. Нямаше на кой да оставя голямата, за да се разходя с малкия. И той не изпада в истерии редовно,всъщност за пъви път ми се случи да ми се тръшне до такава ярост. И да казах че не мога да го успокоя и че като искам да го гушна той се тръшка повече, но те не чуваха. Да прави сте че всички, които бяха там са се съобразили с мен и детето ми, но все пак той е дете на една година не е на 3-4 че да му обясня и по някакъв начин да го успокоя.  Sad Явно трябваше да си тръгна Confused
Виж целия пост
# 298
Хайде сега, не винаги има начин да се изведе едното дете и да се остави по-голямото.
Може и голямото да не е чак толкова голямо и да го е страх да остава само.
А и повярвайте ми, има възрастни, които са също толкова невъзпитани и създават лошо впечатление и шум, колкото и деца. Но на тях не им се прави забележка в 99% от случаите.
А и човек не може да е сигурен дали иначе спокойното му дете не би се тръшнало за нещо.
Виж целия пост
# 299
Ами значи... лошо стечение на обстоятелствата, в случая. За жалост Wink
Не се коси, просто дано не се случва друг път... мисля, че не си направила нищо лошо. Ясно е, че другите не са го разбрали (те няма как да знаят, че е за първи път и че в случая наистина може би нямаш изход..), но... здраве да е.
И като се замисля, моите никога не са го правили. Така е. Ама не са го правили навън. Но ето, тъкмо миналата седмица, ден преди да направи 4г, моята малката (а все пак не става дума за едногодишно), рева като луда може би 20мин в стаята, защото измъкна от някъде една омаляла нейна рокля, която сигурно беше забравила, че изобщо е имала и реши, че иска да я облече. Аз не й дадох (тя нямаше и да й стане) и тя изпадна в ей такава истерия, та ме остави ей така  Shocked - не съм свикнала аз на такива неща. Е, не можах да я успокоя, признавам. Оставих я (ама слава Богу, бяхме в къщи.. а можеше да е навън, примерно  Rolling Eyes ), ревеше и сякаш не ме чуваше чак.... като и свърши силата спря. После легна и заспа - то си й беше време, де... та може би беше и уморена, не знам. После все едно нищо нямаше.

Мисълта ми е... ми станалото - станало. Направила си каквото си имала възможност. Дано е единичен случай  Peace

П.П. Ха, Мирама, същото исках да кажа...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия