Децата Ви тичат ли, викат ли на обществени места?

писала съм какво казвам..

О, моето дете също е във фаза на тръшкане, то добре, че е лято и се опитвам да ходя на места не пренаселени. Но то дето на мен ми е кипнало, че малкия се е тръшнал  и се чудя как да го спра, мъкна играчките дето хвърля и багажа  ами и някои да ми крещи в този момент... така ще се ядосам.  Общественно е мястото, да напишат забранено за деца и луди,  татковците като искат тишина да ходят в Тибет . А на тях ще им припомня , че палачинката лесно се обръща , и как ще се отличи тяхната интелегиентност във възпитанието ако няма такива невъзпитани деца като моето. Споко, не се впечетлявайте, племенничката ми не е добре на 14 години, инвалид е но външно по нищо не личи. Редовно прави сцени, обижда , крещи, блъска се като и скимне и съм свикнала, като съм с нея да ми подвикват, че не е възпитано детето. Какво, да не я извеждам ли ? Като домашен хамстер да я затворят в клетка .... моля Ви се. Инвалидите да не им се показват с колички , че им пречат на гледката и помислите ли ? Като ги тресе сномарщината да ходят по частни клубове, не сред простолюдието. Според мен ако хората са позитивни , няма да им навреди, даже често се опитват да помогнат,  когато са темерути все ще си намерят причина да избълват лавата... в случая тръшкащото дете е само ПОВОД,  ПРИЧИНАТА е собствената им същност , от която няма как да избягат, дори да няма "невъзпитани" деца.  
  Та аз не бих направила забележка и на 10 годишно дете, но човек от опита си се учи ....  

хайде пак.....
дете с отклонения, което ръси обиди, без околните да знаят, защото не му личи, както ти казваш-естествено е да го изгледат странно и него и придружителите.Няма как да знаят.Едно такова дете, милото, оставено за момент без надзор за малко щеше да удави моето дете в басейна това лято-дойде и в опита да и изтръгне надуваемата играчка я потопи и я държи така под водата.Във вода се тича бавно, не ме питай докато стигна до децата какво преживях.Защото да-не знаех за проблема на това дете, не му личеше и защото някой не е помислил как да обезопаси, или се е разсеял или вече му е писнало да ходи и да обяснява.Ма на...понякога е Много Важно да не се уморяваш. На родителите направих Много сериозна забележка.Не, защото са го завели на почивка, а защото ни виждат всеки ден, заедно сме, едни до други-как па не им се изплъзна от устата да кажат-здравейте, казваме се Мими и Пепи, детето ни е с **** диагноза, може да се случи това или онова-да бъдем нащрек-Всички, като родители.Децата три дена плакаха от обиди, от ударите му, и въпреки това-нищо.На третия ден разбираме ние какво и как, седнахме обяснихме на децата и готово.

Аз пък като видя някоя майка, която се е повлякла по магазините с приятелки и се прави, че пищящото край нея дете не е нейно, така се ядосвам! 
Или седнала в заведение, яде, пие и пет пари не дава как вилнее наоколо малката хуна.
Или като оня ден в един магазин - ровичка си бабата най-спокойно из стоката, разглежда, а внучето пищи, като че го колят. Не, че му имаше нещо на детето, просто периодично надаваше кански писъци, колкото да я подсети, че не е сама. Но тя явно му беше свикнала, подхвърляше по едно отегчено: "Добре, бе баби, ей-сега си тръгваме!" и продължаваше спокойно да си разглежда.
Ей-такива тапирки пък как ме ядосват, ако знаете! 
То е ясно, че всяко дете може да се разплаче, да се разкисне в някой момент. Но при положение, че всяка втора реплика в този форум е "Майката знае най-добре", така и не проумявам как може една майка да не си познава детето и да не може да предотврати ситуациите, които водят до тръшкане и истерии. Да не разбере кога детето е гладно, жадно, изморено, боли го нещо, преуморено е от нови впечатления... Да поставя собственото си удобство пред нуждите на детето.
Пак казвам, единични инциденти могат да се случат на всеки, нормално е, най-малкото е въпрос на чест за всяко дете да се пробва поне веднъж дали ще мине номерът с тръшкането, ама когато става въпрос за деца, които непрекъснато истерясват до степен да пречат на околните, явно нещо не е наред във възпитанието. И вместо майките да се сърдят на забележките, по-добре е да помислят къде грешат и как да преодолеят проблема.

    Преди всеки „буден” гражданин можеше да направи забележка на децата, че газят тревата или ядат череши и чупят клоните на дървото или на майка, че бебето и е много шумно. Сега имам чувството, че никой не смее да направи забележка на чуждите деца, защото не се знае от къде ще изкочи някой разбеснял се родител и ще започне да го заплашва. Да, естествено че всеки родител избира как да гледа и учи детето си, но има общи правила на поведение навън и те да се спазват от всички. Скоро  наблюдавах през прозореца едно момченце беше застанало точно на входа на поликлиниката и си играеше с колички. Сигурно 20 човека минаха покрай него, заобикаляйки го, сред които баба с бастуни и един човек с инвалидна количка  - също го заобиколи. Майката  очевидно не виждаше проблем, понеже кротко го наблюдаваше на една пейка, явно чакайки свой близък.
  А тук татковците, направили забележка се възпиемат,като тъмни балкански субекти, които никога не са поглеждали деца и които не могат да изпаднат в умиление пред гледката на ревящо дете.
  

Има голяма разлика между плачещо дете (обикновено на околните им се късат сърцата в такъв момент) и дете, което пищи истерично, за да стане на неговата. 

Този пост казва всичко ,което мисля по темата!

 Така е.

Това ми напомня, че когато дъщеря ми беше бебе, по стълбите се засякохме с една от съседките, която се изказа: "Ама вие си имате бебче вече! Изобщо не я чувам да плаче!"
Същата тази дама, около 2г след тази среща ни почука на вратата за да ми направи забележка, че дъщеря ми е много шумна в 7.30 сутринта, а те тъкмо се връщали от празненство и техните деца немогли да заспят.
Някои хора нямат угодия и това си е

а пък на мен една подобна бабка ми се изцепи веднъж, че видиш ли не стига, че бебето ми ревяло (а тя живееше над нас и ходи по теракота с чехли на токчета постоянно) ами видиш ли плащала ли съм си таксата за асансьор, че си позволявам и количката с бебето да си качвам в него 

Много ми е чудно, че един от най-големите дразнители е бебешкият плач/ писък или какъвто звук там.

Никой не прави забележка на хрупащите хамстери в кината, на ползащите малоумни и просташки мелодии на мобилните телефони, на говорещите високо по телефон в обществено превозно средство.

Веднъж направих забележка на колега, че докато говори с мен ми дъвче дъвка почти на ухото, реакцията му беше "Много си нервна"

Не съм виждала да се прави забележка и на пушещите в присъствие на деца и стари хора, на непочистващите любители на кучета и още и още ситуации, някои не забранени, но в пъти повече дразнещи от бебешкия плач.

Ако обаче се разпищи дете- или ще има възмутени , или "възпитатели" в стил "Ааа, чакай да те открадна, чакай да ти открадна майка ти" или някоя подобна "Изява".И най-често не в описаните от Кака Сийка ситуации, а дори и без да се интересуват каква е причината на детското недоволство или неразположение.

Защо пък никой...Правят се забележки.Не всеки хваща от една забележка , обаче.За описаните от теб неща си има дразнещи се също, не знам защо си мислиш, че няма.Даже е писано по-нагоре-викане, високо говорене и т.н.
Просто темата е за шума от децата.В темата за кучетата съм се изказала също.
ПП.Това -чакай да те открадна-не го разбрах...

Брей, интересно нещо е човекът!

Когато нямаме деца: Ей, не мога да изпия едно кафе! То са ревове, писъци, деца, бягащи между масите.. Ми укротете ги тези деца, бе!
Когато имаме бебе: Ами бебе е, ще плаче, разбира се! Нормално е, на който му пречи шума, да си пие кафето у тях!
Когато имаме дете на годинка: Ей, тези 3-4 годишни, само бягат, тичат крещят, ми ще ми съборят детето, по-внимателно, къде са родителите им да ги усмирят!
Когато детето стане на 3г. : Ей, тези малките щъкат навсякъде! Досаждат, ми моето не може така да си играе, играчките дърпат, от дума не разбират, родителите им да направят нещо! И разбира се, че тичат в заведението! Че те кипят от енергия, не могат да стоят на едно място, на който му пречи, да си стои у тях!
Когато детето е на 4г. : Тези 8-9 годишни каки и батковци, няма ли къде да си играят, че точно тука, на площадката! Ми те са големи, ще бутнат някое, че и люлките заемат и се смеят, и си говорят, че и така се засилват, ще съборят някое дете!
Когато детето е на 8г.: Ми ще си играе на площадката, разбира се, и ще се люлее колкото си иска! И то е детенце в крайна сметка, малко е, вие вече възрастни ще ги изкарате тези 8-годишни! Тя тази площадката не е само за бебета!
Когато детето е на 10г. : Ей, тези тийнейджъри! Само викат, глупости говорят, гледай ги как са насядали по пейките! Ми лош пример ми дават на детето и място за нас няма! Пък тези абитуриенти, с тези викове и клаксони, навалици, развалят манифестацията на детето!
Когато детето е на 15г.: Ми ще се смеят с приятели по паркове и градинки! Ще се забавляват, сега им е времето, то младостта си иска своето! На който не му харесва да не ги гледа и слуша!
Когато детето е абитуриент: Ми ще викат, ще натискат клаксони, ще се събират из града! Веднъж са абитуриенти, какво толкова! Като не им харесва на хората, да не им обръщат внимание! Айде, сега, веднъж ще потърпят!

Всеки очаква другите да се съобразяват с него в различните етапи от живота му, дали обаче той също е готов да се съобразява? Очаква се нашия личен комфорт да бъде приоритет и на другите, които да загърбят своето собствено удобство, щото, нали, малко толерантност! Ама тя тази толерантност е един двустранен процес. Докато не сме попаднали в една ситуация, не проявяваме разбиране, като попаднем обаче, очакваме разбиране от другите и изведнъж ставаме така толерантни . Като детето вика, плаче, тича и на другите хора им пречи, мама си казва "Моето дете има право да е навсякъде, за мен то е най-важно!" Е, да, но само за теб . За другите хора личното им спокойствие е по-важно. Е, ще си кажем, мен не ме интересува чуждото удобство повече! Да, де, ама защо тогава чакаме другите да ги интересува нашето?
Изобщо, прекалената толерантност и липсата на всякаква такава не помага на никого. Средният път би донесъл удобство за всички страни, ама е по-трудно .

Абсолютно съм съгласна. Щом на детето му е дискомфортно в дадена ситуация и го изразява доста бурно при това, моят кеф и удобство нямат никакво значение. Съобразявам се с малкото.

Ами най-често баби се спират при плачещото ми и  дерящо се дете/разбира се, когато беше малък/ и "преподаваха" своеобразен възпитателен урок.Един вид"Ще ревеш, ама като те открадна знаеш ли как ще започнеш да слушаш".Не съм ги отразявала особено.

За повече от останалите случаи не съм видяла някой да прави забележка, но ревящи деца всеки се втурва да укорява и възпитава.