АВГУСТовските минки шопингът тресе ги яко, ама може щом бебета ще хранят с мляко

Чудовища, душове и таласъми - За да успокоите детето, опитайте да поставите играчка до леглото му, която ще го пази. Добра идея е да оставите снимка на мама и татко на нощното му шкафче, за да го уверите, че е "пазено". При по-голямо дете отделете време да обясните разликата между реално и въображаемо.
Страх от тъмното - Ползвайте мека светлина в детската стая за през цялата нощ. Не забравяйте, че и тишината може да е плашеща - детето може да е по-спокойно, ако ви чува от съседната стая. Звукът от телевизор или тиха музика в другата стая също може да е успокояващ.
Оставането сам - Насърчавайте детето да си ляга със "специална" играчка, която не само му е любима, но и има скрити сили, които ще го пазят през нощта. Уверете го, че вие сте съвсем наблизо и ще се появите веднага, щом то има нужда. Ако детето плаче през нощта, веднага отидете да го успокоите, но не се застоявайте и не правете голяма драма от случката....

Между петата и шестата година на детето започва съзряването на конкретни центрове в предния мозък, които дават капацитета да се решават проблеми и да се предвиждат ситуации. Това осигурява на детето възможността да си обясни страховете си логически или поне да осъзнае вашите обяснения за неоснователността им. На тази възраст най-добрата родителска тактика е вместо да отричате въображаемия свят на детето си или да го категоризирате като "глупости", да опитате просто да участвате в него. Това ще ви даде удобен случай или да го промените, правейки го по-позитивен, или да промените ролята на детето си в него, внушавайки му, че е в по-силна позиция, отколкото си мисли. Идеята, че "лошите" чудовища са всъщност "добри" или че една от любимите играчки на детето има скрити сили, с които ще го защитава винаги, е повече от достатъчна, за да успокои малкия човек. Разбира се след 6-годишна възраст е добре да предлагате по-реалистични успокоения от типа: "Чудовищата всъщност не съществуват, помниш ли?, и да пренасочите вниманието на детето към нещо друго...

Нека не забравяме също така, че различни приказки могат да бъдат страшни и да създадат страхове у детето. "Червената шапчица" например е прекрасна класическа приказка, с много действие, обрати и щастлив край, но за повечето деца най-запомнящ остава образът на големия лош вълк. И, разбира се, изведнъж може да се окаже, че в сенките на стаята се крие именно той, очаквайки детето да заспи, за да го "изяде". Същото важи и за анимационните филмчета...