Майка ми

Не живеем заедно. Тя идва понякога, ако детето е болно за да не вземам аз болнични. Аз имам по-голяма сестра, не знам това какво значение има, освен че тя е под пълен контрол....Липсата на такъв при мен е най-големият ми недостатък. Направо я вбесява  Хич да не се подчинявам, пък отде се извъдих.... Ако звънне телефон случайно се слухти на макс, ако някой закъснее с 5 мин от работа, започва мащабно издирване....И сигурно...е за наше добро. Ох,много се страхувам да не стана и аз същата....

Е , ти си късметлийка , че не живеете заедно. Де да можех и аз така отделно. Представи си какво ми е на мен всеки ден да чувам по някоя глупост . Аз даже си имам и допълнение баба. Веднъж се карахме вкъщи за пореден път и баба ми каза вместо да съм крещяла , да съм започнела да я удрям. Ама така да съм я удряла , че да я убия. Тя щяла да е в гробищата , но ще е спокойна , че аз ще съм в затвора.  Най - новото от тази сутрин е че аз съм им била съсипала и отровила живота. За пореден път ме карат да се чувствам виновна. Иначе и у нас се слухти яко.  Щом не ти се налага всеки ден да я търпиш , не виждам  смисъл толкова да се впрягаш за всичко.

Видно е че когато имаш нужда от помощ не ти е отказвала  и като самотн майка на дали си живяла само с едното майчинство и без подкрепа специално за отглеждането на детенце 
Мойто мнение е че мн. драматизираш нещата 

Майчинството не е само на биологично или физическо ниво. Да си майка не е само потомството ти да оцелее или да порасне....Мое мнение, а темата е точно за многоточието.

Именно  тя ти помага  дори и пораснала и "непослушна" както сама се определяш 

Ок  излАзам от темата , възприемай отношенията ви както искаш  всичко е за твоя сметка все пак 

А бе, то така, ама понякога човек избухва. На мен капка ми беше това с предадените пари на съседката, много болно ми стана...Не съм коментирала с майка ми случката, щото знам какво ще стане и в крайна сметка ще съм в пъти по - натоварена. Ще почне да крещи....и...т.н...Рзговор с нея не може да се води по никакъв начин, особено с напредването на годините и.Преглъщам си и толкоз. Не знам дали е по-добре така, ама поне избягвам скандалите по този начин.

Проблемът с прекалено критикуващи, строги и отнасящи се с недоверие и подозрителност към детето си родители никак не е малък, защото именно в детска възраст се формира отношението към собствения аз и се насаждат несъзнателни страхове и компекси, които в зряла възраст се изразяват в невротични разстройства.
Много важно е родителите да поощряват детето си. Така то изгражда положителна самооценка и вяра в себе си и това в значителна степен би му помагало в живота.
Също страдам все още от критикуващ ме родител. Смятам че ми липсва себеотстояване, а той се намесва точно когато примерно имаме някакъв спор с мъжа ми (не е нещо сериозно) и аз гледам да се отстоявам, а баща ми ме критикува и иска да бъда хрисима. Е, да, ама не. Да ме тъпчат ли?
Ето един пример. Мъжът ми твърде сприхав понякога - холеричен тип. Отиваме на имен ден на баща ми и мъжа ми нещо мърмори и подвиква към мене ( което аз смятам, че съвсем не е намясто, тъй като отиваме на празник, има събрани гости),  а баща ми изглежда строго и ми казва, че аз съм виновна в случая. Е, защо все аз трябва да съм виновна и отговорна за това, че другите не могат да се владеят?!!
Мъжът ми става да разходи детето - тогава то беше на 2 години и имаше нужда от някой близко до него винаги, а баща ми - пак ме изглежда строго и ми казва пред всички - как така мъжа ми ще разхожда детето?! Нали трябва да си хапне, все едно, че трябва аз винаги и всяко време да се занимавам с детето и да нямам право на помощ от някой друг. Абсолютно неправилни разбирания. Знам, че трябва да излизам с майтапи, да обръщам напрежението на шега в такива ситуации, пък аз се впрягам.
Все пак, родителите са нашите учители, така да се каже, учат ни дори и със своите недостатъци. Да можем да излизаме от ситуации, да се научим да имаме вяра в себе си дори и в трудни ситуации. Може би в това се състои вселенската мъдрост.

Виждала съм обаче много родители, които подкрепят децата си винаги.  Например, в първия ми брак, когато мъжът ми бившият отида да живее при друга жена и ме остави с дете, майка му ми каза, че никога няма да си позволи да го критикува и унижава пред мене.
Сега имам една позната, на която синът й се самоуби. Тази жена я крепи любовта към сина й, защото засега преживява доста добре случилото се и се моли за него, без да го осъжда.
Това е любов.
 Просто сме тук, за да се научим да обичаме, без да осъждаме.

Аз прочетох последните постове и ме гложди един въпрос...

Не стига че имаш истеричен баща, ами защо и същия мъж търпиш? Имаш син на 21 не си вчерашна пикла някоя която ще търпи всеки...
Ще ми подвикне мъж ама....не знам дали се сеща че ще види вратата от другата страна.
Ако мъжа ми остане безучастен свидетел на критики от страна на родител, ще го сметна за предателство спрямо мен. И ако родител не мога да сменя, то мъжа мога.

Никога не съм се разбирала с майка си, като малка все търсех тати, в пубертета не можех да я гледам и се омъжих в друг град може би за да съм далеч от нея
По ирония на съдбата се разведох и се върнах при мама с детето си , не живеем в един апартамент(поне лятото), но терасата ни е обща. Тя е толкова досадна, не зачита личното пространство- апартамента бил неин(нищо, че аз съм си го обзавеждала и си плащам сметките), в същото време не дава и игла да се вземе от нейния. Днес дойде и крещи кои е сложил някаква си чаша на масата...слава богу не бях аз, а баща ми ...ако бях аз щеше да има скандали и викове за глупости.
Все ми дава акъли какво да купя, какво да направя, постоянно мърмори, използва доста цинични думи, дразни ме. Само се оплаква какво я боли, какво и има на нея....еми едно положително нещо не чух откакто съм се върнала, мен някои пита ли ме какво ми е...
Добре,че съм на работа и имам достатъчно пари да отглеждам детето си, че иначе щеше да ме тъпчи колкото си иска.
Все съм с неподходящия мъж, дори е влизала в апартамента ми посред-нощ за такава простотия и познайте в какъв момент и то с гръм и трясък
Много мога да разказвам всъщност...но съм свикнала, живи и здрави да са, че и без тях съм за никъде ама...

Да, с мъжа ми е по-лесно. Само понякога избухва. И съм му поставила условия. Всъщност вече не избухва след разговорите с него. Но баща ми не може никак да осъзнае грешките си. В момента е влюбен??!! в една жена, която го върти на пръста си и хвали само нея, а мене критикува.

Донякъде, защото отвърне ли, му пада на нивото, на бащата.
А пък нали затова съм го избрала този мъж, за да не е същото мрънкало и критикар като бащата.....