Любители на кучета - 29

Е, през зимата и в дъжд определено не ме блазнят Иначе като е топличко - излизаме, Джесика сама преценява дали иска да ходи навън или не   Доскоро работех по 18 часа на ден, ако съм работила до 3 сутринта, предпочитам да се наспя, отколкото в 7 часа пак да съм на крак заради някаква си разходка   Ние затова взехме дребос-порода, иначе с голямо куче щях да съм принудена 

Приятен път и весела почивка  

Благодаря за топлото посрещане и милите думи!Вие много ми помогнахте при взимането на кученце.Нашият Арчи за сега изглежда умничък,не прави много бели,но е само на 2 месеца.Проблема за сега е пишкането където му падне.Пелената я възприема като постелка за лягане.За акането той сам си избра да ходи на балкона,което сега е добре,но зимата незнам как ще се оправяме.Искам да ви питам има ли ефект от капките за привличане с феромони?

Спокойно, до зимата има време и той ще се понаучи. 

Gabrielas, добре дошли с Арчи. До зимата ще се научи къде - къде. Но моят 'убавец още си върши разните работи вкъщи. Има дни - повече, има дни - по-малко. Но сега много вода пие. А снощи яде диня - да не ви казвам какво заварих пред вратата на спалнята

Благодаря ви за милите думи за моя сладкиш. На последната снимка сме на гости на леля ми и с нейната кучка голяма игра правят! Тя му е първата, така да кажа - тя го въведе в света на игрите с други кучета .

Мисля и аз да го връзвам вече. Просто ми писна всеки ден да намирам нещо разкъсано, вчера и днес е взел разни неща от масата и ги намерих на миниатюрни парченца. А е сам по 3 часа сутрин и по 3 часа вечер. Иначе сме си заедно, в парка се разхождаме по 3-4ч... И за това вече вързан!

Здравейте,

да ви питам кога изведохте за пръв път кучетата си?
Иначе успяхме да определим мястото за пикаене за един ден, чувствам се точно, като с децата, когато отказваха памперсите. Общо взето наградите при Соло вършат чудеса. Усвоява много бързо, за сега проблем е само хапането, но, като че почна да се спира при "не". Първоначално никакво внимание,и с оставяне сам и без. После го хванах за врата два пъти и това даде добър ефект, прилагам и наградки, като се въздържи, те също работят много добре, но има още бая да учи в тая насока  
Очето му е по-добре, но има едно мътно бяло петно, което уж се избистря, но не знам дали наистина или си въобразявам....нямам търпение да се видим с вета в понеделник, за да каже как ги вижда нещата.

Пандора, на 3м. и 12д. му беше първата разходка.

При нас никакъв, освен че миришат ужасно!  Даже ми се струва, че отблъскваха Алис.  Тя определено имаше създадени навици, но когато я доведохме у нас се изпишка 2 пъти където и падне. Сетих се да попия с първата пелена едното пишко и от тогава никакъв проблем. Така се насочи къде трябва да ходи, ако искаш пробвай.

Момичета, това с връзването и държането в клетка ми се вижда малко.... Аз не бих могла да я вържа вкъщи и да я оставя така. Освен това тези мерки според мен е трябвало да прилагаме от началото, че сега тя е вече на 9 месеца и не знам колко ще го възприеме изобщо. По-вероятно ако продължава да прави бели зимата ще я оставям само в коридора и банята,а не да се шири из целия апартамент. Честно казано аз и за това не исках да взимам малко куче, понеже не бях склонна да изтърпявам пишкане и акане навсякъде в началото, скимтене и съсипани мебели. В голяма степен тези "екстри" ги избегнахме с Чарити като изключим 4,5 провинения за тези 3 месеца с нас. Иначе е послушна, макар според мъжа ми невъзпитана. И аз забелязвам за съжаление, че с възпитанието не съм се справила изобщо, защото тя рядко разбира от "не", дори леко да я плесна мисли, че си играем и почва да ме хапе и в общо линии ме приема за равна и ми се е качила на главата Но мен единствено ме притеснява съсипването на апартамента, че сме под наем и апартаментът е нов и не ми се ще да му купувам ново обзавеждане на хази Иначе има доста проблеми с поведението, но тях съм по-склонна да пренебрегна

А аз от самото начало наложих правила. И не толерирам нарушаването им. Никога не позволих да ми се "качва на главата". Тя може би и за това е послушна и винаги изпълнява каквото й се каже.
Единствено с лая по котките още се борим. Трудно й е да преодолее този инстинкт. Приложих хватката по врата, май се постресна. Ще видим.

Аз така действам, но до момента нито веднъж не пишка на пелената,затова се чудя дали да не взема от капките.

Бертичка, ах, срамота, задето линкът не се отваря при теб. На този сайт има толкова чудесии за кучета (и за стопани  ), че човек може цял ден да гледа. Хубавото е, че стоките от FetchDog (имат и страница във Facebook) са високо качествени.

Постелката се казва Canine Cooler Therapeutic Pad.

Лейси, ако кучето ти в момента те смята за равна, скоро ще се изживява като алфа на глутницата. Тогава сегашните проблемите ще се задълбочат и ще се появят нови. Може да се стигне до отлконения от типа на това кучето да се върти след опашката си с часове, да проявява неочаквана агресия, да съсипва вещи (изровени врати и подове, разкъсани дрехи и пр.), да краде храна (риск от натравяне!), да пишка из апартамента... Или поемаш цялостен контрол над нещата сега, или после ще разказваш страхотии.

Кучетата са интелигентни същества и са им нужни граници и възпитание, ако очакваме добро поведение. И както от децата си изискваме правилата да се спазват винаги, така трябва да е и с кучето.

Кажи какви са проблемите. Ще ги решаваме заедно.

За гризането на вещи

Колкото по-младо е кучето, толкова по-голяма е нуждата му да използва мускулите си. Младото куче иска разходка с часове, за да се измори. На старото са му достатъчни 20-30 минути. На ветераните им стига даже 5 минутна разходка. Ако искате кучетата ви да не унищожават вещите ви, давайте възможност на челюстните мускули да се изтощят по правилен начин. Това, разбира се, няма да стане по време на разходка, нито при яденето на гранулирана суха храна. Сурови или пушени кокали с мозък, копита, рога... Това са продукти, които не само могат да бъдат дъвчени с часове, но и пускат нещо в устата за стимул, при това полезно. Колко от вас обичат да цъкат семки, докато ви се обърнат устните, дето се вика? Кучетата също обичат това усещане.

Ако сте категорично против яденето на истински животински продукти, тогава ползвайте производството на KONG (www.kongcompany.com). Техните играчки са изключително здрави (особено серията Extreme) и могат да се пълнат с фъстъчено масло, плодово-зеленчукова смеска с кисело мляко (след това КОНГ-ът може да бъде сложен във фризера, за да се замрази плънката) или гранули.

И нека има разнообразие в това, което давате за гризане на кучето си. Така хем ще поддържате интереса на животното, хем то ще получава различни и полезни хранителни вещества.

-=Деси=-  кучето нали не е само твое, разпределете си ангажиментите...
нас не ни пУаши дъжда. ние живеем почти 365 дни в годината на дъжд, ако не е дъжд е сняг...     

pandora ако не броим извеждането му от кучилото на 52 дни, до колата и от колата в нашия дом, малко игра и подскоци на тревата навън. значи го извеждаме от на 53 дена. 

gabrielas ние ползвахме капки на пелената. ползвахме я 2-3 седмици. сменях е често 3-4 пишканета и ...смяна. там само пикаше. НИКОГА не е акал у дома.
сетих се веднъж когато имахме гости, махнах пелената докато са у дома, а то милото точно тогава имало нужда (слава богу малка) и си отива на местенцето дето си седи пелената обикновено, поогледа се, поогледа, подуши, подуши....и там си се облекчи.
има ефект от капките, но ще трябва и твоята помощ. има също препарат, който премахва кучешките миризмите, отблъсква ги и кучето не ходи да пика и ака там. (безвреден за човека) аз бях понапръскала цялата стая, освен мястото на пелената.

 Leisi_bb относно клетките. ако за нас те са "затвор", то за кучетата те са "неговата бърлога". той не пишка и не ака там, не къса, не ръфа, не чупи. както и дивите животни, така и питомните, си поддържат бърлогата чиста и спретната. така че, като се приучи с малкото пространство (клетката, кашонче или каквото сте пригодили да живее като за начало) ,така ще се приучи и към голямото . т.е вашия общ дом. в зависимост от породата, това става в различна възраст. с наблюдение, тренировка и занимание от ваша страна.
независимо дали е на 9 месеца, винаги се намират начини.

Фея благодаря. Открих ги във фесйбук, но за съжаление там нямат много артикули раз разглежддане.
Ще се преглеждам и ибей за подобни постелки.

За извеждането - 10 дни след 3тата ваксина. При Бери беше 7ми ден след 3тата ваксина, но нямаше как да не я извеждаме, защото точно тогава я взехме и трябваше да пътуваме доста навръщане.
След това просто вече нямах търпение да я изведа и разходките започнаха. Просто отбягвахме районите където ходят много кучета, за да не се зарази с нещо апък и тя беше плашлива. Първия ден успяхме да стигнем едва до ъгъла на блока. Все пак беше ново за нея и не знаеше къде се намира. После постепенно ми се качи на главата, защото има страхотни мили и влажни очи... ама това е друга тема  

За гризането: ние израстнахме с кожени кокали от пресована кожа. Така смени и всичките си зъби без проблем
Дори в момента рупа един под краката ми. Единствено внимавам когато остане малко парче от кокала, тогава и го взимам, защото веднъж вече за малко да умре. Втори път не ми се преживява същото.
Малко спомени от врмето като беше бебе. Така обичам да си ги гледам тези снимки  
Това е още като си я взехме

Както се вижда още на първата разходка сме с кокала в устата  

Оооо, Бертичкаа, сладооост! Намачкай го това косморъсителче от мен!

Момичета, с риск да се повторя , пак голямо благодаря за съпричастността
Фея, проблемите при Чари са следните:
1. В началото като й кажех по-рязко "Не" го взимаше под внимание и спираше. Сега повтарям не , но рядко само с това спира да прави нещо, което не давам. Даже да я плесна си мисли, че си играя и трябва да я ударя силно,за да схване , че не е на игра. Но аз не знам къде да я ударя и как. Срам ме е да питам ветеринаря мога ли да я удрям по задника при положение, че беше със спукан таз преди 4 месеца
2. Когато сме навън ходим на дълъг повод от самото начало. И почти винаги тя ме дърпа.Като скъсявам повода, за да ходим по улици, където минават хора и коли, пада едно дърпане и опъване, чак я чувам как едва диша и все пак дърпа. Засега не съм я научила да ходи близо до мен, макар да има голям напредък от началото. Виждам, че я е страх ако минаваме по оживени места и тогава дърпането става страшно, чак имам чувство, че ще се удуши в каишката Сега е 12 кг, та я удържам, но не знам колко ще стане и тогава каква борба ще е.
3. Ако не е на повод, а се разхожда по поляната пусната, напада на игра други по-малки кучета, лае след хора, които минават по поляната. Аз не й давам да играе с бездомните кучета, за да не се зарази с нещо, но ако я изпусна за миг, веднага се е хвърлила върху някое от тях. А те не я закачат,защото аз ги храня всичките от бебета и тях не ги е страх нито от мен , нито от нея.
4. Като седна аз на дивана , тя веднага е горе, ако не й дам почва да лае, скимти или пък почва да ми ближе краката, да ме хапе и в общи линии се налага да стана, защото няма мира от нея. Преди беше още по-зле ,защото не можех да седна изобщо даже на стол да се храня. Веднага се хвърля с лапи на коленете ми и сега си ходя изподрана, но е по-рядко. Аз все си мисля, тя иска да е по-близо до мен и ми е жал да я изгоня.
А това с опашката - ами тя и сега понякога си я гони, но за кратко.Това , когато никой не иска да си играе с нея. Или почва да си гризе крака. А онзи, на който още има рана , е не го оставя на мира. Ближе го, казвам не, пляскам я и тя ме гледа и пак го ближе. Ако не го ближеше така усърдно да беше оздравял напълно. Понякога имам чувството, че умишлено го разранява
И понеже за мен както детето (макар да нямам) , така и кучето са един вид продукт на възпитанието на родителите си, ще кажа , че и аз съм много не наясно какво да я правя и вероятно съм допуснала много грешки. Сутрин я извеждам за 10-20 мин, колкото да си свърши нещата навън. Вечер не мога повече от 40 мин до 1 час. Просто не знам какво да я правя навън. Разхождам я, хвърлям пръчки, играем, но...  Понеже мен ме е страх от кучета, все съм нащрек някое да не се появи развързано и да я нападне. Почти не я събирам с чужди кучета да си играе, понеже я водя на места, където сме си само тя и аз Иначе ако си играе е само с много послушни кучета.
Аз цял роман изписах, но тези неща са така най-явни в поведението й. Иначе аз наистина съм като някаква маймуна за нея, но мъжът ми определено го слуша. Само да я погледне остро и се е свила. Но аз незнам дали този страх е полезен за възпитанието й. А ако той й се скара, аз почвам да се чудя сега как се чувства тя, затова ли я взехме да й се караме и да я караме да се чувства зле. Абе изобщо луда работа съм признавам .
Ще съм ви много благодарна ако ми дадете съвети как да корегирам поведението на кучинка