Имате ли 'тайни' пари?

Щом не може сама да си ограничи разходите така, че да й стига заплатата, значи прекалява. При положение, че не може сама да контролира разходите си, се налага друг да го прави.

Истината е, че в момента, в който милия и грижовен съпруг те гримира, можеш просто да отскочиш до най-близкия клон на банката, в коята са личните ти спестявания и всеки по пътя си. Не бих живяла с човек, от който изпитвам страх по принцип, това е определено отношение и нищо повече.
Върти се едно и също вече колко страници, но така и не успях да се убедя, че криенето на пари ще ми донесе някаква по-сигурност, нещо невидимо в моя полза освен, че е обидно и примитивно.
Явно масово жените живеят в страх, съмнения и имат ниска оценка за мъжете си. Не си знаят правата и действат глупаво, и реално нямат идея как адекватно да си решават проблемите в семейството.
Ако човека, с който живея демонстрира такова отношение спрямо мен, просто от този момент е напуснал живота ми.
Както вече написах напред - криенето на пари не може да бъде решение, защото е следствие на настроенията в едно семейство.

Аз преживях тоталната метаморфоза на бившия и живях в някаква тотална сбъркана лудница цяла година. И изобщо не е нужно да те гримира, има и други филми, в които може да те вкара. Уж го избирах, уж намерих онова, което търсех, ама след известно време находката ми се видоизмени до неузнаваемост...

Вторият ми мъж е различен, ... ама никога не мога да съм сигурна, щото и номер 1 не даваше индикации за сбърканост.

Та в тази връзка, за свое собствено успокоение имам заделена известна сума, която всъщност не е за спасителни операции, а за спокоен преход към нов живот. Най-вероятно няма да ми се наложи, но човек, който веднъж е минал по този път не би си позволил да изпадне два пъти в една и съща ситуация.

Моя позната тези дни безславно се завърна при мъжа си, въпреки нежеланието й и сериозните проблеми между тях, просто защото няма къде да отиде. Родителите отказаха да я приемат (вероятно мислят, че така помагат да се запази семейството), а пари за под наем няма. Работи си момичето, но е с ниска заплата. Не може да остане на улицата с децата.


Т.е. ти си имаш отделни лични спестявания, но убеждаваш всички останали, какво безобразие е да имат такива

Тайните пари в заглавието са в кавички

Не убеждавам никой в нищо. Изразявам единствено моето усещане по въпроса.
Аз нямам тайни пари от мъжът ми, това и казвам - какъв е проблема тези спестявания да не са тайна от партньора?
В кавички или не, става въпрос за пари, за които другата страна не подозира, че съществуват.

Аз не го разбирам така.Под "тайни " пари разбирам такива, за които половинката може и прекрасно да знае, не да подозира, а дори да знае, просто достъп до тях си имаш ти, а не И той.

Грешката е моя в такъв случай, защото в множеството постове не се визрише този случай, а пари скрити от портньра, за които той няма представа. С такова впечатление останах.

Виж, предполагам обаче, че има И такива.

Точно за това ставаше въпрос.

Аз не знам с колко пари разполага мъжът ми нито пък той знае колко имам аз.
Не виждам никаква драма нито пък предателство.

Прабаба ми е крила жълтиците от дядото алкохолик, в кълбетата с прежда. Много умна жена и е натрупала сама доста имане, което скрила от мъжа си, но оставила на поколението си.
Жените без лични капитали в държави без социална политика са камикадзе. Израстнах в мизерия, защото майка ми се влюбила и след 15 дена омъжила за непознат, който се отнасяше с вулгарност и жестокост към семейството си и когато видя че е безнадеждно, го напусна и започна от нула. Просехме пари от съседи за хляб.
Ако не друго, поне едно лично жилище или пари за един покрив над главата, пък било то и на село трябва да има всяка жена. А да създаде и дете, без да си е осигурила гърба, си е престъпна безотговорност.
В държавите със социална политика е друго, ако мъжът не върши домакинска работа е длъжен или да ми плаща, или да наеме някого на когото да плаща. Ако не си върши съпружеските задължения, също ми се полага 5 цифрено морално обещетение. Е от получената ми "заплата" естествено се делят разходите и за домакинството, така че отглеждането на мъж принципно е крайно недоходоносно.
Гледането на деца е високо заплатена работа и законово регламентирана, домакинството не толкова, но като се сметне поне 780евро за гледане на детето и по минимум 7,50евро/час домакинската работа и 10евро/час за готвене (квалифициран труд ), градинарството се плаща екстра. То на мъжа му остава само да си работи, трае и плаща с надеждата да мине тънко, като свой човек. Така че, "съдържанката" има законово основание да си иска законово полагащата й издръжка от поне 1000евро и ако мъжо не я плаща доброволно, то си има държава да го вкара в правия път. Всъщност схемата е още по- добра, мъжа просто се изритва и жената има още нето повече пари кеш за себе си и детето.
Понякога им завиждам тайничко на "съдържанките", но отвращението към домакинството е далеч по- силно от мързела ми и желанието ми да си остана в къщи. Аз притежавам и способността да създам хаос за отрицателно време, така че по- добре да ме няма.
Човек въпреки всичко, трябва да си има собствените капитали и дивиденти зад гърба. Работила съм по 140 часа на седмица и винаги съм си имала една пет цифрена сума в стабилна валута и поне едно собствено жилище. Някои от дългосрочните влогове бяха тайна за самата мен, защото ги бях забравила, а за други имах спомен, но не помнех в коя банка. Не е въпрос на доверие или не, а на чувство за пълноценност, сигурност и честолюбие. Все пак всички сме смъртни, все трябва да сме подготвени и за най- лошото. Не знам колко ми е дохода, знам само стойносттите горе долу на капитала ми, не знам колко той получава, никога не сме се питали, кой колко има, парите текат по 10 различни сметки, 5 мои, 3 на мъжо, 2 на децата. Когато са достатъчно е без значение, кой колко. Мен ми е важно, че съм си осигурила моя стабилен доход за достоен живот и покриване на кредита, дори без да работя до края на живота си и капитала ми ще се удвоява на 2-3 години, дори и да съм в кома.
Богат въпреки всичко се става не със спестявания,  а със кредити.

Ех, Рила, ако написаното от теб важеше и в България, нямаше част от жените да търпят насилници,алкохолици, побойници защото няма къде да идат.

Кандидаствай за някоя награда- ако не Нобелова за икономика, то поне за откриването на перпетуум мобиле    и си плюй в пазвата.

Как успя 140 часа на седмица?  И това за обещетението не е вярно-ако дохода на мъжа е минимален от къде ще вземе пари за всичко, за което жена му си мечтае. Имаме приятел, бившата му съпруга се надяваше на това, но остана с пръст в уста-  просто той не реализира никакви доходи.

Каква хубава приказка.