Имате ли 'тайни' пари?

  • 33 604
  • 423
# 75
10 c's caffè&lounge, аз тези "мои", "тайни" пари обикновено пак ги използвам за семейството. Не съм от хората, които ще тръгнат да трупат пари и накрая ще си купят нещо само за тях си.

Всъщност идеята не е да си купиш сам нещо си.
Идеята е при Непредвидени обстоятелства да не изпаднеш в затруднения.
Такива са:уволнение/съкращение в днешно време; заболяване, от което произтича я болничен престой, я скъпо струващи лекарства за дълъг период, а не аналгин и капки за нос; смърт ; разпад на семейството в нелицеприятния му вид/никой не е застрахован/ и прочее, все неприятни неща, за съжаление.Нашето семейство е изпадало в такава ситуация просто и без сметки  и кръчмари и без задни мисли знаем как е със и как е без пари в такъв момент.
При нормални обстоятелства, ако много искам Нещо си, все ще си го набавя и без тайни средства.
Виж целия пост
# 76
Jizzlobber, да, ясно е, че по-скоро за това става дума. Но....не всеки човек може да отделя съответната сума, за да има такъв фонд.
Ако жената получава заплата, която дори не успява да стигне за покриване на нуждите на семейството...тогава от къде да отделя и как?
За това много хора живеят в "зависимост". Много хора се събират да живеят заедно също поради тази причина. На днешно време трудно човек издържа сам и успява да поддържа добър стандарт. Буквално докато си е взел заплатата и отишла за квартира, сметки, храна.
Виж целия пост
# 77
Това е отделен въпрос вече, Мирама.Ясно е, че не всеки може така.И така съм живяла-не е болка, докато си млад, навъртиш ли годинки обаче, случаите зачестяват...
Виж целия пост
# 78
    Винаги имам заделени малко пари. Не са точно тайни, но съпругът ми не знае колко са и само аз разполагам с тях. Той също. Разбира се, харчим ги за непредвидени по-големи разходи и за изненади. И после пак отделяме. Той е по-пестелив, винаги ме изненадва с по-голяма сума.  Embarassed
Моят отговор е 1:1.
Виж целия пост
# 79
Нямам тайни пари от съпруга ми, нито той от мен. И двамата, обаче имаме немалки овърдрафти по разплащателните си сметки, и всеки от нас има депозитна сметка, по която всеки месец се спестяват еднакви суми пари. Всеки има права да тегли само от своята сметка, но не го прави без знанието на другия на този етап, надявам се и за в бъдеще. Peace
Ако някой ден се наложи да ми потрябват средства, които авторката на темата визира-да, имам заделени, но съпругът ми знае за тях.
Виж целия пост
# 80

Имам и той знае за тях, но не и колко са. Не ги заделям само и единствено за мен, а за много големи покупки, черни дни, изненади и тн. За щастие все още не се е налагало да ги ползваме, оправяме се с наличните и общите спестявания.

И при мен е така  Peace
Виж целия пост
# 81
Да, винаги, когато имам възможност, заделям по малко.
Но при мен по-скоро става дума за дребни суми и рачешки инстинкт Embarassed.
Неведнъж съм изненадвала приятно мъжа ми в разни конфузни ситуации, вадейки "черните" си парички и спасявайки положението. По тоя повод спря и да мрънка срещу "странния" ми, според него, навик Mr. Green.
Виж целия пост
# 82


ние  сме с обща банкова сметка и ако примерно мъжът ми превърти за 1 ден може да изтегли
всичко и пак ще съм без пукната пара/ и обратно:).

Има лимит за дневните тегления от банкомат. На касата е друго, но ще те известят, щом сметката е обща.
Обаче в края на краищата, какво постига по този начин човек? Пари се възстановяват, доверие не.
Моите родители също не криеха пари един от друг, нито от нас, децата. Навремето в банките се държаха пари за закупуване на нещо по- голямо- кола, апартамент. Заплатите им бяха вкъщи, наедно, но никой не се е изкушавал да крадне нещо за черни дни.
Този пример ми харесва и така си продължавам, не искам да има забрани, нито страх.

При непредвидени ситуации- уволняване, болест и т.н. си помагаме взаимно. Нали сме семейство?
Що за човек би трябвало да съм, ако обърна гръб в такъв момент и да се спасявам тихо с мои пари?
Не съм го изоставяла каквато и да е била причината за затруднението, той мене също не.

Относно онова момиче, което няма пари за бягство- момичето е с малко дететнце извън Бг. В Бг може да има 2 години майчинство и след това почти 12- часови градини, които да позволяват на една жена да поддържа самостоятелност, но извън България на едната ръка пръстите са много, ако трябва да изброим такива държави.
Всеки, който е решил да тормози една майка, било то съпруг, свекърва, роднини или всички накуп, много добре знаят това. В този период жената е незащитена и зависима. Затова явно такива зверзства се отключват точно тогава. И затова и жените предприемат действие при вече поотгледани деца- към третата, четвъртата година на детето се изпарява всякаква търпимост.
Виж целия пост
# 83
Всяка жена е длъжна да има свой паричен фонд, дали таен или .. частично явен  Wink е въпрос на взаимоотношения в семейството.  
Виж целия пост
# 84
Тайни пари нямам, защото си имаме свои сметки и парите ни не отиват на едно място.
Той дори не знае точно колко изкарвам, харча и спестявам.

Ако двойката/семейството, обаче, имат общ бюджет и единият от тях има тайни пари,
ми се вижда непочтенно и нередно.

А за конкретния казус, че видиш ли липсата на пари е причина за един човек да стои до
физически или емоционален насилник-не мисля, че е само до нямането на средства.
Оправдание е това за мен. Осъзнавам, че звучи крайно, но един човек няма ли силата
да си тръгне, да потърси помощ и начин, колкото и пари да му дадеш, няма да се справи.
Примирението е някак по-лесно.
Виж целия пост
# 85
Ако ще са такива пари, каквито ги описва Джиз, то за какъв личен фонд става въпрос, за какви лични пари, като са си живи семейни спестявания за черни дни!

Стоенето до насилник заради финансова зависимост не е най-важната причина. Според мен истинската причина (работеща или не), е че няма подкрепа от страна на близките си в лицето на родители, братя, сестри и др. Трудно ми е да си представя как една касиерка в Била утре се изнася барабар с двете деца от ипотекирания апартамент или собствен на мъжа отпреди брака, или успява да го изнесе него за домашно насилие, и заживява честито със заплатата си. Сега, моля не ми казвайте колко всички тук са си надвили на харча, защото може едни да са добре, но болшинството хора хич не са добре финансово, както и не всички са осигурени със собствени наследствени жилища, от които няма кой и с топ да ги мръдне! При насилие най-важна е подкрепата от близки и роднини, от родители, защото тя е най вече емоционална, психическа травма, не толкова физическа или финансова.
Виж целия пост
# 86
Ако ще са такива пари, каквито ги описва Джиз, то за какъв личен фонд става въпрос, за какви лични пари, като са си живи семейни спестявания за черни дни!

Стоенето до насилник заради финансова зависимост не е най-важната причина. Според мен истинската причина (работеща или не), е че няма подкрепа от страна на близките си в лицето на родители, братя, сестри и др. Трудно ми е да си представя как една касиерка в Била утре се изнася барабар с двете деца от ипотекирания апартамент или собствен на мъжа отпреди брака, или успява да го изнесе него за домашно насилие, и заживява честито със заплатата си. Сега, моля не ми казвайте колко всички тук са си надвили на харча, защото може едни да са добре, но болшинството хора хич не са добре финансово, както и не всички са осигурени със собствени наследствени жилища, от които няма кой и с топ да ги мръдне! При насилие най-важна е подкрепата от близки и роднини, от родители, защото тя е най вече емоционална, психическа травма, не толкова физическа или финансова.

Точно обратното. Ако една жена иска да скъса с беднотията си (а тя оставайки сама с 2 деца практически е длъжна), трябва да скъса преди всичко контакт със старата среда. С насилника преди всичко разбира се, но и с роднини и близки също. Ако тази среда е спомагала жената да бъде добре финансово, тя не би била продавачка в Била. За да надскочиш мизерията си, трябва да престанеш да мислиш като мизерник. А това става чрез контакти и живот в съвсем различни среди.

Иначе съм абсолютно съгласна че стоенето при насилник не е заради финансовата зависимост. По-точно, финансовата зависимост не е никакво обективно оправдание. Финансовата зависимост произтича от факта на мързел и страхове да си раздвижи задника и да направи нещо сама за своя живот. Защото разбира се, по-лесно е друг да ти подсигурява всичко. Някои хора просто се раждат за да се носят по течението без да прилигат усилие за нищо.
Виж целия пост
# 87
а кой да й помогне на тази наша хипотетична героиня, ако не най-близките й роднини! На чуждите хора ли да разчита? Що за родители или братя и сестри ще са, ако не помогнат в такава беда!
Виж целия пост
# 88
а кой да й помогне на тази наша хипотетична героиня, ако не най-близките й роднини! На чуждите хора ли да разчита? Що за родители или братя и сестри ще са, ако не помогнат в такава беда!

Ако човек сам не пожелае да си помогне, никой не може да го направи друг.
Защо мислиш процентът на оправили се финансово в чужбина българи е по-висок от този тук?
Уверявам те, пари в България се правят стократно по-лесно и много повече. Но...тук не си размърдват задника защото разчитат някой да им помага. Ако не е родител, ще е съпруг. Живеят си по течението така, както им диктува средата, обкръжението и старите навици.
Там обаче няма кой. Щеш -не щеш а се хващаш на бачкане. И то много яко понякога ако искаш да оцелееш. Мобилизираш си силите защото знаеш че само на себе си можеш да разчиташ.
Помощта в такива ситуации може да бъде много вредна.  Човек трябва да се научи сам да си лови рибата, а не да очаква да му я сервират наготово. Старата среда ще му поднася цаца и той ще е доволен че не умира от глад без да положи никакви усилия за повече.
Виж целия пост
# 89
а кой да й помогне на тази наша хипотетична героиня, ако не най-близките й роднини! На чуждите хора ли да разчита? Що за родители или братя и сестри ще са, ако не помогнат в такава беда!

Ако човек сам не пожелае да си помогне, никой не може да го направи друг.
Защо мислиш процентът на оправили се финансово в чужбина българи е по-висок от този тук?
Уверявам те, пари в България се правят стократно по-лесно и много повече. Но...тук не си размърдват задника защото разчитат някой да им помага. Ако не е родител, ще е съпруг. Живеят си по течението така, както им диктува средата, обкръжението и старите навици.
Там обаче няма кой. Щеш -не щеш а се хващаш на бачкане. И то много яко понякога ако искаш да оцелееш. Мобилизираш си силите защото знаеш че само на себе си можеш да разчиташ.
Помощта в такива ситуации може да бъде много вредна.  Човек трябва да се научи сам да си лови рибата, а не да очаква да му я сервират наготово. Старата среда ще му поднася цаца и той ще е доволен че не умира от глад без да положи никакви усилия за повече.

Това е мислене на човек, който никога не е имал щастието да има истински подкрепяща среда. Няма вредна помощ, стига да е правилно поднесена. Помощта бива видове - ако си се размързеливил, редно е близките да те раздрусат и да ти наритат четирибуквието, ако си в истински сериозна беда - да сложат съответното рамо. После ти връщаш услугата или просто "предаваш нататък" на трети страни. Между "поднасят ми рибата на готово" и "умея сам да си ловя рибата" има един момент "в момента съм нестабилен и имам нужда някой да ми подържи въдицата, както аз съм го правил за много хора в моменти на стабилност". В момент на криза, хвърлени изведнъж в дълбокото, някои изплуват, някои се удавят. Не задължително изплуват най-добрите, факторите са много. Съчувствам на хора, които живеят с усещането, че всичко на света зависи от тях понеже първо е тежко невярно и второ е ужасна самота.   
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия