Дочакахме финала на играта, ЮЛСКО бебче чука на вратата.

Значи на 11.07 сутринта в 7 без 10 като отидох до ВЦ и видях кръв, все едно че ще ми идва и продължаваше да тече, червена кръв. Не беше тапата, щото тапата ми падна предния ден на обяд. Мъжо стана за работа, а аз му казах, че ще се обадя в родилното и звъннах. От родилното казаха да отида да ме видят. По пътя към род., който е 40 мин, започнах да усещам първите контракции. В род. ме сложиха на СТЖ и видяха, че имам редовни контракции, погледнаха ме за разкритие- 1 см. Продължаваше да тече и кръв, но не много. Казаха, че раждането е започнало. Погледнаха ме и на видеозон, бебето беше добре, водите и плацента-също. Дадоха ни стая и казаха, че може да се разхождаме, но само в рамките на града(т.е. да не се връщаме обратно вкъщи), за да сме наблизо. И да се върнем по обяд най-късно. Ние взехме да се мотаем, времето беше хубаво, върнахме се към 14ч. Тогава ме прегледаха, разкритието беше вече 2 см, контракциите се бяха засили. Някъде от 16 ч започнаха наистина болезнените контракции. Които ставаха все по-болезнени и по-болезнени и по-продължителни. Към 18 ч поисках някакво успокоително, щото вече трудно ги търпях. Дадоха ми 2 таблетки, които нищо не ми подействаха. Разхождах се напред-назад, щото така се надявах, че по-бързо ще стане разкритието. Иначе болките си бяха еднакво силни и да седя, и да съм станала. Периодически ме закачаха на СТЖ да гледат контракциите и сърц. на бебо. Както и проверяваха докъде е стигнало разкритието. Към 22ч пак поисках успокоително пак, отказаха ми. В 23 ч се смениха акушерките и тази, която дойде много ми помогна. Предната, германка, само си плетеше плетката в стаята за почивка на акушерките и вообще не ми обръщаше внимание. Тогава имах вече 3 см разкритие. Най-дълги ми бяха часовете между 22 ч и 4 ч. Контракциите бяха толкова силни, продължителни и болезнени, че не съм си представяла, че може да съществува такъв диапазон на болката. Пиковете им изскачаха извън графиката. Акушерката много ми съчувстваше. Караше ме да дишам, но накрая вече едва дишах. Не можех и не можех да се отпусна. Болката така ме стягаше, че направо ми се губят часовете. Правиха ми акупунктура, после ми напълниха вана, в която се киснах, нищо не помагаше. Мъжът ми също ми разтриваше гърба, беше през цялото време до мен, накрая вече не давах на никой да ме пипне. Добре, че беше с мен през цялото раждане, иначе не знам как щях да издържа, ако бях сама. Спомних си и думите на Давидков. Че шийката ми била много тясна и дълга, и основата и към матката също нз си ква била, и каза, че определено ще е добре да раждам секцио. Беше казал, и нормално ще можеш, ама много ще се измъчиш. Аз реших, че така приказва, като бг-лекар, но сега си мисля, че може би е бил прав. Във всеки случаи в онези минути и часове истински завиждах на всички, които са родили или ще раждат секцио. Няма и няма, разкритието си стоеше на 3 см. Някъде към 3.30 ч през нощта попитах акушерката, а бе няма ли нещо да стане по-бързо това разкритие 4 см? Тогава тя се сети нещо и отиде да се обажда по телефона. Като се върна ми би инжекция в бедрото. След малко разкритието стана 4 см. Най-сетне.  Тогава каза, вече можем да повикаме анестезиолог и да ти бием епидурална. Дойде анестизиологът, мен ме беше страх от упойката, ама след тази болка вече бях готова на всичко. Епидуралната така хубаво ме хвана, че от там насетне вече не усещах контракциите, или тук-там по някоя. Даже ме бъзикаха за това. Всъщност те в началото даже спряха. Тогава акушерката ми спука водите и контракциите почнаха наново. Когато си издаваше смяната вече имах 8 см разкритие, някъде към 7.30ч. После другата смяна като ме прегледа за разкритие и вика, охо, вече имаме пълно разкритие. Взеха да се приготвят към 8.30. С около 10 напъвания, много лесно, точно в 9 ч най-накрая на бял свят изскочи Кирил. С мъжа ми се разплакахме от щастие, акушерките викат поздравления, браво. Като го видях и забравих всичко. Мъжът ми каза, че това е едно от най-големите събития в живота му. И че мъжете, които не присъстват на раждането пропускат много. Имах 2 малки разкъсвания, зашиха ме. После бяхме във фамилна стая. Имаше всичко, включително и бюфет с храна, сокове и кафе по всяко време, както и обяд, вечеря. Акушерките, вообще целият персонал бяха много мили, доволни сме от родилното.