Хора с психопатии - познавате ли?

В случая който описах, никой външен човек(колеги, приятели) не може да заподозре за наличието на тъмната страна на въпросния човек.
Пред абсолютно всички се играе перфектно изпипана роля на добрия човек, и си вярва на 100%. Когато виждаш някой за 2часа или 5 часа не ден - за такава честота на контакт можеш да залъгваш всекиго с фалшивата самоличност. Освен това- във външните контакти старателно се избягват всякакви конфронтации и конфликти, лавира се, нагажда се, предлага си услугите.
Когато живееш с него обаче- виждаш го как живее, как взима решения, как действа, какво го движи, как реагира на различните житейски ситуации отвътре, склонен ли е на емпатия и саможертва или е студен егоцентрик в трудни моменти, виждаш как фасадата се пропуква при реалния сблъсък с живота..... Както казват - много хубав човек, ама да не ти е в къщата. Тежко му на онзи, който трябва да тегли общата каруца с психопат.
Да , вярно е , че са царе на любовните отношения......но докато могат да взимат от теб, създавайки измамното впечатление, че те също дават. В момента в който не можаш да даваш, защото ти самия имаш нужда да получиш......обръщат тъмната страна . Те не могат да дават, те само взимат
.И ако "източникът е пресъхнал"- ела да видиш каква омраза и агресия са способни да развият поради "енергиен глад" .... Да не говорим, че здравословната агресия, която не са способни да проявяват навън - я изливат само в къщи, при това в десеторен размер, като отприщени....а навън- на мравката прави път
С две думи- като не могат да взимат от тебе с добро, почват с лошо......

Много е трудно да се дистанцираш от такъв човек, когато е много близък.Ако не си информиран с какво си имаш работа , както казва Бояна:

Няма победа над психопата.Нито можеш да го убедиш, че е такъв.Минеш ли в полето на войната- край, считай се за победен. Това е негова територия, той там е цар, там е у дома си. Завлича те полека навътре   както крокодил завлича плячката.....и докато си мислиш, че се бориш, той те яде вече.....
Май наистина единствения полезен ход е- дистанцията.Изобщо да не влизаш в близък контакт, защото нищо добро няма да произлезе за теб от това .

Наистина не може да се бориш срещу него. Но, както казахме, той си има вътрешен свят. Най-забавното нещо, което може да направим е за известно време да приемем този свят насериозно, да го изучим, да вкараме агентите си в него. Познавайки слабите места, залагаме бомби, отдръпваме се и ги взривяваме.

Понякога обаче има collateral damage...но пък е забавно. Вътрешният свят на хората трябва да се приема насериозно и да се употребява в наша полза, нали?

Интересно е, да, но няма как да взривиш бомби без да пострадаш, поне в общият случай. Трудно е човек, който има сравнително нормални чувства и съвест да се изправи срещу такъв, който няма. Психопатът, онзи с диагнозата психопат, винаги ще води по точки, защото ще разполага с повече средства, ще ги използва по- умело, защото емпатията няма да го обърква, съвестта няма да го мъчи или поне не в посоката, в която би следвало да го мъчи. А най- силното оръжие, поне от моя гледна точка, е нетипичната логика на действията на психопата. Тази психопатска логика често го оставя извън всякакво подозрение в зла умисъл или умисъл и околните са на негова страна.

А за близките отношения продължавам да твърдя, онова което наблюдавам с години при няколко психопата- роднините, половинките се вкарват в играта, в театъра  и то точно в отредената им от психопата роля. Ако психопата не е криминално проявен или физически насилник трудно някой близък ще схване, че човека срещу него не е съвсем в норма, още повече че психопатите изключително умело играят емоционалност, чувство за вина и тн, нужни за показване нещо в определени ситуации.

В интерес на истината и с наистина психично болни роднините и близките най- често се объркват. Просто, нормалният човек, който не е психиатър има съвсем естествения рефлекс да приема автоматично обкръжаващите го за нормални и да ги третира като такива дори да са с диагноза. Ако не се лъжа на тази база се получава т. нар. индуцирана психоза при съжителството с болен с психоза. Да не говорим за децата, които просто приемат света и обкръжаващите ги хора за правило.
Мога да дам съвсем прост пример със себе си- баща ми говори с френско "р", но аз научих за това чак на 25, когато някой ми обърна внимание. И до днес не различавам това "р" от българското "р", ако не е твърде силно, като дефект в говора.

E, ти говориш за един по-напреднал етап на познаване на проблема, когато вместо психопата да ни взима за мезе, ние да го мезваме него
Много си лоша начи , не ти ли е жал?

Аз продължавам да се питам за какви хора говорим точно. Дали за тези от линка на авторката (клиничната категория) или просто за хора, чието поведение не съвпада с нашата версия какви трябва да са хората, такива, които са ни настъпили по опашката и т.н. Защото много често "психопатията" е в очите на гледащия. Един култов преподавател по психопатология казваше, че в кабинета е едно, но когато и навън непрекъснато започнем да виждаме "психопати", много е вероятно бъгът да не е в "психопатите".

Прост пример. От първия ден на летуването ми в София, съседите всяка нощ правят бесни чалга купони, от които целия етаж се тресе. Първата нощ звъннах, извиних се, помолих да спрат, после пак така, на третата нощ извиках полиция, още две поредни нощи ни посещаваха по мой сигнал органите на реда. Накрая съседът рече "Ти си абсолютно луда, какво ти пречи да се веселим". Ми, тригодишният ми син не е спал нормално от две седмици, това ми пречи. Тези хора очевидно имат "психопатни" трудности да разберат концепцията за обществен ред, обаче в случая лудата им се виждам аз. Само, дето законът е на моя страна и синът ми вече спи. Така, че като става дума за психопатия, по-скоро бих ползвала думата в чисто клиничния й смисъл.  

Трудно е, даже не ти се вярва и не искаш да е истина. Но като се засили проявата на "психопатската (анти)логика", като зейне няколко пъти огромната пропаст между това което приказва(много са убедителни) и което прави в действителност, няколко крайни прояви на свръх егоизъм и чудовищна безотговорност към най-близките........и може и да ти светне , че това е крайно ненормално....
Но ако успява да се удържа да не стига до крайности.....може да си кюта неразкрит.

Това много ми хареса:

Много хубаво са ти казали, но някои гледащи другите хора успешно сме преминали личната си терапия и когато казваме нещо съвсем ясно знаем за какво говорим. Аз говоря за хора дефинирани от лекарска комисия като психопати и никога не съм си въобразявала, че съм психиатър.

ПП А твоите съседи са обикновени простаци, нищо психопатско не виждам в поведението им от моята, социологическа гледна точка. Дори нямат девиантно поведение, защото в повечето софийски квартали хората така се забавляват, сигурна съм, че не разбират защо ти не ги разбираш. В различни социални среди правилата на поведение са различни.

Старо е мнението, но до тук стигнах.
Защо да е точно така Мамасита? А не може ли да са дебели, защото времето им трябва за друго, свиди им се такова за тренировки? Или обичат да ядат храни, от които дебелеят? Знаят това, знаят даже всичко по въпроса, но изборът им е този - с излишни килограми, но винаги задоволени вкусови рецептори? Не държат да са приемливи за повечето хора, защото хората от тяхното племе са такива - не са задължително приемливи. За тях отличната физическа форма, перфектният външен вид, много чистата и подредена къща  означават едно - разхищение на време, неоползотворено по правилния начин за тяхното племе, поглед към живота, който също не е характерен за племето?
Демек - червените флагчета са субективни. Те са с наднормено тегло, защото това избират. Това, което трябва да направят, за да са в добра форма е в разрез с разбиранията им. Стига им да са приемливи за себе си и тяхното племе. Не са безсилни - просто така искат, въпреки, че за много от нас това е немислимо.
Същото важи и за начина на обличане, интересите, кариерното развитие, семейното положение, материалните придобивки.
Червен флаг за мен е ако някой го боли от цената, която плаща за каквото и да било.

А, не, не, аз повече за своите притеснения имах предвид, че ми е много трудно да съм сигурна кога някой си е психопат по устав и кога поведението му е просто в пълен разрез с моите виждания. Повечето хора интуитивно усещат кога нещо не е наред, да не говорим, ако към това има и лична терапия -тя си е направо отделно сетиво. Моите граници за това кое е патология и кое - обикновен чешитлък обаче са толкова размити, че се случва да се изгубвам. Някак много като на Ментова ми е усещането по въпроса. Да не говорим, че в пристъп на гняв и недоспиване, предпоследната вечер се опитах да вляза в апартамента на съседите си направо през металната врата и си посиних ръката, сигурно наистина съм им изглеждала съвсем луда...

Лично мое мнение е, че човек в частния си живот не може да бъде и специалист. Каквато и терапия да преминеш няма начин да си професионално обективен в ситуации, в които са замесени и твоите емоции. Не случайно и на лекарите не е разрешено да лекуват свои близки и обични хора. Това правило включва и самодиагностиката.

Иначе всеки може да изглежда превъртял или да се държи превъртяло в ситуации, в които раздразнението е голямо, а контрола върху случващото се е нула. Моето решение е на този въпрос е да търся само решения, които зависят от мен и не включват добрата воля на отсрещната страна, а ако е възможно да не включват и война най- добре.

Предното ми мнение не е съвсем по темата, за което се извинявам.

Има една книга - "Хора на лъжата", която излезе по времето на "Изкуството да бъдеш Бог" 1,2,3,... и подобните, та нея не мога да я забравя, както и един пример за психопатия, описан в книгата, който и до днес ме кара да настръхвам.
Описано е семейство, което попада при специалист, когато и вторият им син едва не загива, защото се самозастрелва с пушка. Знае се, че предната година големият им син е загинал при инцидент с пушка - простелва се при неизяснени обстоятелства. Оказва се, че около месец след смъртта на момчето,  родителите са подарили същата пушка на по-малкия му брат, подарък за рождения му ден. Детето се е чудило защо го правят, чудело се е месеци наред и е решило, че сигурно искат да се застреля. Когато ги питат защо са подарили не просто пушка, а същата пушка на по-малкия си син, те отговарят с недоумение: "А тряваше да я хвърлим ли? Защо да купуваме нова? Не трябва ли всяко момче на 15-16 да има пушка?". Това е психопатия за мен.
Как се разпознава това?

За всични нормални хора се очаква да могат да виждат някои фини взаимоотношения, някои нематериални структури- като "заряда" на пушката от историята. И аз настръхвам от тази история.

Понякога зли - или психопати, както искате, са хора, които не са се научили да виждат тези връзки на нещата. Понякога са заслепени от материалното и фактичното, тези неща им се струват "лиготии" и не виждат къде бъркат, къде е онова нещо над предметите, над действията.

При кого?

Ами познавам един, който е диагностициран, но не ми е близък чак. Положението там е трагично и се вижда без проблем, но имам близък, много близък, който не знам дали е психопат или просто изключително зъл човек. Няма как да се диагностицира, понеже той проблем за себе си не вижда, тези, които страдат са хората около него.
Злото не е такова,че да е написано на челото му, за не толкова близки хора може да изглежда не само нормален, но и мил и добър човек, но всъщност като влезеш в семейството му и изпадаш в ужас. Всичките му близки и роднини са го приели,че си е такъв и гледат да не влизат в конфликти, но накрая се достигна до почти пълна изолираност, защото на никой не му се занимава с "болни мозъци".

Относно дебелите хора- нека не си представяме само отрудени жени без време за грижа, нито пък някой бонвиван, който обича храната.

Имала съм честта да присъствам на парламентарна комисия. Там наистина има от тези хора, които са достатъчно добри за себе си, имат други приоритети, затова са превтасали. Имат самочувствие и са доста активни.

Някои от тях явно предпочитат алкохола пред добрата форма и бистрата мисъл. Е, не мога да сметна тези хора за правилно изградени личности. Има някакъв чудовищен дисбаланс. Първата, инстинктивна мисъл: "Ужас, депутатите ни са смесица от разпасани прасета и селянки!" Със сигурност не са правилно построени личности, вътрешното благородство много рядко позволява да заприличаш на прасе като в книгата на Джордж Оруел. Да не говорим, че и мисленето им не беше на ниво.

Хайде, кажете, не отчитате ли в уравнението за политик и телесното тегло? За мен в 21 век да си богат и дебел, ама грозно дебел, е много лош признак за вулгарност.

Бойко Борисов си е чист "граждански психопат", напълно сляп за важното.