Хора с психопатии - познавате ли?

А това в резултат на травма ли е, или човекът просто си е такъв?

не се придобива , вродено е ,
затова смятам , че е болест направо ...

Най-лошото е, че това обикновено са на вид мили, симпатични, възпитани и образовани хора, а реално са по-изтрещели и от наистина освидетелстваните.
Разказвала съм подробно за едно мое бивше гадже и за една, която се мислеше за гадже на мъжа ми (последната ни преследваше месеци наред).
Имала съм учител, който изведнъж разви психично заболяване - неясно защо и изведнъж изпадна в криза по време на учебния ден, но него го прибраха, освидетелстваха и лекуваха.
Сега ежедневно общувам с 2 жени с явни отклонения - едната просто си има дребни мании и невероятно висока самооценка, но другата се вманиачава периодично по определени хора (независимо от пола, решавайки, че са приятели или гаджета) и ги преследва упорито, продължително и същевременно изисквайки другите хора да й съдействат под заплахата от самоубийство. А изглеждат и двете нормални и са наистина много интелигентни и способни да манипулират - просто им липсват моралните граници и реалната преценка.

Ще кажа за какво следя. Да не казвам психопат, но силно токсичните хора си личат по особеностите на света, който създават около себе си. В него има нещо маниакално, стагнирано, странно- в подбора на мебели, материи, дрехи.

Ще кажете, че това е повърхностно, но понякога именно този избор издава как човекът усеща света. Прекалено нехайният или прекалено префиненият стил са червени флагчета.

Mamacita Bandida, оооо, и това не е достатъчно. Нито пък определящо. )))
Мога да ти дам точно обратния пример. ))) А човека не е ок с главата. )

Затова казах- червени флагчета. Те не са определящи, просто са си червени флагчета и от нас зависи как ще реагираме на тях.

Просто опитът ми показва разликата във вкус и интериор и за мен има доста силна връзка между това и някакъв вид неприятно изкривяване на характера.

И аз мисля, че червените флагчета са си там, обаче трудно се усещаш. Общо взето след дъжд качулка, изхождайки по презумпция, че си имаш работа с "обикновен" човек с неговите си странности. Докато не стане късно и си вътре в мрежата.
А е най-тежко, ако такъв човек дълго време, десетилетия, е бил един от най-близките ти и изведнъж поради някакъв повод просто прещраква и край. Започва с преследване, мании, обвинения, търсене на конфликтни гледни точки и съзнателно вкарване в спор. Такъв човек и да го молиш да престане, да се придържа към статуквото, в името на старото приятелство, се засилва още повече и стига до крайности. Единственият вариант остава да прекратиш едностранно отношенията (щото той своите с теб не е съгласен в никакъв случай).
На мен ми се случва в момента това, повече от две години ми бяха нужни, за да направя голямата крачка (може би едва след като се наложи да прекара известно време в психиатрия и беше отново изписан просто с особености, си дадох сметка, че психичните отклонения всъщност не са в моята глава, въпреки че по време на престоя се чувахме всеки ден и се опитвах да го държа на повърхността, да го върна към "себе си"-то му, уви), в момента игнорирам всякакъв опит за комуникация. Трудно е, но това е положението, инак страдам аз и с мен цялото ми семейство.

Личат си, ако си страничен човек, необвързан по никакъв начин, но ако ти е близък или си влюбен, и автоматично червените флагчета стават бели.

Абсолютно!

Признаци има, но докато не изпиеш чашата до край, не разбираш какво са ти говорели тези признаци.Тогава пъзела се нарежда.

Тоя филм съм го играла и имам Оскар за женска роля

Стигнах до извода, че въвличайки те в спорове и разправии "вампира" несъзнателно цели да ти изпие енергията.Създава капан, вкарва те в него и те почва.Нищо не може да го умилостиви.Той няма интерес да престане, той черпи именно от твоя страх, обърканост, слабост, отстъпчивост в тоя момент.
Моя вампир работеше много със заблуди и отричане.Каквото каже- след малко наопъки, или -не съм го казал, ти го каза, не съм имал това предвид....абе смело и смахнато на черното бяло, накрая не знаеш къде си .....А той довооооолен. ....
Номера е да не му ставаш таргет , щото няма прошка. А в същото време за всички останали е най-милия и любезния.

Аз не говоря за влюбване, в повечето случаи наблюдавам изкъсо интериора и поведението на хора, за които всички ми казват, че са уважавани и чудесни. Обикновено това са хора на средна възраст, които всички боготворят, но реално имат нещо много изкривено и кривят света около себе си. Обикновено става въпрос за префинени хора. При жените деформираните от токчета крака са издайнически- какво трябва да се случва в душата ти, за да изкривиш така тялото си...

Нямам доверие на жени с деформирани крака. Тоест, може да са много социални и префинени, но не са от моето племе, а хора, които не са от моето племе, са по-зле от психопати.

горе-долу и аз съм така, винаги си имам едно наум като някой изглежда или бива смятан за "целия в бяло". Е, не гледам краката, а ако мога, наблюдавам човека и искам да зная нещо от миналото му, обичайната биография. Според мен донякъде са нужни някакви психопатски, така да ги кажем, черти, за да може човек да упражнява власт.

Обувките казват повече от биографията. Биографията може да се редактира.

И лицето сутрин, преди да си измиеш зъбките (преди да го намажеш за придобиване на "нормален" вид).

Да, колкото и да е жестоко, външният вид и тялото издават много за характера. Казват, че на 20 и 30 човек има лице, каквото природата му е дала, а след 40- каквото си е заслужил.

Помните ли инструкцията във филма Аватар? "Научи го да ходи като нас и да говори като нас и да видим дали тази лудост е лечима!"

Не че грозноват или дебел човек не може да е добър. Обаче: начинът, по  който се движим, тялото ни, определят до доста голяма степен и начина, по който мислим. Не мога да приема, че жена с наднормено тегло, заседнал живот и деформирани крака може да вижда света по същия начин, както и аз. Оттам нататък, имайки представа за потенциала за различен светоглед, проверявам дали ми пасва.

Защото има хора, които са обективно чудесни, но за моя характер са корозивни. Напротив, те много добре си пасват с други хора. Аз например съм алергична към лелки, колкото и да са добрички. Отдавна е така. Има една порода жени, на които им казват "женички" или "женици". Гледам да ги избягвам- добри са, безобидни и буквално ми убиват душата.

И това не е защото аз съм знойна или надарена от природата- напротив, имам среден ръст и грозноват нос. Въпрос на избор е дали ще съм богиня или "женица". Откъм физика, много лесно мога да се превърна във второто, а според някои хора е съдба на всички жени да станат "женици".

Аз предпочитам гранддама и работя по въпроса, като избягвам обкръжението на женици.

Напълно съм наясно, че моят характер може да е корозивен за доста хора- това се е случвало и ще се случва. Важното е да запазя своя характер от тези, които не му пасват...

Mamacita Bandida, хаха, това за наднорменото тегло вече беше голям бисер. )))
И какво, смяташ им индекса на телесна маса ли? Че да разбереш дали е с наднормено тегло, или не? И колко наднормено трябва да е, че да не ти хареса и да решиш, че не е ок с акъла и главата?

И на мен не ми харесват жени с "мъжки" глас, но това не означава, че нещо им има. )))