Въпреки несгодите на къмпинга си е разнообразие:)А хотелчето звучи...приказно:)Между другото точно се бях сетила,че може да се видите с Анич,като писа че ще сте в Созопол:)
Определено си струва човек да се осведоми.Ще чета наесен като съм си в София и дано вече има минутка за лаптопа.Жалко,че не се отваря тук...Както ги описваш нещата за първото ни разболяване миналата година с повръщанеро не намирам причина.Нито сме се делили,нито с друг някой,нито смяна на обстановка...За тазгодишното ни изпълнение с ешерихията също не намирам логика...Но определено ще ми е интересно!
Това звучи като ангина някаква..
Аз за жалост нямам идея за това място.Пиши как сте 

Не мисля,че вече има общо с родилна депресия,а може би просто някаква дупка вследствие на напрежение и умора около децата.Аз имам такива моменти с едно...а с две ако си сама..не ми се мисли.Явно нямаш много на кой да ги оставиш и да починеш няколко дни..иначе да си го направила предполагам.Аз ако мога Ая за един ден да я оставя на майчето така бих си починала че ще ми стига за месеци напред..но не става..Та опитвай поне на мъжа ти и ти излизай с приятели,разтоварвай се.На мен това най ми липсва-социалния ми живот,приятелите ми.Когато мога вече да излизам пак и тя да е с мен навсякъде,мисля че психически ще се чувствам пак добре.Сега хем ми се ходи къде ли не,хем нямам помощ,хем си викам ще я заведа за 1 час и трябва да си ходим...най много и някой вирус да й докарам сред няколко мои приятели.И все се отказвам...и все чи е тъпо...
Иначе половинката го отнася чат пат.
Не я знаех тази дума,записвам я във фейвъритс..така да се каже:)
Колкото мога ги вкарвам в коловози и така. При нас нервите идват от ММ, който все нещо иска и все не е доволен. Но откакто имат нов обект и е доста часове на работа ми светна пред очите. Най ми е добре сама с децата, невероятно, но факт. Всяка помощ ме изнервя допълнително. Ако не беше започнал толкова скоро работа щях не на хапчета ами на инжекции сигурно да мина 
"в столицата загинаха 2 работници на строеж" и той го съобщава така
и навън е добричък само за час и пак се започва отново. Добре, че ММ проявява разбиране и като яхна метлата
взема нещата в свои ръце...
Като начало ако може да намираш време за себе си поне по час-два на ден, прави нещо , което ти доставя удоволствие.Аля е като залепена за мен, но през свободното ми време , когато заспи си вземам набързо душ и сядам да си чета нещата , които ме вълнуват, така релаксирам.Чувала съм, че йогата много помага при такива ситуации/ако можеш да намериш време за нея/.

Растат ни два кътника долу и от това май се получава. Те пък голям зор като за последно, няма такава гадост!

И аз се присъединявам към съветите да разнообразиш нещо. Или ако може да те оставят малко децата и мъжа, да почетеш една хубава книжка и ей така да направиш някакви неща за себе си!
.
моето чудо го е хванал май вече пубертета ... Не знам засега , ама след 1 месец и аз може да се наложи да мина на хапченца за нервите


[/color]
Че после и на ясла ще тръгне, ама здрави да сме, всичко ще се нареди.
Та ако мислим положително и не толкова черногледо, все си мисля че всичко се случва и нарежда по-лесно.