На планина или море, Декемврийче дупето пече! N19

Роси аз съм паника за малките ранички,но когато синът ми беше малък и падна от спалнята с главата надолу на плочките запазих самообладание,но мъжа ми направо, се побърка от паника и ужас,че детето се е убило.Иначе знам,че от глава тече много кръв.
Когато си разби главата на асвалта и аз се панирах и тичах до лекарката,че ми беше близо,но вече знам.
Малката е много сладка,още само вика ааа,но показва кагато няма,определено показва какво иска,прави вече номера преди като и кажех улица се спираше,показвах и колите сега ме гледа сякаш ми казва не можеш да ме уплашиш и излиза на улицата.Разбира се веднага я спирам обяснявам,но вчера я шляпнах по дупето,защото два-три пъти и казах и я спрях,но тя продължи,прие го на игра,ударих я леко не мога силно да я ударя тя за това сигурно го прие като игра.

уффф, 2 нощи и йо беше с температура , за щастие нощес нямаше -чудя се зъб ли беше ,какво ли    , ама страшно мрънкане от както се прибрахме


Роси ,добре че на малката нищо сериозно не и е имало ,пък докато претръпнем за всяко едно нещо -големи притеснения ще са , ето аз вече имам доста опит с температурата и вече реагирам много по- спокойно и трезво,за разлика от първите пъти ,когато имаше

не знам при вас как е , ама при нас сутринта беше 10 градуса-егати студа,такава рязка промяна в температурата в сравнение с морето.... до вчера по бански се разхождахме, а от както сме си у дома извадихме дебелите дрехи 

Да, наистина много рязка температурна промяна - вчера с дълги ръкави и дънки излизахме. Днес е по-добре и слънцето топли...
Ей, какво беше това чудо      мръка от сутринта и не е спал и вече ми се изчера репертоара...как издържа това дете, не зная...аз стискам зъби и си казвам временно е, ще мине...но много ми е тегаво като е такъв  измъчвам се и аз...нито навън, нито в къщи има спокойствие...
Днес забелязах, че вече много стабилно и бързо тича и едвам го настигам  а как ли ще е след още някой месец, ще ставам бегачка ако е все така...
Как сте? Пишете по ред 
  Хайде, оплаках се, знам, че ще премине...но направо ме стегна шапката днес...

Иха да не би от времето да им е станало нещо на мрънкалцата ни:) И ние днес сме така...сърди се ,хвърля,писка...И нощта не спа добре та все го отдавам на кучешките дето ни мъчат.Аз сега като сме повече навън и по не го усещам,но пак си е...Айде да не задълбавам:)Пак от сутринта си правя терапията с припомнянето на миналата година по същото време

Рика,дано е от зъбче! Аз пък още се усещам неадекватна при проблеми.Т е вдигала реално два пъти висока и хич не съм убедена,че ще реагирам по-спокойно следващия път.А за главето ,Роси,ми нормално е да се панираш Нали всичко е наред

Ая пък обикаляше по леглото преди да заспи колко време и не иска да легне до мен,а сега още спи.Не смея да мръдна та дано си отспи и не е така сърдитка.

Здравейте,ние се завърнахме от Арапя много заредени,децата слушаха много,само където Аля вдигна температурка но се надявам скоро да е ок.
 Добра,какво решихте за Рино?Вчера пак се разходих до там,преброих ги, всичко на всичко 4ри бунгала.Те,Грудови,Щереви и нашите-Атанасови,се намират в по-хубавата гориста част на къмпинга,в другата част са хотелите ,вилите и останалите бунгала,но е лудница и по-шумно в сравнение с тази част ,където бяхме ние.
 Роси,дано повече да нямате такива инциденти.
 Рика,оправяйте  се бързо.

Здравейте и от мен,
аз преди 2 дни  писах, писах  и тъкмо да постна и Алекс дойде и започна да блъска клавиатурата и всичко изтри ... направо мъка и затова все не сядам пак да пиша
Рика, добре дошли. Като имаш време разкажи как изкарахте на палатка 3 седмици, ще ми е интересно да чета. Ти как се чувстваше с коремчето ? Междудругото много добре изглеждаш ,а Йо е страхотен
Роси, неприятна случка , но се радвам ,че всичко се е разминало леко. Колкото до реакцията ти - бих казала ,че е напълно нормална. Аз също рядко се обръщам за помощ от непознати, но като изпадна в паника спирам да мисля и точно така бих реагирала. Освен това когато си сред много хора при инциден винаги се търси помош, защото винаги сред многото хора има и мед. лице )) Дано сте добре.
rossy-pm , как си ? Дръж ни в течение и чакам вече с нетърпение новината... Леко раждане от мен  

Жозефа, Добра - къде се загубихте вие ? Дано сте добре 
Поли.т, вече ми липсваш. Как е след цяла работна седмица ?

Алекс също снощи имаше инцидент - събори си кутията за хляб на главата тя е доста тежка, защото е дървена и е някъде на метър височина, тъкмо да я стигне като застане на пръсти. Голям писък нададе, аз първо реших ,че само се е уплашил , но после напипах огромна цицина. Странното е ,че нямаше и грам кръв, въпреки ,че леко го е одрала по главата. Слагах лед, гледах го дали няма нещо , но то какво ли да правя и го сложих да спи. Спа спокойно , няма нищо и се надявам, че се е разминало. А и сутринта вече почти нямаше цицина. НО явно го боли ,защото се пипа отзад и почва да хленчи. Така че и ние днес сме много мрънкави ... ама не е севте, така че няма да се оплаквам... )
Ставам сега ,че и е е готово ядането и да се оправяме, ще гледам пак да ви пиша преди да заминем в събота ))

Ивче,
Работата е ОК. Мислех си, че съм забравила как да работя със софтуера, но се оказа като карането на колело. За ден-два си припомних. Все още съм въодушевена от новото ми е жедневие... Ще видим до кога.. Единственото, което ми е трудно е, че стоя седнала зад бюрото цял ден. След като близо 2 години обикалях улиците и парковете, срга ми е трудно...
Сияна се справя супер. Строява баба си и дядо си, те и угаждат, тя е доволна и така.. Само да успокоя всички, които мислят, че детето им не може да яде или заспива с някой друг, освен с мама. Всичко е натед, даже Сиси заспива по-бързо и не се глези толкова, както с мен. Стига обаче да има желаещи да се заемат с тази нелека задача, да тичаш нон-стоп след едно неуморимо дяволче...
Извинявам се за грешките, но пиша през телефона си..
Аз следя темата, макар и да нямам толкова време за писане...
Ще чакам и аз хубави вести за Роси.

Здравейте, тук съм си, чета.
Ще ви разкажа накратко какво ни се случи тези дни, само да знаете, ако ви сполети да сте адекватни. Изведох децата на Банкя по обичайната схема. Играха 1-2 часа под прекрасна сянка, иначе извън нея беше тежка жега. Преместихме се навътре в парка и полюлях малкия на люлка, пак не е ново. Като слезе се закашля леко и шестото чувство ми каза, че не е на добре. Реших да си тръгваме, знам ли, ей така...  Буквално секунди по-късно той взе да повръща, докато стигнем до колата вече бълваше фонтани. Отпусна се като гумен в ръцете ми и взе да притваря очи. Не се крепеше сам дори в ръцете ми. В колата до София пак не спря да повръща. Знаех, че не е вирус, защото си играеше и беше жизнен, всичко стана мигновено. Уплаших се, че се е натровил. От колата звъннах на лекарката да ни очаква. Прегледа го и отсече, че е получил топлинен удар. Да го прибера на климатик, да давам глюкоза и да пропусна поне 1 хранене, желателно 2. Прибрахме се, спа 4-5 часа, през това време му давах да пийва глюкозата. Когато се събуди беше като нов, нямаше и помен от неразположение. Не вярвах, че и под дебела сянка може да се получи топлинен удар, но говорих с познати, на които се е случвало същото с малки деца. Явно може. Доки ми се скара да не ги изкарвам повече след 9ч  Ние в толкова още не сме се приготвили за излизане.
Та дано не ви се случва, но АКО да знаете поне от какво е. При нас предполагам е било лека форма, защото повечето деца вдигат и Т над 40С. Поне тази екстра ни пропусна.
Роси, добре че малката Калина се е рзминала с ожулване. Постоянно ни вкарват в грижи тези сладури.
Поли.т, честито завръщане в обществото на работещите! Тъкмо планувам да оставя малкия на нашите за няколко дена и ми даваш кураж. Той нещо циври и се дърпа, но ако не ме усеща наблизо може да е по-спокоен  Знам ли вече, много ме изненада! преди само им се радваше, хранеха го, разхождаха го, дори му миеха дупето, сега не им дава. Никога не е оставал без мен или баща си. Успяхме да разглезим още едно дете  и сега море през крив макарон.

Здравейте момичета!!!

Не съм писала от 100 години, но на морето нямам възможност да седна пред компа. Да ние общо взето караме цялото лято на море, но да ви кажа и това не кой знае колко хубаво. Забравих си къщата вече. Имам нужда да се поприбера към София вече. Плюс това сега септември записвам магистратура и ще падне голям купон с ученето, но няма как.

Накратко за нас - детето си има вече характер. Това не го казвам нито с капка радост, защото този характер е адски налагащ се. Сега ще кажете, че това е нормално за възрастта има, но аз смятам, че е прекалено да се тръшка и да посяга на мен и баща си за всичко, което не му се предлага на тепсия. С говорене не става, защото той в това състояние ни чува ни вижда. Идеята с шамарите съм я изключила, но на моменти ми идва да седна и да се тръшкам с него. Просто да минава вече този период, че....

Другото, което е много неприятно е, че детето вади зъби с адски болки и истерии, което до голяма степен предполага изнервеното му поведение. Има ли други майки с такъв проблем????? Давайте съвети.

Иначе наистина стават много интересни. Ние също набираме думички в речника, но най-употребявани са НЕ, НЯМА, НЕ ИКАМ, АЙДЕ. Просто си ни командори както си иска.

Радвам се за постиженията на всяко едно детенце. Това си е голяма победа за нас родителите. Айде, че стана много дълго... 

Поздрави на всички и дано имам повече време да наминавам, а ако нямам вече в София!!!

m*@*m*@, и Гошко вади зъби болезнено, съответно е по-изнервен в тези периоди. При тръшкане го игнорирам, да види, че не ме впечатлява. Децата са умни и като разберат, че не предизвикват исканата реакция, спират да се хабят. Само ме е яд, че винаги долита някоя съпричастна лелка и въпреки протестите ми го вдига от земята или го заговоря  Това убива ефекта от моето игнориране. Дори онзи ден една взе да се кара на Али, че го е бутнала и той реве. А тя всъщност се опитваше да го изправи. Обясних и, че и двете са мои, аз съм до тях и имам грижата, да не се коси. Обаче онази продължава и много натъжи Али. Едвам я разкарах, много нахален народ.
За лято на морето направо завиждам  Може и да не е така романтично както си го представям, но все пак ме влече!
mari:) за Рино нищо не сме решили. Ще тръгнем за Сл.Бряг, а ако навия ММ ще рзнообразим и с Арапя. Благодря за съдействието 

Здравейте момичета!От адски дълго време не съм писала,но признавам че съм влизала и съм чела през изминалите месеци.
Ние живеем в Созопол от началото на май,живи и здрави смятаме да се прибираме към София около 15ти септември.Жорко много порастна това лято,както и вашите дечица предполагам,но е най-палавото дете,което съм виждала!Преди се оплаквах,че сме далеч от бабите,но сега живеем със свекърва ми (силно казано живеем,защото сме в къща-ресторант и тя се пада няколко етажа надолу и се случва да не се засичаме с дни).Еми Жорко изобщо не желае да прекарва времето си с никой друг освен мен и баща си.Моята майка е в Приморско,ходим през ден до там,но и с нея не желае да остава насаме.Не искам да се оплаквам,но ми идва вече в повечко,тук живеем в две стаи,той не желае да стои вътре и по цял ден сме по баирите и паветата,аз бутам количката съответно.Хубавото е,че се стегнах без да посвещавам часове на спорт,но съм доста уморена и нямам търпение да се приберем вкъщи.Таткото  работи в ресторанта,по цял ден сме заедно,но рядко имаме 1 час в който да се видим и да си кажем 2 думи,постоянно тича насам натам и вечер имаме малко време да погледаме филм,което често не ни се получава защото сме смазани от дългите дни.
Следях какво сте споделяли за боледуване,това лято изкарахме не знам колко дни с разстройство,карахме гнойна ангина,а сега лекуваме бронхит,който се оказа алергия към влажния въздух.Доста преживявам всяко неразположение,има дни в които не можем да гледаме от недоспиване,но държим фронта за сега.
Още не сме сядали на гърне,мисля направо да вземем седалка за тоалетната и да се учим направо там,той е в период , в който копира всичко ,за това сме решили да впрегнем целия си артистизъм и търпение и есента да минем и през това.От месец се опитва да говори,но разменя словореда на сричките,много е сладък,но предимно речника му представлява няколко думи -мама,баба,тати,моето,няма,дай    Тук по морето децата много боледуват,последно чух че има бум на шарка в местната детска градина,аз не го пускам да играе в парка ,обикновено има много агресивни по-големи деца,опитвам да го събирам предимно с децата на наши гостуващи приятели или ние играем с него.
Надявам се постът ми да не е отегчителен или негативен,но имахме отново тежка вечер и за съжаление прогреса,който бях постигнала в София да спи самостоятелен в креватчето напълно изчезна,сега спим тримата на една огромна спалня,надявам се като се приберем да успеем да го приучим отново!Целувки за всички и вече се надявам да успявам да пиша по-често!  

лелее Добра  гадна работа- това топлинен удар било мн гадно нещо  , добре,че Гоше е герой и бързо му минава всичко.

явно повечето мами са имали разни болестни преживявания лятото


нашата т се оказа вирус - днес го заведох при педи ,че нощес имаше пак т ,а  и доста пъпки са му излезнали ,та док каза вируса дето уж бил преминал вече през нашия град .... ние защо чак сега сме го хванали ..... и така имал и пъпки в устата милия ,изписа ни просто някакво сиропче за засилване на  имунната система и толкоз .
Аз иначе на морето редовно му давах да хапва чесън и лук ,мед билкови чайове ,няколко пъти и фрешове му купувах  за повече витаминки -та общо взето така се опазихме там , а сега се върнахме и веднага ни налази вируса   . Всичките ми познати с деца са го карали тоя вирус ,казват че много наподобявал на варицела-ама малко мутирала    и ми викат да се пазя ,ма какво да се пазя , то явно си е навсякъде по въздуха това чудо.

Аз иначе съм много добре,чувствам се отлично - а корема ми яко се бунтува и бушува,такова ритане и боксиране с мин. бременност не съм имала като сега   По цял ден се мята и мърда   Трябва тия дена да ида на консултация ама не ми е дошло реда още  . Първо на Йоан да му мине и тогава ще се занимавам с моя милост.

Мари , добре дошли и на вас !!! Пожелавам ви да запазите хубавите емоции за многоооо дълго време! 

Мама,Анич,радвам се,че писахте.
Добра,много неприятно с повръщането на Гого,дано повече не се повтаря и хубаво изкарване на морето.
 За развитието на Аля,доста проговори последните няколко седмици.Прави изречения с по три думи,като темперамент ми е кротичка,върви само за ръчичка,често си играе и самичка.
 На морето бяха най-послушните деца,може би защото бяха по цял ден навън и си вземаха своето.Вчера се прибрахме и малко взе да нервничи,отдавам го на  зъбче тъй като имаше и лека температура.

Рика,бързо да оздравявате

Добра,много неприятна случка Опасни са тези жеги.Аз точно от претопляне се притеснявах тези дни като ходехме преди обед до Враца,ние и климатик не пускаме...Та повече си стоим вкъщи или в София все до блока някъде.Кошмарно ми е пътуване в жегата.

А за тръшкането не знам как устояваш да не го успокояваш.Аз все искам да опитам,но все измислям нещо да я разсея...

Мари,нали и каката писа,че има Т,тя как е?Алето дано е зъбче само

Рика,да се оправя Йо сладък!Ей няма отърване от теЗи гадини...

Анич,много се радвам,че писа И вие се оправяйте!Знам какво изтощение е от нашеро боледуване юни месец...а като се редят нещата понякога едно след друго...РазбирМ те и за умората,и Ая не остава с никой без мен за 5 минути,дори с баща си не ще понякога,ама той си е в София повече.Заради нея стоя цяло лято сама тук,мъчно ми е за половинката,но да диша чист въздух...

А за спането и тя тотално свикна да сме двете на огромна спалня)Но ще видя в София по-скоро ще си продължим така докато иска.Сънят й сякаш стана по-здрав като е до мен,не ми се връща на взимането по 100 пъти от леглото.

Иве,дано е добре главата на адашчето

Момичета, при нас страшно тръшкане започна от няколко дена!
В чудо съм се видяла, вече не знам какво да правя.
Днес така се блъска и крещя в количката, че й се разхвърчаха всички фиби и ластици, както и половината багаж. Количката на спирачки, аз я държа, тя се блъска, не мога нито да я успокоя, нито да пусна количката. Хората се спираха да ни гледат...  Накрая я успокоих, минахме 20 метра и пак заради нещо си реши да прави същото.
Аз и угаждам, угаждам, но за някои неща, особено които касаят нейната безопастност, не мога!
Не спирам да й говоря, но тя си знае нейното, страшен инат!
Иначе ми е много миличка и добричка, усмихната, но като започнат тези моменти и косата ми настръхва!
И не мога да си обясня - за някои неща ме разбира, че са опасни, за други не иска!!!
Вчера реши, че иска да пресече сама едно кръстовище - без дори да ми е дала ръка. Обяснявах - нулев ефект! Накрая я взех на ръце, пресякохме, а аз съм с поне половин дузина синини и зеленини и драскотини...
Оплаках се...