Докато минем през доктора, да отида до яслата все пак да я запишат, защото да не "изгорят" изследванията и така. Тук за сега е спокойно, щом се записвам 

просто не искам да го казвам какво щеше да стане.Дядото се въртеше буквално плътно отстрани на колата ,като се опитваше да запази равновесие ,а този глупак дори и не намали,а какво остава да спре.Не можах да запомня номера ,тъй като беше транзитен,но това беше до детската кухня и едната майка,която го е видяла и ни го каза.Обадихме се на 112 ,но докато се наканим бяха минали 40 мин.Жената беше много любезна,но тъй като било минало повече от 30 мин. и този можело да е извън града нищо неможело да се направи.Съжалявам ,ако съм отегчила някой ,но исках да се излея,че още ми са подкосени краката.
Има ли други, за да споделяме опит?
))

). Така че гледам позитивно на предстоящото ни тръгване и отсега мисля как да обясня на директорката ,че няма да бъде скоро
)) С Мадам З се чувахме почти всеки ден с планове да се видим, но нещо все ни обягваше и вече като се разболяхме всичко отиде на кино. Б-Нади, ние бяхме на Китен в същия период като вас и ежедневно минавахме пътя Китен - Приморско... как не сме знаели, може да сме се видяли дори някъде


Защо спор, Поли? Напротив, радвам се, че казваш това, което мислиш и ми е полезно да чуя различни мнения.
Нощта пак 37.8 някъде ама не давам нощо преди 38 и малко.То едно тръшкане,катери се върху мен,скубе ме,дере ми лицето...
Това в полусън...и приплаква и си пипа брадичката където точно ще расте кучешкия:(
Толкова хубави места има за разглеждане,само я чакам да отрасне малко и почваме пак:)С половинката обожавамв да си пъуваме с колат и да си мислим разни маршрути
Преди по-лесно ни се получаваше...но скоро пак:)
Но все пак мисля,че когато човек има желание може да измисля разни занимавки.И както казват и Бебеш,и Добра...с едно май си е друго...колкото и да е тегаво на моменти...с 2 вече сигурно изтрещяваш и е нормално да мислиш за вариант по-голямото да го гледа някой или да ходи на градина.Аз сега съм се съсредоточила в нея,мога да я заведа където реша,да й е разнообразно.А ако имам сега бебе,и ако е като нея ревливо и няма угодия...къде ще ги помъкна двете..тя още не знае къде е...абе ако има помощ човек е най-добре.С кеф бих я дала на майка ми да я гледка,но ще е догодина най-рано,като си е човек.А тя пък тКа им се радва на нашите като ги видя...Само ги целува,води ги за ръка,показва разни неща:)Ще се сработят:)
С моя скромен опит какво да говоря...ама може би бих се опитала да спра да давам докато си е вкъщи още..че там май по тегаво ще бъде
Дано мине по-безболезнено! 


Та и аз покрай него и каката вече седмица не съм спала нормално.
Понякога имам усещане че животът ми е само хранене-приспиване- готвене- акане- почистване и даже от време на време преставам от умора да усещам малките радости покрай децата, ни ми се играе, ни ми се пее 
Аз й го следвам до минута за момента,ляга се в 2 и малко,няма 6-5.Ноооо ако имаше бебе...Тя и сега спи лекичко милата..та ако ревне другото нощем или денем,тя будна...ревва и тя като й се спи още.Свикнала е аз до нея..а другото???Ако и то иска 3-4 пъти на ден приспиване на ръце...А къде отива храненето на Ая под час...ако тогава приспивам..???Недоумявам как човек може да се справи съвсем сам с две деца с толкова малка разлика!Сега Роси ще разказва...Но просто не знач.Вярно,че аз много се вживявам и не я оставям и минута да мрънка за нещо.Ако има бебе,тя ще трябва да бъде оставяна да помрънква...Но като цяло ви е много трудно,мили майчета на две дечица,които ги гледате сами предимно!



)
Та и аз покрай него и каката вече седмица не съм спала нормално.
Понякога имам усещане че животът ми е само хранене-приспиване- готвене- акане- почистване и даже от време на време преставам от умора да усещам малките радости покрай децата, ни ми се играе, ни ми се пее 
Препоръчани теми