Истанбул на К.о.т.к.и.т.е. - 12

  • 53 838
  • 738
# 615
Тц, Пине, нямат, само в Пловдив си имат. Simple Smile
Точно тази сладкарница, Сос! Много са добри!
Виж целия пост
# 616

Велина, страхотен разказ. Hug Докато четях, отново се потопих в атмосферата на града и така ми се доходи... Ама то и вчера ми се ходеше. Grinning Сега планирам една друга дестинация, но ако не стане, може да се ориентирам към един септемврийски Истанбул.

Много сте прави, че от водача на групата зависи настроението на цялото пътуване. Тази година ни се падна една абсолютно некомпетентна госпожа, която освен че правеше елементарни грешки като говореше - напр. ИЩтикляР, БуюкЕда, Мини Ататюрк (явно не беше и чувала кой е Ататюрк, и какво точно е Миниатюрк) и т.н. ooooh!, ами и наложи пълен игнор на част от групата, която си се движеше самостоятелно. Поне вече знам със сигурност, че няма да ползвам услугите на въпросната агенция.

Като отворихте дума за хапване, аз към цялата програма за пътуването си бях добавила и какво трябва да се опита. Grinning Та хапнахме и къпана баница и се почудих каква е тази зеления вътре, а то било магданоз.
Виж целия пост
# 617
Ахой аус Съни Бийч  Mr. Green Mr. Green Mr. Green
Работно посещение съпроводено с много нерви  #Cussing out #Cussing out #Cussing out, жега  #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out и умора  #Cussing out #Cussing out #Cussing out

Страхотен пътепис, Вели браво  Hug Hug Hug Hug Hug Моля те да пишеше още, че искам да го добавя в първия пост и трябва да е готово до тогава  ppp

Има плаж на Буюк ада, ние до над коленете се потопихме  Mr. Green водата е много солена и ако имаш някъде раничка от джапанки или чехли -  оле лей майкооооу  Joy

На едната снимка от пътуването с ферибота към островите има плаж - това кой остров ще да е  newsm78 Този с военноморската академия или  Thinking

Пишете си спокойно аз надничам чат-пат   Hug

И един поздрав за всички:

Виж целия пост
# 618
Шебече, поздрави моренцето от мен, че нашето тази година няма да го видя  Hug
Ще се постарая тази вечер да довърша пътеписа с ден втори и трети (от Одрин), само дано не ми мине котка път  Laughing
Плажове видях по път към Буюкада на Каналъада и на Бургазада. Даже съм снимала, но вече не помня кое от кой остров беше. А вие на Буюкада къде намерихте плаж? Ние толкова искахме да си топнем крачката като хората, но сили йок и накрая - компромисен вариант  Laughing А как прохладно беше в моренцето, ако можех, така щях да си стоя един час поне, ама мястото беше доста неудобно, та чак рисково  Mr. Green
Виж целия пост
# 619
Поздравявам го веднага  Mr. Green
Видях снимката ти аз и все да питам и все забравям  ooooh! А ще съм ти много благодарна не до утре, ама тия дни да допишеш и да те сложим най-отпред  Hug

Ето тези плажове знам аз:
https://maps.google.com/maps?saddr=40.855618,29.125319&daddr … mp;sz=18&z=15

Ние "топихме" на B, ама бързо че ни искаха да плащаме такса, че ползваме плажа  Laughing Ако ще плажувам там бих си избрала А  Peace то имаше едно момиче, дето щеше да ходи там на почивка, какво ли стана с еня  newsm78
Виж целия пост
# 620
Едно страхотно филмче за крепостта Айдос, портата към Истанбул при завладяването му, с коментари на самия Иналджък!
http://www.youtube.com/watch?v=h-ScqWAdANc&feature=plcp
Виж целия пост
# 621
Велина прекрасен разказ  bouquet Имайки в предвид колко е горещо в момента в Бургас,докато четях разказа ти,все едно бях с вас Laughing В Бургас имаме МАДО(ул.Богориди) и турска закусвалня,където също правят къпана баница Laughing Аз в Истанбул не съм опитвала,но тази в закусвалнята много ми хареса.
Виж целия пост
# 622
Едно страхотно филмче за крепостта Айдос, портата към Истанбул при завладяването му, с коментари на самия Иналджък!
http://www.youtube.com/watch?v=h-ScqWAdANc&feature=plcp

Много благодаря за клипчето. smile3525
Виж целия пост
# 623
Чефито, хотела ви е на много хубаво място в историческия център  Peace Автогара е далечко, в нея е проблема  Wink Но мисля,че ще се справите  Peace

Новия площад:



Шебече,мисля,че някой друг е питал за хотел,не съм аз  Hug
Виж целия пост
# 624
Еми сори, така ми е останало в главата  Mr. Green Hug
Виж целия пост
# 625
  Ето продължение на пътеписа ми  Hug Афиет олсун, както се казва, надявам се за сетивата  Simple Smile
И ето втория ден от нашето кратичко пребиваване в Истанбул. След закуска събрали сили, отспали си, потеглихме към Египетския пазар. Часът беше след 09.30  и се запътихме към любимия трамвай. Програмата за деня беше Египетския пазар, от там – Пиер Лоти, след него, джамията Еюп, музея Карие и музея Фетхие, после връщане до Еминьоню, а оттам придвижване до Таксим, после метро та до небостъргача Сапфир, след това Каньон и после връщане към Таксим, като ми се искаше някак си през Шишли и Нишанташъ някак да стане. Най – подир следваше Истиклял до кула Галата. Прекалено амбициозно от моя страна, но нали трябва да остане нещо неизпълнено от програмата за следващия път  Mr. Green
Застана нашата групичка на спирката, готова за атака и ужас! Дойде един претъпкан трамвай!!! Една част беше готова да се откаже и да чака следващия, но аз дадох команда и всички успяхме да се натъпчем  Laughing А и след две спирки се освободи достатъчно място, та даже си поседнахме  Hug На Египетския пазар всеки пое да си зяпа според собствените интереси, като си определихме час за среща. Аз съм много доволна, защото намерих кафето „Мехмед Ефенди”, а и си закупих мелничка за пипер, идеята за която почерпих от Джули  Hug Тъй като не знаех точното място на магазинчето за кафе, давам описание как да се намери: тръгва се по уличката от дясната страна на пазара (при положение, че пристанището ви се пада зад гърба), където се продава на много места кашкавал на конци, насипни подправки и още какво ли не. Върви се, докато се стигне до една пресечна уличка, която тръгва на дясно отново със сергии и магазинчета за подправки и точно на ъгъла се вижда магазина. Няма как да се пропусне  
Ние си закупихме кашкавал на конци, поискахме да го вакуумират и си го разнасяхме цял ден с нас в истанбулската жега. В България констатирахме, че може да се яде без риск за здравето  Laughing
След зяпането и покупките от пазара групата се събра. Оказа се, че една част иска разходка по Босфора, а моя милост с мъжо и още едно семейство поехме по план програмата. От записките, които си бях извадила, знаех, че ни трябват автобуси с номера 99, 99А, 399В, 399С, 399D, 36 СЕ или 44В. Намерихме терминала на тези автобуси на Еминьоню сравнително лесно, но и с питане за всеки случай (нали знаем с питане до къде се стига Laughing) Първият, който потегляше, беше 99 и ние се качихме на него. Пътуването беше много приятно – в климатизиран автобус, без задръствания и с прекрасни гледки по Златния рог. За около 10 – 15 минути (да си кажа честно не съм засичала, но горе – долу толкова беше) стигнахме до спирката. Важно!!! Спирката, на която се слиза за Пиер Лоти е „Телеферик”(вече това й е името) и е следващата след спирка „Еюп”. От спирката се вижда самия телеферик, пресича се шосето и готово. Кабинките са две, ние изобщо не чакахме, качихме се веднага. Всяка побира по 8 души. Бързо ни изкачиха до хълма и ето ни в кафето Пиер Лоти. Изпихме по един чай, полюбувахме се на гледката, естествено правихме снимки  и след това слязохме пеш по пътечката през гробището. Ходенето надолу беше много приятно и изобщо не бяхме смутени от наличието на гробове (може би защото бях подготвена предварително), а доколкото знам, в османски времена отношението към гробищата е било доста по-различно от това в днешни дни. Поддържали са ги много и са били място за отмора, покой, усамотение и не е влаган в тях смисъл на ужасно, потискащо и злокобно място, каквото е отношението в нашата култура.    
Пътечката, по която се спуснахме ни отведе до джамията Еюп – една от свещените джамии за мюсюлманите. Аз си бях наумила да вляза в нея и уж се опитвах да напасна програмата така, че да избегна петъчната голяма молитва, пак уцелих време на молитва (макар и съботна), защото вече беше станало обяд – около 13.00 часа. Все пак влязох, по пода бяха насядали много мъже, а един вероятно имам, четеше нещо от Корана. Още от входа един „разпределител” ме насочи на дясно и по една много тясна вита стълба се изкачих до отделението за жените. И там беше пълно. Нямаше да се престраша да снимам, ако не бях видяла една покрита дама, но с фотоапарат. Реших, че и тя е от туристическата порода и като усетих, че не съм сама,  ми дойде куража, та щракнах няколко кадъра  Mr. Green
Постоях, повъртях се (то не че имаше много място) и преди да е започнала същинската молитва, си излязох. Само ме е яд, че не се усетих да снимам някак тясното стълбище, по което се измъкнах. Но да отбележа, че и стъпалата бяха покрити с мек килим. Отвън в двора също имаше постлани килими, защото вероятно не могат да се поберат вътре всички желаещи. Това което ме учуди, защото съм влизала само в големи джамии – Синята джамия, Сюлеймание, Селимие в Одрин, е че тази джамия не е чак толкова голяма. А може и така да ми се е сторило заради многото народ в нея.
След Еюп излязохме на пътя, за да дирим начин да стигнем до музея Карие. Знаех, че трябва да слезем на спирка „Едирнекапъ”, но с кой автобус –  newsm78. Питахме едно момче, но се оказа, че English – йок. Аз дори извадих картата, за да покажа къде искаме да стигнем. На самата спирка една жена, говорейки на турски реагира по начин, който ни навя на мисълта, че е в нашата посока, но дойде автобус 99 и тя се качи в него, а той със сигурност нямаше да ни отведе там, където искаме. Един възрастен човек ни обясняваше нещо и ни показваше номера автобуси, изписани на спирката, но не бях сигурна дали въобще е разбрал къде искаме да ходим, та не ми се рискуваше. И в един момент Господ ни прати един младеж, който усети нашето затруднение, оказа се, че говори английски и ни упъти. Дори беше в нашата посока и ни обясни като слезем на спирката, как да намерим музея. И така от спирка Еюп до спирка Едирнекапъ със сигурност се стига с автобус 86V (изпробвано) и с автобус 39D (като се прибрах видях, че tedizonova е отговорила на питането ми). Като се слезе на спирка Едирнекапъ се пресича кръстовището виждат се останки от крепостни стени, минава се откъм задната им част и се тръгва по уличката надолу, която прави чупки, но отвежда до музея Карие.
 В музея влязохме само жените, а мъжете останаха да чакат отвън в приятното кафененце. Музайките в Карие наистина са впечатляващи, толкова добре съхранени, сякаш са правени в наши дни. Препоръчвам с две ръце да се видят. В музея имаше групичка немскоговярщи туристи с гид на немски, от време на време се присламчвах към тях и подслушвах, но ми беше неудобно да се застоявам и подочух само откъслечна информация. След като разгледахме, излязохме. Изходът е откъм кафенето и магазинчетата за сувенири. Мъжете си седяха блажено и ни чакаха. А каква божествена лимонада си беше поръчал моя мъж, не мога да ви опиша. Беше истинска лимонада, от истински лимони – идеална за умрели от жега туристки  Laughing
Времето доста беше напреднало и музея Фетхие остана за следващия път. Уцелихме вярната посока на уличките – надолу и наляво и излязохме на Златния рог за голямо учудване точно на автобусната спирка. Учудване – защото никъде не видях табела. Веднага дойде автобус, дори не видяхме номера му, но щом разбрахме, че е за Еминьоню, качихме се и потеглихме. Към Еминьоню автобуса обикаля малко повече, защото по едно време минава от другия край на Златния рог, пуска се по моста „Галата” и така стига до спирката. Първата ми работа, щом слязох, беше да проверя с кои автобуси може да се стигне до Таксим. След това трябваше да заредя Истанбулкарт, но като видях на будката за карти и акбили каква опашка се е извила и то на тази жега, лошо ми стана. Реших да отида от другата страна, защото имах спомен, че около Йени джамии има също павилионче. Минах през подлеза, междувременно с другата част от групата (която беше обикаляла по Босфора) се намерихме. Но ударих на камък. Тичах насам – натам като линейка. Не можах да намеря въпросната будка, питах на две места, където продаваха вестници и безалкохолни и ми отговориха и на двете места “Istanbulcard finish”, каквото и да значи това. Естествено отнесох и критика от мъжа ми, че губя време в глупости и обикаляне по жегата и накрая се примирих, че ще се виси на опашка. Любимия се нареди да чака, а аз изтичах за един балъкекмек от лодките до моста „Галата”, че вече беше станало около 15.00 часа и аз умирах от глад. Накрая със заредена карта се отправихме към терминал № 6, към който изпратих групата да ни чака. От този терминал тръгват 4 автобуса, които минават през Таксим, а и шофьора си вика, така че, човек няма как да сбърка. Аз видях, че от терминал № 6 тръгват автобуси с № № 66 и 74.... (имаше буква, но в бързината не я видях) и още два. Най – отппред се беше наредил автобус № 66 и ние се забързахме да го хванем, качихме се, но се оказа, че не потегля веднага и аз съжалих, че в бързината на видях другите номера н автобуси (просто за дам инфо тук), освен това нямаше климатик. Както и да е, изтърпяхме пътуването, аз в движение ядох балъкекмека и вадех кости  Mr. Green) Хареса ми, само да я бяха поизчистили още малко рибката. Но нали и за това бях подготвена, та не беше голяма изненада.
Виж целия пост
# 626
Благодаря да чудесния и изчерпателен разказ! smile3525

Аферим,моме! newsm53
Виж целия пост
# 627
продължение

Стигнахме Таксим, оттам метрото и се отправихме към спирка 4.Левент с цел небостъргача Сапфир. Като излязохме от метрото, малко се позалутахме, пак се върнахме в подлеза, излязохме от другия край и установихме, всъщност с първото излизане сме били на метри от Сапфир  Laughing Върнахме се и влязохме, минава се през проверка с детектори и скенер. Нищо ново. След това групата се раздели по интереси. 6 души поехме към втория етаж, където знаех, че е касата, от която се купуват билети за терасата и Sky Ride. Закупихме билети и един младеж ни качи в асансьора (без придружител не може). От скоростта, с която се изкачвахме, ушите ми заглъхнаха. Стигнахме заветния връх и ето ни на терасата. Наистина гледката е страхотна, а откъм Босфора – поразителна. Погледът оттам стига почти до Черно море. Погледахме, поцъкахме с език, поснимахме и решихме да ходим на 4D, а после да си доснимане. Дали уцелихме сгоден момент – не знам, но нямаше много хора. Наложи се да изчакаме групата, която влезе веднага по причина, че бяхме 5 души, а имаше място само за 3 – ма. Не искахме да се делим и чинно зачакахме – общо десетина минути, докато ни дойде реда. И тъй като бяхме първи, пъри се вмъкнахме и в залата и си откраднах 1-2 снимки. Оказа се, че снимането не било разрешено.
  След като залата се понапълни, раздадоха очила, загасиха осветлението и шоуто започна. За мен това беше нещо изключително, вълнуващо, невероятно ... нямам думи да опиша чувствата си. Трябва да се преживее на всяка цена, уникално е. Хората на моменти викаха, в тъмната зала беше наситено с емоции. Аз не можех да пророня и звук, но толкова вълнуващо беше за мен, че ми идеше да заплача. Когато хеликоптерът влезе в Света София, цялата настръхнах ... Препоръчвам на всеки това изживяване. Струва си на 1000 % поне за мен. Не исках да свършва. За мен беше по – впечатляващо от гледката от терасата.
След 4D – то се помотахме още малко по терасата и след това слязохме долу отново с придружител. Оказа се, че асансьорът ни свали на най – долното ниво – 2 нива под входа / изхода на небостъргача. На подземните две нива и етажа с входа има магазини, кафенета, кътове – много приятно местенце, на което човек да си почине и събере сили. Аз се възползвах и от един масажен стол  Mr. Green След като групата се събра, решихме да пропуснем Каньон и да се отправим към Таксим. Като гледах отвисоко, ми се стори, че Каньон не е чак толкова близо до Сапфир, времето напредваше бавно и полека, а и умората пак започваше да се усеща. Та се отправихме към метрото. От само себе си се разбира, че Шишли и Нишанташъ ще се планират следващия път  Hug
Ето ни отново на Таксим. Дадохме си известно време, за което всеки да стигне до Галата и всеки пое към индиримите на Истиклял  Mr. Green С мъжа ми влязохме в мол Демирьорен да позяпаме, качихме се на последния етаж и излязохме на терасата, от която се открива гледка към Истиклял  , ядохме сладолед и отново се сляхме с тъплата. Намерих и сладкарница „Инджи”, оказа се, че е не много далеч от този мол. Да си призная, не опитах от профитеролите, които много от вас, хвалят, но ми беше сладко от сладоледа и не можех да си помисля за още нещо по – татлъ Mr. Green Лежерно си продължихме надолу, зяпайки насам – натам. Събрахме се при кула Галата и след това поехме по една арт уличка от лявата страна на кулата и така все надолу, все надолу, та до Каракьой. От там на трамвая и после до хотела. Само оставихме дреболиите, които цял ден разнасяхме и излязохме за вечеря. С част от приятелите ни отидохме до едно местенце  - заведение за бързо хранене на самообслужване, което открихме с мъжа ми по –миналата година. Хубавото е, че на третия етаж има тераса и човек си похапва и си гледа от високо. Заведението е Beyoğlu Halk Döner Restaurant, като се тръгне по Орду по посока Аксарай, преди самото кръстовище се завива наляво и се върви около 150 – 200 метра. Хапнах си страхотен Искендер кебап и салата с тученица (питах за името на турски, но забравих как се казва  Embarassed), а едно от момчетата в заведението беше така добро да ми отнесе подноса с храната до терасата. След вечеря се поразходихме из квартала, в едно магазинче открихме от любимата вече и на мен лимонада Uludağ и си купихме 3 бутилки за България  Mr. Green След това по стаите и пак непробуден сън.

Последна сутрин. Закуска и потегляне в 9.00 за Одрин. Мъка ми е. Не ми се тръгва от Истанбул, душата ми плаче. Но се успокоявам с това, че ще дойда пак. Не знам кога, но със сигурност (и тайно се надявам да е колкото се може по – скоро). И вече имам планове за следващия път  Mr. Green колко набелязани обекти ми отпаднаха  Mr. Green
Градът спи, трафик няма, пътуваме към изхода му дълго (знаем с какви мащаби се строи и как имаш чувството, че си стигнал до Пловдив, а още не си излязъл  Laughing ) и спокойно. По магистралата почти няма движение и с една кратка почивка по обяд сме в Одрин. Първата спирка е в българската църква Св.св. Константин и Елена. Много се радвам, че беше включена в програмата. Църквата е обновена преди няколко години, а дворът й е прекрасно добре поддържано местенце – тревичка, цветя, прелест.
След това по план отидохме на т.нар. борси, които се оказаха магазинчета на една къса уличка. Продаваха се препарати, баклава, локуми, маслини, кори за баница и т.н. Едва ли изненадвам някого с информацията. Може би другите агенции водят на друго място, но аз не се оплаквам. Не видях пазаруването, описано в пътеписа на съпруга та Таня.67 и слава Богу. А и времето ни за пазар не беше повече от 30 – 40 минути – достатъчни да се снабдим с баклава, която се оказа не лоша и маслини.
Следващата спирка беше джамията Селимие. Този път пропуснах да вляза в нея, за сметка на това от покрития пазар до джамията накупих за подарък от сапунчетата с формата на плодове. И миналата година бях взела от тях, много ми харесват  Simple Smile Тъй като имахме повеме от час и половина време, настоях въпреки протестите на мъжа ми, да поразгледаме центъра. То протестите му си бяха съвсем основателни предвид жегата навън, но сърце юнашко не трае, очи жадни за още гледки. Предложих му да се заложи на някое от капанчетата близо до джамията и да отмаря, пък аз да помиткам малко, но той ме отряза: „Това да не ти е Истанбул” и стоически пое в пека с мен. Тръгнахме от джамията надолу по уличката, при старата джамия пресякохме кръстовището и тръгнахме по една уличка, която ми се стори, че може да е централната пешеходна. Явно е водела към централната, но така и не го установихме със сигурност, защото бяха разкопали улицата по средата и решихме, че на тази жега не ни се завира и по прахоляците. Отбих се само в едно магазинче, от което се сдобих с едни симпатични сандалки за смешната цена от beş lira. Още ме е яд, че ни си взех още един чифт  smile3538  И след това решихме да се връщаме в посока към автобуса и да хапнем нещо. Седнахме на едно местенце. Поръчах си таратор с тайната мисъл да се разхладя и да утоля жаждата. Да ама не. Разхладих се, но толкова гъст таратор не бях яла. Ми то като крем – супа беше. Хората не пестят материала  Laughing Мъжа ми си поръча тава джигер, а аз – лахмаджун. И двете – страхотни. Тава джигерът беше превъзходен, толкова крекъх, просто върхът  
Събрахме се всички и автобусът потегли. Границата този път я минахме неусетно – има – няма за 15-20 минути. Нямаше опашки от автобуси, всичко точно. В Хасково слязоха част от нашата групичка и си продължихме към София. Естествено имаше почивка по пътя – на Поповица. Тук е мястото да похваля нашата водачка, която се свърза с колежката си от другия автобус и като установи, че и от тяхната група има за слизане в Пловдив, както и двама души от нашия автобус, организира преместването им в другия автобус и ние си отпрашихме директно към София. Пристигнахме на Александър Невски малко след 21.00 часа вечерта, сбогувахме се с най – добре чувства с шофьора и водачката ни и след това се метнахме на едно taxi и .... край на приказката.

Още ми е всичко малко като на сън – бях ли, не бях ли там – в магичния, вълшебния, любимия Истанбул? Искам пак!!! В секундата, в която потеглих оттам вече исках да се върна отново, да се връщам отново и отново и отново ...
Виж целия пост
# 628
Още ми е всичко малко като на сън – бях ли, не бях ли там – в магичния, вълшебния, любимия Истанбул? Искам пак!!! В секундата, в която потеглих оттам вече исках да се върна отново, да се връщам отново и отново и отново ...


И аз така!
И пак мнооооооооооооого благодаря! smile3501 smile3501 smile3501
Лека нощ и лек сън!
Виж целия пост
# 629
Радвам се, че ти е харесал моят разказ. Малко го разкъсах, защото снощи пуснах разказа за първия ден, но не можах да сколасам всичко да е заедно  Embarassed

Шебече, готово. Главното пионерско поръчение е изпълнено  Mr. Green успях да се поместя с разказа в сегашната тема  Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия