АВГУСТОВСКИ страсти и игри - за втори ден рожден времето дойде

Билянка, много се радвам, че всичко е супер и стискам всички палци да мине безпроблемно и следващата. Само мога да си представям какъв ужас си преживяла. Кураж и прегръдки за теб и малката сладурка!  

Тупурче, аз не робувам на такива "трябва". Направи го така, както на теб ще ти хареса - да ви е спокойно и приятно на всички. Ако рождения ден се превърне в един малък хаос, от който да се чудиш как да спасяваш 10 деца, не мисля, че някой ще е доволен. На първо място е рожденничката и вие, после гостите.

mikmik - наистина е неприятно, ама и нашия сезон е малко гаден за рожденни дни, защото масово всички ходят на почивки на някъде и трудно се синхронизират хората. Или я някой се разболее, я нещо друго. Аз съм отказвала по финансови причини - както казва Агнес това лято направо ми разказва играта. Рожден ден след рожден ден, едвам смогвам.... И все на важни за мен хора. 
Стискам палци да имате един страхотен рожден ден!

Биляна, стискам палци всичко да се нареди и на следващата операция, кураж на теб и  за малката.
А това с отказите за РД е много неприятно. Аз лично никога не го правя, освен ако не е крайно наложително защото и на рд на моите деца ми се иска да има гостенчета.

Браво на Габи   тя е голямо и силно момиче и ще се справи и със втората операция. На теб Билянка само кураж и здрав нерви. И това ще мине и друго ще дойде... Любима моя песимистична поговорка.

И на мен свят ми се завъртя с тоя рожден ден. Свекърва ми от как се познаваме ми изпокъса нервите за сефте. Чак не можах да разбера тя ли ги избълва всичките тези приказки. Ама както и да е. Да не ви занимавам и с моите семейни проблеми, както каза свекърва ми "детето си е мое и ще си каня когото искам и ще си празнувам както си искам".

Отделно се получи и друга кофти ситуация. С моя много добра приятелка родихме заедно непланувано. Имаме и общи приятели. Миналата година се получи кофти понеже общие ни приятели дойдоха да празнуват при нас. Тази година идеята беше да се избегне това разделение и да празнуваме заедно. Да ама не се получи особено. Всеки си дърпаше към неговата си черга и накрая не стигнахме до консенсус относно мястото и денят на празника.
В крайна сметка реших, че няма да се съобразявам с никого и ще си направя празника на детето както аз си го бях планувала.
Не че пак се получи така както исках, но в крайна сметка нямам много избор.

При нас децата се очертават поне 8. Незнам какво ще става, но каквото стане.

Тупурче, защо не пробваш да поканиш гостите по различно време на деня. Така хем няма да си затрупана с гости и деца, хем и Мими ще получава цял ден подаръци.

Тупурче, да ти е жива и здрава именничката днес    Честито и на всички празнуващи   

Честит рожден ден на всички минали и бъдещи рожденици:)
Най-много се радвам за Биляна и Габи и се надявам и следващия етап да мине добре, кураж и на двете желая.
иначе, рядко пиша, но да споделя първия бисер на Емо:)
Говорим си с Емо, малко на бебешки, но се разбираме, питам го -ти какво ще имаш скоро и той казва "ден ден", на колко ставаш - "на де", а кой искаш да дойде на рождения ти ден и той почва да изрежда - "Влади, Иво, Мечо Пух и менчета", да уточня - менчета е събирателно от момчета и момичета, та аз пак питам - кой да дойде - момчета или момичета, а той ми отвърна "гаджета"
Поздрави на всички - малки и големи, пишещи и само четящи   

mikmik, не се настройвай наистина предварително. Все пак е отпускарски сезон и е нормално повечето хора да имат някакви планове, а и пак върлуват някакви грипчета. И при нас се случи така - масово децата са кой на почивка, кой при баба/дядо.Бяха останали само две дечица и в последния момент и те отказаха, едното леко кашляло и така - празнувахме само големи. Дария етествено изобщо не почувства липсата и така беше заобиколено от внимание и играчки.

Биляна кураж

И аз вече мисля да извикам само големи .

Momicheta zdrsvejte!
Imam net samo na tel, a ot 2 sedmici sme vuv varna.
Chestito na vsichki malchugani, koito praznuvat tezi dni.
Mnogo silno stiskam pakci na Gabi!
Za nashia RD shte pisha, kato se vurnem.
No ne moga da ne vi popitam kak ste s taka narecenata kriza :'(
Pri nas e neshto strashno- trushkane, rev, isterii, abe ujas.
Dali zashtoto tuk e centur na vnimanie, dali e ot vuzrastta ne znam, no ot edno sravnitelno dobro dete se prevurna v zviar bukvalno za dni :-X

Добре дошла в клуба  Аз защо мислиш викам на малки "звяр" (освен че ме хапе). Напоследък е кошамрно. Реване, тръшкане като не стане по неговата (обикновенно като му се спи го прави). Просто когато наближи момента за спане и става ужасен. Но пък определено виждам подобрение от преди. Сега поне не ходи да прегръща/събаря постоянно децата. Но пък днес се радваше на едно 5г дете като го шамаросваше по глвата  И това ще мине.

Исках три деца. Сега и едно не искам. По цял ден ми стопява лагерите, а бабите си правят пас колко са заети, колко са болни, колко проблеми имали. Днес официално заявих на мъжа ми (понеже повдигна темата за девойка за в бъдеще), че който иска дете да си го прави. Аз бях до тук. Искаха бабите внуци, пък никакво внимание на детето. Край. Ама като станело на 3г, че да почнело да разбира... край. Имам си дете - гледам си го. Сама.

Вчера бяхме на РД... с двете деца. НИКОГа не е била толкова непослушна, честно. Бебо в кенгуруто и търчах като хеликоптер. Не искам да и се карам, Боже колко пъти броя до десет и обяснявам, обяснявам, но тя не чува. Накрая заплашвам, че например ако не прибере няма да излезем и тогава "ме чува". Подлудява ме на моменти, искам да я нашляпам, но и това не е начина. Този детски пубертет ще ни побърка, че и като мине при нея ще почне при бебето ... мани, мани... то зъби, колики, зъби, капризи, капризи 

И при нас положението е в стихията си.На всичко отгоре започна и да ме удря Като не му изнася нещо ме шамаросва където свари,и то с привидна злоба.От къде дойде това незнам.Дано наистина е само период,че се притеснявам да не подкара и децата около нас.
Какво мислите за наказанието,като метод  за възпитание?Аз започнах да го прилагам,защото ми писна да викам за едни и същи неща.То голямо наказание-затварям го за минути в детската стая,но пък той разбира и нещата се нареждат.

Преди наказвах в кошарата. Вече номера не минава. Най - новата игра е да влезе в кошарата сам и да излезе. Като го ухапе щъркела и само това прави. От скоро наказвам с лице към стената с вдигнати ръце. Той сам се донаказва и заставайки на пръсти, незнам защо. В яслата също наказват така до колкото знам. Аз съм за наказанията. Нека по някакъв начин детето разбере, че е направило нещо лошо. При нас с приказки не става. Говоря до посиняваме ама ниц.

Племенницата ми беше доста шамаросвана като дете (беше много буйна и ревлива и крива и...). Накрая и тя започна да удря. И такава тежка ръка имаше и има, че ме е насинявала чак. Веднъж ме погна с хилки за федербал. Беше на 4г. Това определено не е начин на възпитание, понеже както в случая се получава обратен ефект. Детето разбира, че щом то яде бой, то значи съответно може и да бие.

Шляпвала съм я през ръцете няколко пъти, веднъж и през устата в момент на пълен шок - когато видях, че ухапа Гого по главата. Не се гордея с това и според мен това не е начина. Понякога и тя удря на игра, но аз обяснявам, че не се удря, че само се гали и целува и минава номера. Сигурно не съм майка за пример - на моменти съм много изнервена, а тя си е просто хала. Много ми е трудно, но само да ни е жива и здрава 

и ние сме в тази група.преди да заминем за морето беше станал нетърпим,но на морето и след него има голяма промяна.дали защото беше по цял ден с нас 3 седмици,че беше с баща си,не знам.започна да търси баща му да го приспива и да суче по-малко( то вече няма и какво),а и спи цяла вечер - от 23 до 6-7 и после при нас до 8.
и на мен ми се е случвало да го пошляпвам или пощипвам,за което мноооогоо съжалявам,но след примерно едночасово укротяване или каране да свърши нещо просто не издържам,а и сега нали ми е по-чувствителен период.Но гледам да се въздържам.поне вече разбира повече.само за гърнето не иска да рабере и това е.не знам какво ще правим.
спря да удря вече толкова както преди и не знам дали не е защото бяхме далече и на виждаше децата пред блока,които доста го пошляпваха понеже е по-малък.не реже толкова за играчките си и като му кажа не пипа чуждите,апреди морето беше невъзможно.а там на плажа се държа прекрасно ..... да видим как ще е тук орсега нататък

Искам само да ви кажа, че едно като мине - друго идва и така....вече 8 г. 
Истината е,че нито съм, нито пък се боря да съм перфектна майка. Както каза мъж ми вчера ние се учим в действие какви родители да бъдем спрямо нашето си дете, а не спрямо всички онези написани по книгите деца. Аз понеже по едно време доста бях залитнала по четене на всякакви книги по приложна детска психология и едва ли не исках да действаме така, както е описано в книгите, но ...не става така. Истината за нас е,че да - хубаво е да си информиран, но всяко дете е толкова индивидуално, че трябва абсолютно индивидуален подход. Нашето голямо теле,например -разбирайте синът ми Марти, е толкова голям индивидуалист и толкова силен и инатест характер, че не кофа, ами незнам какво ми трябва за разговори с него. И определено никакви правила не важат за него,ако НЕ иска да направи нещо - ще стои и е стоял гладен цял ден сам и само да не постигне своето. Уффф мога да пиша тонове по тази тема, но истината е че колкото по-големи стават и определено когато се разговаря с детето, което ние в нашето семейство страшно ценим, има напредък и има разбирателство. Защото на моменти е много подвеждащо от позицията на силния да наложиш своята воля, то просто понякога е подсъзнателно това влечение и ако не се контролираме ние,възрастните, какъв пример даваме на децата си... Много е трудно, но не и невъзможно..

Аз мисля, че на тази възраст наказанията не вършат никаква работа, а пък за шамарите съм твърдо против. Макар че и на мен ми се е случвало 1-2 пъти да я тупна по дупето. Не само че няма ефект, ами и по-зле става. Това, което най-много ме вбесява е, че ходи да пипа на котето храната, водата и пясъка и това ме вади от кожата ми. Устата ме заболя да обяснявам. Вече и котето си не искам, с което съм живяла толкова много години и се заклевах, че това, че имам дете няма да повлияе на отношението ми към котето. Ами повлия  

Наказанието може да се каже, че е имало ефект ако детето повече не повтаря това, за което е наказано. А дете на 2 години според мен дори не осъзнава напълно какъв е проблемът. По-късно може би вече има известен резон. Моя мъж два пъти плясна Софи, защото се беше запътила да бърка в пясъка на котето. Тя много плака, а аз му бях бясна. А иначе аз съм лошата вкъщи, за това на тати се гледа като на истински Бог. Казах му обаче, че ако все пак продължи да пипа пясъка въпреки шамарите, аз ще го напердаша него и няма да я пипа повече. Ами, на другия ден пак се опитваше да направи същото. Или дори и да спре, каква е гаранцията, че не го прави само от страх - което значи, че в първия удобен момент щом не виждаш, ще го направи отново.

Моята щерка напоследък е с пълна сила в бебешкия пубертет и снощи ме подлуди. Заспа в 1:30 ч. Скоро не ми се беше налагало да приспивам дете, бях забравила колко е хубаво да се гушкаме така за заспиване, но готиния ефект беше помрачен от невероятния инат. Тя 2 дни беше при баба си, защото мъжа ми беше болен и да не се разболее, та и аз съм май към разболяване. Та явно доста се превъзбуди от това, че си е вкъщи, не искаше да заспива. В комбинация с това, че прибрах една играчка пееща, така ми се ядоса, че като писна това дете - такъв рев до сега от нея не съм виждала. Не й се реве, а се напъва и крещи с цяло гърло... Ей в този момент признавам си ми идваше да я плесна, но се въздаржах, взех я, разходихме се из апартамента, разсея се малко и спря.