АВГУСТОВСКИ страсти и игри - за втори ден рожден времето дойде

Aбе иди обяснявай на майките, че не го прави от злоба  

И не го казвам заради твото дете, Агнес, а заради моето  

Научил се е да посяга и то през лицето и си мисли, че е супер забавно и израз на някаква страшна любов-прилага ми го постоянно. От гушкането мина на шамари.

Аз не търпя такива неща, не обяснявам спокойно в такива моменти, направо го извличам от мястото и си тръгваме, но в повечето случаи бавачката му бере срама  

И тоя период ще мине надявам се

Аз пък обеснявам превантивно на всички на площадката или на батута, че той все още е малък на няма и 2г и още е бебе, нищо че изглежда голям и да не му се сърдят и т.н. ... ако се улее тогава вече за ухото и в къщи.

качих няколко снимки във фейса.

Забравих да ви кажа да се посмеете: Кръстницата на дребния е бременна и го уча ,че в коремчето има бебе. И на язовир сме неделя с нея , малкия и сочи корема и вика БЕБЕ, след малко се обръща към баща си и на неговия корем сочи и вика БЕБЕ ..  попиках се да се смея ви казвам 

Еее, Цони, не е нужно да се ражда бебето на рд-то на Крум, та да се сещам за вас    Обаче верно не съм погледнала, че той е тогава  Всъщност май хич не съм поглеждала коя дата ще е   
Лина, на мен не ми се вижда бързичко от сутринта до 16ч следобед  Борко излезе за 4 часа, та се надявам и сега да е така, пък ако не и по-бързо. Хубавото е, че с тия 3см съм близко до упойката, та се надявам тоя път да не се мъча много (не че преди съм се измъчила, де) 
Това с не-пишкането навън и при нас го имаше...първо нямаше никакъв проблем и си пишкаше като го вдигна, но после спря...хубавото е, че сега като го вдигнеш и ако има пишо за 10 секунди е готов. А иначе му казваме да се стиска докато се приберем (напр. ако сме в колата и няма къде да пиша). И досега винаги го е правил...да видим докъде ще я докараме 

Маринка, много позната ситуация - Борко през зимата на всички сочеше коремчетата и казваше бебе. Но след като му обясних, че не всички могат да имат бебета в коремите си, а само жените...взе та разбра и се поспря. Всички мъже със шкембета бяха с бебета 

Агнес, Дид, това с хапането е период и начин на изразяване при децата. В книгите на френската психоложка, която чета, тя обяснява, че това е техния начин да комуникират със света. Както когато бяха много малки - лапаха всичко, което докопат. Това е т.нар. орална фаза, която в различна възраст се изразява по различен начин. Може би да опитате да им обясните, че големите хора не се хапят, а използват думи, за да общуват. Че се хапят животинките, като например кученцата - така може и да пожелаят да се идентифицират с кучетата, но за кратко. Че са вече големи деца и трябва да разберат, че като хапят другите е възможно да им причинят болка, въпреки че не целят това (а те със сигурност не целят да наранят). Никой не обича да му се причинява болка - ето например ако падне, ще си одари коляното (някакъв скорошен случай вкарайте - ако го ужилило нещо, падане, изгаряне на котлона), ще има кръв и ще го боли - това е почти същото като хапането. Нека имат представа какво точно правят и как се интерпретира това от другите, защото неговата преценка не е такава! Голяма грешка би било да се удря детето тогава - все едно да си вземеш ябълка от някой щанд и някой да те фрасне, защото си мисли, че ще го замериш, а не че ще я ядеш. И на мен ми избиват чавиите на моменти, но си намерих цаката - в кризисен момент, когато шамара вече едва ли не хвърчи, се спирам и броя бавно до 10 и дишам дълбоко, мисля какво да му кажа и как да му покажа спокойствие. Работи!
Агнес, абе как иначе да каже човека на другото дете, че го харесва и иска да си играе с него - това е неговия начин. Обаче, бъди внимателна с обясненията, че е още бебе - ако те чуе със сигурност може да се обиди (наистина). Така му се наранява самочувствието и то пред други, и то от майка му. Това може да го кара да се държи като бебе и да хапе, а е да говори. Можеш да казваш, че е по-малък в сравнение с другите, но не казвай, че е бебе и че е неспособен за нещо си. Няма да ти даде сигнал, че те е чул и разбрал, но ти гарантирам, че го тормози! Можеш също да му кажеш, че когато си казвала така на другите хора си имала друго предвид, но не си се изразила точно, а това се случва на всеки. И той като порастне и на него може да случи. Трябвало е да кажеш, че ....еди си какво...и вече така ще казваш (примерно). Може би ще е добре да му обясниш и защо го казваш това - например защото се притесняваш от това, че той хапе другите деца или защото ги гушка малко по-грубо. Кажи му точно каква е ситуацията, наистина и използвай прости думи за това. Вярвам, че ще има ефект.
Ох, и нещо последно, че май се поотпуснах  Ако можете въздържайте се да се карате или удряте децата пред други, ако трябва го дръпнете на една страна и там обсъдете нещата, но в никакъв случай пред други. Колкото и странно да звучи, му се уронва авторитета - децата, макар и на 2, си имат свой авторитет в средата си, дори и тази среда да е създадена преди 5 мин.
Мога още много да ви говоря по темата. Ако на някой му е интересно, просто да прочете книгите - много истински неща има, важни казуси и най-важното - прости решения!!!
   на всички. Аз отивам на тонове след малко 

Мама Зайка, хайде скоро чакаме бебоче! Да излезе бързичко и лесно 
Напълно споделям това, което си написала.
И най-важното според мен - не трябва да се фиксира вниманието към хапането. Разбира се, че е период и ще мине и разбира се, че не го правят от злоба. Това би трябвало на всички майки да е ясно, а ако не е - сериозно бих се замислила деца ли отглеждат или роботи.
Като ухапе, първото нещо, което трябва да направи е да се извини на детето и да му се обясни, че така детенцето го е заболяло. Но няма нужда още преди да се отиде на площадката да се фиксира вниманието върху това - "сега като отидем няма да хапеш децата", то може и да не се сети. Другото, което е - всякакво хапане от типа "чакай сега да ти гризна краченцето" или пък това да го ухапеш, за да му покажеш, че боли само може да влоши нещата. Изобщо хапането е забранено. Ако продължава да го прави, според мен най-разумно е да се изведе от ситуацията, като преди това се обясни, че децата не са за хапане и ако им причиняваме болка си отиваме вкъщи.
Аз пък чета една също интересна книга, където пише, че безличните указания към малките деца са по-вървежни, отколкото заповедните от типа "Прибери си играчките", "Не хапи децата", "Не удряй децата". Да се заменят с нещо от типа - "Време е играчките да бъдат прибрани", "Децата не бива да се хапят", "Децата не се удрят" или нещо такова. При Софи определено има ефект, правя си експеримент последните 1-2 седмици.

Софи пък напоследък замеря с пясък и камъни. Потъвам в земята.... така напълни главата на едно дете с пясък.  Тя си мисли, че така си играят и е много забавно. Ама майките не мислят така  И аз де. Ами какво да правя - обяснявам, извиняваме се, опитваме да оправим пораженията, стоя на 1 метър от нея да не мери и ако все пак няма ефект, просто си тръгваме. Сега й правим пясъчник при баба й и се надявам там да му се понасити и да увладеем правилото, че пясъка е за игра, а не за мерене в домашни условия.

Момичета доста интересни неща сте написали и ще изпробвам ефекта от тях.
Аз за това, че му викам бебе още не съм се притеснила понеже и в нас си му викам бебе. На мама бебето и т.н. Той още смятам не знае разликата между бебе и дете. Но наистина е време да разгранича нещата.
Но определено тези два дни виждам разлика в поведението му, Вече не се нахвърля така върху децата да ги гушка, а е малко по въздържан ако мога така да го нарека. Макар сега на батута пак да изтормози няколко деца. Като му се доспи и пощурява и прави глупости. Накрая си тръгнахме.

Това с броенето до 10 и аз го правя. Хем си успокоявам нервите, хем и малкия си знае, че не се ли върне в релсите до 10 и ще яде бой по дупето.
А най добре си успокоявам нервите с една ментичка с газ.вода и малко тоник. Ако сложа и малко вишновка вътре и съвсем ставам непукист  

на мойто му се вика битов алкохолизъм

Наде, на едно мнение сме. Сега ме сещаш за нещо друго - прибирането на играчките - тънък момент, особено при момченцата. Същата психоложка твърди, че до 4 годишна възраст не трябва да изискваме от тях да правят това по съвест. По правилно би било да им кажем "До сега си игра и си разхвърлял играчките. Хайде сега да ми помогнеш да ги приберем! А като пораснеш още малко ще трябва да го правиш сам, защото вече ще си голям!", а не "Прибери си играчките, иначе няма да вечеряш!". Така детето започва на игра, на шега да помага. НО при момчетата има тънък момент. Задавали ли сте си въпроса защо аджаба много мъже не подреждат, всичко хвърлят където им падне и трябва да им се върви по дире и да се прибира, защото те няма да го забележат?! Това се поражда точно в ранна детска възраст при подреждането на играчките, оправянето на детската стая, леглото и т.н. Винаги го правят с майката. В този случай е правилно бащата, ако не му се подрежда, ако е от този тип мъже, да му каже - "Послушай майка си и си подреди нещата, защото аз като бях малък не съм подреждал и сега не съм много подреден и това много ми вреди!". Или пък ако се преччупи, могат двамата да подредят някой път. Идеята е момченцето да види, че това не е женска и детска работа, а отговорна задача на всеки в семейството, където няма разделения  
Агнес, според мен той отдавна може да прави разлика между бебе и дете - те си го обясняват със свободата да правят разни неща май. А за ментичката...ще те убия...трябва да чакам до догодина  а си умирам точно за такива коктейлчета. И хич не е битов алкохолизъм това  а си е правилно отношение към безобразните жеги, нервите от малчуганите и т.н... Пийни си едно и за мен...дзън!!!
Айде пак, че се отплеснах. Отивам да полегна малко  

Ох ментичкаааа... а съм на работа 
Агнес, не го подценявай, знае разликата между бебе и дете. Обаче Софи примерно ми е много смешна като я обиждат (по-скоро си мислят, че я обиждат) другите деца с "Ти си бебе", а тя така им се радва - те не знаят, че тя сама си вика бебе  Като я питам - ти кака ли си или бебе, тя гордо отговаря винаги - БЕБЕ!

Това за играчките е много интересно. Една позната каза, че било ужасно безотговорно това, че Софи не си прибирала всеки път играчките. Нейния син се научил на 1 година и как го научила - оставила играчките 3 дни на земята, накрая той сам ги прибрал....  Аз нашите и три месеца да ги оставя,все тая. Но Софи прибира де, просто трябва да сме заедно, иначе се прави на приятно разсеяна.

Пих вече едно и за теб (голямо даже) Мама Зайка. След малко и за мене си ще обърна едно докато се пържа на терасата да пека скумия в партигрила и да си връщам на комшиите за тяхната скара.

Моя мъж свекърва ми го е научила да прави всичко и той самостоятелно без някой да му казва. Тоест незнам научила ли го е или той сам си се сеща  

Като бяхме млади гаджета не ми даваше да бутна нищо. Той пуска пералня, простира, прибира, сгъва, нарежда, мие чинии, чисти...  е, вярно е че има страх от майка си  

Миналата седмица бяхме на рожден ден и викахме свеки да гледа малкия и тя жената беше много притеснена, но всичко е минало идеално. Пак ще я викаме и даже и ще и го носим   Та мисълта ми беше, че мъжът ми докато я чакахме да дойде вечерта старателно изми чиниите и огледа поразтребила ли съм в нас. А мене яко ме напуши смях. Та си викам що ли няма и от мене страх, че почти цялата домакинска работа аз я отнасям.

Много интересни неща пишете, наистина има много логика в това, че някак си от малки момченцата понеже основно се гледат от жена ( майка, баба, гледачка)  свикват, че прибирането е женска работа. Моят син не си прибира играчките, но и не съм отделяла много внимание да го уча, той не ги и разхвърля тях специално, умира си да ми изпразни някой шкаф и да зареже всичко продължавайки към следващия:)

Аз доскоро страдах, че всеки всичко му взима от ръцете, случвало се е доста да го удрят, да го блъскат да стане от някое МПС и той ставаше и кротуваше. Това много ме дразнеше и даже казвах на мъжа ми да вземе да го научи да се защитава. Хоп обаче от 10тина дни имам ново дете - за нищо на света не дава някой да му пипне играчката, дори да не си играе с нея, а започна и да удря други деца, ако се опитат да я пипнат понякога. То и това не било хубаво, сега някак трябва да разграничим нещата , защото в крайна сметка ако го ударят мога да преглътна да отвърне, но той да удари дете ми е адски неприятно. Един вид - няма угодия  

Дайте моля съвет с това отказване от памперс - сега почти по цял ден сме навън, сутрин излизаме в 9, прибираме се - яде и спи, и после пак навън, и ми остават около 2-3 часа, в които вкъщи мога да го оставя без памперс. Дали ще е достатъчно? Слагам му гащички, вадя гърнето на видно място , обяснявам ли обяснявам и ...в крайна сметка той се напикава в гащите и оревава света Признавам си, че много ме мързи и с памперс ми е много удобно, обаче си е време вече, а и сега в топлото е най-удачно да се прежалим:)

Хайде да излиза вече малкото Зайче Байче

П.С. На морето това лято едно момиченце с едни голеееми дълги зелени сополи и прекрасна кашлица постоянно преследваше сина ми да го прегръща, миналата седмица пък едно друго  3-4 пъти ме дебнеше само да си обърна главата и да го награби да го целува и да ви кажа хич не ми е приятно оттогава. Ама какъвто съм карък сигурно ще започне тия дни и той така да прави:))

Защо не пробваш да излизате без памперс. Ще се напикава, но и ще му е некомфортно мокър. Кофтито е, че трябва да тръгнеш с арсенал дрехи.

Моя син си се напикава, но памперс не съм му слагала не помня от кога. Напикава се обаче аз като изтърва момента да го сложа на гърнето.

Мисията е в действие, правя аромотерапия на комшиите и поркам коктейлче

Илит, същата работа. Калоян изобщо нямаше проблем с посягането и даването на играчки, мен пък ме устройваше това, но сега е станал побойник. Преди като го удари някое детенце и той се чуди какво става да се смее ли, да плаче ли  

Явно влизат в критичната 2ра година, ама трябва да изтърпим, няма как.

Вили, много изглежда, но при липсата на каквато и да е родова дейност ми се струва ОК. Като казвам от 07:00, това не означава, че съм съм се мъчила през цялото време, не, просто тогава включиха системата, а пък и ми сложиха упойка след 2 часа. Е, тогава мислех по друг начин, но се забравя. Абе дано мине всичко по най-бързия и лесен начин  

Честит рожден ден на Антония на scaramousche!


Да е здрава, усмихната, умна и палава!

Размятате едни менти тука... на мен хич не ми се пие, най-много чаша бира сега в жегите.

Честит Рожден Ден на Антония       Да расте будно, умно и послушно дете.

Здравейте, момичета аз не пиша много често, но ви следя.Не знам дали някой ме помни.Ние с Бела сме добре , гледаме се.
Влизам да ви почерпя за нейния рожден ден      .Наздраве с ментичка или бира, кои каквото пие.
Да са живи и здрави и другите празнуващи )))