На море с............мама

Ми то каза момичето..Извадила си е поуките..

Аз по тази казах каквото имах
Благодаря за мненията и споделеното

Все пак ще се радваме да споделиш как е минала почивката .

Е ти пък сега и подробности искаш ..

Е, хайде холан - подробности... Да каже "добре беше" или "не беше ОК така". Но друго не съм и очаквала - нейните теми по правило така приключват.

здравейте,

пиша с уговорката, че не съм чела нито една тема на въпросната потребителка Мира и не съм запозната в детайли с живота й, но историята й много ми напомня на моя приятелка, която обаче няма деца и едвам си намери мъж (за момента).
Майка й и баща й живеят разделени. Тя е отгледана от майка си и майката постоянно й "напомня", че си е посветила целия живот на нея, че тя е най-важна за нея и дори не е изпитвала нужда да има приятелки и т.н., защото дъщерята й е напълно достатъчна компания. До тук, добре, НО приятелката ми порастна и присъствието на майката взе да й тежи като воденичен камък. Тръгва момичето някъде с приятели и се появява майка й. Познаваше всичките й приятели, състуденти и т.н. Отидеш на гости и в един момент майка й сяда на масата и се чувства като част от компанията. И така, докато в един момент у приятелката ми не назря чувството за дълг. Длъжна съм да й се отплатя. Никой мъж не се задържаше при нея, защото беше с мама на кафе, с мама на почивка, с мама на разходка....всичко с мама, за да не е сама, да не се обиди, да й бъде върнато вниманието и времето, което тя е посветила на детето си и т.н. Много се чудих на тези взаимоотношения, но сега приятелката ми е след 30-те, постоянно изпада в някакви състояния на депресия, които са продиктувани от факта, че все трябва да избира м/у майка си, собствения си живот, дълга и т.н., не е семейна, няма деца (иска да има) и се чуди какво да прави.

Мира, всички имаме родители, всички много ги обичаме, но всяко нещо си има граница. Има начин да покажеш грижа към майка си, но не и с цената на влошаване на отношенията ти със съпруга ти. Нямам идея какъв човек е майка ти (вероятно е много добра), но не позволявай да те манипулира и да насажда у теб чувството за дълг, затова ти разказах историята на приятелката ми, която се разигра през годините буквално през очите ми. Така вместо да ти помага, тя създава на практика главоболия на цялото ви сем-во 

Лека и спокойна почивка 

п.с. иначе конкретно по темата- ние ходим на почивка тримата (аз, мъжа ми, детето). Така се чувстваме най-спокойни и най-добре. Обичта и вниманието към родителите си, ги показваме по други и различни начини.

 missence , имам чувството, че пишеш за една моя приятелка . Съвсем същият сценарий има и нейния живот. С тази разлика, че баща й е починал, докато била съвсем малка, но майка й и резултатът са съвсем идентични.
Аз прочетох само първата страница на темата, но не разбрах от какво се опасява авторката; ако на мъжът й по презумпция не му се нрави идеята да ходят с майка й - не е разумно изобщо да я вземат. И защо мисли, че майка й ще чука по вратите - нали ще бъдат цял ден и цяла вечер заедно навън, нощем за какво да идва, да си легне между вас - не вярвам .
Всъщност много е абстрактно да се питат такива неща във форум при положение, че никой не познава конкретните хора и личностните им характеристики.

'Кафе с мед', аз изчетох доста голяма част от темата. Според мен проблемът е, че авторката позволява по някакъв начин на майка си, да й вмени някакво чувство за дълг от една страна и чувство за вина- от друга т.е. за мен ситуацията е следната (от прочетеното):

Майката е наясно, че дъщерята ще ходи на море и започва с приказките, че не е ходила от години на море, че й се ходи някъде да се разнообрази, но не иска сама и т.н. От своя страна понеже майката се е посветила изцяло на децата си (авторката има и брат) и е отдала живота си на тях (все едно е нещо рядко срещано), у дъщерята веднага "проговаря" съвестта и чувството за дълг и естествено следва покана (която според мен е била търсена от майката индиректно). Когато обаче дъщерята съобщава на съпруга си, че и тъщата е поканена, той прави физиономия и се започва една вътрешна борба у щерката: "искам мама да е щастлива", "искам той да е щастлив", "искам двамата да си изкараме добре без някой да ни пречи, но това предполага да не дойде мама, но аз не мога да я оставя, защото тя ще е сама" и се започва въртене в дяволски кръг.

Това същото нещо, го гледах у приятелката си. На моменти се докарваше до истерия. Майката я караше да я кани навсякъде, но така го правеше, че все едно дъщерята сама е пожелала   Не знам дали го обяснявам ясно. Видяла съм го с очите си и е просто ужасен подход  

Всички обичаме родители си, но и с тази обич не бива да се спекулира (според мен).

п.с. отделно пък 4-те часа спорт на съпруга са за замазване на проблема (според мен), а не решаването му т.е. всеки си е намерил сам, как да се спаси от ситуацията. Тя се притеснява за майка си и ще стои с нея, дори и с цената майката да спи при тях, за да не е сама, а той пък вероятно знае, че няма как да се пребори с жена си по този въпрос и си е намерил решение  

Авторката май още не е на морето. В една друга тема споделя ,че е на диета и е у дома с двете си деца. Аз съвсем се обърках вече.

Цитата е от днес:
"Ами 10 ден вече.У нас е много топло-34 градуса и няма начин да не пия.Просто съм жадна.
Пия и студен чай+мента та явно си докарвам калориите.Вечер за освежаване ми действ суперско.Като на плажа
А и както казах с тези 2 деца...нямам време за хранене и дори да си помисля и да си сипя се започва едно щуране м/у памперси,мляко,рисунки,приказки и домакински задължения "

може да са заминали без нея 

Тя писа, че средата/края на август ще ходят.

А това с диетата не го разбрах, 48 кила е, накъде повече, ама тя си знае.

missence, мъжът й така или иначе ще си ходи на спорт, човекът иска да си почине и сам, а май му се ще да идва бабата, защото може да поеме детето и Мира да се наложи да е с него, което доколкото схващам, не му се ще. Иска тя да си се занимава с бебето, той да си ходи на спорт и да си почива сам.
Много крайни варианти разглеждате, това са по-скоро изключения. Ние като ходим с моите родители се чувствам много по-свободна, по всяко време можем да си вземем шапката и да идем, където искаме, иначе детето спи - ние трябва да седим и да чакаме. Винаги сме предпочитали да ходим с някое друго семейство, независимо роднини или не.

Мен честно казано ме впечатли повече ,че едва смогва с две деца вкъщи. А уж едното било при баба и дядо. Ама -да не задълбавам. Дано си реши проблемите(каквито и да са те).

Не се сърди, човече, да то всяка история е индивидуална. На мен просто много ми напомни на това, което видях у приятелката си, дано да не е така 
Аз доколкото разбрах от постовете тук, има потребителки, които са запознати с живота й и такива, които я познават лично, затова само предполагам 
Много се чудя обаче и на съпруга, като знам ние как чакаме всяка отпуска, за да си починем заедно, да си обърнем повече внимание и т.н., а при тях се получава нещо странно   
Млади хора, създали две деца, пък единият се чуди дали и кога съпругът ще поиска секс, другият пък се чуди как да не е със семейството си 

Вижте, Мира достатъчно много подробности даде за себе си тук, нарочно или не. Явно е решила да се държи по-обрано, особено като й направихме някои забележки, включително и аз. Трябва да уважаваме нейното решение все пак.

Едва ли.По-скоро този епизод от сериала свърши, и сме в очакване на следващия.