Записвам се да следя! 
Виж целия пост
Дали има и психо-фактор при бебеправенето?
- Публикувана: 18 юли 2012, 02:00 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2012, 13:05 ч.
# 31
17 авг. 2012, 00:32 ч.
Аз имам дългогодишен приятел и винаги сам казвала че ми е рано за деца,а сега когато искам да имаме дете нещо не се получава. Пия Фолиева киселина вече над месец, цикъла ми закъснява с две седмици , но всички тестове които си правих са отрицателни. По цял ден си мисля дали не сам бременна как ще кажа на приятелят ми ако сам бременна. Дали това не ми оказва голямо влияние на това да не мога да забременея?
Виж целия пост
# 32
17 авг. 2012, 08:57 ч.
Нали казваш, че искаш дете? Ако е така защо те притеснява как ще кажеш на приятеля ти?
Липсата на цикъл, не винаги означава беременност, особено при наличието на отрицателни тестове. По-скоро имаш някакъв хормонален дисбаланс или кисти на яйчниците, които обикновено са причина за липсата на цикъл. Отиди на преглед при гинеколог и нека да ти пусне задължителните хормони. Те ще покажат.
Виж целия пост
Липсата на цикъл, не винаги означава беременност, особено при наличието на отрицателни тестове. По-скоро имаш някакъв хормонален дисбаланс или кисти на яйчниците, които обикновено са причина за липсата на цикъл. Отиди на преглед при гинеколог и нека да ти пусне задължителните хормони. Те ще покажат.
# 33
20 авг. 2012, 16:38 ч.
Някой на първа страница беше задал въпроса дали хората с психични проблеми забременяват по-лесно. Познат психиатър се оплакваше, че преди години в едни дом за психично болни не можели да насмогнат на аборти. Мисля, че е достатъчно красноречиво. Там, където няма емоционални задръжки /и разбира се - физиологичен проблем/ нещата стават супер лесно. Бях шокирана, но е факт.
Виж целия пост
# 34
21 авг. 2012, 10:57 ч.
Аборти-естествени или принудителни?
Виж целия пост
Някой на първа страница беше задал въпроса дали хората с психични проблеми забременяват по-лесно. Познат психиатър се оплакваше, че преди години в едни дом за психично болни не можели да насмогнат на аборти. Мисля, че е достатъчно красноречиво. Там, където няма емоционални задръжки /и разбира се - физиологичен проблем/ нещата стават супер лесно. Бях шокирана, но е факт.
# 39
11 септ. 2012, 20:57 ч.
Знаех си!
Благодаря perunika !
Виж целия пост
Някой на първа страница беше задал въпроса дали хората с психични проблеми забременяват по-лесно. Познат психиатър се оплакваше, че преди години в едни дом за психично болни не можели да насмогнат на аборти. Мисля, че е достатъчно красноречиво. Там, където няма емоционални задръжки /и разбира се - физиологичен проблем/ нещата стават супер лесно. Бях шокирана, но е факт.
Знаех си!
Благодаря perunika !
# 40
11 септ. 2012, 21:16 ч.
Все пак да напиша за някои, които се чудят "тез тука кви са, баси лудите"...
Получих даже въпрос на колко съм години... Всъщност не знам за кой мой пост става дума 
.
Много, много мислих, на какво се дължи факта, че от 2 години се опитвам, два пъти видях двете чертички, но мнооооого бледнички. За две седмици.
Явно природата се беше объркала нещо и само ме пробваше. Екцесии нямаше, може би само първия път, щото много се надявах. Минах без хирургия, всичко ми е идеално!
Веднага пиша на песимистично-черногледите от форума - Здрава съм! Направих си всички изследвания, ок са!
Та от тези ми опитности започнах да се чудя какво не е наред. Ами какво - в ума, в съзнанието, в психиката... Спирачки някакви, страхове някакви! Това трябва да изчезне, да го изчистя, да го приема, да бъде мое! Да знам, че съм в безопасност, че съм Добре и Щастлива!
Не може зачеването да е причина за горните, нито детето. Всичко това си е у мен и заради мен! И решението, и последствията, и приемането им! Детето ще бъде Дар Божи. Когато съм готова.
Пожелавам си успех!
Благодаря ви, че ми изчетохте сантименталния пост....
Виж целия пост
Получих даже въпрос на колко съм години... Всъщност не знам за кой мой пост става дума .Много, много мислих, на какво се дължи факта, че от 2 години се опитвам, два пъти видях двете чертички, но мнооооого бледнички. За две седмици.
Явно природата се беше объркала нещо и само ме пробваше. Екцесии нямаше, може би само първия път, щото много се надявах. Минах без хирургия, всичко ми е идеално!
Веднага пиша на песимистично-черногледите от форума - Здрава съм! Направих си всички изследвания, ок са!
Та от тези ми опитности започнах да се чудя какво не е наред. Ами какво - в ума, в съзнанието, в психиката... Спирачки някакви, страхове някакви! Това трябва да изчезне, да го изчистя, да го приема, да бъде мое! Да знам, че съм в безопасност, че съм Добре и Щастлива!
Не може зачеването да е причина за горните, нито детето. Всичко това си е у мен и заради мен! И решението, и последствията, и приемането им! Детето ще бъде Дар Божи. Когато съм готова.
Пожелавам си успех!
Благодаря ви, че ми изчетохте сантименталния пост....
Успех, мила Препоръчани теми