АВГУСТовските дракони не спират с растежа, но вече даден е стартът на бебевалежа

В предходната статия от поредицата, посветена на перинаталните матрици разгледахме как преживяването от раждането оказва влияние върху целия по-нататъшен живот и проследихме четирите етапа на развитие на процеса от утробата до излизането на бял свят, наречени четири перинатални матрици. Какво се случва с децата, родени секцио, които не изживяват процеса на раждане по същия начин, както естествено родените деца и не преимнават през четирите матрици? Какви следи оставя раждането в тяхната психика и как секциото се отразява на по-нататъшния живот на индивида са доста интересни въпроси.
Секцио
Какво се случва с децата родени секцио особено, когато говорим за планово секцио, в което на практика липсват всички матрици? Бебето е извадено планово, преди започването на родилни контракции. От първа матрица (утробата) бебето изведнъж без каквито и да било признаци от външата среда и без каквито и да било действия от негова страна, то преминава направо в четвърта матрица (външната среда). Това бебе няма собствен опит от втора и трета матрица. Не ги изживява. Бебетата родени по естествен път преминават през всички фази на процеса: всичко е наред => нещата се объркват и не знам какво да правя => намирам решение и го прилагам, справяйки се с всички пречки по пътя => достигам отново до положение, в което нещата са наред. Бебето родено секцио обаче не преминава през този процес и в психиката му не остава отпечатък за това как нещата се променят и как действа човек в тази промяна. Вместо това има дупка. Ганди е казал : „Бъди промяната, която искаш да видиш в света”, но на тези бебета им е отнето именно основното право да изживеят промяна. Те не знаят какво е да бъдеш промяна. Техният опит сочи, че промените се случват вън от тях и те са просто наблюдатели на процеса и негови жертви, а не главни действащи лица. Опитът на бебе родено секцио му казва, че промените в живота стават не като сам действаш, а  външни фактори управляват съдбата му. Бебето е било в утробата и изведнъж с магическа пръчица се озовава във външния свят без никаква идея защо се е случило това и каква е неговата роля в тази промяна. То си лежи кротко и изведнъж една латексова ръкавица го хваща и го изважда навън, като често дори не получава правото на плавна адаптация към външната среда, защото мама отива в реанимация и то не може да усети тялото й и да се нахрани с млякото й цяло денонощие. Родените със секцио хора нямат заложена програма за преминаване през процеси. Те на практика не знаят как, какво и защо да правят, че едно нещо да се промени. Липсва им опит, липсва им гледна точка. Всъщност гледни точки и подходи много, но липсва собствен подход и собствена гледна точка.  Човек трудно се справя в ситуации, за които няма собствен опит, а бебето родено секцио започва живота не като действа сама, а някой друг се разпорежда със съдбата му, както намери за добре. Понеже човек не може да живее без подход в живота, те естествено действат някак, на база на онаследените от родителите си матрици, но това не са техните матрици и това не е техния жизнен опит и дълбоко в себе си неосъзнато те усещат, че нещо основно им липсва  и това се отразява на начина, по който живеят. Нали знаете поговорката: „Не е все едно дали ядеш баница или някой ти е разказал какъв е вкусът й”.
За съжаление, колкото и добре да сме подготвени за раждането и колкото и добре да го планираме, винаги има доза риск от неочаквани обрати. Има ситуации, в които бебето трябва да бъде извадено секцио. По-добре да му липса собствен опит от преминаване през процес, но да запазим живота му, отколкото да изложим него или майката на риск, спор няма. Нужно е обаче сериозно да се замислим за плановото секцио, когато дори не изчакваме родовата дейност да започне естествено и бебето да има собствен опит поне от появата на контракции и начало на процес. Нужно е сериозно да се замислим за ефекта, който оставя върху целия живот на детето ни решението да го родим секцио по желание. Ако медицински показания за секцио няма или не са категорични, то помислете добре, преди да изберете този модел на раждане. За да избере да роди секцио една жена очевидно носи тежка перинатална матрица в психиката си. Очевидно самата тя не умее да преминава през процеси и изпитва ужас от процесите в живота. Затова иска да избяга от процеса раждане и предпочита да се подложи на операция, вместо да роди. Предпочита да остави в ръцете на друг да случва живота й и оставя хирурга да „роди” бебето й, докато тя остава пасивна в процеса. Вероятно жената, предпочела да роди секцио постъпва по този начин в целия си живот и оставя другите да определят посоката на живота й.  Това ли тази жена иска да се случи и с децата й? Съмнявам се. Само ако си даде сметка за ситуацията, само ако си даде смета за собствената си реакция, вероятно тя би направила всичко възможно, децата й да живеят живота си с друг почерк. Вероятно жена, която изживява всеки ден болката от неспособносттас и да случва промени би направила всичко по силите си, децата й да бъдат промяната, за която говори Ганди, промяната която бързо и с лекота ще ги доведе до мечтите им. За да се случи това, децата трябва от първия миг на живота си да разберат, че успява само този, който вземе живота си в ръце и следва своя собствен път, а не върви по чужди стъпки. Това няма как да стане, ако бебето бъде родено секцио. Ако изберете естествено раждане, децата Ви ще имат по-голям шанс за успех. Ще има шанс и за вас като майка, защото ако решите да родите естествено ще си помогнете да „поправите” нагласите си и да си докаже, че можете да преминавате през процеси успешно и можте да се изправяте лице в лице с изпитания и да се справите успешно. Ако успеете да родите леко и безпроблемно ще подсигурите на детето си по-добър старт в живота и едновременно с това ще поправите до голяма степен последиците от собственото си травмиращо раждане и  ще си дадете сама правото да заживее нов живот. Струва си да опитате! Децата имат право животът им да започне естествено и имат правото да живеят живота си на база своя собствен опит. Ние, макар да сме до голяма степен жертва на собствената си биография имаме правото да си дадем втори шанс и да бъдем примера, който искаме децата ни да следват. Помнете, че начина по който се държи човек в живота не се ограничава до определена ситуация. Дълбоко отпечатаните в психиката ни модели на поведение се явяват както в избора ни на раждане, така и в изборите, които правим ежедневно за това как да действаме, дали да действаме, какво да изберем в работата си, личните си взаимоотношения и ако нямаме това, което искаме да имаме в живота си, ако други постигат с лекота това, което ние влагаме толкова усилия и пак не постигаме, то може би имаме нужда именно от ключов и разтърсващ момент от живота си като момента, в който ставаме майки, за да поправим грешките в собствената си матрица и да не ги предаваме на следващите поколения.
Ако детето Ви е родено със секцио безсмислено е сега да разсъждавате за това дали тогава сте взели правилно решение. Щом сте постъпили така, значи за тогавашния момент това е било правилното за Вас решение. Еднствената работеща философия е да приемем, че във всеки един момент даваме най-доброто от себе си и тогава Вие като майка сте направили това, което сте считали за най-добро за детето си и за Вас самата. Да гледаме назад няма смисъл. Смисъл има да живеем в настоящето и да гледаме напред. Смисъл има да се замислите, ако Ви предстои раждане. Информирайте се и дайте най-доброто от себе си при раждането на детето си!  А за вече родените ни деца, ние като майки най-добре виждаме техните слабости и травми, виждаме страховете им и наша задача е не да се упрекваме, а да помогнем на децата си да развиват себе си и да преодоляват препятствията по пътя си, а това може да стане само и единствено ако забравим самообвиненията и чувството за вина и приемем себе си и децата си такива, каквито сме с безкрайна любов!  Приемете, че сте това, което сте и приемете, че и децата Ви са това, което са и е прекрасно, че Ви има на този свят, защото нищо нямаше да е същото без Вас! Децата Ви независимо какви матрици имат са прекрасни, усмихнати малки човеци и ако ги ображдате с любов и разбиране ще намерят своя път в живота. Никой не е идеален. Да родим естествено и с любов е безценен дар за бъдещите ни деца, а за вече родените нека не се връщаме назад, а тук и сега да им дадем своята безкрайна любов и приемане, защото само това има смисъл.
За отпечатъка на раждането от собствен опит
Аз нося много тежка матрица от раждането си. Родена съм естествено, но съм останала дълго заклещена в родовия канал и майка ми е изживяла паниката, че и аз и тя умираме. В решенията си бях и макар и в по-малка степен продължавам да бъда колеблива и нерешителна. Трудно правя промени.  Освен това бях силно нетърпелива и неспособна да чакам. Всеки път, когато нещата бяха в застой аз вместо да се концентрирам и да помился кой път да поема, аз имах усещането, че се задушавам и трябва спешно нещо да се случи – същото усещане за задушаване, което съм изпитала в миговете, в които съм стояла заклещена в родовия канал и краят ми е наближавал. Аз не помня раждането си, но ежедневно реакциите ми в живота бяха направлявани от преживяното в родилната зала без дори да си давам сметка.
Раждането на първото ми дете макар според лекарите да мина леко ми донесе непосилен стрес и личното ми усещане беше, че не мога да се справя и се предадох. Не мислех за ражднаето предварително, не се подготвях. Разчитах, че лекарите ще се справят. Нямах сили да поема отговорността, не можах да издържа и се предадох и нищо чудно, при положение, че предишното раждане, което съм изживяла (моето собствено) е преминало толкова травмиращо. Родих прекрасно момченце, което обаче също като мен е доста нерешително и колебливо и трудно приема промените в живота. Той е доста по-самостоятелен, отколкото бях аз преди и раждането му премина доста по-добре от моето собствено, но няма да забравя първия път, когато го видях – нагълтал околоплодни води, изтощен и дезориентиран – определено не изглеждаше като дете, което приема ведро живота. И до днес всяка промяна той изживява като стрес и му е трудно да се адаптира.
Раждането на сина ми и по-нататъшните ми наблюдения над неговото поведение ме накараха да преосмисля много неща. Трудно е да види човек себе си отстрани, но когато гледам детето си и неговите слабости напомнят толкова много на моите собствени слабости, това ме мобилизира да потърся път извън този омагьосан кръг. Реших, че ще прекъсна нишката и ще осъществя промяна, колкото и трудно да е това за мен. Исках и трябваше да го направя – заради себе си и заради децата си, защото да носиш болка е тежко, но да прехвърляш тази болка и на децата си – това беше непосилно усещане за мен.
Следващото ми раждане беше различно. Аз, която трудно осъществявах промяна и не можех да се справям сама в критични ситуации, като видях трудностите, които изживях при първото ражданет и които изживя синчето ми реших, че вторият път ще бъде различно. Успях да мобилизирам вътрешната си сила и мъдрост и да подаря на себе си и дъщеря си едно прекрасно активно естетвено раждане, в което почти не усетих болка, нямаше нито стрес, нито страх и изживях истинско щастие. Родих едно спокойно и уверено в себе си бебе, което се превърна в спокойно и сигурно в себе си дете, което винаги знае какво иска и как да го постигне. Дъщеря ми на пръв поглед изглежда срамежлива и не толкова общителна, но тя винаги знае коя е  и какво иска и няма сила, която да я отклони от пътя й. След това прекрасно раждане аз се почувствах друг човек и пред погледа ми се отвориха нови хоризонти! След като успях да изживея без каквато и да било чужда помощ раждане без болка, то значи мога всичко! Такъв беше ефектът за мен. Вече имах увереността да случвам промени без постоянна тревога от провал и да живея живота си без постоянното усещане, че една погрешна стъпка и ще се задуша. Все още имам страхове, но не познавам жив човек, който от нищо да не се страхува. Сега обаче имам силата да се изправя лице в лице със страховете си и да ги преодолявам, колкото и страшни да са. След раждането на дъщеря си повярвах, че промяната е възможна и с помощта на класическа хомеопатия и психоанализа промених много неща в себе си, които преди считах за по-силни от мен и продължавам да се променям. Вече вярвам, че когато има желание, начин се намира. Не винаги е лесно, но усещането, че владея живота си, а не той мен е неописуемо и несравнимо с нищо друго! Въпреки че нямах силата и мъдростта да подрая на сина си раждането, което исках, промянта която изживявам се отразява и на него. Нищо не може да заличи родовата травма напълно, но идеални хора няма. Всеки носи травма. Важното е, че като вижда промянта в мен, моето момченце като попивателна гъба повтаря процеса и в себе си и с всеки изминал ден става все по-уверен и решителен. Родителството безспорно е сериозно изпитание, но е и втори шанс, стига да си дадем сметка за това. Втори шанс да изживеем отново онова, което ни е травмирало в детството ни, онова, което тогава сме били толкова малки и не сме били в състояние да променим, но сега вече пораснали можем да поправим. Можем да си дадем втори шанс – в името на собственото ни щастие и щастието на нашите деца!