В момента чета ... 12

Препрочитам Игрите на глада.

 Прочетох

 Е, не възприех тази книга. Ето накратко /копирах го, не са мои думи/.

 „Романът е разказ за това как една нещастна, беззащитна, изпаднала в безизходица жена е изолирана от действителността и е затворена в болния и ужасен свят на един сексуален маниак, как е мачкана, използвана, измъчвана, насилвана, тероризирана и в крайна сметка превърната в безгласно и безропотно създание, в някакъв предмет за неговите извратени забавления, „Жена за обесване” е протест именно срещу всички подобни явления. Това е и разказ за драмата на един младеж, опитал се да освободи жената от нечовешкото положение, в което е поставена, и за трагичния неуспех на тези негови усилия."

 Всяка истина има две лица – видимо и невидимо. Жестокостта на хората, които с лекота отсъждат само по видимата страна на събитията, е способна да отнеме дори човешки живот. В едно общество, което трудно преодолява закостенелите си предразсъдъци, сексуалната експлоатация може да вземе най-невероятни форми...
Създавайки „Жена за обесване“ по истински случай, Пънар Кюр разгръща пред очите ни историята на подобна безсърдечност. Историята на Мелек, чийто живот от момента на раждането й е предопределен и която е принудена да задоволява с тялото си перверзните желания на един болен човек... Разказ за хората, които са я докарали до това положение и за онези, които се мъчат да я спасят от него...
„Жена за обесване“ е смразяващата история на един живот, в който се наслагват сиротството с липсата на късмет, а невежеството и безизходицата вървят ръка за ръка...

 И една рецензия, която много ми хареса. Написана е от мъж. Странно, според него, книгата трябва да се хареса на женската аудитория. При мен не се получи. Допаднаха ми само последните 30-тина страници. Но това не е достатъчно, за да я прибавя към "любими" мои книги.
 Прочетете я, има страхотен външен вид, но не препоръчвам купуване. 

 Рецензията: http://bookproject.slovo.uni-plovdiv.bg/?p=1435

Снощи завърших "Дългата разходка" на Стивън Кинг.Книгата ме държа в напрежение до края и дъха ми секваше на места, След финала доста се въртях в леглото и сутринта отново препрочетох последната глава  . Доста се уморих и зашеметих от дългата разходка, все едно вървях заедно с момчетата и изживявах всяка една тяхна болка и емоция.

Сега ще се разтоваря с :

Точно така се чувствах и аз, четейки "Дългата разходка". Определено най-великата книга на Кинг!

  Откога й се каня на Дългата разходка .Е, сега вече тотално съм зарибена.

 Ама и Сянката на вятъра ще вземам и не знам как ще ги комбинирам като стил двете книги.
 
 А на Кинг искам и Под купола да прочета.

Аз започнах "Книга за смеха и забравата" на Кундера, дано ми хареса. Принципно ми допада неговия стил, ще видим. 

Иначе цял месец влачих "Островът под морето" на Алиенде, която не че не ми хареса, но много бавно ми вървеше и като цяло за мен не е най- добрата и книга.  Мисля да я поизоставя малко като автор, защото нито тази, нито предишната нейна, която четох преди няколко месеца- "За любовта и сянката", ме грабнаха.

Нели, ти книга на ден ли четеш, бе човек ?!

Аз докато не започнах да следя тази тема и една друга в литературния се имах за бързочетяща 

    Много размисли и страсти и в мен пробуди "Размишления в катраненото буре" .Главният герой е слабоумно момче и чрез описанието на света през неговите очи, авторът буквално прави ревизия на християнството . Въпреки, че темата е тежка, историята е интересна , а стилът е лек и четивен. Ще потърся и другата книга на Дж.Харт. Някой от форума си я беше купил и ще съм благодарна, ако сподели мнение.

 Сам, в последните дни така се получи - по една книга на ден, дори за няколко часа я прочитам.

 Днес започнах една, която ме дръпна още в началото. Обаче съм нещо разсеяна и чета по-бавно от друг път.
 Ще кажа коя е книгата по-късно, че сега съм пуснала загадка от нея в една друга тема.
 Ако искате  и ви е любопитно, може да прочетете откъси от тази книга в темата "Познай коя е книгата".

 Аз съм си оставила тези две книги на Харт за десерт. Ще ги прочета  и тогава ще върна и останалите 7 в библиотеката.

 Но преди това трябва да прочета тази, която започнах днес сутринта.

 Отново положително мнение за Бурето. Настървих се още повече. 

Хайде, накани й се, сигурна съм, че ще ти допадне!

Снощи приключих Възпламеняване и започнах Сойка-присмехулка (съвсем в началото съм). На Киндъла съм си заредила и Фатален срок на Майкъл Крайтън. Чудя се дали не разнообразя с него  . Понякога става едно пренасищане, когато нацвъкам един след друг романи на един и същ автор, въпреки, че Игрите са ми доста интересни.

ananas, мисля за „Размишления в катраненото буре” всеки ден. Чета Салман Рушди, а мечтая за стила и топлината на Джак Харт, силата на кратките изречения. Но се налага да прочета други две книги, преди да започна другата му книга „След багера”. Само един откъс от "След багера" прочетох някъде в интернет и си казах: "Моя е!" , плени ме от няколко реда и си я купих веднага.

В „Бурето” ми хреса и редуването на трите „направления”
- спомените на момчето
- разсъжденията му за живота, религията и „бурето”
- пътешествието към „стената”...

Беше мъчение, че я четох в дни, когато имах време само за по няколко странички на ден, но може би иначе твърде бързо би свършило удоволствието...  
На другия ден след приключването на книгата тръгвах на почивка и ми се искаше да взема книгата, да не се разделям с нея, просто да е край мен. Все пак не я взех, за да не я повредя по плажове и басейни, а да си я пазя у дома чистичка и гладка.
(Единственият минус е недостатъчната редакторска работа в книгата.)

Аз съм на финала на "Картел". Ех, доста време го влача. Хем ми е интересно/любопитно, хем се обърквам на моменти кой кой е и откъде се появи, хем ми идват в повече обясненията за финансови операции и тактики. Очаквах повече да чета за наркотрафик и последствията и наистина така започна и тръгна добре, а накрая чак ми дотяга.
Обаче съм чела много добри отзиви за други негови книги и затова няма да се отказвам от автора.

Приготвила съм си "Тай-пан" на Клавел и една, за която се сетих покрай сина ми, който я чете като задължителна - "Преди да се родя и след смъртта ми" от Ивайло Петров. Коя да започна първо или и двете едновременно? Чудя се, не знам как ще чета повече от една книга. Май ще е "Тай-пан", че отдавна стои качена на четеца и все нещо друго я прережда.

Хайде, споделих си и аз моментните вълнения.

Лиляна, ти ме подсети, че имам Шогун на Киндъла.
Не съм чела Тай-пан, но съм чела Цар плъх и бих ти го препоръчала.
Аз имам навика да чета две книги едновременно, но обикновено не го планирам умишлено, а просто така се получава. Опитай, пък сама ще видиш дали едната няма да те грабне толкова, че да се наложи на другата да почака  .