За "зашиването" ?

Aз пък знам, че се прави само ако естествено е тръгнало да се цепи надолу, иначе задължително настрани. 

М нее, наистина зависи от опитността на лекаря. Защото ако "не го може" може да стане... мазало.

И аз съм с разрез надолу, т.е. перинеотомия. Не ме е боляло особено, нито по време на раждането (ама аз бях с епидурална все пак, въпреки че по това време ме беше поотпуснала), нито след това. Хемороидите повече боляха. Но мен акушерката ме резна, не доктора, той само й каза да го направи и къде. В момента не си личи нищо.
Наистина не знам по какви критерии се определя дали надолу или настрани.

Тъй като темата е за зашиването, аз да споделя и моя опит - както казах бях с епидурална и за шевовете ми вляха още упойка. Абсолютно никаква болка не се усеща, в същото време може да съм била късметлийка, но лекаря ми ме пита дали искам бебето и си беше върху мен по време на тази процедура. За Шейново става въпрос.

Не бързайте да обвинявате докторите. Аз раждах в Тина Киркова с избор. Още преди раждането лекарката ме предупреди, че на нея не и е приятно да гледа как в 21-ви век жени се мъчат от болка и е твърдо за упойките. Въпреки че в началото и казах, че предпочитам без упойка докато раждах през 5 минути ме питаше дали все пак да не я сложи (такава психо атака ми направи с тази упойка, че накрая се предадох. А всъщност мисля, че се държах сравнително мъжки и нарочно стисках зъби да не викам- т.е не съм я тормозила много с крясъци). В същото време в предродилната (така ли се казваше ) на съседното легло беше и още едно момиче, за което казаха че е там вече 6 часа. Леле как крещеше това девойче, не е истина. Моята сновеше между мен и нея, въпреки че и тя беше с избор на екип при друг лекар, но понеже той я беше зарязал сам моята я наглеждаше (накрая даже се развика да вземат да го доведат най-накрая). Като я питах обаче защо не и сложат и на нея упойка след като толкова време вече се мъчи каза, че не винаги можело и тя не била подходяща (мисля че каза, че имало нещо общо с разкритието - ако е прекалено малко или прекалено голямо май не може)

Разбира се, че упойка се слага само при определено разкритие, мисля че беше 4 или 5 см (не съм сигурна). Когато аз отидох в предродилна зала бях с 3 см. разкритие. Момичето, което ми водеше раждането беше стажантка (много готина), тя ме попита дали искам упойка, за да повикат анестезиолог и когато дойде времето да ми поставят. Аз още нямах болки и не бях сигурна, но понеже и докторът, който ми следи бременността, ме посъветва така, реших да си сложа. Извикаха анестезиолога, защото имаше още две родилка, които пък даже не даваха на докторите да ги прегледат за разкритие, така се дърпаха. На тях им сложиха епидурална без дори да ги питат. Моите болки все още не бяха силни и не съм викала, затова една акушерка каза, че съм нямала нужда от упойка, много съм била спокойна. Разбрах се с стажантката ако започне много да ме боли, все пак да си поискам. Спукаха ми мехура след няколко часа и започнаха истинските болки, не се търпеше... Питах за упойка, а тя ми вика: каква упойка, ти си с 10 см, разкритие и ще раждаш Определено за второто раждане ще си искам епидурална и ще държа да ми сложат. Все пак е мой избор, не техен...
Извинете за дългия разказ и че не е по темата

Да, поизмества се темата, от време на време, но на мен всеки разказ ми е интересен

Блонди, честито! Жива и здрава да ви е Камелия!
И моят разрез е бил настрани, имах 4 шева и го направи акушерката, докторката през това време беше до мен и не си спомням вече какво правеше. Аз родих по-рано и не ми беше слязъл коремът, та трябваше да ми го натискат, а по едно време и аз започнах да се изправям напред и да се опитвам да го избутам. Абе, добре, че мина и че не съм знаела в какво положение съм. Аз си поисках епидурална, защото по едно време реших, че ако така ме боли на половината път, не искам да знам какво ме чака после на 10см. За 2рото може би пак ще искам.

Блонди - честито Ками да ти е жива и здрава дъщеричката

Здравейте, да кажа и аз за моето шиене - най-бруталната и болезнена част от цялото ми раждане 
В моя случай имаше за шиене - външно - гигантска епизиотомия (това е израз на моята АГ, като ме преглеждаше 1 месец след раждането) - направена от акушерката, не от доктора + вътрешно - разкъсано влагалище и разкъсана шийка.
Категорично сега смятам да забраня да ми се прави епизиотомия - всички, които са преживели и нея и естествени разкъсвания (при 2 поредни раждания), ми споделят, че естествените разкъсвания зарастват за броени дни и няма база за сравнение просто, докато аз се мъчих като куче 4 месеца и после още една година имах неприятно усещане там без болка, в общи линии насиленото раждане (да напъвам без още да имам усещане за напън) буквално ми попречи месеци наред да се радвам на живота и на детето си, а до пълното разкритие вървеше като най-бързото и лесно раждане на земята... 
В крайна сметка не можаха да ме зашият "на живо", защото в този момент загубих ума и дума от болка и за пръв път откак бях постъпила започнах да крещя и да се дърпам като луда, само че достатъчно ровичкаха вътре, за да проверят какви са щетите (е няма такава болка просто) и накрая лекарят каза: "ооо, тук имам 2 часа да шия, викайте анестезиолога" и ми сложиха пълна упойка. Дори не знам колко шева имам, но са десетки на трите споменати от мен места 
Сега изобщо не ме е страх от раждането, но много ме е страх от лекарите и избирам ли избирам болница и лекар, още не съм решила окончателно, но твърдо ще имам претенции как да раждам и да имам контрол над процеса!!!
Блонди, честито момиченце!!! Ти в БГ или в Белгия го роди?

Благодаря ви, момичета 


Моята епизотомия сега вече е зараснала, като не ме е боляла и не я усещах още на втроия ден. Така че, както казаха по-нагоре - много зависи кой и как ти я прави 

В Белгия родих пак, тук живеем, няма как да раждам в България, няма и смисъл 

Много се радвам за теб, дано и аз да мога да се похваля с подобно възстановяване, без значение дали ще се наложи да ме резнат или не 

Ха да използвам и аз - Блонди, да сте живи и здрави всички! Колко странно нещо е това интернет-общуването... честитиш на някой, който хем не познаваш, хем се радваш за него

Beauty, виждам, че си от Пловдив... да споделя и аз моя опит, тъй като сме от един град
Раждах в "Селена", естествено с епидурална упойка. Чувала съм, че във ВМИ не слагат, но моят съвет е да си я искаш и то от самото начало!
Искам да кажа, че това, което много лекари ви говорят, че епидуралката се поставя, когато има определени см разкритие и едва ли не обезболява самото раждане, а контракциите се търпят- не е вярно! Аз бях с много силни болки, а разкритието само 1 см. Веднага след като ми спукаха водите, ми сложиха епидурална упойка и това беше най-голямото облекчение От 1.30 ч. през нощта до 4.00 ч. сутринта чакахме да стане разкритието 10 см., като ми следяха контракциите на някакъв апарат заедно с тоновете на бебето, а аз си лежах спокойно и си говорих с екипа. Към 4,15 ч. вече трябваше да започвам да напъвам и така до 4,50 ч., когато излезе бебето.
Срязана съм, защото съм тясна за килограмите на бебето (3, 400), имам 4 външни и 4 вътрешни шева. Не съм усетила грам болка, нито когато са ме рязали, нито когато са ме шили. Само знам, че моят доктор ми направи всички шевове с един конец, за да е по щадящо... не знам каква е логиката, но така ми каза. Освен това няма да го махаме този конец, което също си е голям плюс, че иначе щеше да има болка.
Такаа, дотук добре, раждането беше песен едва ли не бебка веднага ми я сложиха на гърдата, след това я отнесоха за къпане и изследвания и ми я върнаха след 2 часа, за да започваме с кърменето Още една хубава практика в тази болница
Малко по-късно обаче, епидуралната упойка ме пусна и няма да ви казвам за каква болка става на въпрос. Освен шевовете боляха и огромните хемороиди, които бях получила наложи се анестезиологът да ми влее болкоуспокояващо, защото не се търпеше. Следващите 4 деня бяха най-кошмарни. Побърквах се от болка, не можех да ходя да тоалетна, а трябваше да кърмя малката, от което болеше още повече Редувах компреси със смрадлика и реванол, но трябва да мине време. Сега, 13 дена по-късно все още ме наболява, но само от време на време и продължавам с компресите. Направо не ми се мисли за полови контакти как ще е... имам чувството, че никога няма да мога

тя се слага на определено разкрити не защото теб не те боли до тогава, а защото иначе може да възпрепятства раждането.
Надали на анестезиолозите точно им е зор да гледат родилката как се мъчи.

Ами факт е, че при мен я сложиха доста по - рано, на 1-2 см. разкритие. И това го знам със сигурност, защото докато ме следяха през цялото време си говориха колко е разкритието и че ще станат много бавно нещата с много болки. Но заедно с епидуралната ми пуснаха и система окситоцин, та нещата се случиха нормално като продължителност.