С какво ни дразнят свекървите?- тема 18

Драма чак не е, но и аз човек и на мен ми прекипява понякога от глупости. Иначе с нея не се разправям хич. Мъжът ми е този който някак ... не смее да каже на майка си да си прибере нещата. Аз пък „пазя поведение“. Накрая като ми писне, му набивам канчето едно хубаво, товаря и карам на свеки и тя ще не ще си ги прибира. Но как Сийка и Трещи са прави - не свекървата ми е проблем, а „стожера на статуквото“. Консервативен си е, ама това няма нищо общо със свекърите. Да съм гледала, като съм се женила.

За съжаление нямам дъщеря. Имам още един все още неженен син.

По въпроса за 60 годишните. Аз наближавам тази възраст. Определено смятам, че животът ми не е свършил. Напротив! Традициите не са, каквито бяха, но и сегашните 60- годишни свекърви не са такива, каквито са били.

Ок, мерси, умишлено зададох този въпрос. Искаше ми се да разбера от една реална свекърва дали самата свекърва усеща как винаги прави сравнения между дъщерята и снахата......

Вдигна ми страхотен скандал пред ММ, че не й харесва отношението към нея и иска да бъдем приятелки. След всичко й казах, че няма как да стане и, че отношението ми е просто това, което е нормално, трая си, не влизам в пререкания с нея, просто се търпим с един добър тон.ММ ме защити и й каза, че след миналата година скандалите, които ми прави и обижда няма как да се обичаме, а просто един нормален тон, виждане в месеца по веднъж, два. Но не, тя иска да сме приятелки, едвам се сдържах да не я увикам и да си тръгна с детето. На всичкото отгоре след 2дневното ни гости у тях малката е с разтройство от 2 дена, забелязах че не си мият ръцете след тоалетна и не се къпят в тая жега  Направо съм бясна.Как да постъпя, мисля, че е най-добре изобщо да не ходим там, а който иска да види внучка си е добре дошъл у нас, само, че те не искат да идват, само ние да ходим. Все съм добра, вси си трая, но този път чашата ми преля. Айде за мен как да е, но заради това дете бих се изпокарала сериозно. Те не са хора да ме разберат ако им направя забележка и им кажа мийте си ръцете, като я целуват и пипат постоянно. Какво да направя, незнам!!!Сега това разтройство ще кажат, че аз съм виновна, като цял живот не е имала.На всичкото отгоре малката реве от нея като заклана, а тя иска да я дундурка и приспива, изтръгва ми я от ръцете буквално вечер, направо й се дръпнах и й казах, че детето е неспокойно и да ми я остави да я успокоя и приспя, е пак се разсърди. Объркана съм и цяла нощ почти не съм спала от яд и притеснения.

беборана

знам, че ти е трудно и много изнервящо, обаче тази жена има още няколко месеца живот,
рака още повече променя хората, за това си има и обяснение, метастазите в мозъка и черния дроб,
стисни зъби за няколко месеца, нека жената си изкара спокойно последното си време на земята.
Не взимайте всяка една дума присърце, гледай да си над тези неща, става въпрос само за няколко месеца. Желая ти много сила, защото на теб и на мъжа ти ще ви е доста по-трудно от колкото на болния.
Щом се виждате само един, два пъти в месеца не е страшно. Гледай малката да прекарва малко време там, за половин час, колкото да я видят и айде чао.
А за това, че да сте приятелки, ами жената иска да е близка с теб преди да си отиде, кажи
и че и ти искаш да сте приятелки, какво ти пречи, не е казано, че ще сте. Нека си отиде спокойно жената.

     Ако говорим за нормална свекърва и това е съвсем нормално. Дъщеря й е възпитавана в нейните тертипи, колкото и да е променила и осъвременила нещата, в основата е майчиното възпитание. А снахата идва от друго семейство, с различни виждания.
      Не вярвам някой ден да кажете завоалирано на дъщерите си - слушай, възпитавах те неправилно, гледай жената на брат си, тя ги прави нещата по-добре от нас. И вие ще сравнявате, волно или неволно онова, което сте дали на дъщерите си с чуждото дете. Но то пък ще си има своя майка, която да одобрява повече него спрямо вашето.
      Може би това е най-неприятното усещане, което оставя темата. Че се очаква мъжете на секундата да забравят, че имат майки след като се оженят. Но никой не допуска, спрямо жената някой да има подобни претенции. А от свекървата се очаква на момента да възприеме като свои чуждите навици като свои.   

не става въпрос за месеци, а за години, тя и 20 години може да откара така, пожелавам й даже да си изживее старините( което е напълно възможно) И какво-през това време какво трябва да търпя. И не става въпрос за половин час, а ни кара да стоим на село по 2,3 дена, което не ми харесва, защото няма течаща вода, а се пълнят едни бидони и кофи да се топлят, Направо ми идва да се гръмна за 2 дена с това малко дете, а и сега това разтройство, ясно е, че е  от мизерията и нечистотията. От болестта е станала невероятен егоист, което е нормално, но на моменти е изнервящо, тя, тя и само тя. Сега какво-20 години в егоизъм, тръшканици, ревове, караници и обиди ли да живея  То е ясно, че ще се търпи, няма къде да ида, но просто не мога да намеря общ език с нея и не знам как да й направя забележка за личната им хигиена така, че да не ги обидя. Казва ми, че само я натоварваме като ходим, после пък защо не сме ходили и всичко това в невероятни скандали. Сега имуниеттът й като е сведен до минимум какви болести и зарази може да плъзнат, как да й го обясня това, за нея и за нас е по-добре да се къпе и мие по-честичко., нищо повече.

Мх, аз не казвам, че не е нормално. Винаги ще има подобни сравнения и те ще са в полза на дъщерята. Мисълта ми беше дали една свекърва се усеща като ги прави тези сравнения и то не да си ги мисли, а при всяка среща със снахата да се говори само това и да й обяснява колко най-най- е нейната дъщеря.... 

Има и случаи, когато свекървата очаква на момента снахата да започне да живее като дъщеря й, т.е. да й станеш копие. Двустранен е процеса, много зависи от хората.

Има всякакви случаи, затова е най-добре, още в началото, да прецени дали се харесват, дали си пасват или е ясно, че ще има сериозни конфликти и неразбирателства, и контактите да бъдат сведени до минимум или изцяло прекратени.Това решение може да вземе и само снахата, но е добре преди не са започнали драмите, да проведе един искрен разговор със съпруга си, така е по-вероятно да получи неговата подкрепа, а не да се обтегнат допълнително отношенията и той да започне да се цупи, че изведнъж тя е решила това или онова.

Аз направих така.
Още преди отношенията с настоящата ми половинка да станат сериозни, вече се бях запознала с майка му-тя видно не ме хареса, аз нея-също, започна да плете интриги, не е проста жена и нямаше директна конфронтация, а лъжи, болести, изнудвания и всякакви хватки, използвани спрямо мъжа ми, за да се раздели с мен.
Аз съм много пряк и директен човек, а и не обичам да се затормозявам излишно, затова след няколко драматични срещи и други неща, които няма да разказвам сега, заявих, че по абсолютно никакви поводи няма да имам контакт с тази жена и го предупредих, че разбера ли, че се опитва да оказва натиск върху него и той не реагира адекватно, няма да се получат и нещата между нас.Известен период не беше особено лесна тази ситуация, но много скоро самата тя си показа същността-случиха се неща, които не касаеха нашите отношения, накрая той окончателно преустанови отношения с майка си.
Тя не беше поканена и на сватбата ни, като аз не съм оказвала натиск, той беше от страна на баща му, който заяви, че трябва да избираме между неговото и нейното присъствие, и максимално ме улесни.

беборана..... далече ли е селото, че стоите там толкова много време.
Не може ли да останете само за няколко часа и да си тръгнете?
Мъжа ти ли настоява да ходите, нека ходи сам, а ти и бебчо
си стойте в града.

Да, нормално е, както в обратната ситуация е нормално сравнението между майката и свекървата. Дали ще го демонстрира нескрито вече е въпрос на известна степен на интелигентност. А по този критерий хората драстично се различават

на 10 км е от града, не е толкова далеч
то натам отиват нещата
аз заради свекървата водя Ева отвреме навреме, защото почна да мели на мъжа ми, че не й я водя, че 2 пъти в месеца ме й стигат и че й липсва.Беше в града 1 седмица у тях си и ме беше обвинила, че не съм й се обадила да се видим( и от къде да знам къде е, да не съм врачка) аз трябва да й звъня постоянно и да я каня, каза още в началото, че тя няма да се натрапва, аз пък й казах, че няма да й звъня да я притеснявам и когато иска е добре дошла в дома ми. И така инат аз, инат и тя и не можем да се разберем, но аз няма да отстъпя, такъв човек съм, че като кажа нещо е така, тя нито един път не ми е звъннала да ме чуе и да пита за внучка си как е  и после пак аз виновна. И изобщо не можем да се разберем, пък чак приятелки иска да бъдем, тя е с 34 год по-възрастна от мен, цял живот на село живее, нямаме общи приказки и интереси, чак пък приятелки........ Веднъж й споделих едно нещо, тя го казала на комшийката, после заедно пред мен ме коментираха, казах, че няма да коментирам лични неща с тях, врътнах се и се прибрах, типична селянка. После как да си говоря с нея и да й споделям какво ми е, тя постоянно иска да говорим и да й споделям. Казах й просто и ясно, че няма как да стане, тя пак се разсърди....

А, виж, ето това вече е повод за дразнене. И то сериозен. А не какво трупа в леговището си свекървата. 
Трупането и вещоманството е присъщо за хора и поколения, които са преживели голямо нямане и компенсират - трупат запаси за евентуално бъдещо нямане. За други може да е хоби - както някои събират марки, салфетки, те пък - платове и прежди. А може да е и психически проблем. В такъв случай е безсмислено да се месиш, просто се отнасяш като към болен човек. И си плюеш в пазвата да не е наследствено...

Свекървите се усещат, че правят такива сравнения на глас, точно толкова колкото са се усещали,  че сравняват непрекъснато майка си със свекървата, докато те самите са били снахи. До човек е.