Автоимунен тиреоидит на Хашимото (25)

Шмати, точно затова писах по-горе, че тия дето сме тук, повечето с хиперфункция на Хашимото или Хашитоксикоза сме именно пълни и сме с ниско ТСХ и това не е ненормално и не е рядкост, макар в литературата да е описано, че само 5 % са с увеличено тегло при хиперфункция. Обикновено се наблюдава редукция на тегло, но май се оказва, че редукцията е именно при 90% от болните от Базедова болест, а не като мен - Хашитоксикоза на Базедова основа.
Както има момичета с Хашимото, които са с нормално тегло (познавам такива), така и при другите заболявания си има изключения.

Хайде да направя една редакцийка, понеже сега видях, че си писала. Относно това:


Напълно възможно е! Едно заболяване не изключва други. Като пример ще дам отново себе си. Аз съм с Хашитоксикоза на Базедова основа. С три думи - С хиперфункция съм.
Първоначалната ми диагноза е вероятен автоимунен тиреоидит. Съмненията са за хиперфункция при Хашимото. Хашимото може да започне, както с хиперфункция, така и с хипофункция и да продължи както с хипер, така и да си остане в хипо, или от хиперфункция, в рамките на 2-3 месеца да премине в трайно хипо. Първоначално лечението е на база ехограф, хормонални излседвания и поведение на пациента + други симптоми. В последствие, по време на лечението се изяснява за какво заболяване се касае. Няма категорична 100% точна първоначална диагноза при хиперфункция и при хипофункция. Доста от пациентите започнали лечение за хипофункция Хашимото с времето постигат и ремисия. Спират им лечението, не пият доста време лекарства и изведнъж се появява рецидив с ХИПЕРФУНКЦИЯ.
По същия начин не е изключено и такива с хиперфункция и постигната ремисия и спряно лечение, че на по-късен етап няма да отключат пак заболяването, отново с хиперфункция или пък да преминат в хипофункция и трайно Хашимото.
За щитовидната жлеза, никпой от пръв преглед и едни изследвания няма да ти постави точна и крайна диагноза, с която ще си останеш до живот. Има доста такива случаи, но имам предвид, че една диагноза, поставена вече, не изключва отключване на ново заболяване.

Та, аз се водих с вероятен автоимунен тиреоидит. Хиперфункция - Хашитоксикоза. В послествие направих рецидив на заболяването. Диагнозата ми е Хашитоксикоза на Базедова основа.
Скоро ендокринолог изказа предположение за наличие на възли в щитовидната жлеза, за което поиска сцинтиграфско изследване. Тия възли са със съмнение за НОДОЗНА СТРУМА ТОКСИЧНА. ТОВА Е СЪВСЕМ ДРУГО ЗАБОЛЯВАНЕ ОТ хАШИТОКСИКОЗАТА МИ. Две различни са, но не е изключено да боледувам от двете, и именно наличието на тези възли да провокира хиперактивността на щитовидната ми жлеза.

От всичко написано исках да кажа, че е възможно да си била в хипофункция, възможно е още първото ти изследване да не е било точно, да речем. Не е изключено и да си била във временна хипофункция. Заболяванията са много, при някои има спонтанни ремисии без прием на лекарства, при други се постига ремисия с кратък прием на лекарства, при трети се пият до живот. Много е индивидуално и всеки случай е специфичен. Но никоя ремисия било то спонтанна или предизвикана с прием на лекарства не застрахова от повторна поява на заболяването или поява на друго такова на щитовидната жлеза.
Затова като се поставя диагноза се правят повече изследвания, за да няма грешки. Прави се ехограф, за да се установи какви изменения има в жлезата, има ли възли. И на първо място се търси читав ендокринолог, за да не стават грешки.
Лекува се моментното състояние, а поведението при лечение отговаря, за какво се касае и накъде вървят нещата.


Момичетата са писали не веднъж в темата, кои са добрите лаборатории в София, смятам че пак ще те насочат. Мисля, че тази, в която си се изследвала бе една от тях.

Относно останалите кръвни показатели и преди да се разболея и след като се разболях все си бяха в норми. Преди да се разболея съм пускала около 30-40 кръвни картини + чернодробни, + захар, холестерол, урини и все такива, защото имах проблеми с други заболявания, е... все си бяха в норми. Но това не изключи и щитовидното ми заболяване, което се отключи.

Чети, прецени си, ние тук само споделяме опит и през какво преминаваме. Естествено ти си преценяваш и взимаш решения как да постъпиш, къде и при кого да се лекуваш и дали изобщо да го правиш.

Благодаря ти за изчерпателния отговор. Точното диагностициране определено звучи като трудна работа, която отнема и време, а и комплексно разглеждане и взимане под внимание на различни резултати от тестове. Това предполага лечение на принципа на пробата и грешката малко или много :/.

Всъщност, какви странични ефекти се предполага да имат потенциалните медикаменти, които се приемат? Доколкото знам Л-тироксинът почти няма такива, но за други чувам, че лечението не е безвредно за други системи (не съм лекар и не зная дали използвам правилните термини ).

Ephie. докато чакаш да уточните диагнозата не може ли малко да промениш режимът на ядене и живот? Представи си, че твоите оплаквания се оправят с малка промяна без нуждата от лекарства или поне ще са в минимални дози,ако започнеш с правилно хранене и повече движение. Може да си спестиш доста лекарства. Обикновено оплакването на проблеми с щитовидната е, че въпреки зверски глад, диети и режим пак не се отслабва много. А ти реално не си пробвала дори.

Мога . Въпрос на желание е. Когато правих диетата на Дюкан бях в депресия и самото правене на диета и 10км вървене пеша на ден + 1 час Пилатес на ден ми импонираха с душевното състояние. Нещо като 'унисон' на физическото 'изтезаване' (да, за мен ограничения на любима храна, която те прави щастлив и потене и тресене са винаги били равносилни на 'мъчение', затова и винаги съм била с по-високи от средното килограми). Когато се почувствах добре спрях диетата и имаше йо-йо ефект, колосален. Все пак бях отслабнала до 58кг от начални 86кг. Чудя се дали това не ми е 'скапало' (да, липсват ми медицински термини) нещо в организма допълнително.

Наистина да отслабна по нормалния начин не съм пробвала от тази диета, която правих преди две години. Заради нея всъщност сега изпитвам непоносимост към ограничения и физически усилия. Да, зная точно как изглеждам отстрани, зная и какво смята болшинството от хората, но за мен външният вид е въпрос на избор, а не на външно налаган стереотип. В този ред на мисли и донякъде се ядосвам и на майка ми, която упорства и натиска толкова силно, че единственото, което постига е още повече да не искам да направя нищо. Всъщност с тестовете повече се надявах да докажа, че, не, не съм неизлечимо и зловещо болна и ако искам да отслабна - мога и това ще е мое решение. Ако съм болна, решението вече не е в моите ръце, а е медицинско задължение, което искам, не искам ще спазвам, ще се ограничавам от нещата, които ме правят щастлива и ще треса телеса и цици за здраве >.<.

Идиотско ли звучи, но мен лично шоколадът ме прави щастлива О_О.

(Sorry за мрънкането, зная че съм странна)

Здравейте, момичета, не съм писала отдавна.

Ще се върна назад да попрочета темата, нядявам се, че добрите новини са повече.
Имаме и нововключили се. Ephie, здравей! Набързо само преминах през последния ти пост и видях, че споменаваш Дюкан във връзка с евентуална релация към заболяването ти. Аз също я правих тази диета след като родих. Вярно, отслабнах доста, но си спомням, че толкова много ме боляха мускулите, че не можех да качвам стълбите дори. Като цяло, е доста рисково начинание.

Аз бях на моренце десетина дена с дъщеричката. Не знам дали на нас, Хашимотките, го препоръчват, или не, т.е. знам, че по-скоро не е ОК, но на мен ми се отрази доста зареждащо.

За разлика от вчерашния ми резултат на ТСХ-то - 11,05! Нещо се изложих този път. Първо, че не си направих контрола след 45 дни, а изчаках повечко, и после - пренебрегнах явни симптоми като уморяемост, косопад и прочее. Сега ще си пийвам 100-тачката и ще чакам да взезе отново в норма. Явно за мен подходящата дозировка е нещо от сорта на 75:100:75 - редуване някакво, но първо ще изчакам да сляза под 5 и после ще я мисля.

Гледам, сложили сте анкета. Каква беше идеята й? Очевидно резултатите са 50:50. За мен би било по-интересно да узная какъв е бил ефекта - ако е имало въобще някакъв, разбира се - когато някой е сменил единия с другия медикамент?

Да попитам и нещо друго, за което се учдя от доста време: вие доколко сте стрикно по отношение на НЕяденето на "забранените" (за хипофункция) храни? Примерно броколите, соята тотално ли сте ги изключили от менютата си?

Еphie, не познавам майка ти и не знам какви точно доводи е изтъкнала, за да отслабнеш, но се надявам, че е било просто защото наднорменото тегло като цяло не е добро за организма. Страда сърце, кръвоносна система, кости... каквото се сетиш.
Свекърва ми е пълна, много пълна. Ела я виж на 50 години как едва мърда от болка в кръста, разширените й вени, високото кръвно и т.н. (тези й оплаквания са от доста години).
Моят съвет е - опитай се да отслабнеш, просто заради своето здраве. Не защото "момичетата трябва да са слаби". Движи се повече, яж повече плодове и зеленчуци, пий много вода. Момичетата тук са доволни от 90 дневната диета.
А че шоколадът носи щастие си е доказано И аз обичам шоколад, обожавам го, но не прекалявам с него.

Дега, добре дошла
Идеята на анктата беше, мисля, да се види кое лекарство изписват по-често - Еутирокс или Л-тироксин.
Относно храните - аз не се ограничавам. Ям каквото ми се яде.

Аха, ясно. Благодаря!

Здравейте момичета,аз не съм се включвала в темата много отдавна,но искам съвет.С хашимото съм от 7г.вече.Преди да родя боледувах веднъж на 2-3г.,но една година преди това правих един великденски пост и от тогава започнах много да боледувам.Откакто пък родих имунната ми система се срина.

Вече не съм пила хормони повече от 1г.,ендокриноложката го отдава на слабата имунна система.Не знам кое е по-добре да си пия хормоните или да боледувам по 10 пъти годишно,сега съм болна за 6 път от началото на годината.Искам да си подсиля имунитета,но знам,че пак ще ръзбъркам хормоните и не знам какво да правя .Моля за съвет   

Иначе се храня здравословно,колкото мога,всяка сутрин пия зелен чай с мед и лимон,правя лунна диета,хем за прочистване на организма,хем за отслабване и отслабнах доста за 5м.,около 10кг.

Самата диета подейства, но си бях откровено нещастна докато я правих. Както казах беше си - самонаказание. Единственото ми оплакване докато бях на диета беше, че бях без енергия, пък издръжливостта ми се увеличаваше (заради ходенето пеша и Пилатеса). Доста парадоксално, нали .


Зная, че да поддържам здравословно тегло е много важно за здравето, но при мен принципно нямаше 'видими' проблеми в следствие на затлъстяването - не ме боляха кости, стави и т.н. НО определено имам проблеми с физическата активност, уморявам се много бързо и лесно. А и външният ми вид никога не ми се е отразявал зле на приятелствата/връзките/работата и т.н. В този ред на мисли , аз съм дебела, но съм щастлива. Явно моят организъм не може да поддържа нормално тегло без сериозни ограничения и ежедневно физическо натоварване (за разлика от много приятели, които са в тип-топ форма без да се напъват никак), което пък и ме подтиска и прави нещастна. Смешно е сигурно, но докато бях на диета и физическият ми тонус беше на много по-добро ниво си купувах и дрехи и бях секси и получавах повече комплименти, НО като цяло бях супер нещастна и неудовлетворена. Мислех си - е, цял живот ли трябва да се тормозя и да правя във всяко едно отношение неща, които 'трябва', защото 'така трябва'. Тези неща просто не ме правят щастлива, а са като някакъв заместител, временен... Дори не звуча като момиче сега се хващам, кой не би се изкефил на нови дрешки и обувки О_О.

А относно майка ми - за съжаление финансовото ми състояние не ми позволява да живея отделно на този етап, затова и се налага ежедневно да търпя обиди като 'слон', 'прасе', 'кой ще те вземе на работа такава', 'кой ще те хареса', 'той приятелят ти ей сега ще те зареже като осъзнае колко си нелицеприятна' и т.н. Вече дори не ми пука, че го говори за 'мое добро', защото моето добро си е мое и въпрос на избор, който тя не ми дава, въпреки че сме минали тези години, в които 'мама знае най-добре'. Аз лично не натяквам когато някой пуши или се натрясква до припадък доста често. Казвам веднъж, два пъти, изказвам притеснение за здравето им и ги оставям да правят каквото искат - възрастни хора са все пак >.<.

Още веднъж благодаря за мненията, хубаво си говорим . Кажете ако примрънкам твърде много!

И аз ако бях на твое място и майка ми ми говореше по този начин не бих се подлагала на диета напук. Егати и майката!!!

Иначе относно килограмите - аз бих се опитала да се храня разделно. Нищо друго! При доста хора около мен има сериозен резултат без лишения и терзания.

Ephie, добре дошла и от мен Ама защо си мислиш, че отслабването или здравословното хранен трябва да е свързано с лишения и болка? Това въобще не е вярно, може би точно защото си правила диетата на Дюкан, която, честно казано, по мое мнение е уажасно вредна и натоварваща организма /заради прекаления прием на белтъци/, което може и да доведе не дай си Боже и до увреждания на черен дроб и бъбреци.. 
Има толкова много здравословни начини на хранене, без да се лишаваш от нищо или да оставаш гладна, даже напротив - по 4-5 пъти на ден се храниш и пак отслабваш, дори и без спорт, като не искаш да се измъчваш - ходи в парка или в мола на разходки с приятелки за по половин час, пак е нещо Минимум 30мин. ходене на ден препоръчват лекарите, за хората които водят застоял живот /като мен и много други в днешно време/, за да не са рисков фактор за инфаркт и други сърдечни заболявания. Просто за сърцето е по-полезно да се движим, но докато се чувстваме комфортно, защото, честно казано от прекаленото натоварване и аз съм имала случаи да припадна и хич не е полезно или здравословно да се претоварва до болка човек.. Просто си трябва по малко движение всеки ден, да не се превръщаме в мебели все пак, ние сме хора
Иначе за такава диета щях да ти казвам е 90-дневната, ако не си я пробвала, мисля чче ще ти допадне на теб, понеже има един на всеки 4 дни, който е само въглехидратен и можеш да си ядеш шоколад и сладко, щом не можеш да се откажеш от тях. Много е хубава диетата, моя колежка отслабна страшно много с нея, аз лично не съм я правила, аз си карам винаги на лунна, но понеже и в 90дневната има пречистващи дни, смятам като цяло, че това е нещо много полезно за организма, и не мога да ти опиша колко по-добре започнах да се чувствам като си карам само на вода и чай при пълнолуние.. Просто понякога организма си има нужда да не се тъпче с токсини, много добре ми се отразява на мен да си почувствам корема малко празен и да не ми е тежко като си легна вечер
Ако пък не можеш да се подложиш на тези екстремни прочистващи дни, можеш просто да си караш на разделно - ядеш си от всичко и само не смесваш храните По такъв начин пък наистина, не смятам, че ще се депресираш, понеже гладна няма да стоиш.
Друга, която мога да ти предложа е точковата - също не стоиш гладен, но просто си смяташ храните за деня по точковата система и гледаш да не превишават 40 за деня. И пак можеш да си ги нагласиш нещата, да си ядеш от това, което ти е вкусно  
Като цяло има много полезни и балансирани диети, с които можеш и да се чувстваш добре, без да се измъчваш и едновременно с това да се храниш здравословно, за да си здрава и на стари години, защото сега нищо ти няма, ти си млада, но на 40-50 нещата изглеждат по друг начин с наднормено тегло.. за съжаление..
Пожелавам ти успех и най-вече здраве, да не ти пука от майка ти или кой какво ти казва, всичко което правиш трябва да го правиш за себе си и да го искаш, да се чувстваш добре и щастлива. Това е, успех от мен  

Ephie, за спортуването, мисля че просто не си открила подходящ за теб вид спорт, който да ти е приятен, а не ми се вярва да няма такъв. Възможностите за спорт далеч не са само блъскане във фитнеса или аеробики, зумба, тае-бо и т.н., тези неща и на мен са ми безумно тъпи. Преди да забременея плувах, карах колело, карах зимни кънки, ски и се гмурках (scuba diving), обаче пуста рискова бременност, всичко ми забраниха, а как ми се иска да поплувам или поне да се топна в някое моренце... Дори и разходки пеша на чист въздух в планината са си вид спорт или пък да поиграеш федербал с някой в парка или просто да се разхождате там, може и да пробваш с леко плуване, във водата килограмите не се усещат и е много подходящо за теб, но наистина не е хубаво на тези години човек да се обездвижва, независимо колко кг тежи  За диетите, момичетата са ти казали вече, не е задължително да се гладува и да се измъчваш. А на майка ти не й се връзвай, със сигурност си мисли, че го прави за твое добро, но за съжаление и ние като родители далеч не винаги ще избираме най-правилния подход и отношение към децата ни.

Ех, Ephie, от доста време не пиша в тези теми, защото просто си пия хапчето и се изследвам 2 пъти годишно и нямам желание да се задълбавам в болестта, но сега погледнах и направо се опулих и се зачудих дали някой не е извадил някакви мои стари писания.
Всичко, което си писала, се отнася и за мен, всичко. И Дюкан, и йо-йо-то, и храната като удоволствие и измъчването и депресията при лишенията и не на последно място фактора мама. Колко години ме е мъчила майка ми, леле! Не с такива груби думи, ами с вменяване на вина - току ми сподели как не знам колко нощи не била спала от притеснения за мен. Хем аз си имам страхотно семейство, деца, работа, приятели, оправям се с живота, парите, връзките, възпитанието, с каквото се сетиш. Само пусти килограми, само те са й в очите.
Слава богу, при мен го има фактора разстояние, живеем на 100 и кусур километра една от друга Също така дойде и фактора непукизъм в един момент - не знам как точно се случи, но спря да ми влияе.
Сега се мъча да отслабвам, но с нея не споделям. Моя си работа, ще мога ли, няма ли да мога. Причините ми нямат нищо общо с нея, а със здравето ми и с това след 20 години да мога все още аз да се грижа за децата си (пък дай боже и за внуци ), а не те за мен - това второто ме ужасява и ми е голям стимул.
С две думи, за да се случат нещата при теб, не е лошо да се мисли в посока откъсване от вредното влияние на мама, пък после ти сама ще се пребориш.
Пожелавам ти много късмет, прегръщам те и не се давай!

Хей, приятно ми стана да прочета още отговори и мнения! И аз ви желая здраве, че май човек не го оценява докато не се сблъска с проблемите с него.

За диетата - аз определено не съм гладувала, когато я правих. Все пак според нея човек може да яде колкото иска и когато иска протеини, но то нито изварата е вкусна, нито кисело/прясно мляко от 0,1% са вкусни, нито бялото пилешко месо е особено вкусно, нито пък рибата. И така въпреки, че ядях често, от липса на вкус и на разнообразна храна човек се депресира и усещането е като за глад, макар и да не си точно гладен, if you know what I mean.

Иначе зная, че редовното и балансирано хранене е много важно. В интерес на истината смятам, че проблемът ми дори не е толкова в това, което ям, а в това, че не ям редовно. Пропускам закуската и ям 'закуска' в 12-13ч, после 'обяд' в 16-18ч и 'вечеря' по нощите в 22-23ч. Когато диетствах не ядях след 18:00ч, защото зная, че не е добре. В този ред на мисли се разнасях с една бутилка прясно мляко от 0,1% по разни купони, хората ми се смееха .

За спорта - едно време ходех на танци, сега и ме е срам да отида, а и не мога да се справя. Пробвах така нареченото Cardio Combo и на 10-тата минута щях да припадна. Май май най-доброто за мен е ходене пеша и Пилатес, но и от тези неща съм отвикнала. Застоялият начин на живот е доста страшен, когато изведнъж се опиташ да се вдигнеш и да направиш нещо, а се оказва, че нямаш никакви сили останали и за километър вървене пеша без да се задъхаш, да се измориш, препотиш 100 пъти и т.н.

Всъщност притесненията ми за евентуални проблеми с щитовидната жлеза са свързани точно с факта, че правото ми на избор каква да съм и какъв живот да водя вероянто ще ми бъдат отнети, тъй като ще трябва да се лекувам, ако се налага, ща не ща. В момента поне си въобразявам, че съм пълна, защото не искам да съм слаба и че ако искам - мога, но просто не съм го направила. >.> А това може би ще се окаже погрешно.


Бих искала, но на този етап няма как да се случи. Проблемите са финансови и все пак завися от нея до голяма степен. Натякването за килограми е един проблем, това какво да обличам 'докато живея под нейния покрив' е друг проблем , примерно. Сега започвам още едно висше и ще съм ограничена откъм време за работа поне докато не се ориентирам колко ще ми е трудно/лесно.

Само да вметна - ако човек е склонен да рецидивира гъбички или има хронични, водните спортове май не са най-подходящото от тази гледна точка. При мен като че ли все се 'връщат' след басейн или къпане на чуждо място/хотел, ВЪПРЕКИ факта, че би трябвало да е достатъчно чисто, а и има хлор. Не знам как става, явно водната и топла среда благоприятства деленето на тия гадости...

Най-хубавия спорт за мен е водната аеробика.
http://www.vodna-aerobika.com/