АВГУСТовска чета намалява, но в замяна сладко бебче душата на мама сгрява!

Да разкажа за раждането - много шашава беше цялата история, имал ли е някой съмнения  Тръгнах уж с на 6 мин, приеха ме, легнах в предродилна, обаче, за мое разочарование, само 3см разкритие. И едни болезнени контракции, ама доста болезнени. Минават около 40мин, идват за преглед и казват - ами пак 3см, не е мръднало, май пак е фалшива тревога. Направо си викам - не може да бъде.  Биха ми пак бусколизин мускулно и чакат да ме отпращат вкъщи. Обаче си имам контракции, ама някакви омешани - на 3мин, после на 10мин, после на 5мин, после на 7, пълен хаос. И наистина болезнени контракции и си викам - леле, седя си на 3см, а ме боли като за 10, как ще изтрая тепърва още 7, като ще стават все по-силни, и взех да се замислям за епидурална, страх не страх, реших, че накрая няма да се трае, а пък и искат да ме изпращат вкъщи... и мъж ми от нерви вика - отивам за сандвич. И както си останах сама, хоп! - взех да се напъвам бебето да излиза  Шок! Нали щях да си тръгвам. Звъня на акушерката, тя пристига бавно-бавно след 5мин и вика - ще си тръгвате ли? И аз викам - не, няма да си тръгвам бебето излизаааа и тя  това е невъзможно, на 3см и с нерегулярни контракции. И аз - не знам дали е възможно, ама ви казвам, че излиза. И тя проверява - 8см. И се паникьоса - ама доктора ви го няма, аз не съм го извикала. Обади му се тя и веднага го извика. И ме пита - къде е мъжът ви? И аз - отиде за сандвич. И тя - сега ли е моментът за сандвич? Ми не е сега, ама откъде да знаем. И ме подкара към родилна, с все дрехите, тъкмо мъж ми идва и пита - ама къде отивате и аз - ще раждам  Качих се на магарето, докторът влетя по костюм, как дохвърча за 5мин не знам, имах вече 10см разкритие и яки напъни. На първия опита с масаж на перинеума, каза, че няма да стане и няма да ме мъчи, резна ме 2см, нищо не усетих, на втория напън главата и на третия излезе цялото Ками. Пльоснаха ми го на корема, след 5мин се опита да засуче. Напънах пак и се "роди" и плацентата и нова изненада - двойна плацента, в средата бебето и от двете му страни - плаценти. Докторът каза, че е нещо много рядко  срещано. Рядко, ама не хубаво, защото вместо с една, се оказах с две кървящи рани в матката и се започнаха едни съсиреци да падат, много гадни. Лежах 6 часа в реанимация за наблюдение с лед на корема и Камито, сучещо вече. Гадното беше, че през час ме натискаха по корема да излизат и беше доста болезнено. Сега съм на хапчета, за да помогнат на матката да се свие по-бързо. Бяха гадни - представете си суров свински дроб - толкова големи и толкова отблъскващи  и много  та пия и желязо сега, но всичко е ок, де.
Първите два дни и нощи бяха доста трудни, от гледна точка на кърменето, защото Камито се оказа малка гладница, за която малкото коластра не се броеше за нищо, в резултат на което плачеше нон стоп, почти не спеше и сучеше от горките ми гърди по 6-8 часа без прекъсване  бях пред нервна криза и ако беше продължило още малко, сигурно щях да се предам и да дам добавка, направо ужас. Но щом слезе млякото нещата се промениха. Пак се кърмим много, но хапва за 10-15мин, после спи по 2 часа. Засега е наред всичко, не бързам да се радвам, надявам се да продължим.

Момичета, голяма опора сте, нямате представа дори колко голяма. Всеки ред изчитам, поплаквам си, но ме успокоява и пречиства. И не мисля, че съм силна, може би е дори обратното и това моето е бягство от реалността, но за момента не виждам друг начин.
Belverde,
най-вероятно усложнение от операцията. Случва се много рядко, но на... случи се - гаден противен малшанс

Когато мине време,може би и след като бебе се роди дори ще си дадеш сметка колко си била силна всъщност и че няма нищо лошо в това човек да е слаб,да плаче и да потъгува.Дори си мисля че е по-добре да тъжиш сега отколкото след това да се сринеш под натиска на цялата тежест която си носила и сълзите които си преглъщала.