АВГУСТовска чета намалява, но в замяна сладко бебче душата на мама сгрява!

На 30.07 от обяд започнах да усещам леки менструални болки ниско долу. Осъзнах се по едно време, че това май са контракции, бях на разходка с малкия и обикалях за рокля за изписването  И викам може да е от количката дето бутам и се напрягам. Седнахме на едно кафе и пак се почнаха контракции през 10-15 минути, но леки и търпими, не болеше почти. Прибрах се следобед, иа пак имах от време на време, през различни интервали, по-малки, по-големи, болезнени и не чак толкова контракции. В 5.30 имах час при лекаря, при който ще раждам и тогава той ме погледна за разкритие и каза, миличка вече е 4 см, аз моята жена с такова разкритие я пратих директно в болницата да ражда. Тоновете бяха чудесни и аз все пак реших да си остана вкъщи и да си чакам да тръгне раждането. Той се съгласи и каза, ако все пак не тръгне, след 3 дни пак да ида на преглед. Тръгнахме с мъжът ми да си взема все пак роклята за изписване  , и още щом слязох от колата получих болезнена контракция, което ми подсказваше, че раждането наближава. Мъжът ми вика, ако искаш да устискаш до 01.08, лягаш вкъщи и не мърдаш. (тогава правим 7 години откакто сме гаджета и ни е специална дата  ) Качих се вкъщи и ми се появи пак контракция , 3 минути след първата. Взех да засичам, лежейки вече, появяваха се през 15-20 минути, къде по-леки, къде по-силни и бях объркана дали са истински или фалшиви, все си мислех, че ще спрат. Това беше към 19 часа. Като че ли напук на всичко, така ми се хапваше, толкова много диня изядох и не само, а знаех, че не трябва много да ям вече. Пуснах си този филм Изворът на жените и си търпях контракцийките, а в другата стая мъжете вечеряха. Започнах да редувам и двете хомеопатични, които д-р Михайлов препоръчва при раждане, както и Арниката през 2 часа. Усещах, че ще се ражда най-късно на другия ден и исках да си помогна да е възможно по-безболезнено. Като си лежах, по-рядко се появяваха контракциите, обаче мръднех ли се леко и веднага следваше болезнена контракция. Нямах секундарник, за да преценя колко продължаваха, но май някъде към 10-15 секунди. Към 9-10 часа вече ставаха по-болезнени и само нареждах на мъжът ми какво да добавя и пренарежда в багажа за болницата. Обаче все по-трудно ми беше и да говоря от болка, в един момент помня, че му се ядосах и нещо взех да го нареждам и той вика аха, ясно, че скоро ще се ражда, вече съм ти черен  . Сложи малкия да спи. На мен ми дотъпя филма, и го спрях, реших, че ще ходя на фотьойла да си търпя болката, ама не смеех да седна, все имах усещането, че на главата на бебка ще седна.Беше вече 11.13 часа(спомням си много добре ) и се преместих на дивана, легнала на една страна. Като бях права повече болеше. Взех ръчния часовник на мъжът ми, за да почна да засичам и ...се уплаших, на 1-2-3 минути, контракция от по 40 секунди!!! Полежах малко така, защото от болка не можех да стана. Стараех се през цялото време да спазвам техниките за дишането, но като цяло точно така и ми се дишаше, то тялото си знае как му е най-добре. Реших по едно време, че ще се добера до ВЦ да се изпишкам и там усетих, че като че ли ме напъва и за другата нужда. Съвсем се уплаших и викам на мъжът ми звъни на майка си да идва веднага и да тръгваме. Но всичко това-да ида до тоалетната, да говоря дори ми костваше големи усилия, болката беше вече нетърпима. И най-добре се чувствах вече права, облегната на някой мебел и леко приведена. Добре че свекърите бяха светкавини в идването си, пожелаха ми успех и тръгнахме. (едва се обух и слязох по асансьора, а да не ви казвам как едва влязох в колата и седнах, пак на една страна да не смачкам сякаш бебето). Стигнахме до болницата и звъннахме на вратата, тя е малка частна болница и прилича на къща. Беше ми като на филм, докато чаках някой да ми отвори, се присвивах от болка пак, а мъжът ми се върна до колата за документите ми. Някаква сънена жена ми отвори и попита за какво съм, друга се появи от прозореца горе и тя пита същото, викам си за какво може да съм, ще раждам.  Влязохме и аз се облегнах на рецепция, погледнах часовникът ми и няма да го забравя-0:00 ч. Питахме за доктора, който исках да ме изражда (болницата е негова) те му звъннаха да дойде. Той живее в отсрещната сграда и явно си беше вкъщи и вече спеше.  Разпитаха ме кое как, и се държаха така сякаш си казват, скоро няма да се ражда, имаш поне още няколко часа докато родиш. Никак не бързаха. Разпитваха ме -разкритие, поредност на раждането и т.н., аз не можех да говоря, добре че мъжът ми беше до мен и отговаряше той. Постоянно ме подканяха да седна, но аз не можех да мръдна и само се присвивах на рецепция. Накрая решиха, че ще ме приемат и викат хайде идвайте да пишем. Влязохме в една стая и седнах едва на една кушетка. Мъжът ми отговаряше на всякакви въпроси и те попълваха документите за приемането. Вписаха ме приета в 12.10 ч. Попитах, може ли да легна и те ме изгледаха странно и казаха, ами да, разбира, се. Викам си, абе тези жени не са ли раждали, не знаят ли как боли...Докторът дойде, сънен с подути очи и ме гледа и вика -какво си се излегнала на кушетката, и аз-ами по- малко ме боли така. Той леко ядосан ми вика, следобед като ти казах, че трябва да останеш, ти не. Идвай да видим бебето. Накара ме да легна за ехографски преглед, аз със свити крака, помоли ме да ги изпъна, обаче аз в контракция, викам не мога. Накрая успях и питам как е бебето? И той доста ядосан-ами не знам, не го виждам  , вече е супер ниско, качвай се веднага да те прегледам за разкритие. Питам колко см и той още по-ядосан-Няма сантиметри, слизай, раждаш. Бегом до акушерките, каза има да прекратяват всякакво писане и по най-бързия начин да се качваме горе на магарето. И те ама как, ами процедури, работи? И той им вика, абе тя ще ражда всеки момент, с пълно разкритие е, затова не може да стои на краката си. И супер ядосан ми вика, ей като циганките ей тук пред асансьора ще ми родиш! Ако ти бяха изтекли и водите, незнам. Качихме се бързо нагоре и аз викам на акушерката, аз и епидурална мислех да си слагам, тя ми се смее.  Нямаше време нито за клизма, нито за нощница, събух си сандалите и директно с роклята, с която дойдох се качих на магарето. Започнахме да чакаме контракция, за да започна да напъвам, ама те сякаш спряха. Появи се контракция и така серизно напъвах (на 1 контракция се напъва 3 пъти), чак се дерях с цяло гърло, не виках а се дерях(още ми е променен гласът). Бебето не излезе. Гадното беше, че нямах клизма, и с напъването...знаете. Тогава докторът вика хайде пак, още един напън и ще излезе. И така и стана, дойде втората контракция,  затворих очи, допрях брадичка до гърдите, както бях чела и напънах.И усетих как  се появи нашата красавица-в 00:25 ч.! Тези две контракции с напъни ми бяха като два тъмни тунела, които трябва да извървя. Никога няма да ги забравя.Чух само "женско бебе"! И си заголих гърдите и я поисках. Дадоха ми я за кратко, цялата лепкава, но прекрасна! Веднага изплака! Пъпната връв ни се видя с мъжът ми много красива също, чиста, като нарисувана. Той през цялото време беше до главата ми и наблюдаваше и снимаше. Претеглиха бебка и чухме 3.030, 50 см. Не можех да повярвам, че е толкова малка, с килограм по-лека от батко си! Него го родих на същия стол преди две години. Плацентата ми доста се забави, незнам защо, но в крайна сметка и тя се роди. Доста подробно си огледах и нея. Имах леко цепване както се изрази акушерката, нищо сериозно, но си броих шевовете, че са 5. Не боляха, то си беше изтръпнало там.
 Имаше невероятно съвпадение. Синът ми беше бебе номер 205 за тази болница за 2010 година, а малката бебе номер 205 за 2012! 
Оставиха ме 2 часа на стола на живота Приказвахме си с акушерката, смеехме се, после тя ни остави само двамата с мъжът ми и с него си приказвахме за преживяното. Закърмихме се с Матеа в стаята на 2-3 час от раждането, тя засука веднага и се очертава страстно кърмаче като батко си. Естествено от вълнение не спах вечерта! Всичко мина толкова добре и по-възможно най-естествения ход на нещата, точно както исках аз. Усещах, че този път успях да имам контрол над раждането си! Както и над всяко друго нещо сега-чувствам се много по-подготвена и опитна и нещата ми идват някак инстинктивно и дори не се замислям кое е правилно. Има хора около мен разбира се със всякакви противоречиви съвети, но дори не им противореча или оборвам, правя си нещата, както знам че трябва и всичко се получава много лесно. А не както първия път да се чудя кое как и да правя грешки. Чувствам се спокойна и много щастлива! А и бебка е такова съкровище!  Съжалявам, че разказът ми не е много систематизиран, но се надявам да е бил интересен и полезен.