АВГУСТовска чета намалява, но в замяна сладко бебче душата на мама сгрява!

Белверде, днес за сега съм само с 2 болезнени контракции от онези с болката като при цикъл. Сега видях че съм на преглед на 10ти точно когато влизам в 9ти месец . Мисля да обсъдя с док какво мисли да правим, как ще се ражда....   И така 

Да видим моята 36та как ще е , добре започва с подреждане на бебешорския гардероб  Купихме кутии от Икеа и вече всичко е готово за малкото. Мисля да ходим до Джъмбо тези дни за чаршафчета, ама като не знам матрака колко ще е .....  Леглото и ваничката /плюс нещата около тях/ ще ги взима ММ докато съм в болницата. Това е неговата задача 

Честито на Тралала и Еми!!!
Утре  сутрин ( с кафето) ще се включа за сега лека вечер!

Софи как чак на 10-ти влизаш в 9-ия???

Bleverde,  
Галка, секцио ще съм - да. И въпреки че имам десетки болезнени контракции на ден с по 3 по 1 магнезий док иска да дочакам датата, която е малко преди термин. Била съм готова от към изследвания и нямало проблем ако беб тръгнел по-рано, но планово секцио при добри покзатели на тонове не се правило по-рано от 7 до 10 дни. Та сега стоя с контракции и ходя често на тонове. Като цяло е много неприятно за мен, но пък се успокоявам с това, че въпреки болките ми беб ще порасне голям.

Иначе аз се радвам, че родилите мами няма да напускат още темата - ето сега покрай Ками на Блонди ще научим как да реагираме. С интерес чета и постовете на Д. Захариева и Дидка. Въобще мамите  в първите им дни на грижи са по-полезни от десетките статии в които информацията се припокрива   

И да допълня, че с такова умиление гледам снимките на бебчетата  Толкова са хубави и мекички 

еми_в и тралала  честити бебчета да са ви живи и здрави и много да ви радват    

Оххх, добрах се бамбинки!!!

Първо, ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ОБЕБИЛИ СЕ МАМИНКИ. Да са ви живи и здрави бебоците и бързо да се възстановявате.

Сега около нас какво става. Понеже знам с какъв трепет четях всеки разказ за раждане ще опиша моето.

Както знаете, бебчето беше спряло растежа си от две седмици. На 27 юли- петък, както ви писах, доки установи, че плацентата е много калцирана и реши да ме вземе в болницата за наблюдение. Тъй като имах едно наум, не посмях да ям повече цял ден. Реших, че не е изключено секцио и сметнах, че може да не ям, и след изследванията вечерта, като ме приеме, ако всичко е наред, да хапна чак тогава. Жива и здрава пристигнах вечерта в 6 и половина в болницата с майка ми и мъжа ми. И една огрооомна чанта с храна.   Сакън, да не заслабна.  Иии, така. Погледна ме на ехографа в окръжна и там за мое учудване бебето беше още по- малко. 2350 до 2400. Направо се опулих и още по- притесних. Той каза, спокойно. Припомням, че на неговият ехограф беше излязал сутринта 2810,  а той се роди 2760, така, че доки сгреши с 50 грама само- евала. Както и да е, установи отново, че притокът на кръв е малко. Сложи ме на тонове. Седя и гледа тоновете и вика, ми добре са. Излизам за 5 минути ти стой. Още щом излезе аз сама се усетих по звука на машината, че тоновете спаднаха. Върна се след малко и гледа и вика, аууу, абсурд. 97 тонове при нормални 120 до 160. Трябва да се вадим, за да не рискуваме. Разбира се, аз се съгласих. Бях чувала, че слагат аналгин и ношша за успокоителни. Викам му: "Доктор Бачуров, сега да не ми сложите аналгин и ношпа". Той вика, на никой не слагаме такова, но теб така ще те дрогирам, че нищо няма да усетиш. Свършихме с тоновете и ме пусна да изляза при мами. Мъжа ми беше тръгнал за работа. За сега уж бях само за наблюдение, но ... Излязох аз, мама вече знаеше и плачеше, обадила се бе на мъжа ми и той вече пътуваше на обратно. Стоях около 15- 20 минути. Доки каза, да му оправят операционната, но да знаят, че не е спешно. Накара ме да върна храната и да си сваля златото. След малко вече мъжа ми и леля ми бяха в болницата. Доки каза, хайде. Майка ми вече беше в несвяст жената. Ревеше, много мъчно ми стана. Мъжа ми трепереше и за него ми беше криво. Влязох вътре, в някаква стая. Там ме качиха на магарето и ми избръснаха корема. Не трябвало да има и мъхчета дори. Сложиха ми абокат и ме закараха пред операционната. Казаха да чакам. Излезнаха и ме взеха. Влязох вътре и ме сложиха на една маса да легна, Имаше адски много хора. Не знам, може би около 10 човека около мен. Мериха ми кръвно 150 на 90, толкова високо никога не е било, казаха, че е от уплаха, а аз бях много спокойна. Виснаха една маска над мен и ми казаха да дишам, аз казах- лека нощ. Те се смяха и ми викат- лека. С две вдишвания, и вече спях. Събудих се, по точно, чух си името, викаха ме. Опитах се да проговоря, но не успях, усещах нещо в устата си. Махнаха ми го, беше тръба. Попитах: "бебето, бебето". Доки каза: "бебето е добре". Аз питам: "Колко тежи". В отговор получавам: "2760". Аз питах: "В кувьоз ли е ?!? " Той ми каза не. Това беше. Преместиха ме от операционната в легло, това беше гадно. Започнах да се треса и от това болеше, защото раната беше прясна. Знаех, че на някои така им действа упойката. Казаха, че в стаята ще ме завият. Над вратата в операционната имаше часовник. Опитвах се да видя колко е, докато ме изкарваха от операционната. Стиснах едното око и успях да видя, че е 10 без 10. Направих си сметка, че влязох в 9 часа. Значи всичко е продължило 50 минути. На излизане, видях всички, мама все още плачеше, аз й казах, че не ме боли, само ми е адски студено. Оставиха ми телефона на леглото. Целунах мъжа ми и нея. По- точно те ме целунаха. Казаха, че бебо е страхотен. Закараха ме в стаята и доки дойде с една сестра на мига. Каза й през 3 часа да ми бият теразин или нещо си с Т, което било като морфин. Завиха ме с одеяло. Биха ми успокоителното и започнаха да ми вливат вода венозно. 3 литра ми назначи доки. Каза, че ням да пия въобще. Донесоха ми само една марля и чаша, за да топя и да мокря устните си. След малко всичко ми мина, осиферих се и започнах да звъня. Успокоих мама и мъжа ми. В това време се появи една сестра и я помолих да си видя бебето. Продължавах да звъна, говорих ли говорих. След 20 минути тая сестра пак се появи, аз пак я помолих за бебето. Еее, най- после ми го показаха. Прекрасен, сложиха го да го гушна. Цяла нощ не мигнах и една секунда от вълнение, макар, че го бях гушкала само минутка- две. Редуваха ми дупето, за успокояващите. Ляво- дясно- ляво- дясно. Мога с гордост да ви кажа- НЕ УСЕТИХ БОЛКА. Бог да благослови доктор Бачуров. Верно си ме дрогира. Преди да започне да боли, т.е. де да знам де, кога минава, но явно за около три часа,  защото на всеки три ми биеха и аз се чувствах супер. Цяла нощ говорих по телефона. ВИП- стаята беше страхотна. Много съм доволна. На сутринта донесоха бебетата, за да ги теглят, че имаше кантар в нея. И моето беше там. На мама хубавеца- пу- пу. Видях го отново. В 6 и половина, доки се появи, обясни ми, че е изкарал страшна плацента, в смисъл, много калцирана. Каза, че няма да ме боли, и че вече мога да пия вода. Ауу, много се зарадвах. Каза на малки глътки. Пих леко, но поне пиех водя. Ужасно беше без вода. Пита ме дали съм пишкала, казах не. Сложи ми катетър и веднага го напълних. Не знаех, че в катетъра просто тече. Бях сама в стаята. Стоях и се панирах, кога ще започне да ме боли. Бях на етажа за нормално раждане, защото в секциото, нямаше свободен ВИП. На обяд изписаха едно момиче и мен ме преместиха горе. В стаята имаше още една мами, но тя беше четвърти ден и вече ставаше. Цяла нощ не бях мигнала, но стоях и я гледах как се грижи за бебето си, а аз не можех да мръдна. Вечерта пак ми го докараха, само да го видя. Водиха ми го първи ден, защото предната нощ, малкият се е родил в 9 и 10 вечерта и затова не ми го водиха като ден. Така, че едва 28- ми ми беше първи ден. Спах цяла нощ, като заклана. Момичето до мен, каза, че изглеждам уникално, аз й казах, че не ме боли въобще, а вече бяха минали близо 24 часа. За тях знам, че са най- критични.  Нон стоп ме питаха дали съм изкарала газове. Това било най- важното, за да няма проблем с червата. Еее, пръцнах си, така да се каже по нашенски. Доки ми се обади по телефона и ми каза, ако съм изкарала газове, че мога да пия айрян, пак по малко Спах като заклана втората нощ, за мен беше първа. На сутринта на 29- ти в 7 часа ме питаха искам ли вече да ме раздвижат, това ми го водиха втори ден. Помогнаха ми да стана, некомфортно беше, но не и много болезнено, а като знам каква съм лигла и как от малко рева. Бях отказала вече да ми бият успокоителни, виках си, че ако усетя болка ще натисна бутона, но така и не усетих до края. Вдигнаха ме, виеше ми се свят, оставиха ме 5 минути да седа и станах права. Момичето до мен ахна. Аз ходих нормално изправена. Отидох, помогнаха ми да се изпикая, бяха ми махнали катетъра. Измих се и зъбките също. Забравих да кажа, какво количество кръв изтече отдолу, бедна ви е фантазията, но ми обясниха, че трябва да изтече, и , че това е от плацентата. Сега вече тече по мнооого малко. Сигурно това са т. нар. лохии. Казаха да ме пишат раздвижена. След час ми донесоха и малкият. Бях много щастлива. Стоя до 9 вечерта при мен. Гледах много да ставам, за да се раздвижа добре. Вечерта усетих една буца в гърдата ми и се притесних, но заспах. На третият ден, със събуждането усетих, че не една, а целите ми гърди са в буци. В този момент влезе моят доки в стаята. Беше на смяна и бях много щастлива. Погледна ме и каза: "Ето сега вече ти започва зора." Аз му благодарих за всичко и за това, че не позволи да изпитам никаква болка. Той каза, че операцията е добре, но сега ще видя страшен зор с гърдите. Еее, верно си казвам, цял ден ревах. Малкият не може да суче, защото имам малки зърна, гърдите ми ще се пръснат, буци огромни, на малкият му дават АМ и той просто не може и не може да хване зърното, нито пък знае какво да прави с него. Лекарите ме видяха и казаха, че трябва да се изцедя. Обадих се на мъжа ми и на обяд ми беше купил помпа и подплънки, че всичко беше мокро. Цедях по 10 милилитра, адски трудно беше. Щяха да ми се пръснат гърдите, а аз ревах. Детето ми плачеше, че е гладно, аз имах мляко, да изхраня на всички децата, но не можех да го използвам. Отвориха ми каналите, и тегленето стана малко по- лесно. Всички се пробваха малкият да засуче, за да ме тегли той, но не успяха. Беше прекалено малък. На другият ден се появи страхотна детска сестра. Ооо, като му хвана главата, стисна ми гърдата и просто му я набута в устата. Аз се разплаках, защото той се дърпаше, а тя просто натискаше, но скоро той си свикна. Само да вметна, че сега не ще и да чуе за шише, само гърда иска. Започнахме да цоцаме, но по малко. По 30- 40 минути висим на гърдата, но се изморяваме и цоцаме по има, няма 5 грама, но бях доволна. Цедях се по цял ден. ужас просто. Храня го и до следващото му хранене се цедях, за да не дават АМ. Почети всеки път успявах. Цоцаме и давам изцеденото. Така минаха дните в болницата. Изписаха ни на петият ден- 1- ви август. Вкъщи пак рев, защото аз нямах изцедено, а не исках да давам АМ. Той все още цоцаше по малко и не му стигаше. Заспиваше, но след 5- 10 минути се събуждаше от глад. Така, започнах ходене по мъките. Хранихме се, цедях се за следващият път. Толкова исках да ви пиша, но просто нямах и секунда време. Порегулираха се нещата и вече сме по- добре. Казаха ми в началото да не карам на поискване, защото малкият е малък, изписаха ни 2610. Казаха ми да му давам на режим, поне докато вдигне малко килата. Така и правя. Ама той все си цока де. Храним се добре и днес за сефте имах свободно време за мен. Иначе аз съм пълноценна, всичко ми е наред, ходя си от вторият ден, но от 3- тият вече всичко беше по- лесно, изключвам проблема с кърменето. Мога да ви кажа, имайте вяра и търпение, поне за мен, това беше адски шоково, и не вярвах, че след операция, аз ще видя зор именно с кърма. Сега ставам, дано не съм пропуснала нещо, ставам да се поизцедя, че вече ми капе от гърдите.

Целувки на всички и дано поуспокоя някои от вас.  Извинявам се, ако имам правописни грешки, нямам време да проверявам. Ще пиша пак. Беболинко е добре, аз също. Растем и трябва да се преобличамеее.

Харесвам една приказка, затова ще я споделя с вас.
Когато родиш, сърцето ти напуска тялото си !!!

Еххх, колко се радвам за Емиииииииииииииииии  Да е жива и здрава малката принцеса, а на мама бързо възстановяване. 
А аз днес пак съм щъркел 
Juliet_07 е родила на 3 август в 11:45 своето момиченце Ивайла! 3200 гр, 51 см. Нормално раждане. Да й е жива и здрава принцесата и на нея 

Честито и на Еми и Жулиет!  Живи и здрави бебоци им желая!
Блонди, аз изобщо не чакам до 4тия час, ако на 3тия час беба още спи, я будя да ме изцежда  . Но тя по принцип си се буди максимум на 3я час, хапва и пак отнася!  Най-ми е интересно как дори и да не спи, лежи и си гледа кротко, пу-пу, при Иво такова спокойствие чак нямаше. 
После ще чета и на Ати разказчето, чакаме и другите момичета да споделят!

Блонди единственото, което ми идва наум е да я дохранваш с кърма. Моля да ме извиниш ако повтарям някой, но нямам време да чета.

Честити бебенца на Тралала, Еми и Жулиет, да са ви живи и здрави и с много късмет!

Май така ще опитам, просто ми се струва един сън за целия ден прекалено малко. От друга страна дриска и пишка доста. Утре ще взема Суинг-а на Медела и да видим. Мерси 

честито на новите мами Еми и Жулиет
BabyAti с нетърпение чаках твоя разказ, мислех си колко беше притеснена,то ко ли не би бил в такава ситуация, но се радвам, че всичко е минало добре.Даже ти май си била много по-спокойна,отколкото като пишеше преди това тук. Дано и с кърменето хванете скоро някакъв ритъм без да трябва постоянно да се цедиш

Честита девойка на Емииии, много здраве и късмет им  желая!
НА Жулиет честита мома- много да ги радва, слуша и много да е здрава!

Мъжо днес е почивка и не мога да се вредя на компа  
Честито на всички новообебили се майчета!Да са ви живи и здрави дечицата  
Блонди Анито спеше по 30-40 мин след хранене и после будуване и мрънкане.Когато започнах на поискване имаше период, в който бяхме катъо скачени.Но премина   Но с този сън Камито ме изумява  
И аз си мислех за коластрата, че надали ще имам много да замразявам, ама реших да си питам все пак   Дано не ми пропуснат въпроса, като предния път  
Днес от обяд съм с болезнени, но нмередовни контракции и вече съм   Изтърках пода в кухнята, на 4 крака, с гъбичка и циф, за да го избеля, нищо че всеки ден го мия, но и това беше временно решение за раздразнението ми.Да не говорим, че не мога да отида до магазина без някоя комшийка да ме пита кога ще ходя да раждам.Ще кажеш, че съм ясновидка   Сега разбирам момичетата от предната ми отчетна, които преносваха, как се дразнеха, когато ги питаха постоянно   А аз още не преносвам!!!!!! А аз си бях тооолкова спокойна, че когато му дойде времето ще си родя.Но тези постоянни въпроси  
Месечинке не си прокълната   Струпали са ти се много неща на главата   Говори с мъжа си откровено и задълбочено, нито е ясновидец, нито чете мисли, за да знае как се чувстваш   Мъката от загубата на майка ти никога няма да премине, просто ще се научиш да живееш с нея.Отдай се на чувствата си сега, но и се опитай да визуализираш какво ти предстои- едно малко същество само при чуването на гласа ти ще се успокоява, ще вижда само теб, ще се смее и ще те гледа със светнали очички, с малките си ръчички ще те гушка, така както няма да гушка никой друг; ще ти казва най-сладкото "мамо" и когато те види, след кратка раздяла ще подскача от радост и ще протяга ръчички към теб   Не си прокълната, мила   Ще изпиташ голяма тъга, но и невероятна радост.А това с мъжа ти е временно   Не го задълбочавай повече от необходимото   Гушвам те мноооого  

Оставих я да реве, не се издържа вече, ще се гръмна  Досега яде и заспа в ръцете ми. Спинка сладко. Оставих я и наду гайдата моменталически. Ами, не съм съгласна да ми спи в ръцете нон стоп  Не знам не си е дояла ли, какво, ама просто не се трае така 

Блонди, пробва ли със залъгалка  а навсякъде ли реве, смисъл, ако я оставиш в шезлонга да я подрусаш малко или и там не признава