
За да няма изненади първо да ви покажа снимки от фотосесията на малките. Доста я чаахме но от седмица вече им се любувам: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=10100287717174639&set … pe=1&theater#!/media/set/?set=a.10100287715547899.2517042.36805898&type=1
дано се виждат.
Оги е станал голям калпазан - непрекъснато тичам след него. Белите му от ден на ден са по-изобретателни. Тича като отвързан, с боен вик сякаш на шурм, катери каквото става за катерене - почти няма стълби към пързалка които да не изкачи - сам! (аз треперя на педя зад него). Не го е страх от нищо - ако не успея да го хвана хуква даже към кучета опитвайки се да ги хване за устата...Изяде на селското коте бисквитата, та се наложи да му пускаме посявка за паразити (слава богу чиста!) за паданията - вече не ги броя. Снощи си играха с кака си на нашета доста широка спална и аз само за миг се загледах по кака му, докато той със засилка се плюсна по глава върху крака на въртящия се стол... Но пък е толкова щедър на усмивки - в метрото само геда да се изплъзне от здравата ми хватка и да тръгне да се "здрависва" с пътниците. Маха и на всички вече въртейки с ръчичка сякаш им казва "пълно куко сте"... в резултат на което няма начин да не останем незабелязани
... Ръчичка - не дава : /. Такаа отчетох се относно Огънчо.
Колкото до нас - периодът ми продължава да е доста напрегнат, но не ми се говори за проблеми и ядове...Искам да ви споделя за най-новия си проект...Е май, другия пост - събуди се!
И нашият тича с едно гърлено бойно "ААА", по пързалки много не ходим, но последния път изкачваше една по пързалящата се част. 


. И при нас е ад, ама при вас е една идея повече. Все като гледам времето се вайкам за Плевен и Русе
