Естествено раждане и секцио-положителни и отрицателни аспекти.........

Защо да нямаме право на предпочитания къде да ни шият? 

Little Evil, не знам, останах с впечатлението, че живеят съобразно това, което проповядват, но не знам колко от тях наистина са имали възможността да направят сравнението от първа ръка.

Не знам колко е "назад към природата", във Франция е държавна политика да се намали епизиотомията при нормалните раждания в болниците.

Е очевидно всеки има това право. Но не е редно да се коментира нещо, което не е преживяно.

Iventse, и аз съм с впечатление, че всики държави "на запад" за назад към природата  . Съответно и оплакванията от системата - доста по-малко... Но който иска да си затваря очите.

Здравейте, момичета.
Както се вижда от лентичката ми, скоро ми предстои среща със сбъднатата ми мечта!
Решила съм да родя нормално по ред причини, въпреки че всички около мен ме навиват за секцио. Според мен това е ненужна операция и съм убедена, че раждането на нашето съкровище ще е най - прекрасния момент в живота ми и аз искам да съм активен участник в това събитие.
 Разбира се, правя упражненията за мускулите на малкия таз, но ми е интересно с какво да масажирам перинеума?
Ще съм благодарна на предложения.

Изобщо не говорех конкретно за епизиотомията, тя е само част от това. Тази политика какво точно включва - стремеж към естествено разкъсване или просто избягване на разрез освен ако не е наистина наложителен? Защото има солидна разлика между двете, мисля.


Защо?

А защо трябва задължително да има разкъсвания при нормално раждане?!Много мои познати родиха големи бебоци без 1 шев. Така че, ако човек се настрои за ужасно раждане с разкъсвания, то няма как да протече иначе. Плюс това перинеума е толкова къс, че повече от 5 шева не могат да се направят.
Абе, всеки си знае. За мен аргумента, че след секцио няма да боли като след нормално раждане, е доооооооста неоснователен. И при едното, и при другото боли, ама какво от това?!Аз мисля, че природата си знае работата най-добре.

Ако си мислите, че с настройка става всичко, нямаше да има болни и пострадали по света. Бебетата ми не са големи, ханшът ми е широк- първия път- епизотомия, възстановяване 3-4 седмици, второ раждане- по-леко, но с епидурална упойка- без епизотомия, но с разкъсване, което в момента ме дърпа.

Силата на мисълта е доста надценявана, разбрах го от личен опит при първото раждане. При второто се бях настроила за най-лошото, пък минах по-леко.

Ето това показва моят опит на два пъти нормално  раждала жена. Честно казано, ако можех да си позволя да платя за секцио- бих го направила. Така бих посъветвала дъщеря си- ако някога имам такава.

Колкото до раждането във Франция- имам близки там, не знам дали ще се навият за второ след "нормалното" си раждане. Язък им за арниката, хомеопатията, настройките, йогата и пр. модерни и в този форум практики.

Абе настройване, положителни мисли и т.н....това няма да ти помогне ако нещата се закучат. ) То не виждам и иначе какво ще ти помогне някаква си настройка примерно, че няма да те боли и др. подобни.
Не съм раждала нормално, няма и да раждам така. Но колкото и жени да има, при които е минало "леко"....чак пък толкова леко и просто едва ли е било.

Ми, защо да се настройвам негативно?! Разбира се, че ще си мисля, че всичко ще мине наред, пък Господ да ни пази. Рискове и усложнения има и при двата вида раждания, така че ако тръгнем да мислим какво може да се случи и да се настройваме за най-лошото, то къде ще му излезе края?
Все пак това събитие го чакам толкова време, че хич не ми пука колко ще ме боли. А може пък и да не ме боли толкова. Важно е само Беб да е здрав и да е добре, другото се преживява. Както писах и по-горе, аз искам да участвам активно в най-вълнуващото събитие в живота ми и вярвам, че всичко ще е наред.
И пак повтарям - не винаги има разкъсвания и шевове.

добавям дулите и реждането във вода към списъка  

Майтап ли си правиш или и на теб ти е кеф когато те боли?
Само една позната имам, която роди без шевове /но роди на 21г/

Това вечно наддцакване, кой ще разкаже по-гадна история за раждане винаги ме е хвърляло в недоумение.   Каква е ползата, може ли някой да ми обясни?!  

За мен начина на раждане е дотолкова важно, доколкото начина на раждане има отражение върху взаимоотношенията майка-дете. Не виждам нищо смешно или лигаво в това, да имаш разговор с психолог след секцио или след травматично раждане. Следродилната депресия не е мит, и може да има тежки последици.

Смятам, че жените трябва да бъдат внимателно информирани какви са опциите им и да могат да вземат съзнателно решение какво да правят, да направят съзнателен избор, без натискт и манипулация. Да са удовлетворени от този избор! Няма значение дали става въпрос за вагинално раждане или секцио, важен е крайния резултат. А той според мен трябва да е максимално здрава и щастлива майка и едно максимално здраво и щастливо бебе.

Моето секцио не беше планово, не беше желано, но и не мога да го нарека "по спешност", нищо спешно и нужно нямаше в него. Няма да изпадам в подробности. Като цяло се възстанових... нормално като за след доста сериозна операция. Белега само аз си го знам къде е. Не съм имала усложнения, не съм имала проблеми свързани със самата операция като цяло. Анестезеолога беше кретен, държеше се не много добре и не успя да ми сложи упойката от първия път. Та това общо взето беше негативното в самия процес "цезарово сечение". За след това нещата не бяха много розови, и въобще не говоря за физическо възстановяване. На вас много смешно ви се струва изглежда, но ако тогава с мен имаше дула или ми бяха пратили психолог след раждането нещата щяха да са много по-различни.

Вагиналното ми раждане беше дълго, доста си поревах в един момент (имах дълъг период между получаването на пълното разкритие и напъните, което малко ме демотивира), болеше търпимо, не съм ползвала упойка, не съм имала система. Според някои хора съм се мъчила излишно, но аз не мисля така. За мен си беше напълно ок всичко. Беше много вълнуващо и прекрасно изживяване! Нещо, което не мога да кажа за първото си раждане.

Нямам нито шевове, нито разкъсвания след вагиналното раждане. Родих бебе 3900 гр. Родих на 25 години.

Трудно ми е да изведа накратко всичките си доводи, защо не искам и не бих искала да се подложа някога на секцио по желание. Наясно съм доста добре с рисковете и от двете, преценила съм с кои рискове съм склонна да се примиря и да приема.

Познавам жени, които са избрали секциото без да се нуждаят от такова и са доволни от избора си. Познавам и доста такива, които първия път са избрали да им се направи секцио, но със следващи деца са предпочели вагинални раждания и са доволни от избора си.

Не виждам защо трябва да се дърлите една друга и да се подигравате за изборите, които правят хората!   Никой не върви в обувките на другия...

Нощни очи, напълно съм съгласна с теб. Точно се чудех защо толкова жени от форума с термин ноември, които има едно секцио зад гърба си, сега искат да раждат нормално?!
Набързо момичетата тук оплюха положителната нагласа, която имам. Ама по тази логика хайде сега като тръгна да раждам  да рева докато стигна до болницата ли?
Този спор ще бъде вечен и, според мен, безсмислен. Всеки има глава на раменете си, всеки сам гради бъдещето си и преценява рисковете, които поема.

Не оплювам положителната нагласа, а това, че дори и с положителна нагласа, или каквото щеш друга, нещата не протичат толкова гладко и положително.
За мен е добре да знам и за двата типа раждане достатъчно и да съм информирана, ако случайно се наложи друго.

Аз родих секцио и съм доволна. Не са ме блазнели приказки от сорта "най-великото изживяване" и др. подобни и участие в раждането на детето. Като не съм се напънала да го родя, не по-малко съм участвала според мен, но всеки си има мнение в крайна сметка.
И втория път пак със секцио ще родя и дори не ми хрумва идеята за нормално раждане.

И едно секцио може да бъде велико изживяване и по мое мнение трябва да бъде велико изживяване, защото секциото също помага да се родят деца и нерядко спасява животи! От тази гледна точка би било чудесно да се превърне в прекрасно изживяване... при това не е нужно много за да се случи!

На мен лично ми е тъжно, че не го усетих така, но не мога да върна събитията, нито мога да се насиля да почувствам нещо, което не чувствам.