Първокласници - набор 2005 - 7

Моето момиче е 130 см, 29 кг, 32 номер обувки. Не изглежда едра, нито пък дебела, малко по-висока е от повечето си връстници, но не от всички.
Отчаяно съм опитвала да наложа всевъзможни полезности вкъщи, заради здравословен проблем аз самата трябва да се храня така (много пресни зеленчуци, пълнозърнести храни, никаква захар и т.н.) и всекидневно давам личен пример, голямото дете заради алергия до 2,6 г. не беше опитвало мляко, шоколад, да не говорим за чипосве и изобщо храни в пакетче. Резултатът е, че от всички полезни неща единственото, което и двете е обичат, са овесени ядки с масло и сирене. И това е. Това е единствената полезна закуска, която се приема с охота. Ако е сандвич - пълнозърнест хляб не се приема. Така че мисля да правя това често сутрин, иначе - обичайната закуска (сандвич, кус-кус и т.н), ако хапне нещо междинно - хапне, и после - каквото има в стола. Ще слагам за подхапване плод, ядки и солени бисквитки (от сорта на Хогаренас). За чипса и вафлите - обясних, че ако много иска, може да си купи, но най-глупавото нещо, което може да направи в междучасието е да си изгуби времето на огромна опашка, на която да си даде всичките пари за боклук. Опитвам се да обясня, че така или иначе ще има хубави неща за подхапване в раницата, а по-добре да си спестява парите и да може да си купи играчка или нещо друго, което пожелае (което за един Телец е много правдоподобен довод ). Но какво ще е, ще видим, живот и здраве.

Иначе, една идея за полезна, питателна и издържлива на неблагоприятни климатични условия закуска (в случай, че децата ви харесват съставките) - пълнозърнест сандвич със сирене и авокадо - може и на резени, може и намачкани на пастет. Авокадото е бъкано с полезности, въпреки че малкото ми дете се потриса при вида му:)
Течна закуска и аз не бих дала, а и моята не би яла.

Аз не казвам, че дъщеря ти ще иска да е като другите, а само че ще се чувства странно и не винаги много комфортно /така предполагам и затова примерно не бих дала на моето дете течна закуска; това не изключва възможността твоето дете да си е ок в подобна ситуация /.

А относно това, че и другите ще поискат като вашата закуска .... хм, сетих се за края на един виц: "Дано, дано, ама надали..."    

Сандвич с авокадо ядем редовно,но то след 1 час става ужасно на вид/кафяво/.Дори увит и в хладилника резултата е същия/експериментирах/.

ако е на резени, с няколко капки лимон цветът му не се променя.
Същото е, ако е намачкано, заедно със сиренето. Аз редовно си взимам това за в работата, хапвам го 5-6 часа след като е направен.  Но дори да е без лимон, и да си е променило цвета, на вкус и качество му няма нищо.

Ще поживеем, ще видим! Ще пробваме няколко варианта и накрая ще намерим най-удачния за нас. Дет се вика "Приготви се за зима пък ако дойде лято добре дошло"  

аз също смятам , че децата не са малки и че някои на тази вързарст имат вече изградена култура на хранене и може да не се впечатлят от това което другите деца ядат а в най-добрия случай ще бъде родителите да имат сходно мислене по отношение на храната, ама както каза някой горе.. НАДАЛИ...

мартеа благодаря за идеите.Ще пробвам и с маслини да го смеся.

Цяла година ги гледах на стола как ядат всички .. Понеже Тони беше записан за обяд, а го изчаквах, че сам не го пускаше г-жата
90% от децата както си взимаха тавичките пълни, така ги връщаха. Ядяха най-много десерта ако е паста или директно си купуваха хот-дог или кроасан.
Ужасно малко дечица си стояха и си ядяха... напътствани от дежурния учител...

Та никак не си мислете, че като ги подбере множеството ще искат да се цепят от колектива 
Синът ми до 3г. не знаеше какво е шоколад, ядеше всичко, вкл. всички полезности.. Откак тръгна на градина се започна - това не го обичам (защото някой бил казал), това не ми харесва (защото там не го готвели вкусно), еди какво си не го искам, защото искам някой друг боклук, който е видял да яде другарчето.. и подобни..
И колкото и да обяснявам и да давам примери - вече в магазина сам си чете и си знае какво иска и какво не.. И не мисля, че ще си купува каквото "трябва" от лафката... а каквото всички купуват.. Демек - буклуците са неизбежни.. (освен ако не съм зла и не му давам джобни  )
Но занего самият акт на купуване е тръпка - не толкова какво купува.. просто се чувства голям..
Докато разбере какво да яде ще стане студент 

На мен ми е ясно че всички купуват всичко което видят.Ясно ми е че ще има ядене на щуротии,но като цяло моите не са от искащите,например в хладилника има от шоколадите на парченца,периодично проверявам до кога му е срока да го хапна преди да е свършил, но последно време се налага да прибирам на недостъпно място прясното мляко че прекаляват .Аз ли защото не го обичам,но по литър на ден между другото не ми се струва нормално.
За закуска сандвич със сирене или кашкавал ще издържи, плодове- банан,ябълка също става.

според вас ако детето е само до обяд ще е необходимо ли да носи закуска в случай че закусва в къщи...

зависи от детето
големият ми син закусва вкъщи, яде нещо (до 4ти клас - безплатната закуска или сандвич от вкъщи) в голямото междучасие и след това чак е обяда. обаче в 5ти клас отказа да носи каквото и да е от вкъщи за ядене.
подозирам, че и първолака ще закусва вкъщи и после в училище.
така или иначе винаги са закусвали сутрин вкъщи и в градината, и двамата.

Имаше една много хубава приказка "За да се възпита едно дете е нужно цяло село".
Колкото порастват децата ми, толкова се убеждавам, че е така. Ние също винаги имаме много боклуци в къщи /любезно подарени от роднини/, но и аз ги изхвърлям недокоснати в повечето случаи. Никога не забранявам, а обяснявам и предлагам друго, досега действаше, но вече е трудно. Моят може и да не яде вафла, ако не види, че всички други ядат - става машинално някак.
Би трябвало да няма такива магазинчета в училище поне. Нали първи клас не ги пускат навън. Ще разчитат на сложеното от нас. Но после става страшно, а проблемът е, че децата нямат алтернатива, дори да искат да се хранят здравословно.
Често се отчайвам по въпроса, защото и аз в следствие на здравословен проблем искам да имат култура на хранене, но това е невъзможно в това общество. Не съдя никого, но тепърва ще берем плодовете на безхаберието си!
И аз подозирам, че в стола едва ли ще яде, ужасно е злояд, а и подозирам какво ще е качеството на храната там...

всичко идва от хранителните навици на детето, които са създадени от родителите и както се хранят родителите. смятам, че на тази възраст децата трябва да са научени на самостоятелност.
аз от както спрях да правя кексове и баници, не купувам вафли,сладкиши, кремчета и пакетирани закусчици, салами, филета и др. гадни колбаси, никой не търси у дома-свикнаха,че няма. като ни се дояде сладичко, има сладкарници и се наслаждаваме на мига...не я лишивам и от бклуците, но тя ги иска много рядко...а и аз не съм от тези дето като ми се тръшнат и хайде купувам.
в у-щето няма да има бюфет,всички се хранят сутрин,обед,следобед в стола и за всички еднакво,така че няма как да яде тъпотии, ако аз не й ги сложа, а диркторката сподели,че дори и да не носят парички,родителите пак слгата на децат чипс,солети,зръно,вафли и глупости...не знам какво ще й слагам в чанатата ако пригладнее при положение че ще го съхранява в стаята...

Ами аз не пък не мисля, че всичко, свързано с храненето на детето идва от родителите. Вероятно времето на хранене, броят хранения за деня, количеството храна-това могат да усвоят у дома. Но в никакъв случай не можем да повлияем върху вкуса им!! Например аз обичам  сирене (много полезен млечен продукт), купувам го непрекъснато и непрекъснато го сервирам в най-различни варианти, но.... детето не иска да го погледне дори! Така стои въпросът и с много други неща. От друга страна нито аз, нито таткото сме фенове на рибата, а малката я обожава! Същото е и с прясното мляко.
 Така че, аз смятам, че ние сме длъжни да предлагаме на детето различни неща, то да избира, каквото му харесва и ....да не надценяваме ролята си! 

Точно по отношение на храненето никога не съм имала проблем. Голямото дете прекара цяла година в училище в предучилищна група и винаги си е яла нейната храна, приготвена от мен. Случвало се е някои дни да и купя кифла или баница от баничарницата, но няма нито желание  нито навик да се храни с нещата от училище. По малкото ми дете също го възпитавам така. Прави ми впечатление, че в парка искат да го черпят с бонбони, солети, зрънчо и т.н., но той идва д аме пита и после отива и казва "Мама ми каза че не може" и си отпрашва в друга посока. Т.е. той не ходи да си иска, а хората му предлагат нещо, което той дори не знае какво е в повечето случаи и няма желание да го вземе. Ако все пак иска нещо то е солети и отивам аз да му купя, но е супер рядко.
Сега оценявам какво имахме навремето - страхотна баба която ме отгледа и която ми готвеше всеки ден с продукти от градината си. А сега аз се опитвам сама да компенсирам спрямо децата си това в град - мисия почти невъзможна, но много наложителна.