Любовник?
- Публикувана: 7 авг. 2012, 17:22 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2013, 11:10 ч.
# 975
15 авг. 2012, 10:30 ч.
Прошката идва с времето. Много често без да усетим дори – обръщаме се и виждаме, че онзи далечен момент – вече не ни пари сякаш
Така че към момента на голямата емоция имаш винаги два избора - да избягаш/изгониш или да продължиш. Според зависи...
Виж целия пост
Е, как да няма значение дали прощаваш или преглъщаш! Това са две съвсем различни състояния на личността - преглъщането изключва прошката, а прошката не е преглъщане. А ако намесим и отмъщението...
точно
Ако човек не смята, че е направил нещо грешно, то не му и трябва прошка...
Това си остава за сметка на "прощаващия".
Това си остава за сметка на "прощаващия".
точно
Прошката идва с времето. Много често без да усетим дори – обръщаме се и виждаме, че онзи далечен момент – вече не ни пари сякаш
Така че към момента на голямата емоция имаш винаги два избора - да избягаш/изгониш или да продължиш. Според зависи...
# 976
15 авг. 2012, 10:34 ч.
С времето на едни им минава, при други става по-зле...)
А ако заварите любовника с друга мацка?. )))) развивате ли собственическо чувство към любовника, или не?. )
Виж целия пост
А ако заварите любовника с друга мацка?. )))) развивате ли собственическо чувство към любовника, или не?. )
# 978
15 авг. 2012, 10:35 ч.
Прошката идва с времето. Много често без да усетим дори – обръщаме се и виждаме, че онзи далечен момент – вече не ни пари сякаш
Така че към момента на голямата емоция имаш винаги два избора - да избягаш/изгониш или да продължиш. Според зависи...
Аз на това му викам забрава...Ето, дори и при двама във връзка може да има голямо разминаване в наричането на усещанията.Аз го чувствам като забрава, той-като прошка.Всъщност никой, освен ти самия не знае какво точно е усещането ти към момента на ситуация , година след това или 10 години след.
Mirama ,
аз собственическото чувство съм го избила отвсякъде отдавна-към никого не питая такова.
Виж целия пост
Е, как да няма значение дали прощаваш или преглъщаш! Това са две съвсем различни състояния на личността - преглъщането изключва прошката, а прошката не е преглъщане. А ако намесим и отмъщението...
точно
Ако човек не смята, че е направил нещо грешно, то не му и трябва прошка...
Това си остава за сметка на "прощаващия".
Това си остава за сметка на "прощаващия".
точно
Прошката идва с времето. Много често без да усетим дори – обръщаме се и виждаме, че онзи далечен момент – вече не ни пари сякаш
Така че към момента на голямата емоция имаш винаги два избора - да избягаш/изгониш или да продължиш. Според зависи...
Аз на това му викам забрава...Ето, дори и при двама във връзка може да има голямо разминаване в наричането на усещанията.Аз го чувствам като забрава, той-като прошка.Всъщност никой, освен ти самия не знае какво точно е усещането ти към момента на ситуация , година след това или 10 години след.
Mirama ,
аз собственическото чувство съм го избила отвсякъде отдавна-към никого не питая такова.
# 979
15 авг. 2012, 10:42 ч.
Сигурно е неприятно - все пак се предполага, че има голяма страст, иска ми се да съм единствена. Но и на любовника не му пречи, че ме дели с мъжа ми, затова не би трябвало и аз да страдам особено от факта, че почуква и други. (Много мръсно някак изглежда всичко като си го представя 
)
Виж целия пост
А ако заварите любовника с друга мацка?. )))) развивате ли собственическо чувство към любовника, или не?. )
Сигурно е неприятно - все пак се предполага, че има голяма страст, иска ми се да съм единствена. Но и на любовника не му пречи, че ме дели с мъжа ми, затова не би трябвало и аз да страдам особено от факта, че почуква и други.
(Много мръсно някак изглежда всичко като си го представя )
# 981
15 авг. 2012, 10:56 ч.
Yulichka, струва ми се, че законните половинки някак се приемат по различен начин. )
Виж целия пост
# 982
15 авг. 2012, 11:06 ч.
Ааа, по друг начин, ама и с тях спим, нали? Или ще пробутваме типично мъжкото "не съм я поглеждал от години"...
Виж целия пост
Yulichka, струва ми се, че законните половинки някак се приемат по различен начин. )
Ааа, по друг начин, ама и с тях спим, нали?
Или ще пробутваме типично мъжкото "не съм я поглеждал от години"...
# 983
15 авг. 2012, 11:07 ч.
Не развивам собственическо чувство към никой, но ситуацията в която и да е позиция ме засяга лично.
Съпругата на любовника се приема като даденост и в реда на "семейните задължения". Друга любовница- не.
Виж целия пост
Съпругата на любовника се приема като даденост и в реда на "семейните задължения". Друга любовница- не.
# 984
15 авг. 2012, 11:20 ч.
Аз съм напълно лишена от собственическо чувство към когото и да било, към някакъв любовник пък - съвсем. Не можеш ни да контролираш, ни да отговаряш за действията и мераците на друг човек, собствените са ми достатъчни като отговорност, мерси.
Виж целия пост
# 985
15 авг. 2012, 11:22 ч.
Нима ревността не е точно собственическо чувство? Или вие и ревност не изпитвате?
Виж целия пост
# 986
15 авг. 2012, 11:35 ч.
По всички описания на Що е това Ревност ...да....явно не изпитвам такава. 
Виж целия пост
# 988
15 авг. 2012, 11:48 ч.
Често съм се питала дали бих простила,забравила,преглътнала или както там му казвате.
Веднъж може би ще го направя-втори път никога
Той на мен не ведъж ми е прощавал какво ли не.Какви са мотивите му не знам.
Виж целия пост
Веднъж може би ще го направя-втори път никога
Той на мен не ведъж ми е прощавал какво ли не.Какви са мотивите му не знам.
# 989
15 авг. 2012, 11:54 ч.
Аз винаги съм свързвала силните чувства и с ревност и за мен липсат ана ревност е равнозначна на липса и на другото. Подчертавам АЗ, за да не настане спор пак
Но все пак липсата на ревност значи ли, че ако друга го закача най-общо казано - няма да изпитате нищо?
Виж целия пост
Но все пак липсата на ревност значи ли, че ако друга го закача най-общо казано - няма да изпитате нищо?
Препоръчани теми