Нарекох те Фериха ~ 156 ~ В очакване.......

Много си готЯна, подписа ти е трепач.

Как се смеят на детето те за да го качат в нета са го снимали

Ами сега като Мехмет няма да участва, Сехерлита какво ще прави. Ще се върне при брата на Гюлсум ли?

Мерси, Ангелче 

 Една страхотна песен за Фериха и Емир

      Наистина е страхотна

Здравейте!

Привет на всички и от мен!

Хубав беше денят ви, нали?
Лятото е към края си, но ни радва все още с топлата си слънчева прегръдка.    
Нека вечерта да е прохладна, а жегата да остане само в хубавите спомени от емоциите днес!



Беше ми приятно и интересно да прочета всичко споделено и днес. Благодаря  ви!       

Докосването ми до тази история в сериала, вече придоби въздействието на магнит...такова силно привличане, само за миг да се сетя за него и край...с часове, мислите ми все към него бягат...
А като съм и тук в темата, вече това въздействие е особено осезаемо...

Мислих си за моментите на близост между Емир и Фериха...първото случайно докосване, после онова желаното, чаканото взаимно докосване...
Любовта им тепърва прохождаше като малко дете, устремена и жадна да я има, да опознае и да бъде опозната, толкова силна, че безстрашна до наивност...отново като малко дете...



Толкова много губим пораствайки...да, научаваме много неща, можем много повече неща, но загубваме и голяма част от свободата на мислите си, на желанията си да преследваме целите си като за първи път, какво се случва с духа ни на експериментатори, изследователи, откриватели...

Мислите ли, че и с любовта ни се случва това, когато и тя пораства с нас?
Започваме ли да не виждаме другия с онзи поглед от първият път?
До момента в който той се загуби някъде или се слее с всичко около нас...

Колко порасна и любовта на Емир и Фериха?



Тези двете дами от екипа, така ми преобърнаха подредените до момента понятия, за любовта и не само, че и аз като малко дете, започвам всичко отначало...да виждам, да научавам, да разбирам...

До колко ли ще порасна и аз с 3-ти сезон в този нов и различен прочит за една любов в един живот?

Времето до старта наближава, а аз все още имам герои, които чакат ред...
Реших да се спра на Мехмет...

Рядко има герои, които се опитвам да харесвам въпреки всичко, ама те така усърдно ми пречат, при това успешно.
Голям ми е калпазанин   ама, какво да го правя...бесувам, бесувам  около него и с него, ама ми минава накрая...какво да правя, като съм една разбираща натура...



За сега приключвам, че ще се наложи да редактирам началото на поста си докато го публикувам...

До по-късно... с нещо за Мехмет...

Марги за поста ти 

Добро утро!

"Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота."/Павел Вежинов, "Нощем с белите коне"/

Заповядайте:

Добро утро 

Вани,    мн ми хареса мисълта , която си постнала.

Добро утро!

Вани,     

Успешен ден!

Добро утро

Романтичка     

Приятен ден

Здравейте  и благодаря за превъзходно поднесената закуска, придружена с чудесна любовна мисъл.
Чаги като малък.