занималнята в 1-ви клас - необходимост или удоство за работещите родители !?

Да. Всички материали които купим за детето се оставят в училище. Тетрадки, пластелини, боички, сметала, тоалетна хартия, домакинска хартия, блокчета, несесери, резервни обувки за училище и т.н. всичко се дава още 1 учебен ден. Детето ходи на училище само с раничка в която има вода и храна за деня.

Става дума за предучилищна, нали?
Детето ми е колкото твоето - две години беше подготвителна в ДГ, не сме правили диктовки, букви не е писала. Учебниците бяха отворени всеки ден следобед на урока, на който са били и всеки при желание можеше да си ги взима. Както и се взимаха, когато имаха домашна. Никога не съм си мислела, че когато работя с детето си у дома, върша нечия работа.
Няма изискване да се чете и пишат диктовки преди първи клас, така че успокой се, не си свършила работата на учителите, те са ти предложили, ако искаш да надграждаш.

Ако учителите работеха на този принцип, за парите, които получават, трябва само да стоят в класната стая и да гледат как децата си играят. Всички колеги имат часове за консултации, на които много рядко идва някое дете, дори след като му е казано изрично. А примерът, който Estell  даде, беше много неподходящ.

Estell, не знам какво работиш, но да знаеш, че далаверата в учителската работа е много голяма  . Това, че учителката ви е казала да работите нещо вкъщи, ме навежда на мисълта, че детето има нужда от индивидуална работа, каквато в училище не може да бъде проведена.


А на вас не ви ли се струва ненормално това? Защо го допуснахте? Всъщност, за 1 клас ли говорим, или за ДГ?

Вероятно за предучилищна... Какви диктовки, ръкописни букви, че и работата на учителя да вършите вкъщи  И ние не сме имали вкъщи никакви "учебници", то и няма такива за подготвителните групи, работи се с учебни помагала и тетрадки...

  Като се зачетох по-внимателно, разбрах че всъщност става дума за подготвителен клас. Така фактът, че учебниците стоят в училище намери своето логично обяснение. В такъв случай госпожата по-скоро е искала да ти помогне, като ти предостави  учебника ( аз бих го нарекла по-скоро тетрадка или помагало) за безплатно ползване вкъщи. Ти защо реши, че го е направила, за да вършиш нейната работа? Пък и тетрадката не е само една.

И при нас ( макар че синът ми изкара подготвителна група в детска градина, а не в училище), тетрадките всеки ден бяха поставяни върху шкафчетата на децата, отворени на страницата, на която са работили през деня. Вземали сме необходимото, ако е имало нещо за довършване вкъщи.

В подготвителен клас децата не се учат да четат и да пишат. Там не се правят диктовки. Всичко това не е задължение на учителката, така че не си свършила ничия работа. И какво точно си е доучвало детето цели три часа след училище? Че те в първи клас при пет учебни часа на ден не се събират 180 минути. В клас децата се движат по определена програма. Научаването на допълнителни неща, които не са включени в нея става в школи, курсове, клубове или вкъщи.

Оле, момичета не ви ли писна от такива? Че и тук във форума да им обяснявате?!
Просто се погнусявам като чуя, че някой се пази да не изземва функциите на учителя спрямо детето си или, че учителят не си е свършил работата. Познавам на живо такива хора....

 Все едно си се изказала вместо мен, Пипи! 

На мен ми е писнало, но от недоволните. Все нещо и за нещо някой им е виновен.
Четейки темата се замислих за неща, за които никога преди това нямаше да се замисля.

Например, че детето ми ще стои в занималнята  и няма да си напише домашните- ами първо от него ще търся сметка. Какво е правило цял следобед?
Защо детето ми трябва да очаква учителката да му виси на главата и пише с него? По тази логика колко учители трябва да смени? Същото се отнася и когато е вкъщи. Какво има за обясняване, какви функции на учителите трябва да се изземват не ми е ясно? Има си учебник, сяда прочита урока, има допълнителни материали за всичко, което учат в интернет. Сяда, чете, пише.  Затова се ходи на училище, за да слуша учителя/ката там, а не да гледа какво прави Иван или който и да е.

80% от родителите в класа на дъщеря ми пишеха домашните с децата си, включително и разкази, преразкази и т.н., е..., какво? Това не е помощ, нито изземване на учителски функции- учителите учат учениците да се научат да си пишат домашните, а в повечето случай родителите пишат домашните! Това съвсем не означава, че не следя дали е усвоила материала или си е научила урока. Но щом на въпроса какво е съществително,напр. ми отговаря не с изброяване на думи, а с дефиницията, значи е била в час.

 Не мисля, че учителите, които преподават на моето дете са по-специални, но за пет години(вкл. и предучилищната група) никога не се е оплакала от някоя госпожа  и се надявам да не се случва- няма значение дали е млада или стара, грозна или красива. Въпроса е с какви нагласи е човек към човека, какви очаквания има към него?
Състезателните задачи по математика, школата по математика и изобщо всякакви извънкласни занимания са си друго нещо. Там очакванията са си мои и нейни, труда - също.

Става въпрос за предучилищна група в училище, не в детска градина. Там, поне според учителите, подготовката била много по сериозна. Някои от децата в класа, четяха гладко и пишеха диктовки по половин страница. Учителите ни говориха, че това не било детска градина, не са там да играят, а да учат, да се научат на дисциплина и ред. Учебната им програмата била много тежка, имало много материал за учене и т.н. След училище учителката ни обяснява колко са напред с материала някои деца. Всеки ден имаха домашни от 1 до 3 стр. И майките останахме с впечатление, че обучението е доста сериозно, и в 1 клас, вече трябва да са се научили да четат и пишат. Други майки с по големи деца ни споделиха, че на децата им било много трудно в 1 клас, понеже тепърва се учили да сричат и изоставали от другите деца, повечето от които четели гладко и пишели ръкописно. А имаше деца от ПГ които изобщо не разпознаваха ръкописните букви, а други пишеха диктовки. И това в един клас. Според мен децата трябва да се учат всички еднакво, а не едни да пишат диктовки, а други да пишат печатни букви и то ако поискат. Не ни разрешаваха дори да погледнем тетрадките на децата, които използват в клас. А на някои деца им се показваха тетрадките за пример. Ако някоя от майките се добереше до тетрадката се оплакваше, че била празна. Или втория срок детето още било на втория лист и пишело наклонени черти. 1 година бяхме много доволни от госпожата, понеже всеки ден ни информираше как се развиват децата, какво са учили, как са се справили с материала, показваше ни тетрадките, и обясняваше подробно за всяко едно дете, негови особености, неща които умее и т.н. Ако имаше проблеми с детето коментираше с родителя как да разреши проблема и т.н. На няколко пъти оставахме след часовете и ни демонстрираше, какво знаят децата. Всичко беше еднакво за всички. Всички вървяха заедно и нямаше делене. Втората година каквото и да питах за сина си, госпожата нямаше какво да ми каже. Или повтаряше едно и също. Същото ми споделиха и другите майки. Децата се оплакваха, че през повечето време се занимавала само с няколко деца. Ако децата не кажели на госпожата, че са свършили това което им е дала за писане, изобщо не им поглеждала тетрадките и някои деца се възползваха и стояли в часовете без да правят нищо. Някои от майки се оплакаха, че тетрадките на децата им били празни. Само на мен ли това ми се струва нередно. 

Аз бих ви посъветвала да си следите децата лично. Знаете, че един учител не може да се хареса на всички родители, защото и изискванията им са различни, следователно той нито ще се промени, нито ще го смените. Обаче времето си върви, информацията за усвояване се трупа и когато дойде време да се покажат знания, никой няма да ви иска обяснение каква е била учителката ви в първи клас или в четвърти, или в седми. Просто мечтата на детето ви няма да се сбъдне, а вие ако искате, търсете виновен.
Затова - следете ги лично и считайте, че ангажиментът за знанията специално на вашето дете е основно ваш. ОК, може да се случи да попаднете на някоя невероятна учителка, която обожава работата си и я върши до свършване, дето се вика. Но това е късмет - не разчитайте на него, когато става въпрос за децата ви.

Може би бяхме разочаровани майките, защото чувахме много хубави отзиви за този учител. Казвам майките понеже сме много единни. Докато децата са на училище майките се събирахме и коментирахме и споделяхме. След училище децата докато играеха също бяхме заедно. Така, че това е мнението на повечето майки от класа на сина ми. А не на някоя недоволна майка. Разбирам, че жената е пред пенсия и е писнало от деца, но поне отношението да беше еднакво към всички деца. Дори смятам, че учителите трябва да ги пенсионират по рано. На 60г. вече не могат да се справят така както на 30г. примерно. Да не говорим, че вече нямат нерви и им идва много тежко. Добре, че тази година ще сме при нов учител.

И правилно  


Макар че, от друга страна, мен навремето никой не ме е следил вкъщи и не ми е помагал... не винаги случвах и на добри учители и пак, като имах желание, се справях с всичко... Мисълта ми е, че до голяма степен нещата зависят и от самото дете. Факторите - учители, родители и т.н. не ги оспорвам естествено.

Естел, тази учителка тотално ви е объркала и опредено на тази госпожа- учителка отдавна й е минало времето за пенсия, щом е занимавала децата по подобен начин -има едно детско филмче "Децата на Чоки" http://vbox7.com/play:978fe42103Жената си е правила някакви експерименти с малчуганите....Бих и търсила сметка за това, че не работи по програмата, спусната от МОН, а не че ми пренебрегва детето.

   редактирах се

Това по никакъв начин не променя нещата. Независимо дали става дума за предучилищна група или клас, ДОИ за предучилищното възпитание и подготовка са едни и същи и в тях не се предвижда ( или изисква) децата да се учат да четат и пишат. Това се прави в първи клас.

http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/p … hilishtno_obr.pdf

За мен проблемът във вашия подготвителен клас е по-скоро различното отношение към децата. Много ми е интересно с какво са се занимавали останалите деца през времето, през което можещите да пишат са правели диктовка. Колкото и да е подготвено едно дете на тази възраст изписването на половин страница ръкописен текст ( независимо дали е препис или диктовка) отнема доста време. Това означава пренебрегване на част от децата, докато друга част от тях се занимават с неща, които не са част от задължителната подготовка.
В училищата се води клас (паралелка ). 

Едно време беше друго. Имаше съревнование между класовете, за учителите по някаква причина беше важно да има успеваемост, дисциплината беше на ниво, учебниците бяха нормални - и това беше правило, а не изключение. Сега доста неща са с краката нагоре. Вероятно ще се оправят, ама ... не за нашите деца. А те, нашите деца, сега са ученици.
От друга страна, децата са си деца. Колкото и да са мотивирани, нормално е да ги помързява, да се опитат да изклинчат, да се възползват от това, че "госпожата не е казала". А тя госпожата, в масовия случай, си гони някакво средно ниво. С новия закон за преминаване с двойка, може и този труд да не си прави ... Абе, проблемът на давещите се е проблем на самите давещи се. Една от учителките тук го каза по-напред по отношение на занималнята, но то изобщо си е така в днешно време. Затова - върши си работата сам, за да нямаш после ядове