Къде да отседнем в Родопите и какво трябва да се види непременно! - 2

Време е и аз да споделя за почивката ни из Родопи

Ден 1- Посетихме Бачковския Манастир, а бе...съгласна съм с вас...не усетих, това което очаквах Не знам, наистина обстановката около манастира, просто толкова ме разсея, че бях забравила къде отивам...Имахме няколко часа преди автобуса за Хвойна и все пак решихме да хапнем и да се разходим наоколо. Над ресторант Водопада минава една пътечка, която води до резерват Червената Стена. Там като тръгнахме по пътеката стигнахме до едно водопадче, явно беше доста познато, тъй като имаше много хора...аз не го знаех и останах доста изненада. Прекрасно местенце, толкова ми хареса, че набързо забравих за разочарованието от посещението на манастира.
След това се запътихме към цел номер две, а именно село Орехово. Там бяхме за две нощувки, спахме в къща Рая. Останах очарована от стопаните и от вкусотиите, които ни приготвиха. Къщата е много добре направена и поддържана, стаята ни беше топла и толкова ми беше удобно в това легълце  Нямам никакви забележки  Тъй като вече беше късен следобед решихме само да разгледаме селцето и да посетим водопад Скакалото, който беше пресъхнал, поради липсата на дъждове 
Ден 2: Целта ни беше Чудните мостове. Тръгнахме към 8:30ч през пътеката минаваща хижа Кабата. Отне ни около 4:30ч да стигнем до мостовете, като доста си почивахме  За мостовете мисля, че е излишно да казвам колко величествени са. Винаги съм си мечтала да ги посетя, завладяха ме в секундата, в която ги видях  Там хапнахме и поехме обратно към Орехово. На връщане минахме през Цирикова църква и Костен камък. Ако имате възможност посетете ги, няма да сбъркате. Точно това харесвам на преходите, дори в повечето случаи крайната цел не ни впечатлява толкова, колкото самото преминаване и достигане до нея. Прекрасна природа, невероятни гледки, не ги заменям за нищо
Ден 3: Запътихме се към Широка лъка. Там спахме в хотел Калина ( благодаря на Синя слива    ) Уютно и чисто хотелче с много любезен персонал ( имаше едно по нисичко момченце....е много забавен беше  и толкова любезен Тъй като стигнахме по обед решихме да хапнем набързо и да не губим много време, защото бях решила да посетя селото на дядо ми - Върбово. Преди Върбово се качихме до скала Момата Баща ми ми е разказвал легендата за скалата и заради това исках да я покажа на ММ Върбово, ах Върбово  Толкова красиво селце запазило своят автентичен вид. За съжаление е обезлюдено и доста от къщите се рушат, но все така прелестно със своите махали пръснати из всички посоки и заемащи толкова голяма площ. За съжаление не успях да стигна до махалата ни, много ми се искаше, но толкова бях объркана    Срещнахме много любезен човек, който ни разказа общо взето цялата история на селото. Единственото за което може да ме е яд, че не взех ключовете за църквата ( един човек от селото ги държи), за да я разгледам отвътре. През почивката ни се запознахме с толкова много хора и им разказвахме откъде сме минали и всеки втори, който чуеше че сме били в това село ни казваше колко красива е църквата. Как стенописите за толкова запазени, все едно вчера за рисувани.  Както и да е, тръгнах си с толкова хубави и топли чувства от това прелестно място сгушено в Родопи.
Ден 4: Поехме рано сутринта с автобус до Девин. Крайната ни цел беше Дяволско гърло. За огромно съжаление тук изпитахме затруднения с предвижването с обществен траспорт. Решихме да тръгнем пеш и евентуално някой да ни качи до Дяволско гърло. Е не беше трудно, 40мин по-късно вече бяхме пред пещерата и чакахме да отвори за посещения. Честно казано не ме впечатли особено...може защото не знаех какво да очаквам и не бях прочела допълнителна информация за нея, и може би заради това останах малко разочарована. Разгледахме пещерата и поехме по червената пътека към село Ягодина. Преходът го изминахме за около 1.30-2ч не помня и аз точно  Там се настанихме в хотел Ягодина. Хотела не е лош, чисти и топли стаи, хубава кухня в ресторанта и отзивчив персонал. От селото поехме към Ягодинската пещера. Пътят се извървява за около 30-40 мин макс. Отново селото е заобиколено с невероятни гледки и природа. Ягодинската пещера е просто разкошна! Не мога да ви опиша, аз вътре постоянно възклицавах  Толкова ми хареса, че ми се искаше повече време да остана вътре  От пещерата поехме към Орлово око, по маркираната пътека, която за съжаление и аз не разбрах къде точно я изгубихме  Но към Орлово око се изкачвахме по едни камънаци, беше някакъв ужас ...и все пак стигнахме живи и здрави  По пътя видях няколко сърнички  Решихме да изчакаме залеза  безумно красиво беше и се радвам, че взехме това решение...въпреки че толкова бързо се смрачи, че докато стигнем селото доста ми трепереха крачката...тъмница, пълнолуние  само си представях как някой вълк започва да вие и тогава на бегом щях да го взема маршрута 
Ден 5: Поехме към Смолян  Бяхме решили да посетим каньонът на водопадите за другите забележителности нямаше да имаме време....и тук ще прекъсна, че стана доста дълго Ще довърша утре 

besyto, а с дъщеричката ти ли правихте прехода? Че на мен ми се въртят в главата да правим някакви чудеса от храброст и не знам бебето колко ще издържи на напъна Ще чакам с интерес края на пътуването ви. Съпреживявам го:) Ние ходихме в Триград и Ягодина като бяхме двама, а сега сме планували Кръстова гора и околността, та.... 

Rain*, къде ги намерихте цели трима гайдари 

besyto, страхотно звучи, чакаме края 

Не, бяхме сами Не си представям как би издържал малкия на тези мъкнения по автобуси и т.н. Особено пък прехода към Чудни Мостове беше почти 20км в едната посока   Така щеше да се изнерви малкия от този път, че сигурно щяхме да се откажем още на половината    Всичко зависи колко големи преходи смятате да правите. Но аз не бих се наела да ходя с нашето диваче все още 

besyto, страхотен разказ! Чакам и аз продължението.   

Не знаех за този водопад над Бачковския манастир, нито за черквата във Върбово. 

jul, шефовете ги намериха и те ми ги пратиха.    Беше изненада и то каква!!
Пропуснах да спомена, че тогава ми беше рождения ден и водена от вътрешното си убеждение, цялото пътуване с точките и местата за посещение, бяха планирани месеци преди това.

Много държах някой да свири на гайда, баш на празника ми. Тъжно ми стана, като не можах да намеря кръчма, но реших, че все пак нещо може да стана и там на място да си намеря... И то стана много по-добре - трима гайдари само за мен - пяха, свириха и правиха компания цели три часа и половина. Е няма такъв кеффф ви казвам! 

Църквата "Св. Георги" в с. Върбово е изключителна, а стенописите вътре, за някои от които се предполага, че са дело на брата на Захари Зограф - Димитър, не са мръднали от 1872ра. Има още много любопитни подробности, които бай Кольо (той държи ключовете) разказва с вдъхновение и удоволствие.
В началото на асфалтовия път към Върбово, съвсем под "Момата", в едно заградено място живеят глиганите Груйчо и Горчо Познават си имената и обичат ябълки.

Снимка от църквата

Това е много красиво.

besyto, много увлекателно разказваш и с нетърпение очаквам продължението на разказа ти 

Впечатли ме и казаното от Verdad.   Не бях чувала за село Върбово и сега се поразрових и прочетох за него. Задължително ще го посетим. 

Ох, прекрасна е тази църква! Дълго време ще ме е яд Но надявам се скоро време пак да се завъртим в този район и този път си обещавам, че ще поискам ключовете  

Глигани не видяхме   Но разбрах, че имало навремето развъдник на муфлони и имало 2-3, за които разбрах, че все още могат да се видят из района  

Благодаря ви Ще гледам да го завърша довечера...

Ключът за църквата всъщност е един единствен, ето го, а за цветовете и съхранението на стенописите тайната била разтварянето на боите в мляко Вътре има масонски символ и икона на Богородица с шест пръста. Основните греди също са останали непокътнати през годините защото, както разказа бай Кольо, дърветата са сечени при новолуние.
Из махалите на селото (десетина на брой) са снимани сцени от "Време разделно", носят имената на родовете, или пък на местата, от които са пристигали заселниците. Повечето са достъпни само с подходящо превозно средство или пеша, но до църквата има асфалт.

Много магия има в това място. Още една снимчица.

Охо! Ето къде ще отидем догодина

Благодаря за споделеното за църквата!

Записвам се да следя и прочета всичките 42 страници.
С мъжа ми искаме да отидем до Златоград без дечурлига, но ще се оглеждаме и за други оферти  

Okolo село Баните какво ще ни препоръчате да разгледаме понеже по Нова година ще сме там?