Истанбул на К.о.т.к.и.т.е. - 13

Така, започвам втори опит за пътепис. Хич не ме бива, но няма как да се търсят писателски заложби в човек с инженерно образование. 

Тръгнахме в 21 часа. За пръв път водачката на групата не беше покрай автобуса, за да се запознае с нас и да ни посрещне. В автобуса все пак се представи. Трудно може да се срещне по-намръщен и неприветлив човек. В началото просто я игнорирах, но на връщане показа и злобата си.  Това беше и най-смрадливото и неприятно пътуване, което сме имали. Автобусът имаше климатик, но той се пускаше за по 5 минути през 20-30 минути. Разхладиш се за момент и след това "се пържиш в собствен сос" до следващото 5-минутно разхлаждане.    Странно разбиране за климатик.    Спирам да пиша за фирмата, че пак започвам да се ядосвам. Не е имало нещо съществено, но дребните неща развалиха доста екскурзията.

Пристигнахме сутринта. Настаниха ни в 3 хотела. Ние бяхме в Чевре. Нямаше свободни стаи и прибрахме всички куфари и сакове в една стая. Налагаше се на обяд да се появим в хотела и затова тръгнахме на самостоятелна пешеходна обиколка из историческия полуостров. Поради ранния час решихме първо да се разходим по крайбрежния булевард Кенеди - любимо място, което никога не пропускаме  . Слязохме през празните, но отворени ресторанти на Кумкапъ и минахме през рибния пазар, където всички тави бяха пълни с лед и очакваха рибите.    Този път разбрах и какви са тези спукани балони, навързани на въженца над водата. Оказа се, че това са стрелбища като в лунапарк.  Вървяхме покрай морето до малката Света София. За съжаление беше затворена в този ранен час, а не ни се чакаше до 10 часа. Разгледахме я само отвън. По-късно на мъжа ми му се наложи да се върне до хотела и е влязъл вътре, но беше разочарован. Стъкления под е бил покрит с килими и са вдигнали само едно крайче, за да види руините отдолу. От там минахме покрай Синята джамията, пред която имаше невероятно големи опашки от туристи, през Хиподрума - също целия в туристически тълпи и отидохме във Водохранилището, защото приятелите ни не бяха влизали. Бяхме щастливи, че не е сред най-търсените туристически забележителности, но хората вътре бяха в пъти повече от първото ни посещение. От там тръгнахме към медресето на Джаферага. Много приятно местенце! Надникнахме във всички стаи. Заради ранния час нямаше живот в него, но пък всичко беше отворено и на наше разположение. Появи се един млад мъж, който видимо се зарадва, че някой се интересува от ебру. Заведе ни в галерията към медресето и ни показа как се прави. Безплатно е, а галерията е държавна. Разбира се, не издържахме и купихме нарисуваната картина и по този начин си платихме, но това можеше да бъде и едно съвсем безплатно изживяване.    От там минахме през Соук Чешме и влязохме в тюрбетата в задния двор на Света София. След това видяхме и новия шадраван пред Света София. Хубаво е направен, но може ли така да го заградят с грозни колци и въженца?    Като не искат туристите да пипат мозайките, да помислят за някаква красива ограда. Надникнахме и в рамазанските павилиони - имаше разкошни шалчета, сувенири и др., но всички бяха много скъпи. Все пак бяха от типа "художествени занаяти". Времето напредна и по уличката покрай любимия на цял форум ресторант Ортаклар се отправихме към хотела. Този път видях, че красивата бяла сграда, която е на Хиподрума и служи за ориентир при намирането на ресторанта е музей, а не полиция както си мислехме. Явно заради многото хора, които бяха в този район по време на Рамазана, там са паркирали полицейските коли и затова сме се заблудили. Купихме си вода, лимонада и кисело мляко от супермаркета, минахме покрай Колоната с железните обръчи, входа на Капалъ-то, джамията Баязъд, Университетската врата и след малко стигнахме хотела. Бяхме с твърде малки очаквания, но пък се зарадвахме, че хотелът е приличен. Дори беше по-добър от тризвездни, в които са ни настанявали. Закуската също беше прилична и по-богата от други места. Ресторантът беше на последен етаж и имаше красива гледка към Мраморно море.

След кратко освежаване, тръгнахме към спирката, където се очакваше да мине микробуса за Истанбул Аквариум. По нищо не личеше, че точно това е мястото, но все пак се качихме  . Шофьорът ни даде и някакво талонче с написана цена 85 лири за 4-ма. Аквариумът беше прекрасен. Съветвам да разгледате внимателно всяко възможно кътче, където ви чака поредната изненада.  Във водата има потънали кораби, във фоайетата най-различни врътки и копченца, които любознателните могат да пипнат. Имаше дори и корабни койки, в които мъжете полегнаха и казаха, че са забравили за всички болежки, които заради егн-тата вече хич не са малко.  И тъй като не сме броили колко са залите, точно решим, че следва изхода и се оказва, че сме на поредното вълшебно място. Всъщност в сградата се влиза директно на най-горния етаж. Там големите аквариуми се виждат отгоре. Около Босфора са наредени дворци, крепости и джамии. След това се слиза на етажите надолу и вече аквариумите са около теб. Огромни са. Рибите все едно плуват до теб. Потъналия кораб, който в началото видяхме отгоре, вече е край нас.    Накрая бяхме и в подводницата на Капитан Немо, като във всяко едно от прозорчетата се вижда какви риби плуват на съответната дълбочина. С други думи - разкошно място, което трябва да се посети.

Свършихме около 18 часа и тъй като нямаше микробус в близките часове, тръгнахме към спирката на влака. Ходи се 30-35 минути. Има много приятен парк, през който може да се мине, но явно е нов и с много малко дървета. Заради сянката се наложи да вървим по улицата. Видяхме и входа на платения плаж, но не сме правили опити да надникнем. От влака слязохме на гара Сиркеджи. Красиво е изрисувана, но е доста занемарена. Започнали са да я реставрират. Предполагам след това ще "блесне". Отчетохме се при лодките с балък-екмек, качихме до средата на моста. Там си купих пилаф с нахут, който не беше никак лош, а и нямаше как да не ми се услади след като преди това само ги гледах как похапват рибните сандвичи с туршийка в чаша.  Вече се стъмни и тръгнахме в посока Хиподрума, за да видим рамазанската програма. Минахме през Гюлхане, през красиво осветения шадраван и двора на Синята джамия, където молитвата продължаваше. Сцени имаше на няколко места, но не бяха това, което търсехме. Твърде уморени и разочаровани, че няма пак танцуващи дервиши или военен оркестър, се прибрахме в хотела.

Втори ден:

След учудващо приличната закуска (имаше дори нес кафе  ), се отправихме с трамвая към фериботите. Качихме се от Еминьоню към Юскюдар. Искаше ни се да ползваме ферибот директно до Бейлербей, но не намерихме такъв за времето, когато ни е удобно. Бях си набелязала да видя и джамията, построена от Мимар Синан, която е срещу пристанището в Юскюдар, но беше цялата в скеле. Качихме се на автобус, който ни закара пред двореца Бейлербей. Красив е и интересен. За да се стигне до входа, се минава през дълъг тунел  . Има красива градина. Имахме късмет, защото 1-2 минути след като стигнахме имаше група с екскурзовод на английски. Дворецът е най-вече с цел султанът да приема там гостите си. Няма харем. Има само 3 спални и много приемни. В главната приемна има и фонтан. В този дворец са живели под домашен арест до края на живота си майката и брата на султан Абдул Азис, защото са се опитали да го убият. За разлика от Долмабахче, всички експонати в двореца блестят от чистота.    Билетът е 20 лири. Въпреки, че в сайта са посочени цени за снимане с фотоапарат или камера, на място се оказа, че не може да се снима. Друго важно - влизането в музея не е с врътки, отварящи се с бар кода от билета и явно затова се опитаха под строй да ни изведат навън. Не се връзвайте на това. Ние се спряхме в тоалетните и после на спокойствие разгледахме градината с шадраваните, павилионите и т.н. Явно се страхуват някой да не се промъкне повторно в двореца, което не е никак трудно. 

След като се насладихме на градината, тръгнахме през квартал Бейлербей към автобуса за Чамладжъ. Не сме търсили къщи от сериали, но по уличките видяхме много красиви реставрирани стари къщи. Кварталът е много спокоен, приятен и красив. Качихме се от последната спирка на автобус 14 Ф. Попаднахме на невероятно услужлив шофьор. След като се опита да ни обясни нещо на турски и видя, че нищо не разбираме, спря на място, където няма спирка и ни каза да се качваме по тази улица. Въпреки стръмността ѝ, не сме се качвали повече от 10 минути и стигнахме паркинга с туристическите автобуси. За Чамладжъ няма какво да коментирам. Невероятно място е! Улучихме време с ветрец, който беше прояснил видимостта. Полюбувахме се на гледките и тръгнахме надолу към спирка Туристик. Починахме малко в поредната красива квартална градинка с водопади, шадравани и фитнес уреди и продължихме към Женската джамия. Този път насладата беше пълна. Шадраванът е реставриран и пуснат, нямаше и погребение и можахме на спокойствие да я разгледаме и отвън. Продължихме към гара Хайдарпаша като по пътя влязохме в много светлата и красива джамия със същото име. Изобщо не личеше, че е строена преди малко повече от 10 години. Гарата много ни хареса. За пръв път виждам гара с толкова растителност около коловозите.    После се разходихме около бика и пристанището, хапнахме в едно от безбройните заведения. За малко изпуснахме ферибота за Каракьой и се наложи да се качим на този за Еминьоню. Минахме по моста и се отправихме към кулата. За съжаление опашката за влизане беше километрична и се отказахме да влизаме. Уж бях сметнала времето, за да минем по светло по Истиклял, но за съжаление пак стана късно и остана за следващия път  . Качихме се на метрото от Шишхане. Уж щяхме да броим ескалаторите, но пак им загубихме бройката. В станцията вече има ново разклонение, но имаше въженце да не се влиза. В Сапфир се качихме пак по тъмно (плановете ни бяха да е по светло). Учудихме се, че този път сградите и мостовете светят по различен начин от месец април. Каньон пак отпадна от програмата. По тъмно се разходихме в мелето на Истиклял. Трамвая не го засякохме, а бях решила този път да се повозим. Влязохме в новия мол, който Анджи беше споменала. Погледнахме от терасата с кафенето. Мъжете ни попаднаха в рая, защото се оказа, че в подземните етажи има любимият техномаркет Сатурн и то на 3-4 етажа.  Не ги оставихме дълго да му се радват и продължихме към Френската уличка, където купонът бе в разгара си. Дори имаше желаещи да се върнем обратно нагоре заради атмосферата, но разумът надделя и се отправихме към най-близката трамвайна спирка.

В неделя времето не беше много, но успяхме да видим отново Сюлеймание и интересните кафене и ресторант към нея. Зарадвахме се за тюрбетата, защото вратата на гробището беше отворена, но се оказа, че е заради близките на погребаните, а не заради тюрбетата на Сюлейман и Роксолана, които все още са в скеле. Отидохме и до Египетския пазар, но беше затворен. Все пак можахме да напазаруваме локум и пипер от околните магазинчета. Видяхме отново Йени джамия и с трамвая се прибрахме заради тръгването в 12 часа. Оказа се, че имаме спирка на Кабаташ за 2 часа, в които се мотахме, а след това стояхме още 2 часа в мола. Беше интересно придвижването от Кабаташ до мола. Минава се през 3 тунела, които преди това не сме виждали. За нула време стигнахме до края на Златния рог. Минахме и край Миниатюрк, който все още не сме гледали, но умишлено не го включих в жегите, защото е на слънце. В Одрин стигнахме на тъмно. Престоят ни беше само за 50 минути, но успяхме да снимаме част от красиво осветените шадравани и джамии.

В София стигнахме около 4 часа. Заради близкото разстояние, стоящите таксита отказаха да ни возят. Можехме да ги повикаме през централата, но мъжът ми беше толкова бесен, че си отидохме пеша. 

Таня, с коя фирма бяхте?Аз не обичам жени водачки...  нашата утре ще е жена.Казвала се Десислава

Гледам разписанието на автобус 39 - как е възможно да изминава 20 спирки за 25мин? От лалели тръгва на и 2мин. и на еюп е на и 27... или аз нещо бъркам?

Ех, Танче, как се размечтах. Благодаря ти за хубавия пътепис   По-бързо да става утре, че да тръгвам   Хотелът ни ще е или Сиде или Делта, ама какво да се прави..., а водачката Нели. Вашата как се казваше?

Танче, много хубав пътепис! А този аквариум ... нямам търпение да го видя! Надявам се имаш снимки от него.
 

Много, много увлекателно, Танче!   Не само като за инженер,   ами и за всякаква друга професия си се справила прекрасно      

Танче, съвсем ми се приходи.

Еф-че, фирмата е Караджъ, а водачите при тях май са основно жени. Но е по-важно какъв екскурзовод ще ви се падне... ако ви касае, естествено.

Иве, стискам палци да сте в Сиде, или поне в свястна стая в Делта, но където и да е, не обръщай внимание, важното е как ще изкарате, а не къде ще спите и ще се къпете.


И така, току-що разбрахме, че варненската група сме в хотел Ейфел. Моля по-паметливите, или настаняваните там, да припомнят отзиви, че нямам сили да ровя вече, съвсем се забатачих. Благодаря! 

ние сме по тази оферта - http://www.deals.bg/4dni-Istanbul-2-noshtuvki-sas-zakuski-transp … lv-na-chovek_5583
 
така де с тази фирма за толкова пари в този хотел

Еф-че, вие в кой хотел сте? Или имаш предвид нашия?

Аз тази оферта на Запрянов днес я срещах в други сайтове за 104 лв.   Не мога да ги разбера, защо е тази разлика.
http://grabo.bg/prez-septemvri-v-istanbul-2-noshtuvki-sas-zakusk … -transport-076h5w, сега видях, че е за различни дни, сигурно затова е с лев по-евтино 

  За Танчето .
На мен не е стихвало желанието за следващо посещение.

В хотел Hotel Buyuk Paris 3 * сме ние

А може ли Таня да каже къде точно е спирката от която с се качили за безплатния трансфер до аквариума? Благодаря 

Жената е компетентна и много добре се грижи за групата.

Девойки-котки, да знаете, че трайно съм заседнала  в темата ви
 
Засега чета ли чета, а междувременно се опитвам да си направя разбор на експресното ми посещение и да разшифровам какво точно съм видяла

Вече питах за кранчето в тоалетните, ама тук имам още едно кранче на което се чудя

Ей го - от ТопКапи е, някой който е посетил мястото по-просветлено от мен може би ще може да ми каже как се е използувало

Това поне е успокоение, поне екскурзоводката да компенсира хотела  Благодаря ти за отговора.