Споделете 173

  • 30 078
  • 751
# 60
Споделям, че ми пристигна книжката, ester, довечера ще си я чета. А пък вчера на гости за сбора ми беше един приятел, дето е книгоман, ама направо невероятен. Помолих го да ми търси "Коледна песен" на издателство Кибеа. Никъде го няма и никой не го продава, а това издание ми влезе в сърцето и сега нямам мира. Той я има, ама не я продава, обаче обеща а ми я донесе и да ми я остави за по-дълго време у нас да седи, книгата.

Споделям, че малката ми кюфтана ме разсмива с глас. Ей, има чувство за хумор това дете.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 61
Споделям, че от мен по-пишман градинар няма. Също така природата и пчеличките си правят егати майтапа с моя милост. Подробности в скрития текст (хаха, звуча като по новините: "Подробности в следващия репортаж."  Laughing )
Скрит текст:
Та имаме си един имот. Имот, имот, разпадаща се къща и шепа земя. Шепа, шепа, ама земя. Това нещо покойния ми дядо го обработваше сам-самичък, душа, сърце, всичко даваше за него. Та след като той си отиде на майка ми и баща им сърце не им даде да занемарят имота.
Затова видните градски инженери започнаха да четат форуми и книжки и да стават земеделци.
Тази година баща ми реши, че ще ми отдели едно каренце - моя отговорност. Където бяха сложени чушки. Измежду които и люти.
Минава време, аз не успях да убия чушките. Никак даже. Домати едвам има, ама чушки и чубрица (двете ми отговорности) - в изобилие.
Та берем си днес чушки - ще правя спагети. Гледаш ги - едри, месести, нормални, хубави чушки. Червени. Кармазъ, дето вика баба ми.
След завръщането в каса де Борянови моя милост запретва ръкави и почва да твори разни манджи. С разни чушки. Нормални нали. Не люти. В никакъв случай.
Сипвам, майка ми тържествено опитва първа. При което очите и изскачат извън орбитите си, падат на масата, изиграват едно танго и се връщат на мястото си. Чудя се какво пък толкова им има и опитвам. Моите очи повтарят упражнението.

Развръзката - за пръв път брахме от реда, който е точно до лютите чушки. И по някакво стечение на обстоятелствата - имаме си "мутанти", едри люти чушки  hahaha . Какво да искаш от пишман земеделци!? 

Ух, споделих ви го. Смейте се сега. Ама ако много ми се смеете - ще ви дам по една маджа с люти чушки.  Laughing

ester - къде го тоя котак, дето яде кашкавал? Много ще се спогодят с моя пес, дето нагъва сирене и краставица. Редовно го питам да му налея ли и една ракия, той ме гледа умно.  hahaha
Виж целия пост
# 62
Изма, това как става, те прозрачни ли са тези яйца  Shocked
Тъп въпрос, а Mr. Green А милото лъже в неговия офис, че съм голяма кулинарка  ooooh!
Виж целия пост
# 63
Правят се със желатин ( пълниш с плънката и марш в хладилника, като се втвърди желатина и voila) - това е едно от нещата дето искам да пробвам с черупките  Wink
Виж целия пост
# 64
 Joy
Въобще не ми хрумна, сигурно защото избягвам желатин. Много ми е един...странен Blush
Виж целия пост
# 65
Boryana, имай си едно наум и с чубрицата.  Mr. Green

Виж целия пост
# 66
Споделям, че ми пристигна книжката, ester, довечера ще си я чета.

Уекинко ти завиждам, ама само уекинко, защото мога и аз да си я (пре)прочета за пореден път  Heart Eyes

Котето, дето яде кашкавал е както казах коте от едно заведение, на което бях седнала. По-късно установих, че котето не е само едно, а са няколко и видях едно от момичетата, от сервиритьорките му даваше храна и поне се успокоих, че го хранят там.
Виж целия пост
# 67
Не е много редно да казвам подобно нещо, омъжена съм все пак, но от време на време благоверният вземе та рече нещо, което предизвиква любов. Взе един изпит вчера и го бъзикам на зубрач, а той- не съм зубрач, просто съм много умен Heart Eyes
Виж целия пост
# 68
Започнах я, ester, и да ти кажа, че ше те черпя. Все някой ден. Още от началото се смея. Много е хубаво човек да може да борави с думите, особено с диалектите. Мед ми капе на сърцето.  Сещам се за думи, които употребяват на село и баба ми, Бог да я прости, ги употребяваше. Яка балканджийка, колоритна. Севлиевският диалект е много сходен с Троянския. То де е Севлиево, де Троян. Изобщо много ми е приятно да слушам хора от различните краища на България да си говорят на местен език, автентичен.
"Въх, Митко, ши раждам галиба...."  Heart Eyes

Преди време ми подари един познат книжка, той я е писал за Зелениград, Трънско.
Няма, няма пък се сетя за някоя търнска благословия.  Laughing
Друг пък ми подари една книга, дето превеждал, ама вкарал бургаски хумор. Кеф. И то книга за ...либов!  

Умен, ми, Рокси, и аз така любовно бих отговорила  Simple Smile
Виж целия пост
# 69
Пак нямаме топла вода. Избила една тръба /коляно/ в абонатната станция. Аз съм късметлийката да се занимавам с майстори утре сутрин. Всеки си хванал капата и ....Ей, за всичко си ставам. Ако имате нужда от ремонти, чистене и подобни - викнете ме. Организация правя страшна !
Добре, че имам бойлер инаК се записвам в темата за "миризливци и подобни". Егати и темата.
Виж целия пост
# 70
Книгата започва като биография, всъщност тя цялата е, но към края и са събрани фолклорни мотиви от въпросното село Дрен, които са се превърнали във вицове към днешна дата. Иначе именно ценното е начинът и езикът, чрез които е написана от една страна, а от друга, че и като всяка биографична книга или книга, която разказва лична история е смешна - повече и по-малко на места тъжна. Но истинска! На мен, без излишно да се правя на интересна, това ми е една от най-любимите книжки в библиотеката.
Виж целия пост
# 71
Трънска случка с баба ми като момиче. Нацупила се за нещо и не пощяла да вечеря. Баща й я подканил:
 
-Анке, йела на ручанье!
-Нечем!
-Не си гладна!
-Яя, не сум гладна!
-Епа йела да ручаме!
-Нечем!

Като истинска домакиня тръгнах да правя хляб, а маята ми се скапала. Бекярска работа. Пека содени питки за първи път в живота си. Засега изглеждат добре.

Виж целия пост
# 72
Нещо не съм по поздравите.. Снощи си тичам за трамвая, скачам вътре и доволно се ухилвам, че съм успяла, а на вратата се разминавам с една дама, която ми каза най-милото "Здравей", което съм чувала от много време. Никаква идея си нямам кой и защо беше това и много ми се прииска да скокна пак долу, та да разбера познаваме и се въобще...
И за да компенсирам - чувам аз сутринта едно подсвиркване и като примерна дама се обръщам и почвам да ръкомахам на господина, който също така дружески ми маха. Чудя си се аз, кой ли пък е този, обръщам си се и виждам още един господин да отвръща на поздрава  Joy
Виж целия пост
# 73
Опекоха се. Биват.

Абе много ми се е очукала колата. Тука кривнато, там жулнато, боята помътняла, тапицерията се премрежила. То пък кога ли съм имал лъскава кола. Това има и плюсове, де - сигурен си, че жените не са с тебе заради парите ти, да речем.

Една позната ме вербува за благотворителна инициатива. Тя ще благотвори де, от мене само транспорта. Няколко чувала дрехи ще возим за нуждаещи се. От кумова срама и аз дотурих в единия чувал едни мои стари дънки, от ония, дето се закопчават високо, на пъпа. Кой ли ще ги обуе, питам се. Дали да не ги извадя?
Виж целия пост
# 74
[color=blueКуркума][/color], най-много обичам топла содена питка. Такъв аромат...
Дънките все някой ще ги ползва, давай.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия