Пепел от рози по БТВ-17

Марги  Много ми хареса написаното от теб в последния пост. Аз живея в средно голям град и харесвам начина си на живот и мястото, в което живея, вероятно съм късметлийка. Разбира се,че има неща които искам да променя, но правя усилия да го постигна и не се оплаквам от тях. Имам много приятели, които живеят в чужбина, някои от тях живеят доста добре, но нито един от тях не се чувства щастлив далече от родината си и всички до един мечтаят да се върнат . Не знам какво е чувството, но сигурно не е приятно. Знам обаче, че човек трябва да следва сърцето си и мечтите си, пък да става каквото ще.

За "ЗС"



Марги, Ангелче, отново неусетно мина времето с вас и любимите ни сериали тази вечер.
 
Лека и спокой на нощ от мен!

До утре!


п.п. Марги, историята наистина е много поучителна, харесвам такива неща.




                        
                            

ДОБЪР ДЕН!  



Дано да е спокоен, ведър и усмихнат за всички!


     


Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички .

"Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! "
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари

http://www.vbox7.com/play:9b4ddee8

    
                                                    

Добър ден момичета

Пожелавамм ви един успешен и усмихнат ден на всяка една от вас !



До по-късно

Здравейте!

Дъга, Ангелче,  


Много ми допадна като идея, затова ви го споделям.
И защото съм на една вълна   как човекът, може да създава толкова красота, а губи ценно време за толкова ненужни неща... Много е тъжно, не мислите ли? Каква загуба на енергия и мисъл... на халост...

Днес ми е малко такъв ден...странен, ама нали е четвъртък-несвъртък...

И ако мислите, че няма връзка със сериала ни това, което написах до тук, може и да се прави, ама, нали откриваме символика и асоциации от него във всичко около нас, вече с нов поглед и с други очи...веднага ми изплува сцената с Керим и баща му...на гробището...

Спомняте ли си колко твърд и непримирим беше Керим...и не само тогава...



Може ли да се каже...Керим, не е прав, ами, разбира се, че не, та неговата болка е толкова голяма, той я усещаше толкова силно и лично...затова и му бе трудно да приеме тази и на другия, в случая на баща си...

Има ли право Керим, а има ли право и баща му...да, тогава...как да се случи тази стъпка и от двамата един към друг, стъпка към поисканата и дадената прошка...

Трябва разбиране, трябва търпение, трябва да се научим да се учим за трудните стъпки в живота си...

В случая освен Денис, Фатмагюл изигра много голяма роля за този нов житейски урок за Керим.
Тя беше до него, подкрепи го в тази силна и негативна емоция от спомена с болка, подкрепи го и в плахото желание за промяна на това. Показа му една нова посока за смисъла и необходимостта от прошката, именно посоката към него, онова спокойствие, което му липсваше, при всеки допир с миналото.

Фатмагюл направи нещо много ценно, мотивира го с любов, той сам да пожелае този нов за себе си урок...да се научи да прощава и да прости.

Затова е важно какви и кои са хората до нас в живота ни, да могат да вярват в нас, че можем, дори и когато ние имаме собствени съмнения, че можем.
И Фатмагюл бе не само жената до него, бе и човека до него. Жената нужна за любовта му, и човекът, нужен за живота му, а двете заедно за нужното му усещане за смисъл, удовлетворение и щастие...

Дъга,   ползвах от снимките от стоп кадрите, които постна ти. Много е удобно така, да се визуализира мисълта.
А за калинките от поста ти сутринта...Момичета, добре ми се отразява темата, веднага отне част от "странното"ми настроение...сега съм с усмивка вече   надявам се до довечера да се запази в компанията ви!

Хубав ден!  

Здравейте момичета !
Прочитайки поста на Маргита - просто не можах да въздържа и да не ви пусна това, което бях направила изпадайки в едно от "моите" настроения.
Ще си пусна поста от преди почти два месеца, тогава когато чрез кадрите от сериала, на фона на една прекрасна песен се опитах да представя моето виждане относно развитието на отношенията между баща и син.




Клипът съдържа кадри от предстоящи серии - затова е в спойлер.

Здравейте пак момичета

Марта Здравей ! Радвам се да те видя в темата Благодаря ти за хубавото клипче   .

Марги   Снимките който си дала от Скалният път са много красиви благодаря ти че ги сподели с нас  
Въпросът който си ни задала е досат интересен ние хората просто така сме устроени можем да направим много красоти с ръцете си но предпочитаме вместо да го правим да вършим мизерии. Има толкова неща който човек може да построй но ние предпочитаме не да градим а да рушим . И не говоря само за природата можем да изградим красиви паркове и резервати вместо да строим хотели или да изхвърляме боклукъкт си навсякъде говоря попринцип че за нас е по важно да деградираме и рушим отколкото да създам нещо хубаво и да помогнем на някого толкова сме станали егоистични че не се обръщаме и не подаваме ръка на никого . Пропиляваме си живота година след година водени от злоба и омраза към останалите вместо да бъдем състрадателни и човечни .

За сериалът и Керим и отношенията с баща му и прошаката . Според мен Керим прозря и прости на баща си не само с помощта на любовта на Фатмагюл ами и със своя собствен житейски опит .В баща си Керим вижда нещо като своя огледален образ самият Керим трябва най-много да разбира баща си защото и той не много одавна се бореше за прошката на друг човек . Осъзна какво сила на духа се изисква да намериш сили и да застанеш пред този който си наранил и да му поискаш просто да го гледаш в очите всеки ден и да  изпитваш на гърбат си омразата на този човек и да живееш с мисълта че си го наранил и никога няма да ти прости . Но Керим го направим с много леки крачки успя да достигне до сърцето на Фатмагюл ,подате й ръка когато беше в пропаста . Помогна й отново да заживее и да намери смисъл във същестуването си . Сега ролите бяха разменени в очите на Фатмагюл Керим беше това което беше тя преди да му прости .Фатмагюл виждаше озлоблението и ненависта на Керим към баща му всички чувства който беше изпитвала самата тя към Керим и започна да осъзнава следвайки своя пример в живота че можеш да се излекуваш от омразата и страданието само с любов тя направи същото и с Керим даде му любовта си и му дакажа че винаги ще бъде до него .Подкрепи го в най-тежките му моменти както само тя умее но чрез нейната подкрепа и любов Керим намери сили да започне да прощава на баща си .


Нещо май коментара за Керим и баща му не ми се получи но днес съм доста лаконична и не мога да си събера мислите .Дано ще ме разбрали какво искам да кажа .


П.П Марги

ЗДРАВЕЙТЕ,МОМИЧЕТА!

Дъга , Босфора наистина е много красив,като изцяло Истанбул наистина е един прекрасен град.  

Ангелче , радвам се,че си се разнообразила. Хубаво е в един скучен и еднообразен ден да вмъкнеш нещо ново,а пък за нас жените,шопинга си е направо прекрасно занимание,аз лично много обичам да вмъквам някаква красива дрешка в гардероба си.   Видеото за Одензе, наистина е прекрасно. Градът е много красив,бих желала някой ден да го посетя.

Ани , те вече БТВ са толкова несериозни. Само казват,че ще пускат това и хоп слагат нещо друго в програмата,направо си губят зрителите като изцяло.   Аз много се надявам да пуснат Пепел от рози независимо кога,поне да го пуснат,за да догледам сериите и да има какво да обсъждаме в темата, но така както са тръгнали нещата с толкова сериали не ми се струва, че скоро ще го пуснат.   А за турските сериали е наистина много глупави това което за казали хората. Всеки гледа каквото му е интересно,независимо от каква националност е. Българите просто не правят толкова сериали и филми,но са много добри актьори. Ако се занимаваха по-сериозно с нещата щеше да има голям интерес над тях.

Ани , много си права за боклуците,толкова хубави природни места има и те са затрупани с отпадъци. Хората не знаят къде е мястото на отпадъците - в кошчето! Те хвърлят където им скимне и не ги интересува друго. Ужасно е.

Марги , донякъде съм съгласна с теб. Наистина не можем да сравняваме една държава с друга,но моето мнение беше,че просто сме малка държава и хората не я оценяват и решават да я замрасяват и рушат,но такова е българското поколение не ценим нещата които имаме. Получителната история е много хубава,трогна ме.   Скалния път е наистина много хубаво място, с удоволствие бих го посетила някой път.  

Здравейте, момичета. 
Днес бях малко заета и за това не писах, но от време на време ви поглеждах.

Дъгичке, 
Това гифче много ми хареса.  Фати е много сладка тук.

Марги,    скалният път е много хубав. 
Хареса ми и анализа ти относно отношението на Керим към баща му.

Марта,  радвам се отново да те видя тук.
Много хубав клип, браво. 

Ангелче,  Ина, 

Аз пък не мисля, че са добри актьори. Тези, които съм гледала не са ме впечатлявали, ама изобщо. Някак си като че ли играят безлично, не мога да повярвам на образите им, направо си се мъчат да играят.  Разбира се не всички са така, но повечето.. 
Иначе си имаме една голяма гордост - Нина Добрев  , която проби в САЩ и в момента участва в един от най-гледаните сериали ДНВ. Аз лично съм й голяма фенка и много се гордея с нея.   


За жалост Берен и Кенан не са спечелили награда в категориите, в които бяха номинирани на Seoul International Drama Awards. Но все пак трябва да се радваме за тях, защото те бяха единствените турски актьори номинирани за тези награди. Браво!
Колкото до Берен, тя вече е печелила много награди, занапред също ще е така. Пожелавам й го. 



Лека вечер!

Ани , съгласна съм с теб за Нина Добрев,тя наистина е много добра актриса и участва не само в хубав сериал,но е участвала и в много хубави филми. Аз лично също много я харесвам и се гордея,че е българка. 


Аз все пак мисля,че има 2-3 или повече от българските актьори които са талантливи и добре играят.

Ина,  радвам се, че и ти я харесваш. Значи гледаш ''Дневниците на вампира''? Обичам този сериал.  Колегите на Нина са.. ъм, доста секси. 
Е то оставаше да ги няма и тези двама, трима.  Има, със сигурност, някои играят добре, но повечето за жалост са пълна скръб.  Надявам се скоро това да се оправи, ако ли не талантливите ни актьори ще продължават да заминават за САЩ и там да правят кариера.
Аз лично много се радвам за Нина, защото в САЩ постигна огромен успех, а тук в България едва ли щеше да стане така.


В Хърватия ''Изгубена чест'' както е заглавието там на нашия сериал, постига големи успехи. 
http://novatv.dnevnik.hr/clanak/izgubljenacast/u-hrvatskoj-se-na … eda-fatmagul.html
Междудругото видяхте ли там отдолу има едно ''Voyo''? А сега.. кой от кого е изкопирал. 

И от туитъра на Едже Йоренч :
Имам една добра и една лоша новина. Сериалът ''Езел'' получи специална награда на  "Seoul Drama Awards". Но Кенан  Имирзалъоглу и Берен Саат за съжаление не получиха награда.
Но дори и те да загубиха, важното е, че те бяха номинирани и ние  много се гордеем с тях.

Здравейте!

Ангелче, Ина, Ани,  

Марта,   оставяш ме без думи!!!
Благодаря за удоволствието да се докосна до твоите настроения!
Усещането е невероятно!

Ани, Ина,   интересна тема сте подхванали...  
Момичета...да погледнем ли нещата така...

А колко население са в САЩ  и колко в БГ?
БГ...7 476 000 - 2011  САЩ...311 591 917 - 2011

После, какъв е процента на известните им артисти, какъв е нашият съпоставени като % от населението-общо?
Не съм добра по математика...признавам/ / ...но дори и така ми се струва доста лесно едно уравнение...
В което, както казвате вие, че нашите са само двама, трима, а техните много повече...ами, то ние сме преди тях в процентово съотношение, при тази бройка на населението...

Не мога да се съглася, че нямаме добри артисти...имали сме, имаме и ще имаме.
А, че не са само такива...еее, това е друга тема, ама те и американците си имат такива...

Аз в случая не говорех за американските артисти.  
Имах в предвит турските. От всички турски сериали, които съм гледала не съм намирала и един слаб артист. Просто си го могат съседите и това е.   Браво на тях! Както беше казала една съфорумка ''Имам чувството, че ако вземат едно куче от улицата и то ще си изиграе ролята перфектно.''  
Турците в драмата са просто невероятни! И за това толкова се влюбваме в сериалите и артистите им.   И ето сега.. колко време не можем да излезем от КВФ и едва ли някога ще излезем от него. Ние заживяхме с героите, те ни представиха образите си повече от прекрасно, повярвахме на всички. Накараха ни да плачем и да се смеем с тях, да сме неотлъчно до тях и в добри, и в лоши моменти. Това търся аз в един сериал. Да ме завладее до толкова, че да започна да живея с героите и историята му.   Може да ви звуча като луда, но аз така ги чувствам нещата. А пък когато се разделя с даден сериал и героите му, а и на всичкото отгоре ако ми натресът тъжен финал знаете какво става..  с дни. 

Ани, не съм разбрала явно, извинявам се!  


Така е...съседите ни водят в това отношение, като цяло за сериалите си, но пък ние ги следваме, макар и в по-бавен темп.
А и няма нужда да се гоним и надпреварваме с тях, че и с които и да е, нали? 
Ние, като зрители, все сме на печалба, че и  бонус...гледаме си с кеф!

Аз харесвам бг сериали, от новите не съм гледала само Под прицел, останалите-всичките и ми харесаха.
Много харесвам и Дом за нашите деца...от близкото минало...

ЗДРАВЕЙТЕ!

Ангелче, Ани, Марги, Ина,Марта 

Благодаря на Марта за прекрасния клип. Гледала съм го и преди ,но ми беше  приятно да си го припомня, пък и беше точно на място след анализа на Марги за отношенията между баща и син. Като се замислих историята на Керим мен ме развълнува не по-малко от историята на Фатмагюл, а и беше прекрасно пресъздадена.


Една от тайните на успеха на турските сериали според мен е това ,че пресъздават неща от обикновения живот. Хората припознават собствените си радости, болки,мечти и неусетно де увличат по историите, които им разказват. В нашите сериали пък историите са все за богаташи, молове, престъпници, наркотици, полицаи, корупция и т. н. Вярно е , че и това го има,но сякаш продължаваме да гледаме новините. На мен лично тези сюжети ми идват в повече. Колкото да актьорите имам по-различно мнение от Ани. Смятам , че има доста добри български актьори. Аз много обичам да ходя на театър. Почти не пропускам постановка ,особено на гостуващите столични театри. Та там съм се впечатлявала от актьори, на които по телевизията в разните му там комерсиални комични продукции въобще не съм обръщала внимание, да не кажа че са ми били неприятни.Мога да дам и примери - Андрей Кожухаров, доскоро дори не му знаех името, познаваме го като Тиган Звездев от „Пълна лудница” и Ани Михайлова от „Каналето”. И двамата са прекрасни актьори и с удоволствие бих гледала и други техни постановки.
От по-известните съвременни актьори ще спомена Асен Блатечки. Досега ми беше втръснало да го гледам като лошото момче по телевизията и определено ме дразнеше затруднената му артикулация. Докато не го видях в един моноспектакъл „Секс, наркотици и рокендрол”. Признавам,че отидох на театър заради постановката /така и не можах да я гледам с Андрей Баташов/ ,но Блатечки беше невероятен, много ми хареса. Влезе поне в 20 образа в продължение на два часа и ме очарова.Оттогава го гледах още няколко пъти и определено вече съм му фен.
Не знам дали ми разбрахте мисълта, че и аз не се разбрах,но исках да кажа,че тези изброените продължавам да не ги харесвам по телевизията. Нямам никакво обяснение защо , освен това че кино или сериал не се прави само с добри актьори. Важен е целия екип - сценаристи, режисьори, оператори и т. н. , но най-важен е сюжета. Някъде се губи връзката, но не знам къде. Но пък ние българите сега прохождаме в сериалите , така че трябва да сме по-толерантни. Пък и турците разполагат с огромни бюджети.

Марги, знаеш ли че точно това си мислех днес,че е безумно да сравняваме България с Америка например или с друга голяма държава. Наистина няма как да си приличаме. Ако трябва да се пошегувам,ще кажа,че нас ако ни оставят там да живеем,няма да имаме проблем, но ако американците ги доведат в България ,няма да оцелеят при нашите условия за живот.
И друго си мислех, че на нас българите сякаш ни е заложено в мисленето да се сравняваме с другите и все ни се струва ,че другите живеят по-добре от нас,а не винаги е така. Ние всъщност сме много качествени хора ,с много таланти и ако не бяхме толкова бедни щяхме да постигнем чудеса. Трябва да се научим да изтъкваме хубавите си качества, достойнствата си и да имаме самочувствие адекватно на уменията ни, за да накараме и другите да ни уважават.

Марги,много ми хареса сравнението което си направила на твоите мъничета с калинки. Сигурно са големи сладурчета и те зареждат с положителна енергия. Завиждам ти благородно,имаш прекрасна професия.

Днес мен ме е ударила "философската" вълна, въпреки че не съм във форма ,защото имам ужасно главоболие. За да не е напълно спам поста ми ще сложа няколко снимки.
















     


А тези младоженци разпознахте ли ги?