Арабин за съпруг?

Не ще и дума, че старата го предизвиква да не позволява да идва приятелка, придружена от мъж, на гости или пък човек/мъж вероятно/, който да оправи телефона. Абе, я повече мислене тук, човекът има проблем с религиозните си разбирания за жената, не с досаждаща тъща._{не че тъщите са лесно смилаем залък за кой да е зет, бил той и арабин, но това е друга бира}

Моя си е бУгарин    но горното важи и за нас 

Ами да.Какво и скочихте на жената,че мъжа й е арабин, все едно се е оженила за носорог.

А и не всеки е чак толкова религиозен.То и в  Библията пише,че не е редно да изневеряваш,да си търпелив и да прощаваш, да не се лакомиш за чуждото,ама -на.Виж на колко хора им е скучно с половинките им и гледането на децата вместо радост и удовлетворение ги побърква.


П.С.Моят мъж казва,че аз съм най-религиозния човек,когото познава.Обичам да разглеждам Катедрали и стари черкви,да чета за историята им,да запаля някоя свещ, да отида на концерт в тях.
Има празници,които почитам,на ЗАдушница раздавам за Бог да прости и обичам да съм със семейството ми в неделя, да правим нещо всички заедно.

Към авторката-не допускай други хора в отношенията ти с мъжа ти.Има неща / и любовта е едно от тях/,които са само за двама.Майки,сестри,приятелки,лелки,тетки,стринки и чинки освен да поклюкарстват за твоя сметка,не биха могли да ти помогнат да разрешиш проблем.По-разумно би било да се обърнеш към професионалист с опит в културните различия в семейна среда.

Аз пък колко българи християни познавам, дето не са спокойни да има мъж в къщата им ако те не са там... А пък колко българки, дето могат като стой та гледай да ошамарят съпруга си, защото се е загледал по жена на улицата. А затова, че демонстрирал превъзходство на неговата религия - до някъде е нормално. От почти всички мнения до момента в темата личи същото. Стига да не е натрапчиво, не виждам проблем.

Благодаря ви момичета много   , картинка и на теб много  мъдрост има в теб, очаквах както повечето да се реагира махни го този арабин, но има и мнения който мве карат да се замисля, ако трябва да сам честна не съм виждала такова уважение от преди и мъдрост, той се бори за семейството ни с нокти и зъби, нещо не характерно за нас, за мен е по лесно да се разделя с него, отколкото да се променя, но дали и после ще ми е лесно, всичките ми връзки са приключвали лесно за мен, а ми това дете не заслужава ли  баща, незнам животът е интересен , опасен, никой не знае.  

Е,никой не обвинява човека за вярванията му.Има си възпитание,начин на мислене...не е виновен за него.
Въпросът е дали тя ще е щастлива да живее според норми,които не и допадат и не е възпитана с тях.

Брак с арабин не е добра идея...но ако вече е факт то дано любовта никога да ненапуска сърцата Ви! Тя единствено е над всичко!

Имам приятелка арабка. И мога да кажа , че повечето от нас не знаем за арабския сват...чули недочули сме и пр...относно нравите...имаме много грешна предствава ...
ТАМ ЗА БОГАТИТЕ ВАЖИ ЕДИН ЗАКОН ЗА БЕДНИТЕ ДРУГ...
В днешно време почти не се срещат бракове с няколко жени...и ако има, то са или много богати фамилии или са толкова малко, че почти е на изчезване този факт...
Мъжете в обществото се бият в гърдите -АЗ....АЗ...но зад кулисите/стои жената/ той споделя всичко с нея и преди да каже нещо гледа я в очите дали приказва вярно а и тя го настъпва по крака...и не дай боже да сбърка сокола нещо...Оная ще му нашока кофата НО в къщи обаче, не пред хората....ще запази самочувствието му... всичко решава жената, тя трябва да го държи из късо- нежна повелителка...
Роднините на жената /братя и родители/ също оказват голямо влияние върху зетя...такъв надзор... че не му дават да "пръдне" без разрешение...я ще го разкостят ако научат нещо ...
 
Много неща ми е разказвала за които  представата ми се се обръщала на 180градуса...
На арабина му е по-лесно в България...завърта главата на жената с малко подаръци и мистика ...всички си мислят, че са шейхове и после излъганите са ...много...

Човек сам избира колко може да понесе...   
И с българин не е лесно да се живее- то въобще си е трудно да живееш с някого,  но моментите на щастие, които споделяме ни карат да продължим напред! 
Направила си своя избор- направи така, че да се чувстваш комфортно у дома.
Всички си "затваряме" очите в службата ... но в къщи... трябва да цари спокойствие и хармония. Пожелавам ти да я постигнете заедно! 
 

Не знам какво друго да те посъветвам, но имай една голяма червена лампа в главата, на която пише: Никога не ходи в неговата държава и то с детето!!!!!!
Ще си поредната заробена чужденка, която се превръща в нищо и не може да избяга от мъжа си....
Има много такива случаи...На негов терен ще си пълна нула.....Ще си прави каквото си реши с теб.....
Не вярвам в романтиката на арабите, която демонстрират виртуозно преди да се оженят.....

Романтика и т.н. докато са в чуждата държава. Отидат ли си в арабския свят всичко се променя. Ето статия за една жена, която не доживя да си вземе децата:                                  http://dnes.dir.bg/news/smart-prava-frantzuzoyca-dashterja-11823747

Имам само една позната женена за арабин, но живеят там.
Потресе ме промяната в нея.Отиде да работи в Дубай, уж за няколко месеца, остави тук 10 годишна дъщеря. След  година и нещо се върна и каза, че се омъжила имаше и второ дете, бебе.Станала мюсулманка, защото иначе не можело и си ходеше забрадена и тук, въпреки, че беше без мъжа си(преди това беше най-разхайтеното момиче което познавам).Дойде си за да подготви нещата да вземе и голямото си дете.
Замина си и се върна след два месеца окончателно да си вземе детето.И двата пъти, като си беше тук, ми беше на гости, подскачаше всеки път като се звънне на врата да не би да дойде някой мъж и всякакви  такива. Отначало реших, че се превзема но преди да си замине се убедих, че е нагледния ми пример за промит мозък.
Преди да си замине прекръсти(или както там се казва) голямата си дъщеря, т.е помохамеданчи момиче на 12г. със вече изграден мироглед и начин на живот и я забради за да може да замине.
Казваше и нещо от сорта на това, че мъжа й намерил "добро момче" за дъщеря й.
Ако имах момиче, никога нямаше да я пусна да отиде в която и да е арабска държава ако ще цял живот да ми се сърди.
Не, че това трябва трябва да се отнася и за теб разбира се, описах случай на който съм била свидетел лично.

Aрабските държави са 22.За коя от всички става дума конкретно?Имат големи различия, в Ливан,например,живеят и много араби-католици.

 Мъжът ми е от Сирия и е мюсюлманин. Благодаря на всички за отделеното време и за отговорите. Радвам се че споделям с вас. В момента всичко е наред при нас, но съмненията и несигурноста в главата ми продължават да работят.

Точно така, след като се намирате в БГ, ще, не ще, ще се съобразява с тукашните нрави и обичаи. В такъв случай да те попитам - защо позволяваш да ти ограничава свободата? От приятелите да те откъсне, от семейството ти, да не погледнеш друг мъж ... Дай му да разбере къде се намира и че техните порядки тук нямат значение. Ако не ще - прав му път, крива му пътека.
А, и Ексипнос е прав - никога не води детето там.
П.П. То затова са казали хората - любов, любов, ама и едно наум трябва да си имаш винаги.

Бррр страшничко ми се струва да се ожениш за арабин. Но какво ли не прави любовта. Все пак- винаги едно наум.

la vita, вече са ти предложили да пишеш в арабската тема в "По държави". Там има доста българки, омъжени за араби, включително и сирийци. Някои живеят в БГ, други насам натам из арабския свят. Ако искаш информация от първа ръка, там е мястото.

П.П. Моят съпруг също е сириец.