Дядо ми - 9 деца и братовчед сирак - всички са отгледани възпитани, уравновесени, здрави, живи , изучени и реализирани. Нали това искаме всички. Е как са го правили? 
Представя те ли си майка им да е чела книжлета как се хранят деца, да си е водила статистика пред часовника, да е разпитвала по градинки как се хранят другите и да е търчала с поднос с филийки и плодове. Всички починаха след 75 години без язви, гастрити, затлъстявания , диабети и индигови претенции. Нe обяснявайте , че нещата са се променили. Все пак никой във форума не съм чела да е гледал 10 деца , но физиологичните нужди на човека си остават храна, спане и другото. Дядо ми казваше , че са яли каквото и когато намерят и са гладували често.
Виж целия пост
Представя те ли си майка им да е чела книжлета как се хранят деца, да си е водила статистика пред часовника, да е разпитвала по градинки как се хранят другите и да е търчала с поднос с филийки и плодове. Всички починаха след 75 години без язви, гастрити, затлъстявания , диабети и индигови претенции. Нe обяснявайте , че нещата са се променили. Все пак никой във форума не съм чела да е гледал 10 деца , но физиологичните нужди на човека си остават храна, спане и другото. Дядо ми казваше , че са яли каквото и когато намерят и са гладували често.
Родителите са си доволни, така е учил и съпругът ми като дете, та няма нищо ново, за да са недоволни. Към общините има занимални, има и частни в домовете на детегледачки, а и това детегледане се субсидира от общинския бюджет, таксите са процент от заплатата, т.е. съобразени са доходите. В провинцията, малките населени места, откъдето ти имаш впечатления майките може и да не работят, но в Париж и големите градове почти всички работят, повечето ползват само 12 седмици майчинство, та училището никак не ги спъва да си продължат. В училищата има стол, имат и занимални и тн. Всичко е до воля да бъде организирано, за да е удобно за всички, не само за възрастните.