„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Теорията явно не е една. Има и друга логика, според която малкото дете има нужда от някой до себе си, за да заспи спокойно и лесно, което и да му осигури и непроблемен сън.

Най-читавото теоретизиране по темата, което съм срещала, е че всички имаме различни нужди и потребности - не само децата, но и възрастните. И организацията по процеса по заспиване и мястото за спане на децата са неща, които зависят от нуждите и потребностите на цялото семейство. Като се чувстват всички добре - значи нещата са ок.

Естествено, че не е една. Има въпроси, като поставянето на граници, по които всички научни теории са на една вълна, но за подробности като заспиването, който не е решил да изкара пари от писането на безсмислена книга, той не е развивал теории. Затова казах, че по подобни въпроси изобщо не бих спорила, всяко семейство си има навици, възгледи и разбирания за удобство.

Чека  , ти не живееш в БГ, нали? Прави ми впечатление нещо в твоите и на още няколко потребители, чийто постове съм засичала в други теми (примерно една дама, живееща в Торонто, но не помня ник-а) - струи такава една демокрация, спокойствие и разбиране, абе не знам как да го изразя, но е някак на друго ниво.

Абе не съм от най-спокойните. Има на какво да се уча. А когато е нужно, не съм и особено демократична. И разбирането понякога ми куца. Тъй де, не съм идеална. Благодаря за комплиментите!

Живея в Исландия. 

 

Интересна ми е темата. Има какво да науча и се записвам да следя.
За да не е спам - считам, че всичко прекалено е вредно. Нито задушаването на детето е в негова полза, нито прекаленото оставяне да си прави каквото си иска. Бита съм два пъти от майка си, безпричинно според мен, защото ситуациите не са били животозастрашаващи. От татко никога не съм удряна, но пък неговата дума беше закон. Даже не ми се е карал..с майк ами сме вечно в някакви войни точно заради нейното задушаващо, контролиращо въздействие върху мен. Мисля, че това може да бъде пагубно не само за отношенията между родител - дете, а и за самото дете, ако е с по - слаба психика.
Моята дъщеря е на 9 месеца. В момента си играе сама в нейната стая. Говори си. Ако има нужда от внимание ще ме повика по нейния си начин. Мисля, че тепърва започва да се осънава като отделен човек и се старая да не й натрапвам себе си, когато това не е нужно.
Интересното е, че когато й кажа "не", тя се спира, сяда си на дупето, поглежда ме и тръгва в обратн апосока. Това ме кара да си мисля, че ме разбира много добре.
Имахме скоро момент в заведение, което посетих с много приятен за мен човек. Установих, че скоро няма да посещавам заведения. Детето ми беше кисело, по принцип трябваше да спи, но не заспа. И това вгорчи цялото изкарване, както и това на хората, около нас. Освен, че се притесних ужасно, а нямаше как да си тръгнем, защото тъкмо си поръчахме, не можах да направя друго. Нищо не подейства, нито гушкане, нито говорене, нито друсане, нито отвличане на вниманието с разни занимавки, защото н адетето просто му се спеше и беше нервно. обикновено заспива, когато й се спи и сме навън, но тогава не се случи и хубавото изкарване се провали.

Любимо! Ако за едни вълшебната фраза е "или ще те напляскам", то за мен вълшебната фраза е точно тази "или аз ще те спра" с вариация "или аз ще ти помогна да спреш". Няма нужда да повишаваш тон, да заплашваш, да си шамаросвал преди това. Казваш го като най-нормален въпрос. Не съм сигурна обаче дали е мотивирано от неприятното усещане, че го третираш като бебе или просто от желание да покаже, че може да се справи сам. Доста често ми се струва, че мотивацията положителна - нещо от рода на "виж, мога сам!"

Може да са и двете. Вероятно в тона на заплахите с шамари несъзнателно избрах да кажа онова, което е по- близо то това да звучи като заплаха.

Аз пък редовно съм се забавлявала как "ще бъдеш отстранен" не само не върши никаква работа, ами и всичко се повтаря до безкрай - и лошото поведене, и отстранявато. И така няколко години.

Е, ти ако по принцип не биеш, не наказваш - то какво като го заплашиш - то нали знае, че само си говориш...

Например в училище.  Много ми е любимо. Има деца, дето ги отстраняват от час всеки ден. Направо им е като награда това отстраняване. Даже сами питат "Да изляза ли вече?".

Да, затова у нас, напр., малкото дете знае какво е да те пляснат и че подобна заплаха, изказана 2-3 пъти на четвъртия се реализира. Та затуй вече самата заплаха ми върши работа. Първата още. И тя се отправя след опитите разни то да си влезе доброволно в час.

Именно. Казваш неща, които си готов да изпълниш. С шамарите е малко рисково, защото уви, ще трябва да пляскаш ако детето не се спре само.  И да знам, че при тук пишещите е бил достатъчен само 1, най-много 2 шамара, но аз познавам хора, които или се отказаха от подобен тип заплахи или трябваше да прибягват до шамарите по-често.

В училище остстраняването направо си е избавление от скуката и досадата в часа.
Говоря за дете, което между 2 и 5 години непрекъснато е отсранявано и прибирано вкъщи, и всеки път се държи точно толкова лошо, колкото и предишния.

Изпитването на границите при децата е нормално, според мен. Въпросът е, че реакциите на родителите и заобикалящата ги среда, са различни.
Моето дете засега го причислявам към кротките, но в никакъв случай не си представяйте дете, което стои на едно място и си човърка нещо си там. Тя е любопитна, постоянно е в движение, дори когато спи.
Не обичам лигави, разглезени истерични деца. Надявам се моето да не стане такова и смятам, че това зависи от мен. Разбирам се прекрасно с децата като цяло, дори и много лигави и разглезени, като уточнявам, че на мен техните номерца не минават и съответно те не ги прилагат.
Винаги съм си мислела, че принципът: "Има публика - има театър" е много верен. Не казвам, че трябва да се игнорират децата, но има определени ситуации, в които трябва да им се покаже, че не те интригуват с определеното си поведение, защото то не е правилно, както и да се обясни защо не е правилно. Против съм забраните с думите: "Защото така!" или "Защото си малък/ка"
Считам, че дори и най-малкото дете е личност и е грубо да се зачерква като такава, с подобни забрани.
Боят изобщо не го коментирам като похват за възпитание.

Да, разбрах, че за по- малко говориш. Просто се присетих навикналият на отстраняване как го приема по- натам. 

А предтсвяте ли си какво става с навикналия да го шамаросват или да го заплашват с шамари.  

Няма нужда от това, наистина!