И мен така ме посъветваха за зъбите, но не пречи детето да се приучава към това да си ги мие само и след като са добре измити от възрастен да си ги мие и то.
Не само че не пречи, при нас си е задължително. Само че в обратния ред - първо те, после ние. До около 7 години децата просто не могат сами да си почистват добре зъбите - това беше мотивът на нашата зъболекарка.
Аз нямам нерви да броя, и честно казано ми е откровено неприятно, независимо от коя страна на цифрите съм, не знам защо.
Но давам време - например - след 10 мин. трябва да се направи това или онова. И като минат, не че тя ги засича, отивам и казвам, че е време. Така детето има време да завърши онова, което прави в момента. Бях го чела някъде, че свикват с мисълта за нещото и го приемат по-лесно.
Но давам време - например - след 10 мин. трябва да се направи това или онова. И като минат, не че тя ги засича, отивам и казвам, че е време. Така детето има време да завърши онова, което прави в момента. Бях го чела някъде, че свикват с мисълта за нещото и го приемат по-лесно.
Ами не знам защо ти е неприятно. Не е по-различно от минутите и е със същата идея, само че обикновено се прилага при по-малки деца, на които 5-10 мин са им много. Броенето помага да стоят фокусирани, пък им е много забавно сами да броят. Моите до съвсем скоро си брояха вечер като си лягат - до 15 всеки да е в леглото. Като игра е и им е забавно.
"Прибери си дрехите, ако обичаш" е любезност, нали примера е важен, тук не става въпрос за травма. 
